ОФК Спартак (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спартак (Плевен)
Общински футболен клуб
Спартак (Плевен)
Прозвище Синьо-белите
гладиаторите
дъгетата
Основан 10 септември 1919 г.
Стадион Плевен
Капацитет 3040
Собственик Община Плевен
Президент Flag of Bulgaria.svg Евгени Генов
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Красимир Бислимов
Първенство Втора лига
2018/19 Трета лига, 1-во
Спонсор Община Плевен
Екипировка Flag of Denmark.svg Hummel
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Спартак Плевен
Football pictogram.svg Basketball pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg
Футбол Баскетбол Волейбол
Boxing pictogram.svg Karate pictogram.svg Handball pictogram.svg
Бокс Карате Хандбал
Athletics pictogram.svg Weightlifting pictogram.svg Gymnastics (trampoline) pictogram.svg
Лека Атлетика Вдигане на тежести Скокове на батут
Fencing pictogram.svg Table tennis pictogram.svg Chess pictogram.svg
Фехтовка Тенис на маса Шахмат
Wrestling pictogram.svg Gymnastics (artistic) pictogram.svg Rowing pictogram.svg
Борба Акробатика Гребане

OФК Спартак е български футболен клуб от град Плевен, участник във Втора професионална футболна лига.

Клубът има 35 сезона в А футболна група, което го поставя на 11-то място във вечната класация на българските футболни клубове. Официалните клубни цветове са синьо и бяло.

Играе мачовете си на стадион „Плевен“ (Слави Алексиев) – капацитет 35 000 зрители (седящи места) и над 10 000 правостоящи, но с лиценз само за 3040.

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболни мачове 1915 – 1919[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юли 1915 е основан футболен отбор към юношеското туристическо дружество „Развитие“ (туристическото дружество „Кайлъшка долина“). Играят се мачове, но почти всичката информация и изгубена през годините. През 1919 г. всичко добива по-официален характер.

Ранни години 1919[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 г. по идея на ученика в Свищовската търговска гимназия Драгомир Несторов двадесетина младежи се събират под старата лоза в двора на бащината му къща и започват да водят ентусиазирани разговори за създаването на свой футболен клуб. В полунощ всичко завършва с подписването на учредителния протокол и в Плевен се ражда първият организиран клуб, чиято основна задача е да развива все по-популярната в страната футболна игра. Избрано е гордото име „Генерал Скобелев“, което е олицетворение на героизма на град Плевен и на свободата на цяла България. Заедно с Драгомир Несторов са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др.

На общото събрание, свикано след дни, присъстват над 150 младежи, които постъпват в клуба. Избрано е ръководство с председател Драгомир Несторов, секретар Владимир Недков и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудув. Новосъздаденият клуб се обръща към един от най-популярните отбори в България – „Славия“ (София), с молба за съдействие. На нея е откликнато веднага и в Плевен са изпратени образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на „Скобелев“.

Младите скобелевисти получават разрешение да използват футболните терени на Текийски баир и започват да събират средства за организация на клуба. Чрез дарения, членски внос и организиране на забави най-накрая са събрани пари за спортен екип. Членът на дружеството Кирил Крумов заминава с велосипеда си за Габрово и поръчва униформа – бяла раирана със синьо фланелка, бели гащета и чорапи в бяло зелено и червено.

През 1920 г. е избрано постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. Към клуба се сформират два тима, които започват да играят на игрищата на Текийски баир. Лятото на същата година ще се запомни с първият официален за тогавашните разбирания мач. Той се състои в Червен бряг, а противник е местният отбор „Сила“. След добра игра „Скобелев“ печели първото си състезание с 3:1.

В началните години от организираното развитие на футбола в Плевен възникват още няколко клуба – отделилият се от „Скобелев“ клуб „Победа“, „Вит“, „Левски“ и „Ботев-21“.

Само две години след 10 септември 1919 г. създателят на организирания футбол в град Плевен Драгомир Несторов умира.

Първи стъпки на Спартак 1931 – 1947[редактиране | редактиране на кода]

Датата 19 август 1931 г. остава паметна в историята на „Спартак“. В Скобелевия парк двадесетина футболни дейци учредяват футболния клуб „Белите орлета“, който през 1932 г. променя името си на „Белите орли“. Клубът се развива бързо и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище и става първата спортна организация в града, която има собствен терен и съблекалня. По-късно на това място е изграден стадион „Спартак“, който днес носи името „Белите орли“.

След 1944 г. новата власт в България започва да се намесва и в спортния живот. През 1946 г. на местно партийно ниво е взето решение най-добре развитият организационно клуб в Плевен „Белите орли“ да бъде преименуван на „Републиканец“ и да премине под шефството на МВР. Това име въобще не се харесва на основателите му и на 28 декември 1947 г. е свикано Общо събрание, на което клубът се преименува на „СПАРТАК“.

Обединен клуб на Плевен[редактиране | редактиране на кода]

През 1949 г. освен „Спартак“ в Плевен съществуват и оформилите се след различни трансформации и сливания отбори „Генерал Винаров“ и „Локомотив“. Всеки от тях има своите корени:

  • „Спартак“ – пряк наследник на „Белите орли“
  • „Генерал Винаров“ – пряк наследник на „Скобелев“, „Победа“ и „Вит“ (обединени по-късно под името „СП-39“), както и на „Левски“ и на съществувалия кратко клуб „Труд“
  • „Локомотив“ – пряк наследник на „Ботев-21“ и „ЖСК“

Спортните ръководители в Плевен вземат решение за създаването на един силен обединен клуб на града, носещ името „Септември“, който бързо спечелва промоция за новосформираната „А“ група. Съществуването му, обаче, продължава по-малко от година заради взетото на общодържавно ниво решение по подобие на структурата в СССР и в България да се образуват Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Така „Септември“ се разделя на пет Доброволни спортни организации и „Спартак“ продължава самостоятелното си съществуване, оставайки под управлението на МВР.

„Спартак“ отново е самостоятелен клуб 1949[редактиране | редактиране на кода]

„Септември“ се разделя на пет клуба в края на 1949 г. – „Спартак“, „Торпедо“, „Динамо“, „Строител“ и „Червено знаме“.

След изиграването на квалификационен турнир между отборите „Торпедо““ спечелва извоюваното място в „А“ група, а „Спартак“ тръгва от регионалните групи. Отборът, обаче, има голяма обществена подкрепа в Плевен и бързо възстановява позициите си на водещ в града и през 1951 г. е новият член на „А“ група. През 1958 г. „Спартак“ постига най-големия си успех, спечелвайки бронзовите медали. До края на 80-те „Спартак“ е неизменна част от елита на България, а изпаданията в „Б“ група са само няколко. Плевен се оформя като е един от основните футболни центрове на страната, а школата на „Спартак“ създава нови и нови талантливи футболисти.

„Спартак“ е обединител на плевенската футболна традиция[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно в „Спартак“ се вливат всички съществуващи клубове, включително и „Торпедо“ през 1957 г. Именно тази роля на „Спартак“ му дава право да използва годината 1919 в емблемата си и привържениците на отбора да я почитат.

Трудности в края на 80-те[редактиране | редактиране на кода]

С идването на промените в края на 80-те „Спартак“ започва да изпитва сериозни затруднения и е част от втория футболен ешелон. Все пак до 2001 г. „Спартак“ записва още три сезона при майсторите и така участията му в „А“ група стават 35, което му отрежда 12-то място във Вечната ранглиста на българския футбол. След 2001 г. „Спартак“ играе в „Б“ група като по традиция разчита предимно на собствени кадри. Отборът не е в най-добрите си години, но на няколко пъти е в борбата за промоция в „А“ група.

Задълбочаване на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. „Спартак“ един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи. Озовава се в тях, след като е застигнат от фалит. В началото на 2010 г. клубът е възстановен и започва от А окръжна група. През 2011 година Спартак достига 1/8 финал за Купата на България срещу ЦСКА (София). Мачът се играе на 3 декември, като Спартак губи с 0:3, но поставя рекорд за най-посетен мач в България през годината, събирайки близо 18 000 души. На 20 май 2012 се играе двубой, определящ първенеца в Северозападната В група между Спартак и Локомотив (Мездра). Плевенчани отново поставят рекорд за най-посетен мач, този път за сезона във В група – 7000. Двубоят е съпътстван от ексцесии по трибуните, а при резултат 2:0 за Спартак, гостите опитват да прекратят мача с опити да си вкарат автоголове. Старши треньорът на Спартак Красимир Бислимов дава указания на играчите си да не позволяват на съперника да си отбелязва автоголове, и нападателите на Спартак начело със Станислав Краев правят всичко възможно да им попречат. В крайна сметка Спартак печели с 5:0 и се завръща в професионалния футбол. Голмайстор за сезона става Кунчо Кунчев с 16 попадения във В група. През същия сезон Спартак разбива в приятелски мачове и двата отбора, които се борят до последния кръг за шампионската титла – Лудогорец и ЦСКА. Първата жертва е кандидат-шампионът Лудогорец. Проектът на новите милионери във футбола Домусчиеви е победен с 3:1 малко след началото на сезона в контрола играна на закрити врати в Дряново. Загубата не се харесва на собствениците, но опитите да бъде пазена в тайна пропадат и след няколко дни сайтовете нашумяват. Следва разгром и над другият кандидат-шампион ЦСКА с 0:3 насред София с хеттрик на Станислав Краев. Президент на клуба става Иван Динов, който идва с обещания за връщане в А група, нов стадион, клубен автобус и т.н. Спартак е в борбата за първото място, като през есенния полусезон дори е първи в Б група. Иван Динов обаче замесва клуба в редица скандали и след края на сезона Спартак е обявен в несъстоятелност.

На 22 юли 2013 г. се създава общински футболен клуб – Спартак Плевен (Плевен), в който на 15 август се влива другият клуб в града – Сторгозия. Клубът заема извоюваното от Сторгозия място в Северозападната „В“ група и по традиция започва да налага футболисти от школата. Любомир Тодоров вкарва 27 гола. През следващият сезон в „Спартак“ се завръщат някои от футболистите, пръснати в други отбори, и клубът безпроблемно се завръща в Б група. Голмайстор за сезона става Стефан Христов с 29 гола, следван от Любомир Тодоров и Васил Шопов с по 14 в първенството. Сезон 2015/2016 започва добре за „Спартак“ и отбора е сред лидерите в Б група. За купата се пада с елитния Славия (София) още на 1/16 финалите, но ги отстранява с 2:1. На 1/8 финал жребият отново изправя „Спартак“ срещу ЦСКА (София), от когото губи с 0:2. На полусезона въпреки негодуванието на феновете за спонсор е доведен Иван Динов, който афишира огромни амбиции за връщане в Първа лига и модернизиране на базите на клуба, но отборът губи доста точки през пролетта. През следващия сезон Спартак изпада за първи път в историята си от професионалния футбол по спортни причини. През следващия сезон събира собствени футболисти и отборът тренира в София на базата на националния отбор в Бояна, а единствено официалните мачове играе в Плевен. Отборът записва най-лошото си класиране, завършвайки на 8-мо място в Трета лига, а в края на сезона Динов и хората му напускат Плевен. В Спартак по спещност се връщат Красимир Бислимов и Петър Ванков, които събират бивши играчи на „Спартак“, играещи в други отбори.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Скобелев (10 септември 1919)
  • Белите орлета (19 август 1931 – 1932)
  • Белите орли (1932 – 1946)
  • Републиканец (1946 – 28 декември 1947)
  • Спартак (28 декември 1947 – 13 март 1949)
  • Септември (13 март 1949 – 1949)
  • Спартак (1949 – 2019)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Турнири в България[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
  • Bronze medal icon.svg Бронзов медалист (1 път) – 1958
Купа на България
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1957
Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1986/87

Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа Интертото
  • Групова фаза (2 пъти) – 1964/65, 1981
Спартак е първият български участник в турнира „Интертото“
  • Това става през 1964 година. Плевенчани получават правото да са първият български отбор, включил се в турнира, водещ началото си от 1961 г. По онова време шампионатът се нарича „Купа Рапан“ на името на известния швейцарски треньор Карл Рапан, чиято е идеята за създаването му. Целта е през летните месеци да се попълват с мачове програмите на седмичните тиражи на спортните тотализатори. Самото участие на Спартак не може да бъде определено като много успешно, но е спечелен добър опит за България в третия по сила европейски клубен турнир. Плевенчани попадат в група Б4. В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен.
Група B4
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of East Germany.svg Карл Маркс Щад 6 3 2 1 12 6 +6 8
Flag of the Czech Republic.svg Татран Прешов 6 2 3 1 12 8 +4 7
Flag of Poland.svg Одра Ополе 6 2 2 2 6 6 ±0 6
България Спартак Плевен 6 0 3 3 6 16 –10 3
  Flag of East Germany.svg Flag of the Czech Republic.svg Flag of Poland.svg България
Flag of East Germany.svg Карл Маркс Щад 0:0 0:2 6:2
Flag of the Czech Republic.svg Татран Прешов 1:4 1:1 6:1
Flag of Poland.svg Одра Ополе 1:2 0:2 1:0
България Спартак Плевен 0:0 2:2 1:1
  • След изиграването на четвъртото издание на купата България спира участието си, за да го възобнови чак през 1977 г. Мачовете в паузата между сезоните позволява на редица наши отбори, които трудно достигат до челните места в изключително оспорваните шампионати на „А“ група, също да излязат на европейска сцена. През 1981 г. за втори път в историята си това прави и плевенският Спартак – първият български участник в турнира „Интертото“. Тогава той попада в група 3.
Група 3
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of Germany.svg Вердер (Бремен) 6 5 1 0 16 6 +9 11
Flag of Sweden.svg Малмьо ФФ 6 2 2 2 7 7 ±0 6
България Спартак Плевен 6 2 0 4 9 11 -2 4
Flag of Switzerland.svg ФК Цюрих 6 1 1 4 7 14 –7 3
  Flag of Germany.svg Flag of Sweden.svg България Flag of Switzerland.svg
Flag of Germany.svg Вердер (Бремен) 1:0 1:0 3:1
Flag of Sweden.svg Малмьо ФФ 2:2 3:1 2:1
България Спартак Плевен 2:3 2:0 4:1
Flag of Switzerland.svg ФК Цюрих 1:5 0:0 3:0

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 август 2019 г.

Вратари
30 Flag of Bulgaria.svg Борислав Начев
86 Flag of Bulgaria.svg Станислав Антонов (2ри Капитан)
Защитници
02 Flag of Bulgaria.svg Йордан Радев
03 Flag of Bulgaria.svg Лъчезар Ковачев
04 Flag of Bulgaria.svg Цветелин Иванов
05 Flag of Bulgaria.svg Кристиян Григоров
14 Flag of Bulgaria.svg Станислав Иванов
15 Flag of Bulgaria.svg Иво Върбанов
21 Flag of Bulgaria.svg Валентино Макавеев
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Жюлиен Бенков
08 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Раденцов (1ви Капитан)
12 Flag of Bulgaria.svg Траян Димитров
17 Flag of Bulgaria.svg Петър Тончев
20 Flag of Bulgaria.svg Хюсейн Трайков
22 Flag of Bulgaria.svg Янислав Иванов
23 Flag of Bulgaria.svg Христо Тодоров
24 Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров
77 Flag of Bulgaria.svg Петър Вуцов
Нападатели
07 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Иванов
10 Flag of Bulgaria.svg Преслав Антонов
31 Flag of Bulgaria.svg Андриян Димитров


Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

За всички футболисти на Спартак със статия в Уикипедия вижте Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)

Зала на славата[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове в A ПФГ:

# Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Пъшо Димитров 301
2 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 257
3 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 253
4 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 251
5 Flag of Bulgaria.svg Петко Тодоров 244
6 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 220
7 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 213
8 Flag of Bulgaria.svg Борис Новачев 204
9 Flag of Bulgaria.svg Димчо Димов 204
10 Flag of Bulgaria.svg Венчо Съботинов 203
11 Flag of Bulgaria.svg Никола Пърчанов 201

Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ:

# Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Пламен Гетов 108
2 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 75
3 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 64
4 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 56
5 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 40
6 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 25
7 Flag of Bulgaria.svg Васил Минков 25
8 Flag of Bulgaria.svg Благой Кръстанов 24
9 Flag of Bulgaria.svg Милен Горанов 24
10 Flag of Bulgaria.svg Петър Костов 20
11 Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов 20

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Спартак“, носещ днес името „Белите орли“

През 1929 г. е основан спортен клуб „Белите орлета“. По това време държавата отпуска безвъзмездно терени за построяване на игрища на всички клубове в страната, но повечето са били несъстоятелни и не са си направили. В Плевен кмет по това време е Лингелов и той отпуска терена на орлите. Единствените два частни клуба в България, които имат построени собствени стадиони са Белите орли и Тича (Варна).

С идването на комунизма стадиона е национализиран, а Белите орли стават Спартак към МВР. Комунистическата власт започва да строи 25 000 чисто футболен стадион около терена на орлите.

Стадионът е строен изцяло със средства, осигурени от плевенските предприятия и данъкоплатци. Димитър Георгиев, председател на дружество Спартак от 1986 г. до 1992 г., е участвал активно в изграждането му. Той разяснява, че е проектирано в източната трибуна да има хотел с 50 легла за футболисти, стационар към спортния диспансер, зали по фехтовка, по борба, по щанги и др.

През 1989 г. комунизма си отива, когато стадиона е почти готов. Документите доказват, че футболният клуб Спартак е наследник на Белите орли. Това означава, че е наследил и стадиона. Георгиев и колегите му защитават успешно тази истина в съда до 1992 г. Наследниците му в управата на Спартак по-късно губят делата. През 1994 г. съдът дава стадиона на Спортен клуб Белите орли (сдружение, основано на 20 януари 1991 г., което няма нищо общо с легендарния клуб от 1929 г.). Построените вече трибуни минават в ръцете на общината, под формата на 26% идеална част от цялото съоръжение.

През 2010 г. спонсорът на ПФК Белите орли (Плевен) Веселин Ванев се обявява сам за едноличен собственик, закрива представителния отбор, придобива само делът на общината от стадиона и започва разрушаването на спортното съоръжение. 50 тонната козирка, металните рамки на седалките, тръбите на парапетите и всичко останало заминава в контейнера за скрап, разрушени са и вторите етажи на трибуните.

Стадион „Плевен“, носещ доскоро името „Слави Алексиев“

Стадион „Плевен“ (по-известен със старото си наименование Слави Алексиев) се намира на ул. „Цар Самуил“ в Плевен. Построен през 1952 г., като главен архитект е Ники Аначков. Стадионът може да побере на 45 000 зрители – 35 000 седящи места и над 10 000 правостоящи. През силните години на тима дори те са се оказвали малко и десетки плевенчани са наблдавали мачовете от дърветата зад трибуните или са оставали извън стадиона. Стадиона е ремонтиран по-мащабно за последно на 28 юли 2012. Лицензиран е само сектор „А“ с капацитет 3040 седящи места и ложа с капацитет 120 места.

Сектор „В“ на стадиона е по-познат като сектор „Слънчев бряг“ заради факта, че зрителите в него винаги са пряко изложени на слънцето и температурата е по-висока от останалите сектори.

Екипировка[редактиране | редактиране на кода]

Години Екип Спонсор
1993 – 1994 Flag of Germany.svg Adidas МИОМИТ
1995 – 1998 Flag of Germany.svg Puma РУБИН
1999 – 2000 MIKO consult
2001 – 2004 Flag of Japan.svg ASICS MIKO consult
2005 – 2009 Flag of Bulgaria.svg TOMY БЕТА
2009 – 2010 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2011 – 2012 Flag of Bulgaria.svg JumpeR Няма
2012 – 2014 Flag of Germany.svg Adidas Няма
2014 – 2015 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2015 – 2016 Flag of Germany.svg Uhlsport МЕТАКОМ
2016 Flag of Germany.svg JAKO Няма
2016 Мтел
2017 Flag of Germany.svg Adidas Няма

Плевенското дерби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002/2003 г.

Белите орли 2:0 Спартак
Спартак 1:0 Белите орли

  • 2003/2004 г.

Спартак 1:2 Белите орли
Белите орли 2:1 Спартак

  • 2005/2006 г.

Белите орли 2:2 Спартак
Спартак 3:0 Белите орли

  • 2006/2007 г.

Спартак 1:0 Белите орли
Белите орли 0:1 Спартак

  • 2007/2008 г.

Спартак 0:0 Белите орли
Белите орли 2:0 Спартак

Най-големите победи в А група[редактиране | редактиране на кода]

  • Спартак 6:1 Червено знаме (Павликени) – 15 май 1955
  • Спартак 6:0 Ботев (Пловдив) – 30 юни 1963
  • Спартак 6:3 Ботев (Враца) – 1968
  • Спартак 5:0 Добруджа (Добрич) – 8 декември 1968
  • Спартак 5:0 Янтра (Габрово) – 11 октомври 1970
  • Спартак 5:0 Марек (Дупница) – 14 юни 1972
  • Спартак 6:3 Етър (Велико Търново) – 7 октомври 1972
  • Спартак 6:1 Миньор (Перник) – 1975
  • Спартак 5:0 Черно море (Варна) – 6 октомври 1984
  • Спартак 5:1 Добруджа (Добрич) – 7 септември 1997

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият мач на осветление на Балканите през април 1924 г. „Скобелев" (Плевен) 3:1 „Победа" (Плевен)
  • Първият жълт картон в българското първенство е показан на Александър Ченков от Спартак през 1970 г. по време на мача „ЦСКА“ 3:3 „Спартак“ (Плевен) от пловдивския съдия Димитър Георгиев
  • Първата спортна сватба на стадион в България се е провела в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-посетен мач за 2011 г. Спартак Плевен 0:3 ЦСКА (София) ст. Плевен, 16 000 зрители

На 03.12.2011 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу ЦСКА на 1/8 финал в турнира за Купата на България.

  • Най-посетен мач през сезон 2011/12 в Трета лига Спартак Плевен 5:0 Локомотив (Мездра) ст. Плевен, 7000 зрители

На 21.05.2012 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу Локомотив (Мездра) в директния сблъсък за първото място.

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]