Христо Бонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев
Hristo bonev.JPG
Лична информация
Прякор Зума
Роден Христо Атанасов Бонев
3 февруари 1947 г.  (на 69 г.)
Пловдив, Flag of Bulgaria (1946-1948).svg България
Ръст 181 см
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19641967
19671968
19681979
19791981
19821984
Общо:
Flag of Bulgaria (1948-1967).svg Локомотив Пловдив
Flag of Bulgaria (1967-1971).svg ЦСКА София
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Локомотив Пловдив
Flag of Greece.svg АЕК Атина
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Локомотив Пловдив
64
6
337
10
6
423
(19)
(5)
(161)
(0)
(0)
(185)
Национален отбор²
19671979 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg България 96 (48)
Треньор
19831985
19871988
19881990
19901993
19931994
19951996
19961998
19971998
2000
2010
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Локомотив Пловдив
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Локомотив Пловдив
Flag of Greece.svg Панатинайкос
Flag of Greece.svg Лариса
Flag of Greece.svg Йоникос
Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ Никозия
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg Локомотив София
Flag of Germany.svg Заксен Лайпциг
Flag of Bulgaria.svg Локомотив Пловдив
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 8 май 2016.
2. Информацията е актуална към 8 май 2016.
Христо Бонев в Общомедия

Христо Атанасов Бонев (прякор Зума) е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив.

Висок е 181 см и тежи 88 кг.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играл е като халф за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд).

Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд). В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд).
В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място), в които 42 пъти е капитан и е отбелязал 48 гола [1],[2], с което е голмайстор-рекордьор за отбора заедно с Димитър Бербатов. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай). Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г.

Христо Бонев през 1974 г.

Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974 г.). Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва.

Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за български футболист на 20 век.

Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.
Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин.[3]

По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 19871988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 19931994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ и във връзка с неговата 60-годишнина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1970 Flag of Bulgaria.svg

1 Симеонов • 2 Шаламанов • 3 Димитров • 4 Аладжов • 5 Давидов • 6 Пенев • 7 Попов • 8 Бонев • 9 Жеков • 10 Якимов • 11 Дерменджиев • 12 Гайдарски • 13 Йорданов • 14 Жечев • 15 Гаганелов • 16 Никодимов • 17 Колев • 18 Марашлиев • 19 Аспарухов • 20 Митков • 21 Григоров • 22 Каменски • Треньор: Божков

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1974 Flag of Bulgaria.svg

1 Горанов • 2 Зафиров • 3 Жечев • 4 Величков • 5 Колев • 6 Пенев • 7 Войнов • 8 Бонев • 9 Михайлов • 10 Стоянов • 11 Денев • 12 Аладжов • 13 Василев • 14 Миланов • 15 Панов • 16 Григоров • 17 Никодимов • 18 Василев • 19 Ивков • 20 Борисов • 21 Стайков • 22 Симеонов • Треньор: Младенов


Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1998 Flag of Bulgaria.svg

1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков • 11 Илиев • 12 Михайлов • 13 Гинчев • 14 Христов • 15 Зафиров • 16 Нанков • 17 Стоилов • 18 Боримиров • 19 Бачев • 20 Г.Иванов • 21 Кирилов • 22 М.Петков • Треньор: Бонев


Източници[редактиране | редактиране на кода]

<references>

  1. Bulgaria - Record International Players
  2. Hristo Bonev - Goals in International Matches
  3. Прощален мач на Христо Бонев, 16 септември 1984 г.