Динко Дерменджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Динко Дерменджиев
Лична информация
Прякор Чико
Роден 2 юни 1941 г. (77 г.)
Пловдив, Flag of Bulgaria.svg България
Пост крило/нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1959-1978България Ботев (Пловдив)447(194)
Национален отбор
1962-1977България България58(19)
Треньор
1978-1979
1979-1984
1984-1985
1987-1988
1989-1991
1991
1992
1992
1993
1996
1996
1997
1998-1999
2000
2001
България Чепинец (Велинград)
България Ботев (Пловдив)
България ФК Шумен
България Спартак Плевен
България Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Левски
Flag of Bulgaria.svg Хебър (Пазарджик)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (София)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Динко Цветков Дерменджиев – Чико е български футболист, нападател. Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона.

Изиграл е 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.

В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).

За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).

Обявяван за "Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.

Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с "Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.

"Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.

След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]