ОФК Спартак (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Спартак (Плевен))
Направо към: навигация, търсене
ОФК Спартак (Плевен)
Общински Футболен Клуб Спартак 1919 Плевен
Прозвище „синьо-белите“
„гладиаторите“
„дъгетата“
Основан 10 септември 1919 г.
Стадион Плевен
Капацитет 3040
Собственик Община Плевен
Президент Иван Кюлджийски
Старши треньор Александър Георгиев
Първенство Трета лига
2016/17 Втора лига, 14-то /изпада/
Спонсор Иван Динов, Мтел
Екипировка Адидас
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Спартак Плевен
Football pictogram.svg Basketball pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg
Футбол Баскетбол Волейбол
Boxing pictogram.svg Karate pictogram.svg Handball pictogram.svg
Бокс Карате Хандбал
Athletics pictogram.svg Weightlifting pictogram.svg Gymnastics (trampoline) pictogram.svg
Лека Атлетика Вдигане на тежести Скокове на батут
Fencing pictogram.svg Table tennis pictogram.svg Chess pictogram.svg
Фехтовка Тенис на маса Шахмат
Wrestling pictogram.svg Gymnastics (artistic) pictogram.svg Rowing pictogram.svg
Борба Акробатика Гребане

Спартак е български общински футболен клуб от град Плевен. Има 35 сезона в А футболна група, което го поставя на 12-то място във вечната класация на българските футболни клубове.

Играе мачовете си на стадион „Плевен“ – капацитет 35 000 зрители (седящи места) и над 10 000 правостоящи, но с лиценз само за 3 040. Цветове – синьо и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години /1919-/[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 г. по идея на ученика в Свищовската търговска гимназия Драгомир Несторов двадесетина младежи се събират под старата лоза в двора на бащината му къща и започват да водят ентусиазирани разговори за създаването на свой футболен клуб. В полунощ всичко завършва с подписването на учредителния протокол и в Плевен се ражда първият организиран клуб, чиято основна задача е да развива все по-популярната в страната футболна игра. Избрано е гордото име „Генерал Скобелев“, което е олицетворение на героизма на град Плевен и на свободата на цяла България. В онази вечер заедно с Драгомир Несторов са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др.

На общото събрание, свикано след дни, присъстват над 150 младежи, които постъпват в клуба. Избрано е ръководство с председател Драгомир Несторов, секретар Владимир Недков и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудув. Новосъздаденият клуб се обръща към един от най-популярните отбори в България в момента – „Славия“ (София), с молба за съдействие. На нея е откликнато веднага и в Плевен са изпратени образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на „Скобелев“.

Младите скобелевисти получават разрешение да използват футболните терени на Текийски баир и започват да събират средства за организация на клуба. Чрез дарения, членски внос и организиране на забави най-накрая са събрани пари за спортен екип. Членът на дружеството Кирил Крумов заминава с велосипеда си за Габрово и поръчва униформа – бяла раирана със синьо фланелка, бели гащета и чорапи в бяло зелено и червено.

През 1920 г. „Скобелев“ вече е натрупал опит, избрано е постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. Към клуба се сформират два тима, които започват да мерят сили на игрищата на Текийски баир и да привличат все повече зрители, правейки ги съпричастни на великата футболна игра. Лятото на същата година ще се запомни с едно знаменателно събитие – първият официален за тогавашните разбирания мач. Той се състои в Червен бряг, а противник е местният отбор „Сила“. След добра игра „Скобелев“ печели първото си състезание с 3:1 и полага основата на победния път на плевенския футбол.

В началните години от организианото развитие на футбола в Плевен възникват още няколко клуба – отделилият се от „Скобелев“ клуб „Победа“, „Вит“, „Левски” и „Ботев-21”.

За съжаление само две години след светлата дата 10-ти септември 1919 г. създателят на организирания футбол в град Плевен Драгомир Несторов умира. Той е едва на 19 години, но малко са тези негови връстници, които на една такава все още младежка възраст са постигнали нещо толкова значимо. Ето защо цял Плевен и до днес помни името му и датата 10-ти септември 1919 г.

Първи стъпки на Спартак /1931 - 1947/[редактиране | редактиране на кода]

Датата 19 август 1931 г. остава паметна в историята на „Спартак”. В Скобелевия парк двадесетина футболни дейци учредяват футболния клуб „Белите орлета”, който през 1932г. променя името си на „Белите орли”. Клубът се развива бързо и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище и става първата спортна организация в града, която има собствен терен и съблекалня. По-късно на това място е изграден стадион „Спартак”, който днес носи името „Белите орли”.

След 1944г. новата власт в България започва да се намесва и в спортния живот. През 1946г. на местно партийно ниво е взето решение най-добре развитият организационно клуб в Плевен „Белите орли” да бъде преименуван на „Републиканец” и да премине под шефството на МВР. Това име въобще не се харесва на основателите му и на 28 декември 1947г. е свикано Общо събрание, на което клубът се преименува на „СПАРТАК”.

Обединен клуб на Плевен[редактиране | редактиране на кода]

През 1949г. освен „Спартак” в Плевен съществуват и оформилите се след различни трансформации и сливания отбори „Генерал Винаров” и „Локомотив”. До този момент историята на тези клубове НЕ се преплита по никакъв начин. Всеки от тях има своите корени:

  • „Спартак” - пряк наследник на „Белите орли”
  • „Генерал Винаров” - пряк наследник на „Скобелев”, „Победа” и „Вит” (обединени по-късно под името „СП-39”), както и на „Левски” и на съществувалия кратко клуб „Труд”
  • „Локомотив” - пряк наследник на „Ботев-21” и „ЖСК”

Спортните ръководители в Плевен вземат решение за създаването на един силен обединен клуб на града, носещ името „Септември”, който бързо спечелва промоция за новосформираната „А” група. Съществуването му, обаче, продължава по-малко от година заради взетото на общодържавно ниво решение по подобие на структурата в СССР и в България да се образуват Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Така „Септември” се разделя на пет Доброволни спортни организации и „Спартак” продължава самостоятелното си съществуване, оставайки под управлението на МВР.

„Спартак” отново е самостоятелен клуб /1949/[редактиране | редактиране на кода]

„Септември“ се разделя на пет клуба в края на 1949 г. – „Спартак”, „Торпедо”, „Динамо”, „Строител” и „Червено знаме”. След изиграването на квалификационен турнир между отборите „Торпедо”” спечелва извоюваното място в „А” група, а „Спартак” тръгва от регионалните групи. Отборът, обаче, има голяма обществена подкрепа в Плевен и бързо възстановява позициите си на водещ в града и през 1951г. е новият член на „А” група. През 1958г. „Спартак” постига най-големия си успех, спечелвайки бронзовите медали. До края на 80-те „Спартак” е неизменна част от елита на България, а изпаданията в „Б” група са само няколко. Плевен се оформя като е един от основните футболни центрове на страната, а школата на „Спартак” създава нови и нови талантливи футболисти.

„Спартак” е обединител на плевенската футболна традиция[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно в „Спартак” се вливат всички съществуващи клубове, включително и „Торпедо” през 1957 г. Именно тази роля на "Спартак" му дава право да използва годината 1919 в емблемата си и привържениците на отбора да я почитат.

Трудности в края на 80-те[редактиране | редактиране на кода]

С идването на промените в края на 80-те „Спартак” започва да изпитва сериозни затруднения и е част от втория футболен ешелон. Все пак до 2001г. „Спартак” записва още три сезона при майсторите и така участията му в „А” група стават 35, което му отрежда 12-то място във Вечната ранглиста на българския футбол. След 2001г. „Спартак” играе в „Б” група като по традиция разчита предимно на собствени кадри. Отборът не е в най-добрите си години, но на няколко пъти е в борбата за промоция в „А” група.

Задълбочаване на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 2009г. „Спартак” един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи. За съжаление, обаче, това се случва, след като клубът е застигнат от фалит. В началото на 2010г. клубът е възстановен под името „Плевен Атлетик 2004“ и започва от окръжните групи.През 2010 г. „Плевен Атлетик 2004“ се преименува на „Спартак 1919“, но след четири изиграни сезона, през 2013 г. той преустановява дейност.

Възраждането /2013 - днес/[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юли 2013 г. се създава общински футболен клуб - Спартак Плевен (Плевен), в който на 15 август се влива другият клуб в града - Сторгозия.Клубът заема извоюваното от Сторгозия място в Северозападната „В“ група и започва да налага собствени футболисти от юношеските формации.През следващият сезон „Спартак Плевен“ разгромява всички съперници и се завръща с гръм и трясък в Б група.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Скобелев (10 септември 1919)
  • Белите орлета (19 август 1931 - 1932)
  • Белите орли (1932 - 1946)
  • Републиканец (1946 - 28.12.1947)
  • Спартак (28.12.1947 – 13.03.1949)
  • Септември (13.03.1949 – 1957)
  • Спартак (1957 – 2003)
  • Спартак 2003 (2003 – 2009)
  • Плевен-Атлетик 2004 (2009 – 2010)
  • Спартак 1919 (2010 – 2013)
  • Спартак Плевен (от 22.07.2013)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Турнири в България[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
  • Bronze medal icon.svg Бронзов медалист (1 път) – 1958
Купа на България
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1957
Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 1986/87

Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа Интертото
  • Групова фаза (2 пъти) – 1964/65, 1981


Спартак е първият български участник в турнира „Интертото”
  • Това става факт в далечната 1964 година. Плевенчани получават правото да са първият български отбор, включил се в турнира, водещ началото си от 1961 г. По онова време шампионатът се нарича „Купа Рапан” на името на известния швейцарски треньор Карл Рапан, чиято е идеята за създаването му. Целта е през летните месеци да се попълват с мачове програмите на седмичните тиражи на спортните тотализатори. Самото участие на Спартак на пръв поглед не може да бъде определено като много успешно, но е спечелен добър опит за България в третия по сила европейски клубен турнир. Плевенчани попадат в група Б4.В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен.
Група B4
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Германска демократична република Карл Маркс Щад 6 3 2 1 12 6 +6 8
Чехословакия Татран Прешов 6 2 3 1 12 8 +4 7
Полша Одра Ополе 6 2 2 2 6 6 ±0 6
България Спартак Плевен 6 0 3 3 6 16 –10 3
  Германска демократична република Чехословакия Полша България
Германска демократична република Карл Маркс Щад 0:0 0:2 6:2
Чехословакия Татран Прешов 1:4 1:1 6:1
Полша Одра Ополе 1:2 0:2 1:0
България Спартак Плевен 0:0 2:2 1:1


  • След изиграването на четвъртото издание на купата България спира участието си, за да го възобнови чак през 1977 г. Мачовете в паузата между сезоните позволява на редица наши отбори, които трудно достигат до челните места в изключително оспорваните шампионати на „А” група, също да излязат на европейска сцена. През 1981 г. за втори път в историята си това прави и плевенският Спартак – първият български участник в турнира „Интертото”.Тогава той попада в група 3.
Група 3
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Германия Вердер (Бремен) 6 5 1 0 16 6 +9 11
Швеция Малмьо ФФ 6 2 2 2 7 7 ±0 6
България Спартак Плевен 6 2 0 4 9 11 -2 4
Швейцария ФК Цюрих 6 1 1 4 7 14 –7 3
  Германия Швеция България Швейцария
Германия Вердер (Бремен) 1:0 1:0 3:1
Швеция Малмьо ФФ 2:2 3:1 2:1
България Спартак Плевен 2:3 2:0 4:1
Швейцария ФК Цюрих 1:5 0:0 3:0

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Управителeн съвет
Администрация
Треньорски щаб
Детско-юношеска школа

ДЮШ ОФК Спартак Плевен

ДЮШ ФК Спартак 1919

Пресслужба

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 13 март 2017 г.

Вратари
01 България Теодор Тодоров
16 България Димитър Пантев (2ри Капитан)
94 България Марин Орлинов
Защитници
03 България Мартин Митов
05 България Цветелин Радев
11 България Емил Петров
13 Бразилия Брендо Барбоса
18 България Николай Николаев
23 България Димитър Буров
30 Франция Родриго Нанителамио
77 България Стенислав Георгиев
0 България Минко Минков
0 България Теодор Коларов
Халфове
08 България Никола Мицански
09 Демократична република Конго Джонатан Тасин
10 Франция Кевин Осей
14 България Стефан Христов
15 България Тихомир Тодоров (1ви Капитан)
88 България Георги Янев
0 България Димитър Коларов
Нападатели
04 България Рангел Абушев
17 България Захари Янков
19 Франция Крис Гади
27 България Велимир Попчев
62 България Георги Чакъров
99 България Виктор Митов


Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

За всички футболисти на Спартак със статия в Уикипедия вижте Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)

Зала на славата[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове в A ПФГ:

# Име Мачове
1 България Пъшо Димитров 301
2 България Красимир Лазаров 257
3 България Сашо Върбанов 253
4 България Петър Боянов 251
5 България Петко Тодоров 244
6 България Стоян Здравков 220
7 България Павел Челестинов 213
8 България Борис Новачев 204
9 България Димчо Димов 204
10 България Венчо Съботинов 203
11 България Никола Пърчанов 201

Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ:

# Име Голове
1 България Пламен Гетов 108
2 България Сашо Върбанов 75
3 България Стоян Здравков 64
4 България Павел Челестинов 56
5 България Красимир Лазаров 40
6 България Петър Боянов 25
7 България Васил Минков 25
8 България Благой Кръстанов 24
9 България Милен Горанов 24
10 България Петър Костов 20
11 България Йордан Христов 20

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Спартак“, носещ днес името „Белите орли“

През 1929 г. е основан спортен клуб „Белите орлета“. По това време държавата отпуска безвъзмездно терени за построяване на игрища на всички клубове в страната, но повечето са били несъстоятелни и не са си направили. В Плевен кмет по това време е Лингелов и той отпуска терена на орлите. Единствените два частни клуба в България, които имат построени собствени стадиони са Белите орли и Тича (Варна).

С идването на комунизма стадиона е национализиран, а Белите орли стават Спартак към МВР. Комунистическата власт започва да строи 25 000 чисто футболен стадион около терена на орлите. Стадионът е строен изцяло със средства, осигурени от плевенските предприятия и данъкоплатци. Димитър Георгиев, председател на дружество Спартак от 1986 г. до 1992 г., е участвал активно в изграждането му. Той разяснява, че е проектирано в източната трибуна да има хотел с 50 легла за футболисти, стационар към спортния диспансер, зали по фехтовка, по борба, по щанги и др. През 1989 г. комунизма си отива, когато стадиона е почти готов. Документите доказват, че футболният клуб Спартак е наследник на Белите орли. Това означава, че е наследил и стадиона. Георгиев и колегите му защитават успешно тази истина в съда до 1992 г. За съжаление наследниците му в управата на Спартак по-късно губят делата. През 1994 г. съдът дава стадиона на Спортен клуб Белите орли (сдружение, основано на 20 януари 1991 г., което няма нищо общо с легендарния клуб от 1929 г.). Построените вече трибуни минават в ръцете на общината, под формата на 26% идеална част от цялото съоръжение.

През 2010 г. спонсорът на ПФК Белите орли (Плевен) Веселин Ванев се обявява сам за едноличен собственик, закрива представителния отбор, придобива само делът на общината от стадиона и започва разрушаването на спортното съоръжение. 50 тонната козирка, металните рамки на седалките, тръбите на парапетите и всичко останало заминава в контейнера за скраб, разрушени са и вторите етажи на трибуните.

Стадион „Плевен“, носещ доскоро името „Слави Алексиев“

Стадион „Плевен“ (по-известен със старото си наименование Слави Алексиев) се намира на ул. „Цар Самуил“ в Плевен. Построен през 1952 г., като главен архитект е Ники Аначков. Стадионът може да побере на 45 000 зрители - 35 000 седящи места и над 10 000 правостоящи. През силните години на тима дори те са се оказвали малко и десетки плевенчани са наблдавали мачовете от дърветата зад трибуните или са оставали извън стадиона. Стадиона е ремонтиран по-мащабно за последно на 28 юли 2012. В момента е лицензиран само сектор „А“ с капацитет 3 040 седящи места и ложа с капацитет 120 места.

Сектор „В“ на стадиона е по-познат като сектор „Слънчев бряг“ заради факта, че зрителите в него винаги са пряко изложени на слънцето и температурата е по-висока от останалите сектори.

Екипировка[редактиране | редактиране на кода]

Години Екип Спонсор
1993–1994 Германия Adidas МИОМИТ
1995–1998 Германия Puma РУБИН
1999–2000 MIKO consult
2001–2004 Япония ASICS MIKO consult
2005–2009 България TOMY БЕТА
2009–2010 Италия Sportika Няма
2011–2012 България JumpeR Няма
2012–2014 Германия Adidas Няма
2014–2015 Италия Sportika Няма
2015–2016 Германия Uhlsport МЕТАКОМ
2016 Германия JAKO Няма
2016 Мтел
2017 Германия Adidas Няма

Плевенското дерби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002/2003 г.

Белите орли 2:0 Спартак
Спартак 1:0 Белите орли

  • 2003/2004 г.

Спартак 1:2 Белите орли
Белите орли 2:1 Спартак

  • 2005/2006 г.

Белите орли 2:2 Спартак
Спартак 3:0 Белите орли

  • 2006/2007 г.

Спартак 1:0 Белите орли
Белите орли 0:1 Спартак

  • 2007/2008 г.

Спартак 0:0 Белите орли
Белите орли 2:0 Спартак

Най-големите победи в А група[редактиране | редактиране на кода]

  • Спартак 6:1 Червено знаме (Павликени) - 15 Май 1955
  • Спартак 6:0 Ботев (Пловдив) - 30 Юни 1963
  • Спартак 6:3 Ботев (Враца) - 1968
  • Спартак 5:0 Добруджа (Добрич) - 08 декември 1968
  • Спартак 5:0 Янтра (Габрово) - 11 октомври 1970
  • Спартак 5:0 Марек (Дупница) - 14 Юни 1972
  • Спартак 6:3 Етър (Велико Търново) - 07 октомври 1972
  • Спартак 6:1 Миньор (Перник) - 1975
  • Спартак 5:0 Черно море (Варна) - 06 октомври 1984
  • Спартак 5:1 Добруджа (Добрич) - 7 септември 1997

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият мач на осветление на Балканите през април 1924 г. „Скобелев" (Плевен) 3:1 „Победа" (Плевен)
  • Първият жълт картон в българското първенство е показан на Александър Ченков от Спартак през 1970г. по време на мача „ЦСКА“ 3:3 „Спартак“ (Плевен) от пловдивския съдия Димитър Георгиев
  • Първата спортна сватба на стадион в България се е провела в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-посетен мач за 2011 г. Спартак Плевен 0:3 ЦСКА (София) ст. Плевен, 16 000 зрители

На 03.12.2011 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу ЦСКА на 1/8 финал в турнира за Купата на България.

  • Най-посетен мач през сезон 2011/12 в Трета лига Спартак Плевен 5:0 Локомотив (Мездра) ст. Плевен, 7 000 зрители

На 21.05.2012 Спартак, който по това време се състезава в трета дивизия поставя рекорда срещу Локомотив (Мездра) в директния сблъсък за първото място.

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]