ОФК Спартак (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Спартак (Плевен))
Направо към: навигация, търсене
Спартак Плевен
Прозвище "синьо-белите",
„гладиаторите“,
„дъгетата“
Основан 10 септември 1919 г.
Стадион Плевен
Капацитет ^45 000
Собственик Община Плевен
Президент Flag of Bulgaria.svg Иван Кюлджийски
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Бойко Цветков
Първенство Втора лига
2015/16 „Б“ група, 13-то
Спонсор Иван Динов
Екипировка JAKO
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Спартак Плевен
Football pictogram.svg Basketball pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg
Футбол Баскетбол Волейбол
Boxing pictogram.svg Karate pictogram.svg Handball pictogram.svg
Бокс Карате Хандбал
Athletics pictogram.svg Weightlifting pictogram.svg Gymnastics (trampoline) pictogram.svg
Лека Атлетика Вдигане на тежести Скокове на батут
Fencing pictogram.svg Table tennis pictogram.svg Chess pictogram.png
Фехтовка Тенис на маса Шахмат
Wrestling pictogram.svg Gymnastics (artistic) pictogram.svg Rowing pictogram.svg
Борба Акробатика Гребане

ОФК Спартак Плевен (Плевен) е български футболен клуб от град Плевен. Има 35 сезона в А футболна група, което го поставя на 12-то място във вечната класация на българските футболни клубове.

Играе мачовете си на стадион „Плевен“ – капацитет 35 000 зрители (седящи места) и над 10 000 правостоящи, но с лиценз само за 3 040. Цветове – синьо и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години /1919-/[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 г. по идея на ученика в Свищовската търговска гимназия Драгомир Несторов двадесетина младежи се събират под старата лоза в двора на бащината му къща и започват да водят ентусиазирани разговори за създаването на свой футболен клуб. В полунощ всичко завършва с подписването на учредителния протокол и в Плевен се ражда първият организиран клуб, чиято основна задача е да развива все по-популярната в страната футболна игра. Избрано е гордото име „Генерал Скобелев“, което е олицетворение на героизма на град Плевен и на свободата на цяла България. В онази вечер заедно с Драгомир Несторов са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др.

На общото събрание, свикано след дни, присъстват над 150 младежи, които постъпват в клуба. Избрано е ръководство с председател Драгомир Несторов, секретар Владимир Недков и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудув. Новосъздаденият клуб се обръща към един от най-популярните отбори в България в момента – „Славия“ (София), с молба за съдействие. На нея е откликнато веднага и в Плевен са изпратени образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на „Скобелев“.

Младите скобелевисти получават разрешение да използват футболните терени на Текийски баир и започват да събират средства за организация на клуба. Чрез дарения, членски внос и организиране на забави най-накрая са събрани пари за спортен екип. Членът на дружеството Кирил Крумов заминава с велосипеда си за Габрово и поръчва униформа – бяла раирана със синьо фланелка, бели гащета и чорапи в бяло зелено и червено.

През 1920 г. „Скобелев“ вече е натрупал опит, избрано е постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. Към клуба се сформират два тима, които започват да мерят сили на игрищата на Текийски баир и да привличат все повече зрители, правейки ги съпричастни на великата футболна игра. Лятото на същата година ще се запомни с едно знаменателно събитие – първият официален за тогавашните разбирания мач. Той се състои в Червен бряг, а противник е местният отбор „Сила“. След добра игра „Скобелев“ печели първото си състезание с 3:1 и полага основата на победния път на плевенския футбол.

В началните години от организианото развитие на футбола в Плевен възникват още няколко клуба – отделилият се от „Скобелев“ клуб „Победа“, „Вит“, „Левски” и „Ботев-21”.

За съжаление само две години след светлата дата 10-ти септември 1919 г. създателят на организирания футбол в град Плевен Драгомир Несторов умира. Той е едва на 19 години, но малко са тези негови връстници, които на една такава все още младежка възраст са постигнали нещо толкова значимо. Ето защо цял Плевен и до днес помни името му и датата 10-ти септември 1919 г.

Първи стъпки на Спартак /1931 - 1947/[редактиране | редактиране на кода]

Датата 19 август 1931 г. остава паметна в историята на „Спартак”. В Скобелевия парк двадесетина футболни дейци учредяват футболния клуб „Белите орлета”, който през 1932г. променя името си на „Белите орли”. Клубът се развива бързо и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище и става първата спортна организация в града, която има собствен терен и съблекалня. По-късно на това място е изграден стадион „Спартак”, който днес носи името „Белите орли”.

След 1944г. новата власт в България започва да се намесва и в спортния живот. През 1946г. на местно партийно ниво е взето решение най-добре развитият организационно клуб в Плевен „Белите орли” да бъде преименуван на „Републиканец” и да премине под шефството на МВР. Това име въобще не се харесва на основателите му и на 28 декември 1947г. е свикано Общо събрание, на което клубът се преименува на „СПАРТАК”.

Обединен клуб на Плевен[редактиране | редактиране на кода]

През 1949г. освен „Спартак” в Плевен съществуват и оформилите се след различни трансформации и сливания отбори „Генерал Винаров” и „Локомотив”. До този момент историята на тези клубове НЕ се преплита по никакъв начин. Всеки от тях има своите корени:

  • „Спартак” - пряк наследник на „Белите орли”
  • „Генерал Винаров” - пряк наследник на „Скобелев”, „Победа” и „Вит” (обединени по-късно под името „СП-39”), както и на „Левски” и на съществувалия кратко клуб „Труд”
  • „Локомотив” - пряк наследник на „Ботев-21” и „ЖСК”

Спортните ръководители в Плевен вземат решение за създаването на един силен обединен клуб на града, носещ името „Септември”, който бързо спечелва промоция за новосформираната „А” група. Съществуването му, обаче, продължава по-малко от година заради взетото на общодържавно ниво решение по подобие на структурата в СССР и в България да се образуват Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Така „Септември” се разделя на пет Доброволни спортни организации и „Спартак” продължава самостоятелното си съществуване, оставайки под управлението на МВР.

„Спартак” отново е самостоятелен клуб /1949/[редактиране | редактиране на кода]

„Септември“ се разделя на пет клуба в края на 1949 г. – „Спартак”, „Торпедо”, „Динамо”, „Строител” и „Червено знаме”. След изиграването на квалификационен турнир между отборите „Торпедо”” спечелва извоюваното място в „А” група, а „Спартак” тръгва от регионалните групи. Отборът, обаче, има голяма обществена подкрепа в Плевен и бързо възстановява позициите си на водещ в града и през 1951г. е новият член на „А” група. През 1958г. „Спартак” постига най-големия си успех, спечелвайки бронзовите медали. До края на 80-те „Спартак” е неизменна част от елита на България, а изпаданията в „Б” група са само няколко. Плевен се оформя като е един от основните футболни центрове на страната, а школата на „Спартак” създава нови и нови талантливи футболисти.

„Спартак” е обединител на плевенската футболна традиция[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно в „Спартак” се вливат всички съществуващи клубове, включително и „Торпедо” през 1957 г. Именно тази роля на "Спартак" му дава право да използва годината 1919 в емблемата си и привържениците на отбора да я почитат.

Трудности в края на 80-те[редактиране | редактиране на кода]

С идването на промените в края на 80-те „Спартак” започва да изпитва сериозни затруднения и е част от втория футболен ешелон. Все пак до 2001г. „Спартак” записва още три сезона при майсторите и така участията му в „А” група стават 35, което му отрежда 12-то място във Вечната ранглиста на българския футбол. След 2001г. „Спартак” играе в „Б” група като по традиция разчита предимно на собствени кадри. Отборът не е в най-добрите си години, но на няколко пъти е в борбата за промоция в „А” група.

Задълбочаване на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 2009г. „Спартак” един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи. За съжаление, обаче, това се случва, след като клубът е застигнат от фалит. В началото на 2010г. клубът е възстановен под името „Плевен Атлетик 2004“ и започва от окръжните групи.През 2010 г. „Плевен Атлетик 2004“ се преименува на „Спартак 1919“, но след четири изиграни сезона, през 2013 г. той преустановява дейност.

Възраждането /2013 - днес/[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юли 2013 г. се създава общински футболен клуб - Спартак Плевен (Плевен), в който на 15 август се влива другият клуб в града - Сторгозия.Клубът заема извоюваното от Сторгозия място в Северозападната „В“ група и започва да налага собствени футболисти от юношеските формации.През следващият сезон „Спартак Плевен“ разгромява всички съперници и се завръща с гръм и трясък в Б група.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Скобелев (10 септември 1919)
  • Белите орлета (19 август 1931 - 1932)
  • Белите орли (1932 - 1946)
  • Републиканец (1946 - 28.12.1947)
  • Спартак (28.12.1947 – 13.03.1949)
  • Септември (13.03.1949 – 1957)
  • Спартак (1957 – 2003)
  • Спартак 2003 (2003 – 2009)
  • Плевен-Атлетик 2004 (2009 – 2010)
  • Спартак 1919 (2010 – 2013)
  • Спартак Плевен (от 22.07.2013)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Турнири в България[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
  • Bronze medal icon.svg Бронзов медалист (1 път) – 1958
Купа на България
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1957
Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1986/87

Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа Интертото
  • Групова фаза (2 пъти) – 1964/65, 1981


Спартак е първият български участник в турнира „Интертото”
  • Това става факт в далечната 1964 година. Плевенчани получават правото да са първият български отбор, включил се в турнира, водещ началото си от 1961 г. По онова време шампионатът се нарича „Купа Рапан” на името на известния швейцарски треньор Карл Рапан, чиято е идеята за създаването му. Целта е през летните месеци да се попълват с мачове програмите на седмичните тиражи на спортните тотализатори. Самото участие на Спартак на пръв поглед не може да бъде определено като много успешно, но е спечелен добър опит за България в третия по сила европейски клубен турнир. Плевенчани попадат в група Б4.В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен.
Група B4
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of East Germany.svg Карл Маркс Щад 6 3 2 1 12 6 +6 8
Flag of the Czech Republic.svg Татран Прешов 6 2 3 1 12 8 +4 7
Flag of Poland.svg Одра Ополе 6 2 2 2 6 6 ±0 6
Flag of Bulgaria (1948-1967).svg Спартак Плевен 6 0 3 3 6 16 –10 3
  Flag of East Germany.svg Flag of the Czech Republic.svg Flag of Poland.svg Flag of Bulgaria (1948-1967).svg
Flag of East Germany.svg Карл Маркс Щад 0:0 0:2 6:2
Flag of the Czech Republic.svg Татран Прешов 1:4 1:1 6:1
Flag of Poland.svg Одра Ополе 1:2 0:2 1:0
Flag of Bulgaria (1948-1967).svg Спартак Плевен 0:0 2:2 1:1


  • След изиграването на четвъртото издание на купата България спира участието си, за да го възобнови чак през 1977 г. Мачовете в паузата между сезоните позволява на редица наши отбори, които трудно достигат до челните места в изключително оспорваните шампионати на „А” група, също да излязат на европейска сцена. През 1981 г. за втори път в историята си това прави и плевенският Спартак – първият български участник в турнира „Интертото”.Тогава той попада в група 3.
Група 3
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of Germany.svg Вердер (Бремен) 6 5 1 0 16 6 +9 11
Flag of Sweden.svg Малмьо ФФ 6 2 2 2 7 7 ±0 6
Flag of Bulgaria (1946-1948).svg Спартак Плевен 6 2 0 4 9 11 -2 4
Flag of Switzerland.svg ФК Цюрих 6 1 1 4 7 14 –7 3
  Flag of Germany.svg Flag of Sweden.svg Flag of Bulgaria (1946-1948).svg Flag of Switzerland.svg
Flag of Germany.svg Вердер (Бремен) 1:0 1:0 3:1
Flag of Sweden.svg Малмьо ФФ 2:2 3:1 2:1
Flag of Bulgaria (1946-1948).svg Спартак Плевен 2:3 2:0 4:1
Flag of Switzerland.svg ФК Цюрих 1:5 0:0 3:0

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Управителeн съвет
Администрация
Треньорски щаб
Детско-юношеска школа

ДЮШ ОФК Спартак Плевен

ДЮШ ФК Спартак 1919

Пресслужба

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
1 Flag of Bulgaria.svg В Димитър Пантев (3ти Капитан)
2 Flag of Bulgaria.svg Х Николай Велков
3 Flag of Bulgaria.svg З Стенислав Георгиев
4 Flag of Bulgaria.svg З Минко Минков
5 Flag of Bulgaria.svg З Цветелин Радев
6 Flag of Bulgaria.svg Х Антон Славчев
7 Flag of Bulgaria.svg Н Владимир Каптиев
8 Flag of Bulgaria.svg Х Никола Мицански
9 Flag of Bulgaria.svg Н Стефан Христов (2ри Капитан)
10 Flag of France.svg Х Кевин Осей
11 Flag of Brazil.svg З Брендо
12 Flag of Bulgaria.svg Н Кристиян Димитров
13 Flag of Bulgaria.svg З Теодор Коларов
14 Flag of Bulgaria.svg Х Стефан Христов
Пост Играч
15 Flag of Bulgaria.svg Х Тихомир Тодоров (1ви Капитан)
17 Flag of Bulgaria.svg Н Преслав Антонов
19 Flag of France.svg Н Крис Гади
20 Flag of Bulgaria.svg З Мартин Митов
30 Flag of Bulgaria.svg З Емил Петров
33 Flag of Bulgaria.svg Н Виктор Митов
45 Flag of Bulgaria.svg Н Григор Долапчиев
89 Flag of Bulgaria.svg В Теодор Тодоров
94 Flag of Bulgaria.svg В Марин Орлинов
Flag of Bulgaria.svg Н Кирил Вълов
Flag of France.svg З Адил Бензариу
Flag of Bulgaria.svg Н Рангел Абушев
Flag of Bulgaria.svg Х Владо Иванов

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

За всички футболисти на Спартак със статия в Уикипедия вижте Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)

Зала на славата[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове в A ПФГ:

# Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Пъшо Димитров 301
2 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 257
3 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 253
4 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 251
5 Flag of Bulgaria.svg Петко Тодоров 244
6 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 220
7 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 213
8 Flag of Bulgaria.svg Борис Новачев 204
9 Flag of Bulgaria.svg Димчо Димов 204
10 Flag of Bulgaria.svg Венчо Съботинов 203
11 Flag of Bulgaria.svg Никола Пърчанов 201

Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ:

# Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Пламен Гетов 108
2 Flag of Bulgaria.svg Сашо Върбанов 75
3 Flag of Bulgaria.svg Стоян Здравков 64
4 Flag of Bulgaria.svg Павел Челестинов 56
5 Flag of Bulgaria.svg Красимир Лазаров 40
6 Flag of Bulgaria.svg Петър Боянов 25
7 Flag of Bulgaria.svg Васил Минков 25
8 Flag of Bulgaria.svg Благой Кръстанов 24
9 Flag of Bulgaria.svg Милен Горанов 24
10 Flag of Bulgaria.svg Петър Костов 20
11 Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов 20

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Спартак“, носещ днес името „Белите орли“

През 1929 г. е основан спортен клуб „Белите орлета“. По това време държавата отпуска безвъзмездно терени за построяване на игрища на всички клубове в страната, но повечето са били несъстоятелни и не са си направили. В Плевен кмет по това време е Лингелов и той отпуска терена на орлите. Единствените два частни клуба в България, които имат построени собствени стадиони са Белите орли и Тича (Варна).

С идването на комунизма стадиона е национализиран, а Белите орли стават Спартак към МВР. Комунистическата власт започва да строи 25 000 чисто футболен стадион около терена на орлите. Стадионът е строен изцяло със средства, осигурени от плевенските предприятия и данъкоплатци. Димитър Георгиев, председател на дружество Спартак от 1986 г. до 1992 г., е участвал активно в изграждането му. Той разяснява, че е проектирано в източната трибуна да има хотел с 50 легла за футболисти, стационар към спортния диспансер, зали по фехтовка, по борба, по щанги и др. През 1989 г. комунизма си отива, когато стадиона е почти готов. Документите доказват, че футболният клуб Спартак е наследник на Белите орли. Това означава, че е наследил и стадиона. Георгиев и колегите му защитават успешно тази истина в съда до 1992 г. За съжаление наследниците му в управата на Спартак по-късно губят делата. През 1994 г. съдът дава стадиона на Спортен клуб Белите орли (сдружение, основано на 20 януари 1991 г., което няма нищо общо с легендарния клуб от 1929 г.). Построените вече трибуни минават в ръцете на общината, под формата на 26% идеална част от цялото съоръжение.

През 2010 г. спонсорът на ПФК Белите орли (Плевен) Веселин Ванев се обявява сам за едноличен собственик, закрива представителния отбор, придобива само делът на общината от стадиона и започва разрушаването на спортното съоръжение. 50 тонната козирка, металните рамки на седалките, тръбите на парапетите и всичко останало заминава в контейнера за скраб, разрушени са и вторите етажи на трибуните.

Стадион „Плевен“, носещ доскоро името „Слави Алексиев“

Стадион „Плевен“ (по-известен със старото си наименование Слави Алексиев) се намира на ул. „Цар Самуил“ в Плевен. Построен през 1952 г., като главен архитект е Ники Аначков. Стадионът може да побере на 45 000 зрители - 35 000 седящи места и над 10 000 правостоящи. През силните години на тима дори те са се оказвали малко и десетки плевенчани са наблдавали мачовете от дърветата зад трибуните или са оставали извън стадиона. Стадиона е ремонтиран по-мащабно за последно на 28 юли 2012. В момента е лицензиран само сектор „А“ с капацитет 3 040 седящи места и ложа с капацитет 120 места.

Сектор „В“ на стадиона е по-познат като сектор „Слънчев бряг“ заради факта, че зрителите в него винаги са пряко изложени на слънцето и температурата е по-висока от останалите сектори.

Екипировка[редактиране | редактиране на кода]

Години Екип Спонсор
1993–1994 Flag of Germany.svg Adidas МИОМИТ
1995–1998 Flag of Germany.svg Puma РУБИН
1999–2000 MIKO consult
2001–2004 Flag of Japan.svg ASICS MIKO consult
2005–2009 Flag of Bulgaria.svg TOMY БЕТА
2009–2010 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2011–2012 Flag of Bulgaria.svg JumpeR Няма
2012–2014 Flag of Germany.svg Adidas Няма
2014–2015 Flag of Italy.svg Sportika Няма
2015–2016 Flag of Germany.svg Uhlsport МЕТАКОМ
2016- Flag of Germany.svg JAKO Няма

Плевенското дерби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002/2003 г.

Белите орли 2:0 Спартак
Спартак 1:0 Белите орли

  • 2003/2004 г.

Спартак 1:2 Белите орли
Белите орли 2:1 Спартак

  • 2005/2006 г.

Белите орли 2:2 Спартак
Спартак 3:0 Белите орли

  • 2006/2007 г.

Спартак 1:0 Белите орли
Белите орли 0:1 Спартак

  • 2007/2008 г.

Спартак 0:0 Белите орли
Белите орли 2:0 Спартак

Най-големите победи в А група[редактиране | редактиране на кода]

  • Спартак 6:1 Червено знаме (Павликени) - 15 Май 1955
  • Спартак 6:0 Ботев (Пловдив) - 30 Юни 1963
  • Спартак 6:3 Ботев (Враца) - 1968
  • Спартак 5:0 Добруджа (Добрич) - 08 декември 1968
  • Спартак 5:0 Янтра (Габрово) - 11 октомври 1970
  • Спартак 5:0 Марек (Дупница) - 14 Юни 1972
  • Спартак 6:3 Етър (Велико Търново) - 07 октомври 1972
  • Спартак 6:1 Миньор (Перник) - 1975
  • Спартак 5:0 Черно море (Варна) - 06 октомври 1984
  • Спартак 5:1 Добруджа (Добрич) - 7 септември 1997

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият мач на осветление на Балканите през април 1924 г. „Скобелев" (Плевен) 3:1 „Победа" (Плевен)
  • Първият жълт картон в българското първенство е показан на Александър Ченков от Спартак през 1970г. по време на мача „ЦСКА“ 3:3 „Спартак“ (Плевен) от пловдивския съдия Димитър Георгиев
  • Първата спортна сватба на стадион в България се е провела в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-посетен мач за 2011 г. Спартак Плевен 0:3 ЦСКА (София) ст. Плевен, 16 000 зрители

На 03.12.2011 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу ЦСКА на 1/8 финал в турнира за Купата на България.

  • Най-посетен мач през сезон 2011/12 в Трета лига Спартак Плевен 5:0 Локомотив (Мездра) ст. Плевен, 7 000 зрители

На 21.05.2012 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу Локомотив (Мездра) в директния сблъсък за първото място.

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


България България

Банско • Ботев (Гълъбово) • Ботев (Враца) • Витоша (Бистрица) • Етър (Велико Търново) • Левски (Карлово) • Локомотив (София) • Лудогорец II (Разград) • Несебър • Оборище (Панагюрище) • Септември (София) • Спартак (Плевен) • Поморие • Созопол • Царско село (София) • ЦСКА II (София) •