Христо Бонев – Зума

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христо Бонев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Бонев
Hristo bonev in 2016.jpg
Лична информация
Прякор Зума
Роден
Христо Атанасов Бонев
3 февруари 1947 г. (75 г.)
Ръст 181 см
Пост Полузащитник
Награди Орден „Стара планина“
Юношески отбори
1955 – 1963България Локомотив (Пловдив)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1963 – 1967
1967 – 1968
1968 – 1979
1979 – 1981
1982 – 1984
Общо:
България Локомотив (Пд)
България ЦСКА
България Локомотив (Пд)
Flag of Greece.svg АЕК Атина
България Локомотив (Пд)
64
6
337
10
6
423
(19)
(5)
(161)
(0)
(0)
(185)
Национален отбор²
1967 – 1979България България96(48)
Треньор
1983 – 1985
1987 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1993
1993 – 1994
1995 – 1996
1996 – 1998
1997 – 1998
2000
2010
България Локомотив Пловдив
България Локомотив Пловдив
Flag of Greece.svg Панатинайкос
Flag of Greece.svg Лариса
Flag of Greece.svg Йоникос
Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ Никозия
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg Локомотив София
Flag of Germany.svg Заксен Лайпциг
Flag of Bulgaria.svg Локомотив Пловдив
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 8 май 2016.
2. Информацията е актуална към 8 май 2016.
Христо Бонев – Зума в Общомедия

Христо Атанасов Бонев, популярен още като „Зума“, е бивш български футболист, легендарен състезател на националния отбор и треньор. Той е трикратен носител на отличието Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973 г., признат е за футболист №1 на Пловдив за ХХ век и заема трето място в анкетата за най-добър футболист на България за 20 век. Христо Бонев е голмайстор №2 в историята на националния отбор на България с 48 гола. Държи също рекордите за най-много изиграни мачове и най-много отбелязани голове за Локомотив (Пловдив), почетен президент и легенда на клуба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Женен за Ема Бонева от 14 февруари 1967 г. Има две деца - Радостин и Божидар.

На 15 януари 2017 г. Бонев получава инфаркт, от който се възстановява успешно.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бонев през 1974 г.

Христо Бонев е възпитаник на школата на Локомотив (Пловдив). Играл е като полузащитник за Локомотив в периодите (1963 – 1967, 1968 – 1979 и 1982 – 1984), ЦСКА София (1967 – 1968) и АЕК (Гърция) (1980 – 1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г., Вицешампион през 1973 г. и Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив Пловдив. Вицешампион с ЦСКА София през 1968 г.

Христо Бонев е единствения у нас играч от извънстоличен отбор, избиран три пъти за Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973г. Избран е също за футболист №1 на Пловдив за ХХ век.[1] Носител на Kупата за индивидуално спортсменство през 1976 г. и Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944 – 1974) г. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема трето място в анкетата на вестник Нощен труд за най-добър футболист на България за 20 век. Бонев попада четири пъти в ТОП 20 на класацията за Златната топка на „Франс Футбол“ през 1972, 1973, 1974 и 1975 г. като заема съответно 11, 12, 15 и 17 място.

Рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове в „А“ група за родния си Локомотив (Пловдив) с 404 мача и 180 гола. За ЦСКА София има изиграни 6 мача и 5 отбелязани гола. За Купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пловдив).

За националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на трето място), в които 42 пъти е капитан (на трето място) и е отбелязал 48 гола [2],[3] (на второ място) за националния отбор. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Уругвай). Първият български футболист, който отбелязва голове на две Световни първенства /СП-1970 и СП-1974/. Участва също на ЕП-1968 в Италия, където националния отбор постига най-големия си успех в турнира - 5 място.

Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.

Бенефисът на Христо Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато на препълненият стадион „9-ти септември“ идват редица звезди на световният футбол като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, Мирча Луческу, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е също и Лев Яшин. Това е първият български футболист, в чиято чест се организира подобен международен бенефисен мач.[4][5] На 27 май 1971 г. Бонев участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бонев на Черно-бялата Коледа през 2018 г.

Христо Бонев завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. След приключване на активна състезателна дейност става старши треньор на Локомотив (Пловдив) и помощник-треньор в националния отбор през 1987 – 1988 г. В периода 1988 - 1990 г. поема ръководството на гръцкия гранд Панатинайкос и го извежда до шампионската титла на Гърция през сезон 1989/1990. След това ръководи отборите на Лариса от 1990 до 1993 г., Йоникос през 1993 – 1994 г. като завършва първи в Гръцката Втора лига и печели промоция за елита. От 1994 до 1996 г. постига успехи и с тима на Апоел Никозия (Кипър) като печели Националната купа през 1995 и 1996 г. и и извежда тима до Шампионската титла през 1996 г.

От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор на България като го класира за СП-1998 във Франция, което остава и последното участие на националния ни тим на Световно първенство по футбол. От 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. застава начело на германския Заксен Лайпциг. За последно е старши треньор на родния си Локомотив (Пловдив) през 2010 г.

Изпълнява ролята главен мениджър в Локомотив (Пловдив) в периода 2003 - 2005 г. и спортно-технически директор през сезон 2006 - 2007 г.[6] На 9 април 2009 г. е удостоен с титлата „почетен президент“ на Локомотив (Пловдив).[7]



Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

България

Локомотив Пловдив

ЦСКА София

  • Silver medal icon.svg Вицешампион (1 път) – 1967/68

Индивидуални постижения

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

България

Локомотив Пловдив

Панатинайкос

Йоникос

  • Шампион на Гръцката Втора дивизия (1 път) – 1993/94

Апоел Никозия

Индивидуални постижения

Други индивидуални отличия[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият му треньор в детския отбор на Локомотив (Пловдив) е Димитър Григоров.
  • Прякорът му Зума е измислен от брат му, който все му казвал: „Стой мирен, ти си като бръмбарчето Зум“. И оттам всички връстници започнали да го наричат така.
  • Дебютира в „А“ група на 5 юни 1965 година с екипа на родния си Локомотив (Пловдив) в мач срещу Ботев (Враца) – 2:0.
  • На 10 април 1966 година бележи първия си гол с черно-бялата фланелка на мача Спартак (Вн) – Локомотив (Пд) 0:1.
  • На 14 февруари 1967 се жени за жената, с която е и до днес – Ема.
  • През 1967 е арестуван от военните, закаран с джип до София и принуден да играе за ЦСКА. С червената фланелка има 6 мача и 5 гола в „А“ група. Записва и участие в едно вечно дерби, завършило при резултат 1:1.
  • В 10 сезона от своята кариера е играчът, вкарал най-много голове за Локомотив Пловдив.
  • Водещ голмайстор е на България в световните квалификации за Мондиал 70 – с 4 гола (толкова има и Георги Аспарухов) и на Мондиал 74 със 7 гола.
  • Първият си гол за националния отбор бележи на 9 октомври 1968 година в мача Турция – България 0:2.
  • Бонев е единственият футболист играещ в провинцията, който цели 8 години е бил капитан на националния отбор.
  • Вкарал е 10 гола от дузпи за националния отбор, като повече попадения от бялата точка има единствено Христо Стоичков – 14.
  • С националната фланелка най-често се е разписвал срещу Кипър и Северна Корея – по 5 пъти.
  • Сезон 1972/1973, когато с Локомотив (Пд) става Вицешампион е най-резултатният в кариерата му – бележи 28 гола.
  • Ювентус и Космос (Ню Йорк) са сред чуждестранните отбори, желали Зума в своите редици.
  • Христо Бонев е първият, който разчупва забраната за наши футболисти да излизат на Запад по времето на Социализма. През 1980 г. АЕК Атина плаща за него 150 000 долара.
  • Единственото му изгонване от терена е на 3 май 1969 година в мача Берое – Локомотив (Пд) 3:2. Отстранява го съдията Ангел Гергинов.
  • На 15 октомври 1983 година изиграва последния си мач в елита за родния си Локомотив (Пд), които правят 0:0 с Черно море на стадион „Девети семтември“.
  • Последния си гол бележи на 18 септември 1983 година в срещата Локомотив (Пд) – Ботев (Вр) 1:1.
  • На 29 октомври 1983 година записва първия си двубой като треньор на Локомотив (Пловдив) като гост на Сливен и прави 2:2.
  • Официално слага край на кариерата си на 16 септември 1984 година с прекрасен бенефис на стадион „Девети септември“.
  • На бенефиса му идват много големи имена, включително и двама световни шампиони – Боби Мур и Волфганг Оверат.
  • Избран е за Футболист №1 на Пловдив за 20 век.
  • Избран е за треньор №1 на сезона в Гърция през сезон 1989/1990г.
  • Пак като наставник има национална купа, а след това и златен дубъл на Кипър с АПОЕЛ (Никозия) през 1996 г.
  • През лятото на 1996 г., когато като треньор на АПОЕЛ празнувал титлата в таверна в Никозия, получил предложение от собствениците за професионален договор като певец. Поискали да го наемат да пее всяка вечер, след като изпълнил на гръцки култовия хит „Барба Яни“ на Стелиос Казанцидис.
  • Христо Бонев е последният селекционер, класирал България на световно първенство през 1998 г.
  • Фолк певицата Кали посвети на него и на националния отбор песента „Наш`та система 4-4-2“, в чийто припев се пее „Зума има тежката дума“.
  • През 1996 г. Христо Стоичков бойкотира националния отбор, воден от Зума, и го нарича „Господин Никой“. След това през 1997 година Камата се разкайва и иска прошка от Христо Бонев, придружена с букет цветя за съпругата му Ема.
  • В последните два кръга на сезон 2009/2010 е назначен на пожар за треньор на Локомотив (Пд) и с две победи над Славия и Локомотив (Сф) спасява родния си тим от изпадане.
  • При спечелването на Купата на Съветската армия през 1983 г. получава от признателен фен 13-килограмов сом.
  • Вкарал е голове на четири от шестте отбора, срещу които е играл с Локомотив (Пловдив) в Европа. Не се е разписвал само срещу Слиема Уондърърс и ПАОК (Солун).
  • Най-много отблязани голове в „А“ група има срещу Локомотив (София) - 13, ЦСКА София - 12. Срещу Левски и Ботев (Пловдив) се е разписвал по 6 пъти.
  • Класиран на трето място в анкетата Футболист на века в България след Георги Аспарухов-Гунди и Христо Стоичков.
  • 28 от головете му в „А“ група са от преки свободни удари.
  • Участник в прощалния мач на Лев Яшин в Москва през 1970 година.
  • След последния му мач в националния отбор, в който вкарва гол на актуалния световен шампион Аржентина, получава предложение от Бока Хуниорс. Шефът на Бока оставя на масата чек за 2 милиона долара и казва на Бонев: „Твой е, ако останеш и играеш за нас през следващите 2 години. А след 2 седмици жената и децата ти ще бъдат тук“. От страх Бонев да не избяга, ченге от Държавна сигурност спи до него в стаята му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]