Етнография
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:33, 7 ноември 2020 (UTC). |  |
Етнографията (от гр. ἔθνος – „народ“ и γράφω – „пиша“), още и народознание[1], е културологическа дисциплина.
Занимава се с изследване на обичаите, традициите, бита, културата (народното изкуство, облеклото, езика), занаятите, семейните и родовите взаимоотношения, вярвания на отделните съставни части на дадено общество.
Доколкото проследява развитието им в различните исторически периоди, често е считана и за историческа дисциплина.
Така например в българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – шопи, добруджанци, тракийци, македонци, рупци, балканджии и полянци, които принадлежат на обща народност – българската, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.
В България има редица общи и специализирани етнографски музеи и музейни отдели, сред които са:
- Етнографски музей, Берковица
- Етнографски музей, Бургас
- Етнографски музей, Бяла черква
- Етнографски музей, Варна
- Етнографски музей, Елхово
- Регионален етнографски музей, Пловдив
- Етнографски институт с музей на БАН, София
- Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна
- Музей на дунавския риболов и лодкарство, Тутракан
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пример за употреба на думата: „Българско народознание и превод“ на Петко Т. Хотинов.
