ФК „Миньор“ (Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Миньор (Перник))
„Миньор“
Прозвище„чуковете“
„Миньоро“
Основан31 май 1945 г.;
преди 78 години
 (1945-05-31)[1]
ДържаваБългария
Стадион„Миньор“
Капацитет8000
Президент Ангел Христов
Старши треньор Красимир Петров
ПървенствоТрета лига
2022/2023Втора лига / 15-то
СпонсорЕфбет / Община Перник
Екипировка Jumper
Екипи и цветове
Домакин
Гост

„Миньор“ е професионален футболен клуб от град Перник, България, създаден през 1919 г., който участва във Втора лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Миньор“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“.

В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти – през 1955 и 1960/61. Финалист за националната купа през 1958. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през 1996/97.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 1945 г. е възстановен СК „Бенковски“, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК – Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. „Рудничар“ и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.

В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в „Републиканец“.

Силен отбор през 50-те години[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. „Торпедо“ печели за първи път правото да участва в „А“ група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на „Миньор“. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.

Съставът на Миньор във финала за купата през 1958 г.

През сезон 1956 централният нападател на „Миньор“ Павел Владимиров става голмайстор на „А“ група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.[2]

През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, „Миньор“ достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно „Лудогорец“ (Разград), „Родни криле“ (София), „Черно море“ (Варна) и „Левски“ (София).[3] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от „Спартак“ (Пловдив). В двубоя за „Миньор“ играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.[4]

През 1960/61 „Миньор“ се класира на 4-то място в „А“ група за втори път в своята история. През следващия сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.

Между „А“ група и „Б“ група[редактиране | редактиране на кода]

Следващите близо 30 години са период от историята на „Миньор“, в които се редуват престои в „А“ група и „Б“ група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб „Металург“, който тогава участва в „Б“ група, се влива в „Миньор“, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК „Перник“.

"Отборът на „Миньор“ е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в „А“ РФГ да не изпадне, а когато е в „Б“ РФГ да се върне в първия ешелон."

Климент Симеонов, спортен журналист

През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група. Следват 5 поредни години в „А“ група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името „Миньор“, след като „Металург“ възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на „Миньор“ по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в „А“ група и 83 в „Б“ група) в 424 изиграни мача (243 в „А“ група и 181 в „Б“ група).

През 1979 г. „Миньор“ отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в „Б“ група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.

„Лудата банда“ от 90-те[редактиране | редактиране на кода]

Позицията на „Миньор“ в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. „Миньор“ влиза в 90-те години като участник в „А“ група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във „В“ група.

Антон Евтимов е лидер на Миньор през 90-те

Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. „Миньор“ отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и „Левски“ неведнъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.

В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.[5]

Завръщане в „А“ група през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

След изпадането на „Миньор“ от „А“ група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до „В“ група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).[6]

През следващите 4 години „Миньор“ се класира в „златната среда“ на „А“ група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в „Б“ група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.[7] Следват години, в които „Миньор“ трайно се състезава в третия ешелон.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с „Миньор“. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на „Шахтьор“ споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
  • През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде „Миньор“. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2001/02 Първа лига 12 24 3 7 14 10 – 47 16 2 кръг
2002/03 Югозападна В АФГ 6 1 кръг
2003/04 Югозападна В АФГ 13 1 кръг
2004/05 Югозападна В АФГ 1 1/16 финал
2005/06 Б ФГ 12 26 6 6 14 25 – 43 24 1/16 финал
2006/07 Б ФГ 8 26 8 8 10 30 – 32 32 1 кръг
2007/08 Б ФГ 2 26 14 5 7 45 – 31 47 1/8 финал
2008/09 А ФГ 11 30 9 8 13 24:39 35 1/2 финал
2009/10 А ФГ 8 30 13 5 11 38:26 45 1/4 финал
2010/11 А ФГ 9 30 3 3 9 33:45 36 1/8 финал

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион „Миньор“ губи от ВМС с 1:2.

Състав 2021/2022[редактиране | редактиране на кода]

Към 14 януари 2022 г.

Вратари
12 Даниел Леонтиев
99 Никола Виденов
Защитници
02 Виктор Райчев
03 Антон Славчев
04 Димитър Савов
20 Андреас Васев
23 Павлин Чиликов
24 Георги Купенов
27 Петър Войнов
Халфове
05 Веселин Васев
06 Симеон Русев
08 Мартин Смоленски
13 Добромир Бонев
14 Четин Садула
15 Емил Ценов
19 Християн Казаков
30 Божидар Васев
Нападатели
07 Калоян Йосифов
09 Методи Костов
10 Борис Тютюков
17 Запро Динев


Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

В „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
333
2 Георги Йорданов
1964 – 1980
243
3 Тодор Евстатиев
1948 – 1962
240
4 Евлоги Банчев
1968 – 1980
231
5 Славе Малинов
1967 – 1980
225
6 Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
216
7 Богомил Пушев
1950 – 1962
223
8 Олег Павлов
1952 – 1964
213
9 Иван Данчев
1950 – 1960
184
10 Петър Лозанов
1948 – 1960
182
Име Период Голове
1 Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
100
2 Георги Йорданов
1964 – 1980
69
3 Иван Данчев
1950 – 1960
56
4 Олег Павлов
1952 – 1964
51
5 Верчо Митов
1983 – 1992
37
6 Ангел Славов
1971 – 1985
35
7 Живко Карадалиев 1952 – 1956; 1959 – 1963
32
8 Рангел Божилов
1962 – 1972
27
9 Васил Романов 1957 – 1960; 1967 – 1968
25
10 Георги Георгиев
1997 – 1999
20
Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
20

В „Б“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 Румен Андонов
1980 – 1994
194
2 Валентин Боянов
1977 – 1986
189
3 Георги Йорданов
1964 – 1980
181
4 Ангел Славов
1971 – 1985
166
5 Георги Ганев
1976 – 1983
153
6 Богомил Савов
1980 – 1989
149
7 Златан Аврамов
1950 – 1962
139
8 Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
138
9 Славе Малинов
1967 – 1980
137
10 Верчо Митов
1983 – 1992
134
Име Период Голове
1 Георги Йорданов
1964 – 1980
83
2 Ангел Славов
1971 – 1985
75
3 Верчо Митов
1983 – 1992
63
4 Марио Вълков 1976 – 1978; 1985 – 1994
58
5 Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
44
6 Емил Серафимов
1980 – 1989
41
7 Христо Христов
1969 – 1972
33
8 Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
31
9 Златан Аврамов
1963 – 1974
30
10 Валентин Боянов
1977 – 1986
26

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Стефан Чумпалов януари 1949 декември 1950
Боян Младенов януари 1951 декември 1953
Димитър Мутафчиев януари 1954 май 1954
Никола Димитров май 1954 юли 1954
Стефан Чумпалов юли 1954 декември 1956
Евгени Петров януари 1957 юни 1959
Стефан Чумпалов юни 1959 юни 1960
Боян Младенов юни 1960 юни 1962
Александър Попов юни 1962 юни 1963
Стефан Чумпалов юни 1963 януари 1964
Богомил Пушев януари 1964 юни 1965
Стоян Петров юни 1965 юни 1967
Румен Начев юни 1967 юни 1969
Евгени Петров юни 1969 ноември 1969
Лозан Коцев декември 1969 януари 1970
Евгени Петров януари 1970 юни 1970
Живко Карадалиев юни 1970 юни 1971
Павел Владимиров юни 1971 юни 1974
Богомил Пушев юни 1974 март 1975
Христо Андонов март 1975 юни 1975
Гаврил Стоянов юни 1975 декември 1975
Георги Златков януари 1976 юни 1976
Георги Берков юли 1976 ноември 1976
Павел Владимиров януари 1977 септември 1977
Димитър Контев септември 1977 юни 1980
Васил Романов юни 1980 юни 1981
Стоян Петров юни 1981 ноември 1982
Румен Начев януари 1983 септември 1983
Живко Карадалиев септември 1983 юни 1985
Димитър Контев юни 1985 юни 1986
Евлоги Банчев юни 1986 септември 1988
Богомил Пушев септември 1988 юни 1989
Евлоги Банчев юни 1989 октомври 1991
Веселин Евгениев октомври 1991 април 1992
Симеон Шадов април 1992 юни 1992
Симеон Хаджиев юни 1992 октомври 1992
Димитър Димитров октомври 1992 април 1993
Симеон Шадов април 1993 януари 1994
Име От До
Димитър Димитров февруари 1994 юни 1994
Венцислав Арсов юни 1994 август 1995
Димитър Димитров август 1995 декември 1995
Евлоги Банчев януари 1996 юни 1996
Янко Динков юни 1996 юни 1997
Пламен Марков юни 1997 ноември 1997
Михаил Мадански ноември 1997 юни 1998
Венцислав Арсов юни 1998 септември 1998
Янко Динков октомври 1998 декември 1999
Юрий Васев януари 2000 март 2000
Евлоги Банчев март 2000 октомври 2000
Венцислав Арсов ноември 2000 май 2001
Валентин Лазаров юни 2001 септември 2001
Георги Димитров септември 2001 ноември 2001
Венцислав Арсов ноември 2001 юни 2002
Валентин Лазаров юни 2002 май 2004
Юрий Васев май 2004 май 2005
Анатоли Бичовски юни 2005 август 2005
Пламен Николов август 2005 април 2006
Ангел Рангелов април 2006 май 2006
Войн Войнов юни 2006 октомври 2006
Емил Серафимов октомври 2006 декември 2006
Атанас Джамбазки януари 2007 юни 2007
Димитър Алексиев юни 2007 април 2009
Антон Велков април 2009 септември 2010
Стойчо Стоев септември 2010 септември 2012
Николай Тодоров септември 2012 юни 2013
Юрий Васев юни 2013 май 2014
Валери Дамянов юни 2014 декември 2014
Христо Янев януари 2015 юни 2015
Петър Анестиев юни 2015 декември 2015
Йордан Самоковлийски януари 2016 май 2016
Петър Анестиев май 2016 април 2017
Данаил Бачков април 2017 ноември 2017
Николай Тодоров януари 2018 септември 2018
Георги Станков септември 2018 ноември 2018
Юрий Васев декември 2018 октомври 2020
Христо Янев октомври 2020 септември 2022
Емил Серафимов септември 2022 март 2023
Красимир Петров март 2023

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]