Добромир Жечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добромир Жечев
Лична информация
ПрякорБобата
Роден
Добромир Георгиев Жечев
12 ноември 1942 г. (81 г.)
ПостЦентрален защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1958 – 1968
1969 – 1974
България Спартак (Сф)
България Левски (Сф)
216
153
(7)
(12)
Национален отбор
1961 – 1974България България73(2)
Треньор
1975
1975 – 1976
1976 – 1977
1977 – 1978
1978
1979 – 1981
1981 – 1983
1983 – 1984
1985 – 1988
1989
1991
1994
1995
1999
2001 – 2002
2010 – 2011
България Левски (Сф) (пом.)
Арис
ПАС Янина
Верия
България България (пом.)
България Ботев (Вр)
България Левски (Сф)
България Хасково
България Локомотив (ГО)
България Левски (Сф)
Дунав (Русе)
ПАС Янина
Дунав (Русе)
Локомотив (ГО)
Саудитска Арабия Ал-Наджма
Велбъжд
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Добромир Георгиев Жечев (роден на 12 ноември 1942) е бивш български футболист, защитник, а след това и треньор по футбол. По време на 17-годишната си състезателна кариера играе за Спартак (София) и Левски (София), като общо записва 369 мача с 19 гола в „А“ група.

Между 1961 г. и 1974 г. изиграва 73 мача и вкарва 2 гола за националния отбор. Единственият български футболист, който е участвал на четири световни първенства, като записва мачове на три от тях.

Добромир Жечев е син на българския анархист, поет, преводач и публицист Георги Жечев Текелиев.[1]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Жечев започва състезателната си кариера в Спартак (София), дебютирайки за първия състав на 16-годишна възраст през 1958 г. Близо 10 години е един от най-изявените футболисти в отбора, който е сред водещите в „А“ група. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в елитното първенство. Има на сметката си 216 мача и 7 отбелязани гола. Като капитан на тима става носител на националната купа през 1967/68.

През януари 1969 г. заиграва за Левски (София), след като Спартак е обединен със „сините“. По това време е на 26 години. Утвърждава се като стълб в защитата на Левски. Играе за отбора до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си на 32-годишна възраст. Записва на сметката си общо 193 мача и 16 гола – 153 мача с 12 гола в „А“ група, 26 мача с 1 гол за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите. С Левски е двукратен шампион на България и двукратен носител на националната купа. След смъртта на Георги Аспарухов през 1971 г. става капитан на отбора.

Бележи трите си гола в евротурнирите за Левски през сезон 1972/73 в Купата на УЕФА. На 4 октомври 1972 г. се разписва при победата с 5:1 срещу Университатя (Клуж), а на 7 ноември 1972 г. вкарва и двете попадения за успеха с 2:0 срещу Динамо (Берлин).[2]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил титлата от Европейското първенство, домакин на което е България.

Дебютира за „А“ националния отбор на 18-годишна възраст. Това се случва на 16 юни 1961 г. при победа с 2:0 като гост над Финландия в световна квалификация.[3] Впоследствие е включен в състава на България за световното първенство в Чили'62, където участва при 0:0 с Англия.

Жечев играе и на следващите две световни първенства – Англия'66 (3 мача) и Мексико'70 (2 мача). На Мондиала в Англия е персонален пазач на Пеле в мача срещу Бразилия (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар.[4] На световното първенство през 1970 г. бележи дебютния си гол с екипа на България при 1:1 срещу Мароко на 11 юни.[5] Между 1970 г. и 1973 г. 8 пъти извежда националния отбор като капитан.[6]

Последният му мач е на 1 юни 1974 г. в контрола срещу Англия в София (0:1). Включен е в състава на България за Мондиала в Германия'74, където обаче остава резерва и в трите мача. Въпреки това става първият и единствен дотогава български футболист, участвал на четири световни първенства.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Жечев завършва ВИФ „Георги Димитров“. През пролетта на 1975 г. е помощник-треньор на Иван Вуцов в Левски. През лятото на 1975 г. заминава за Гърция, където в три последователни сезона е начело на Арис (Солун), ПАС Янина и Верия в местната елитна дивизия. Бил е помощник-треньор на националния отбор, а веднъж е начело на тима заедно с Цветан Илчев, Янко Динков и Йончо Арсов – на 6 юни 1979 г. при загубата с 0:3 от Англия в София.

През лятото на 1979 г. поема Ботев (Враца), а през септември 1981 г. е назначен за старши треньор на Левски.[7] По време на 2-годишния му престой начело на клуба налага в първия състав куп футболисти от школата като Борислав Михайлов, Николай Илиев, Божидар Искренов, Наско Сираков. През сезон 1981/82 извежда отбора до Купата на НРБ.

След като се разделя с Левски през лятото на 1983 г. поема Хасково. Впоследствие става треньор на Локомотив (Горна Оряховица) и през 1987 г. класира отбора в „А“ група за втори път в клубната история. Бил е също наставник на Беласица (Петрич), Дунав (Русе), Академик (Свищов), ФК Сливнишки герой (Сливница), Велбъжд (Кюстендил), както и на отбори в Кипър, Саудитска Арабия и Алжир.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Спартак (София)
Левски (София)
България (юноши)

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]