ОФК „Спартак“ (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Спартак“ (Плевен)
ПрозвищеСиньо-белите
Гладиаторите
Основан10 септември 1919 г.;
преди 104 години
 (1919-09-10)
Разформирован2013 г.
Държава България
СтадионПлевен
Капацитет3040
СобственикСдружение Спартак Плевен
Президент Пепо Петков
Старши треньор Цветомир Младенов
ПървенствоВтора лига
2021/22Трета лига, 1-во
СпонсорЕфбет
Екипировка Хома
Екипи и цветове
Домакин
Гост

OФК „Спартак“ е български футболен отбор от Плевен, участник във Втора професионална футболна лига.

Клубът има 35 сезона в А футболна група, което го поставя на 11-о място във вечната класация на българските футболни клубове. Официалните клубни цветове са синьо и бяло.

Играе мачовете си на стадион „Плевен“ (Слави Алексиев) – капацитет 35 000 зрители (седящи места) и над 10 000 правостоящи, но с лиценз само за 3040.

Въпреки името и абревиатурата си, клубът не е общински. Управлява се от сдружение с нестопанска цел.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Скобелев[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 г. по идея на ученика в Свищовската търговска гимназия Драгомир Несторов двадесетина младежи се събират в двора на къщата му за да създадат футболен клуб. Сбирката завършва с подписването на учредителен протокол, с който в Плевен се ражда първият организиран клуб.[1] Заедно с Несторов са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др. Създаденият футболен клуб е наречен Скобелев. На общото събрание, свикано след дни, присъстват над 150 младежи, които постъпват в клуба. Избрано е ръководство с председател Драгомир Несторов, секретар Владимир Недков и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудов. Новосъздаденият клуб се обръща с молба за съдействие към Славия (София), откъдето изпращат образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на Скобелев. Впоследствие са събрани и средства за първия спортен екип на отбора, закупен от Габрово – синьо-бели раирани фланелки, бели гащета и чорапи в бяло, зелено и червено. През 1920 г. е избрано постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. Лятото на същата година ще се запомни с първия официален за тогавашните разбирания мач. Скобелев побеждава с 3:1 като гост Сила (Червен бряг).

Белите орли[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 1931 г. в Скобелевия парк двадесетина футболни дейци учредяват футболен клуб Белите орлета, който на следващата година променя името си на Белите орли. Клубът се развива бързо и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище, като така става първата спортна организация в града, която има собствен терен и съблекалня. По-късно на това място е изграден стадион „Спартак“, който днес носи името „Белите орли“. През 1946 г. на местно партийно ниво е взето решение клубът да бъде преименуван на Републиканец и да премине под шапката на МВР. Това име обаче не се харесва на основателите му, които на 28 декември 1947 г. свикват Общо събрание, на което преименуват клуба на Спартак.[2]

Обединен клуб[редактиране | редактиране на кода]

През 1949 г., освен Спартак, в Плевен съществуват още два футболни клуба – оформилите се след различни трансформации и сливания отбори Генерал Винаров (пряк наследник на Скобелев) и Локомотив (пряк наследник на Ботев-21 и ЖСК). Спортните ръководители в града вземат решение за тяхното обединение под името Септември.

Само година по-късно обаче по подобие на структурата в СССР и в България се образуват Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Септември е разделен на пет Доброволни спортни организации – Спартак, Торпедо, Динамо, Строител и Червено знаме. Между тях се изиграва квалификационен турнир за едно място в „А“ група, което е спечелено от Торпедо.

Успехи през 50-те години[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че през 1949 г. Спартак губи квалификацията за „А“ група, клубът бързо се утвърждава като най-силния в града и през 1951 г. печели промоция за елитното първенство. В дебютния си сезон 1952 завършва на 4-то място в „А“ група. През следващите години Спартак е неизменно част от най-високото ниво във футбола ни и постепенно в него се вливат всички съществуващи клубове в Плевен, включително и Торпедо през 1957 г.

През същата година, под ръководството на треньора Константин Господинов, Спартак достига до финала за националната купа. Плевенчани не успяват да спечелят трофея, губейки с 1:2 от Левски (София) на 7 ноември 1957 г., но в този период разполагат с един от най-добрите състави в България. В него личат имената на футболисти като вратарят Никола Пърчанов, защитникът Пъшо Димитров, халфът Матей Върбанов.

В първенството през 1958 Спартак постига най-големия успех в историята си дотогава, печелейки бронзовите медали. Отборът завършва в крайното класиране непосредствено след грандовете ЦСКА (София) и Левски (София). След 9 поредни сезона в „А“ група плевенчани изпадат през 1959/60, завършвайки на последното 12-о място.

Неизменна част от „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Спартак остава само един сезон в „Б“ група и през 1961 г. се завръща в елита. Три години по-късно плевенчани получават правото да са първият български участник в летния европейски турнир Купа Интертото, който тогава се нарича Купа Рапан, на името на швейцарския треньор Карл Рапан, автор на идеята за създаването му. В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен срещу източногерманския Карл Маркс Щад (0:0 и 2:6), чехословашкия Татран (Прешов) (2:2 и 1:6) и полския Одра (Ополе) (1:1 и 0:1).

Пламен Гетов е стрелец №1 на клуба в „А“ група

През следващите две десетилетия отборът е почти неизменна част от елитното футболно първенство, като само в три сезона участва във втория ешелон – 1965/66, както и 1976/77 и 1977/78. В този период от двайсетина години отборът е основно в средата и долната половина на „А“ група, но въпреки това си извоюва статута на един от традиционните клубове в най-високото ниво на българския футбол. От школата на клуба излизат популярни имена като Стефко Величков, Румянчо Горанов, Тодор Барзов и Пламен Николов (Футболист № 1 на България през 1984 г.), които оставят ярка следа в българското първенство.

През 1980 г. в тима е привлечен Пламен Гетов, който през следващите години ще се превърне в една от най-големите легенди на клуба. С негова помощ (бележи 11 гола в дебютния си сезон) Спартак завършва на 5-о място през 1980/81. През лятото на 1981 г. отборът за втори път в своята история участва в Интертото, като постига две победи и четири загуби срещу Вердер (Бремен) (2:3 и 0:1), шведския Малмьо (2:0 и 1:3) и швейцарския ФК Цюрих (4:1 и 0:3). В този период от школата на клуба изгрява талантът и на Лъчезар Танев. Петото място в крайното класиране в първенството е повторено като постижение и през сезон 1982/83, но след края на шампионата плевенчани са извадени от „А“ група заради опит за уреждане на резултата от среща с Черно море (Варна).

Въпреки това, на Спартак му е нужна само една година за завръщане и през 1984 г. отново е сред най-добрите отбори в България, където се задържа до 1988 г. В този период като наставници в отбора работят популярни имена като Георги Василев – Гочето, Иван Вуцов и Динко Дерменджиев. Под ръководството на Вуцов през сезон 1986/87 плевенчани се класират на финал за Купата на Съветската армия, който е загубен с 2:3 от Левски. Под ръководството на Дерменджиев идва изпадането в „Б“ група през 1987/88.

Трудности през 90-те години[редактиране | редактиране на кода]

С настъпването на демократичните промени в България за Спартак идват трудни времена, в които отборът неуспешно опитва да се завърне в „А“ група. Плевенчани участват във втория ешелон в 8 поредни години и едва през 1996 г. печелят промоция за елита. Задържат се там обаче само два сезона, след което отново се озовават в „Б“ група.

През 2000 г. за старши треньор е назначен Велислав Вуцов, под чието ръководство Спартак се справя без проблем с конкуренцията във втория ешелон през сезон 2000/01, а нападателят на тима Тодор Колев помага за промоцията с 45 гола по време на кампанията. Последното участие на клуба в най-високото ниво на футбола ни е през сезон 2001/02, в който обаче плевенчани, като новак в елита, не успяват да се задържат.

Задълбочаване на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. „Спартак“ един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи. Озовава се в тях, след като е застигнат от фалит. В началото на 2010 г. клубът е възстановен и започва от А окръжна група. През 2011 година Спартак достига 1/8 финал за Купата на България срещу ЦСКА (София). Мачът се играе на 3 декември, като Спартак губи с 0:3, но поставя рекорд за най-посетен мач в България през годината, събирайки близо 18 000 души. На 20 май 2012 се играе двубой, определящ първенеца в Северозападната В група между Спартак и Локомотив (Мездра). Плевенчани отново поставят рекорд за най-посетен мач, този път за сезона във В група – 7000. Двубоят е съпътстван от ексцесии по трибуните, а при резултат 2:0 за Спартак, гостите опитват да прекратят мача с опити да си вкарат автоголове. Старши треньорът на Спартак Красимир Бислимов дава указания на играчите си да не позволяват на съперника да си отбелязва автоголове, и нападателите на Спартак начело със Станислав Краев правят всичко възможно да им попречат. В крайна сметка Спартак печели с 5:0 и се завръща в професионалния футбол. Голмайстор за сезона става Кунчо Кунчев с 16 попадения във В група. През същия сезон Спартак разбива в приятелски мачове и двата отбора, които се борят до последния кръг за шампионската титла – Лудогорец и ЦСКА. Първата жертва е кандидат-шампионът Лудогорец. Проектът на новите милионери във футбола Домусчиеви е победен с 3:1 малко след началото на сезона в контрола играна на закрити врати в Дряново. Загубата не се харесва на собствениците, но опитите да бъде пазена в тайна пропадат и след няколко дни сайтовете нашумяват. Следва разгром и над другия кандидат-шампион ЦСКА с 0:3 насред София с хеттрик на Станислав Краев. Президент на клуба става Иван Динов, който идва с обещания за връщане в А група, нов стадион, клубен автобус и т.н. Спартак е в борбата за първото място, като през есенния полусезон дори е първи в Б група. Иван Динов обаче замесва клуба в редица скандали и след края на сезона Спартак е обявен в несъстоятелност.

На 22 юли 2013 г. се създава общински футболен клуб – Спартак Плевен (Плевен), в който на 15 август се влива другият клуб в града – Сторгозия. Клубът заема извоюваното от Сторгозия място в Северозападната „В“ група и по традиция започва да налага футболисти от школата. Любомир Тодоров вкарва 27 гола. През следващия сезон в „Спартак“ се завръщат някои от футболистите, пръснати в други отбори, и клубът безпроблемно се завръща в Б група. Голмайстор за сезона става Стефан Христов с 29 гола, следван от Любомир Тодоров и Васил Шопов с по 14 в първенството. Сезон 2015/2016 започва добре за „Спартак“ и отбора е сред лидерите в Б група. За купата се пада с елитния Славия (София) още на 1/16 финалите, но ги отстранява с 2:1. На 1/8 финал жребият отново изправя „Спартак“ срещу ЦСКА (София), от когото губи с 0:2. На полусезона въпреки негодуванието на феновете за спонсор е доведен Иван Динов, който афишира огромни амбиции за връщане в Първа лига и модернизиране на базите на клуба, но отборът губи доста точки през пролетта. През следващия сезон Спартак изпада за първи път в историята си от професионалния футбол по спортни причини. През следващия сезон събира собствени футболисти и отборът тренира в София на базата на националния отбор в Бояна, а единствено официалните мачове играе в Плевен. Отборът записва най-лошото си класиране, завършвайки на 8-о място в Трета лига, а в края на сезона Динов и хората му напускат Плевен. В Спартак по спещност се връщат Красимир Бислимов и Петър Ванков, които събират бивши играчи на „Спартак“, играещи в други отбори.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Скобелев (10 септември 1919)
  • Белите орлета (19 август 1931 – 1932)
  • Белите орли (1932 – 1946)
  • Републиканец (1946 – 28 декември 1947)
  • Спартак (28 декември 1947 – 13 март 1949)
  • Септември (13 март 1949 – 1949)
  • Спартак (1949 – 2019)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
  • Бронзов медалист (1 път): 1958
Национална купа
  • Финалист (1 път): 1957
Купа на Съветската армия
  • Финалист (1 път): 1986/87

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 22 януари 2024 г.

Вратари
01 Станислав Антонов (2-ри)
30 Димитър Стефанов
Защитници
02 Димитър Калчев
04 Атанасиос Пицолис
05 Иво Върбанов()
16 Иван Бакалски
19 Яни Пехливанов
20 Тончо Георгиев
21 Валентино Макавеев
Халфове
06 Виктор Иванов
07 Слав Петков
08 Руси Чернаков
10 Васил Шопов
13 Алекс Чакъров
14 Боримир Карамфилов
15 Петрос Бакуцис
Нападатели
11 Христиан Петков
17 Йордан Желев
25 Преслав Антонов
26 Мартин Димитров

Клубни рекорди в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Изявени футболисти[редактиране | редактиране на кода]

С най-много мачове за клуба:

# Име Период Мачове
1 Пъшо Димитров
1952 – 1965
301
2 Красимир Лазаров
1973 – 1987
252
3 Сашо Върбанов 1959 – 1969; 1971 – 1974 250
4 Петър Боянов
1958 – 1972
235
5 Петко Тодоров
1962 – 1978
231
6 Павел Челестинов
1965 – 1976
215
7 Стоян Здравков 210
Венчо Съботинов
1978 – 1987
210
9 Борис Новачев
1963 – 1974
207
10 Димчо Димов
1968 – 1979
204

С най-много голове за клуба:

# Име Период Голове
1 Пламен Гетов 1980 – 1988; 1995 – 1998 108
2 Сашо Върбанов 1959 – 1969; 1971 – 1974 75
3 Стоян Здравков 63
4 Павел Челестинов
1965 – 1976
55
5 Красимир Лазаров
1973 – 1987
38
6 Благой Кръстанов
1977 – 1986
26
7 Петър Боянов
1958 – 1972
25
Васил Минков
1972 – 1982
25
9 Милен Горанов
1967 – 1971
24
10 Димитър Минчев
1947 – 1953
22

Най-големите победи[редактиране | редактиране на кода]

  • Спартак 6:1 Червено знаме (Павликени) – 15 май 1955
  • Спартак 6:0 Ботев (Пловдив) – 30 юни 1963
  • Спартак 6:3 Ботев (Враца) – 1968
  • Спартак 5:0 Добруджа (Добрич) – 8 декември 1968
  • Спартак 5:0 Янтра (Габрово) – 11 октомври 1970
  • Спартак 5:0 Марек (Дупница) – 14 юни 1972
  • Спартак 6:3 Етър (Велико Търново) – 7 октомври 1972
  • Спартак 6:1 Миньор (Перник) – 1975
  • Спартак 5:0 Черно море (Варна) – 6 октомври 1984
  • Спартак 5:1 Добруджа (Добрич) – 7 септември 1997

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Атанас Цанов 1971 1974
Матей Върбанов 1974 1975
Александър Илиев 1975 1976
Вачко Маринов 1977 1980
Иван Иванов 1980 1983
Георги Василев 1984 1985
Стефко Величков 1985 1986
Милен Горанов юни 1986 октомври 1986
Вачко Маринов октомври 1986 декември 1986
Иван Вуцов декември 1986 май 1987
Динко Дерменджиев юни 1987 юни 1988
Стефко Величков 1988 1990
Вачко Маринов 1990 1991
Цветан Кръстев 1991 1992
Пламен Николов 1993 1994
Вачко Маринов 1995 1997
Ботьо Ботев 1997 1998
Михаил Мадански 1998 1999
Благой Кръстанов 1999 2000
Име От До
Велислав Вуцов юни 2000 март 2002
Ангел Станков март 2002 юни 2002
Димитър Соколов юни 2004 май 2005
Васил Даскалов юни 2005 януари 2006
Анатоли Кирилов януари 2006 март 2007
Вачко Маринов март 2007 юни 2008
Красимир Бислимов юни 2008 март 2009
Момчил Челестинов юли 2010 октомври 2010
Красимир Бислимов октомври 2010 март 2013
Стефан Колев март 2013 юни 2013
Бойко Цветков юли 2013 октомври 2015
Роберт Петров октомври 2015 април 2016
Диян Дончев април 2016 август 2016
Ферарио Спасов август 2016 октомври 2016
Бойко Цветков октомври 2016 декември 2016
Александър Георгиев януари 2017 май 2017
Бойко Цветков юни 2017 септември 2017
Емил Велев октомври 2017 май 2018
Красимир Бислимов от юли 2018 март 2023
Цветомир Младенов март 2023

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Спартак“, носещ днес името „Белите орли“

През 1929 г. е основан спортен клуб „Белите орлета“. По това време държавата отпуска безвъзмездно терени за построяване на игрища на всички клубове в страната, но повечето са били несъстоятелни и не са си направили. В Плевен кмет по това време е Лингелов и той отпуска терена на орлите. Единствените два частни клуба в България, които имат построени собствени стадиони са Белите орли и Тича (Варна).

С идването на комунизма стадиона е национализиран, а Белите орли стават Спартак към МВР. Комунистическата власт започва да строи 25 000 чисто футболен стадион около терена на орлите.

Стадионът е строен изцяло със средства, осигурени от плевенските предприятия и данъкоплатци. Димитър Георгиев, председател на дружество Спартак от 1986 г. до 1992 г., е участвал активно в изграждането му. Той разяснява, че е проектирано в източната трибуна да има хотел с 50 легла за футболисти, стационар към спортния диспансер, зали по фехтовка, по борба, по щанги и др.

През 1989 г. комунизма си отива, когато стадиона е почти готов. Документите доказват, че футболният клуб Спартак е наследник на Белите орли. Това означава, че е наследил и стадиона. Георгиев и колегите му защитават успешно тази истина в съда до 1992 г. Наследниците му в управата на Спартак по-късно губят делата. През 1994 г. съдът дава стадиона на Спортен клуб Белите орли (сдружение, основано на 20 януари 1991 г., което няма нищо общо с легендарния клуб от 1929 г.). Построените вече трибуни минават в ръцете на общината, под формата на 26% идеална част от цялото съоръжение.

През 2010 г. спонсорът на ПФК Белите орли (Плевен) Веселин Ванев се обявява сам за едноличен собственик, закрива представителния отбор, придобива само делът на общината от стадиона и започва разрушаването на спортното съоръжение. 50 тонната козирка, металните рамки на седалките, тръбите на парапетите и всичко останало заминава в контейнера за скрап, разрушени са и вторите етажи на трибуните.

Стадион „Плевен“, носещ името „Слави Алексиев“

Стадион „Плевен“ (по-известен със старото си наименование Слави Алексиев) се намира на ул. „Цар Самуил“ в Плевен. Построен през 1952 г., като главен архитект е Ники Аначков. Стадионът може да побере на 45 000 зрители – 35 000 седящи места и над 10 000 правостоящи. През силните години на тима дори те са се оказвали малко и десетки плевенчани са наблдавали мачовете от дърветата зад трибуните или са оставали извън стадиона. Стадиона е ремонтиран по-мащабно за последно на 28 юли 2012. Лицензиран е само сектор „А“ с капацитет 3040 седящи места и ложа с капацитет 120 места.

Сектор „В“ на стадиона е по-познат като сектор „Слънчев бряг“ заради факта, че зрителите в него винаги са пряко изложени на слънцето и температурата е по-висока от останалите сектори.

Екипировка[редактиране | редактиране на кода]

Години Екип Спонсор
1993 – 1994 Adidas МИОМИТ
1995 – 1998 Puma РУБИН
1999 – 2000 MIKO consult
2001 – 2004 ASICS MIKO consult
2005 – 2009 TOMY БЕТА
2009 – 2010 Sportika Няма
2011 – 2012 JumpeR Няма
2012 – 2014 Adidas Няма
2014 – 2015 Sportika Няма
2015 – 2016 Uhlsport МЕТАКОМ
2016 JAKO Няма
2016 Мтел
2017 Adidas Няма

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият мач на осветление на Балканите през април 1924 г. „Скобелев“ (Плевен) 3:1 „Победа“ (Плевен)
  • Първият жълт картон в българското първенство е показан на Александър Ченков от Спартак през 1970 г. по време на мача „ЦСКА“ 3:3 „Спартак“ (Плевен) от пловдивския съдия Димитър Георгиев
  • Първата спортна сватба на стадион в България се е провела в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]