Красимир Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Петров
Доц. Красимир Петров
Доц. Красимир Петров
Информация
Роден
Националност  България
Професии хореограф, етнограф, преподавател, писател

Красимир Петров е български хореограф и етнограф, автор на книги за българското танцово изкуство. Доцент (ВАК, 2003).

Професионална биография[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Петров е роден на 13 април 1943 г. в с. Стамболово, област Велико Търново. През 1962 г. завършва средно образование в Държавно хореографско училище в София – специалност „Български танци“ в класа на Иван Тодоров. През 1978 г. завършва Полувисшия институт за музикални и хореографски кадри, а през 1983 г. се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

През 1964 г. започва работа в Държавното хореографско училище в София, първоначално като асистент на Маргарита Дикова. В училището работи 35 години – 24 години като преподавател по български танци, 4 години като художествен ръководител на отдел „Български танци“ и заместник-директор и 7 години като директор. През това време създава и танците „Пирински моми“, „Добруджански мъжки танц“, „Ямболски коледари“, „Чудният свирец“.

От 1996 г. насам преподава във висши училища като АМТИИ (гр. Пловдив), СУ „Климент Охридски“, Нов български университет и Химико-технологичен и металургичен университет в София.

Работил е и към Института по изкуствознание на БАН.

От 2001 г. е председател на Управителния съвет на Сдружението на танцовите дейци, което работи за популяризиране на танцовото изкуство сред децата и младите хора. Многократно канен да журира различни конкурси и фестивали в България, както и в телевизионно предаване „Надиграй ме“.

От 2005 до 2009 г. е командирован от МОН като преподавател по български танци в Болградската гимназия „Георги Раковски“Украйна. Там той работи с близо 100 деца, потомци на бесарабските българи. Повече от 40 години сътрудничи на детско-юношески фолклорен ансамбъл „Изворче“ при Националния дворец на децата в София, работейки заедно със съпругата си Рахила Петрова. Там създава танците „Шопи“, „Мартенички“, „Еленино“, „Настроение“, „Северняшки хора и игри“, „Хора и игри от Шоплука“, „Коледари“, „Добруджанско настроение“ и други.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Красимир Петров е награден със „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи творчески постижения. През 2000 г. ВАК го удостоява с научното звание „доцент“.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на пет учебника по български народни танци. Тези учебници са единствени по рода си в България и се ползват от ученици и студенти в средните и висши училища по танцово изкуство.

  • „Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България“,
  • „Български народни танци от Средна Западна България“,
  • „Български народни танци от Тракия“,
  • „Български народни танци от Добруджа“,
  • „Български народни танци от Пирин“.

Издава и книгата „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци“, където прави анализ на творчеството на най-ярките български творци в областта на хореографията на фолклорна основа.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]