ФК Миньор (Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Миньор“
Футболен клуб
Миньор (Перник)
Прозвище Чуковете; Орките
Основан 16 април 1919 г.;
преди 101 години
 (1919-04-16)
Държава България
Стадион „Миньор“
Капацитет 6 000
Президент Flag of Bulgaria.svg Георги Славчев
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Христо Янев
Първенство Втора лига
2019/20 Трета лига (Югозападна група), 1-во
Спонсор Ефбет / Община Перник
Екипировка Flag of Bulgaria.svg Jumper
Екипи и цветове
Домакин
Гост

„Миньор“ е футболен клуб от град Перник, България, създаден през 1919 г., който участва във Втора лига.

Играе домакинските си мачове на стадион „Миньор“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“.

В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти – през 1955 и 1960/61. Финалист за националната купа през 1958. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през 1996/97.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години на футбола в Перник[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората световна война в Перник съществуват редица футболни клубове, като 3 от тях се открояват над останалите – СК Кракра (1919 г.), СК Бенковски (1936 г.) и ЖСК-Перник (1940 г.).[1]

  • СК Кракра е първият футболен клуб в града, като е основан на 16 април 1919 г. Учредителното събрание се провежда в района, където днес се намира стадион „Миньор“. В него участват 16 младежи, предимно ученици в столицата, както и работещи в минната дирекция. Клубът е официално регистриран на 18 април 1920 г. и впоследствие утвърден от Българската национална спортна федерация (БНСФ).[2]
  • СК Бенковски е основан на 3 май 1936 г. и бързо се превръща в основен съперник на СК Кракра. През 1939 г. обаче е разтурен от полицията, тъй като наред със спортните изяви в клуба се провежда и масова политическа дейност. Впоследствие е възстановен през 1944 г.
  • ЖСК-Перник е основан през 1940 г. Сред неговите учредители са работници от гара Перник, както и бивши футболисти от забранения СК Бенковски. Клубът е официално регистриран на следващата година.

През есента на 1944 г. започва обединение на спортните клубове в Перник. През октомври 1944 г. СК Кракра се обединява със СК Юнак под името Юнак Миньор. На 31 май 1945 г. към тях се присъединява и възстановеният СК Бенковски, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК-Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. Рудничар и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.

В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в Републиканец.

Силен отбор през 50-те години[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. Торпедо печели за първи път правото да участва в „А“ група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на Миньор. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.

Съставът на Миньор във финала за купата през 1958 г.

През сезон 1956 централният нападател на Миньор Павел Владимиров става голмайстор на „А“ група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.[3]

През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, Миньор достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно Лудогорец (Разград), Родни криле (София), Черно море (Варна) и Левски (София).[4] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от Спартак (Пловдив). В двубоя за Миньор играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.[5]

През 1960/61 Миньор се класира на 4-то място в „А“ група за втори път в своята история. През следващият сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.

Между „А“ група и „Б“ група[редактиране | редактиране на кода]

Следващите близо 30 години са период от историята на Миньор, в които се редуват престои в „А“ група и „Б“ група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб Металург, който тогава участва в „Б“ група, се влива в Миньор, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК Перник.

"Отборът на Миньор е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в „А“ РФГ да не изпадне, а когато е в „Б“ РФГ да се върне в първия ешелон."

Климент Симеонов, спортен журналист

През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група. Следват 5 поредни години в „А“ група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името Миньор, след като Металург възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на Миньор по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в „А“ група и 83 в „Б“ група) в 424 изиграни мача (243 в „А“ група и 181 в „Б“ група).

През 1979 г. Миньор отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в „Б“ група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.

„Лудата банда“ от 90-те[редактиране | редактиране на кода]

Позицията на Миньор в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. Миньор влиза в 90-те години като участник в „А“ група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във „В“ група.

Антон Евтимов е лидер на Миньор през 90-те

Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. Миньор отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и Левски не веднъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.

В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.[6]

Завръщане в „А“ група през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

След изпадането на Миньор от „А“ група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до „В“ група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).[7]

През следващите 4 години Миньор се класира в „златната среда“ на „А“ група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в „Б“ група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.[8] Следват години, в които Миньор трайно се състезава в третия ешелон.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с Миньор. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на Шахтьор споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
  • През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде Миньор. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2001/02 Първа лига 12 24 3 7 14 10 – 47 16 2 кръг
2002/03 Югозападна В АФГ 6 1 кръг
2003/04 Югозападна В АФГ 13 1 кръг
2004/05 Югозападна В АФГ 1 1/16 финал
2005/06 Б ФГ 12 26 6 6 14 25 – 43 24 1/16 финал
2006/07 Б ФГ 8 26 8 8 10 30 – 32 32 1 кръг
2007/08 Б ФГ 2 26 14 5 7 45 – 31 47 1/8 финал
2008/09 А ФГ 11 30 9 8 13 24:39 35 1/2 финал
2009/10 А ФГ 8 30 13 5 11 38:26 45 1/4 финал
2010/11 А ФГ 9 30 3 3 9 33:45 36 1/8 финал

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион, Миньор губи от ВМС с 1:2.

Състав 2018/2019[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 ноември 2016 г.

Вратари
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Леонтиев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Алекс Георгиев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Симеонов
Защитници
Flag of Bulgaria (bordered).svg Владимир Гогов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Адриан Олегов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Радослав Митревски
Flag of Bulgaria (bordered).svg Антон Киров
Flag of Bulgaria (bordered).svg Сидер Томов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Никола Парашкевов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Иво Райков
Flag of Bulgaria (bordered).svg Юлиян Арсов
Халфове
Flag of Bulgaria (bordered).svg Ангел Боянов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Стефанов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Томислав Павлов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Йорданов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Василев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Гогов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Денислав Балев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Тодор Динов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Алберто Ленчов
Нападатели
Flag of Bulgaria (bordered).svg Веско Весков
Flag of Bulgaria (bordered).svg Христо Петров
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Ризов


Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

В „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 България Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
333
2 България Георги Йорданов
1964 – 1980
243
3 България Тодор Евстатиев
1948 – 1962
240
4 България Евлоги Банчев
1968 – 1980
231
5 България Славе Малинов
1967 – 1980
225
6 България Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
216
7 България Богомил Пушев
1950 – 1962
223
8 България Олег Павлов
1952 – 1964
213
9 България Иван Данчев
1950 – 1960
184
10 България Петър Лозанов
1948 – 1960
182
Име Период Голове
1 България Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
100
2 България Георги Йорданов
1964 – 1980
69
3 България Иван Данчев
1950 – 1960
56
4 България Олег Павлов
1952 – 1964
51
5 България Верчо Митов
1983 – 1992
37
6 България Ангел Славов
1971 – 1985
35
7 България Живко Карадалиев 1952 – 1956; 1959 – 1963
32
8 България Рангел Божилов
1962 – 1972
27
9 България Васил Романов 1957 – 1960; 1967 – 1968
25
10 България Георги Георгиев
1997 – 1999
20
България Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
20

В „Б“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 България Румен Андонов
1980 – 1994
194
2 България Валентин Боянов
1977 – 1986
189
3 България Георги Йорданов
1964 – 1980
181
4 България Ангел Славов
1971 – 1985
166
5 България Георги Ганев
1976 – 1983
153
6 България Богомил Савов
1980 – 1989
149
7 България Златан Аврамов
1950 – 1962
139
8 България Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
138
9 България Славе Малинов
1967 – 1980
137
10 България Верчо Митов
1983 – 1992
134
Име Период Голове
1 България Георги Йорданов
1964 – 1980
83
2 България Ангел Славов
1971 – 1985
75
3 България Верчо Митов
1983 – 1992
63
4 България Марио Вълков 1976 – 1978; 1985 – 1994
58
5 България Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
44
6 България Емил Серафимов
1980 – 1989
41
7 България Христо Христов
1969 – 1972
33
8 България Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
31
9 България Златан Аврамов
1963 – 1974
30
10 България Валентин Боянов
1977 – 1986
26

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Flag of Bulgaria.svg Стефан Чумпалов януари 1949 декември 1950
Flag of Bulgaria.svg Боян Младенов януари 1951 декември 1953
Flag of Bulgaria.svg Димитър Мутафчиев януари 1954 май 1954
Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров май 1954 юли 1954
Flag of Bulgaria.svg Стефан Чумпалов юли 1954 декември 1956
Flag of Bulgaria.svg Евгени Петров януари 1957 юни 1959
Flag of Bulgaria.svg Стефан Чумпалов юни 1959 юни 1960
Flag of Bulgaria.svg Боян Младенов юни 1960 юни 1962
Flag of Bulgaria.svg Александър Попов юни 1962 юни 1963
Flag of Bulgaria.svg Стефан Чумпалов юни 1963 януари 1964
Flag of Bulgaria.svg Богомил Пушев януари 1964 юни 1965
Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров юни 1965 юни 1967
Flag of Bulgaria.svg Румен Начев юни 1967 юни 1969
Flag of Bulgaria.svg Евгени Петров юни 1969 ноември 1969
Flag of Bulgaria.svg Лозан Коцев декември 1969 януари 1970
Flag of Bulgaria.svg Евгени Петров януари 1970 юни 1970
Flag of Bulgaria.svg Живко Карадалиев юни 1970 юни 1971
Flag of Bulgaria.svg Павел Владимиров юни 1971 юни 1974
Flag of Bulgaria.svg Богомил Пушев юни 1974 март 1975
Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов март 1975 юни 1975
Flag of Bulgaria.svg Гаврил Стоянов юни 1975 декември 1975
Flag of Bulgaria.svg Георги Златков януари 1976 юни 1976
Flag of Bulgaria.svg Георги Берков юли 1976 ноември 1976
Flag of Bulgaria.svg Павел Владимиров януари 1977 септември 1977
Flag of Bulgaria.svg Димитър Контев септември 1977 юни 1980
Flag of Bulgaria.svg Васил Романов юни 1980 юни 1981
Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров юни 1981 ноември 1982
Flag of Bulgaria.svg Румен Начев януари 1983 септември 1983
Flag of Bulgaria.svg Живко Карадалиев септември 1983 юни 1985
Flag of Bulgaria.svg Димитър Контев юни 1985 юни 1986
Flag of Bulgaria.svg Евлоги Банчев юни 1986 септември 1988
Flag of Bulgaria.svg Богомил Пушев септември 1988 юни 1989
Flag of Bulgaria.svg Евлоги Банчев юни 1989 октомври 1991
Flag of Bulgaria.svg Веселин Евгениев октомври 1991 април 1992
Flag of Bulgaria.svg Симеон Шадов април 1992 юни 1992
Flag of Bulgaria.svg Симеон Хаджиев юни 1992 октомври 1992
Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров октомври 1992 април 1993
Flag of Bulgaria.svg Симеон Шадов април 1993 януари 1994
Име От До
Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров февруари 1994 юни 1994
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Арсов юни 1994 август 1995
Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров август 1995 декември 1995
Flag of Bulgaria.svg Евлоги Банчев януари 1996 юни 1996
Flag of Bulgaria.svg Янко Динков юни 1996 юни 1997
Flag of Bulgaria.svg Пламен Марков юни 1997 ноември 1997
Flag of Bulgaria.svg Михаил Мадански ноември 1997 юни 1998
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Арсов юни 1998 септември 1998
Flag of Bulgaria.svg Янко Динков октомври 1998 декември 1999
Flag of Bulgaria.svg Юрий Васев януари 2000 март 2000
Flag of Bulgaria.svg Евлоги Банчев март 2000 октомври 2000
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Арсов ноември 2000 май 2001
Flag of Bulgaria.svg Валентин Лазаров юни 2001 септември 2001
Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров септември 2001 ноември 2001
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Арсов ноември 2001 юни 2002
Flag of Bulgaria.svg Валентин Лазаров юни 2002 май 2004
Flag of Bulgaria.svg Юрий Васев май 2004 май 2005
Flag of Bulgaria.svg Анатоли Бичовски юни 2005 август 2005
Flag of Bulgaria.svg Пламен Николов август 2005 април 2006
Flag of Bulgaria.svg Ангел Рангелов април 2006 май 2006
Flag of Bulgaria.svg Войн Войнов юни 2006 октомври 2006
Flag of Bulgaria.svg Емил Серафимов октомври 2006 декември 2006
Flag of Bulgaria.svg Атанас Джамбазки януари 2007 юни 2007
Flag of Bulgaria.svg Димитър Алексиев юни 2007 април 2009
Flag of Bulgaria.svg Антон Велков април 2009 септември 2010
Flag of Bulgaria.svg Стойчо Стоев септември 2010 септември 2012
Flag of Bulgaria.svg Николай Тодоров септември 2012 юни 2013
Flag of Bulgaria.svg Юрий Васев юни 2013 май 2014
Flag of Bulgaria.svg Валери Дамянов юни 2014 декември 2014
Flag of Bulgaria.svg Христо Янев януари 2015 юни 2015
Flag of Bulgaria.svg Петър Анестиев юни 2015 декември 2015
Flag of Bulgaria.svg Йордан Самоковлийски януари 2016 май 2016
Flag of Bulgaria.svg Петър Анестиев май 2016 април 2017
Flag of Bulgaria.svg Данаил Бачков април 2017 ноември 2017
Flag of Bulgaria.svg Николай Тодоров януари 2018 септември 2018
Flag of Bulgaria.svg Георги Станков септември 2018 ноември 2018
Flag of Bulgaria.svg Юрий Васев декември 2018 октомври 2020
Flag of Bulgaria.svg Христо Янев октомври 2020

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За информация в страницата е ползвана книгата „100 години футбол в Перник“, 2019 г., Стефан Сергиев
  2. 100 години история Миньор – Перник zapernik.com 17 април 2019 г.
  3. Идеалните 11 на Миньор Перник temasport.com 24 юли 2019 г.
  4. Актьори от „Любимец 13“ се резилят с 0:10 в Перник temasport.com 15 октомври 2015 г.
  5. Финалът за купата през 1958 г. plovdivskinovini.com 15 май 2014 г.
  6. 5 велики победи на Миньор срещу Левски temasport.com 5 март 2010 г.
  7. Миньор (Перник) в „А“ група! topsport.bg 25 май 2008 г.
  8. Изхвърлиха Миньор от „Б“ група blitz.bg 3 август 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „България“         Портал „България