Етнография
Етнографията (от гр. εθνος – „етнос“ (народ) и γραφω – „пиша“), още и народознание[1], е историческа и културологическа дисциплина, която се занимава с изследването на обичаите, традициите, бита, културата, облеклото, диалектните и говорните различия, занаятите, музикалните инструменти, семейните и родови взаимоотношения и вярвания в различните исторически периоди в развитието на дадена популация.
Така например в българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – шопи, добруджанци, тракийци, македонци, рупци, балканджии и полянци, които принадлежат на един етнос – българския, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.
В България има няколко специализирани етнографски музея:
- Етнографски институт с музей на БАН, София
- Етнографски музей, Берковица
- Етнографски музей, Бургас
- Етнографски музей, Бяла черква
- Регионален етнографски музей, Пловдив
- Етнографски музей, Варна
- Етнографски музей, Враца
- Етнографски музей, Елхово
- Етнографски музей, Малко Търново
- Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна
- Етнографски музей, Черни Осъм
- Етнографски музей, Чирпан
- Музей на дунавския риболов и лодкарство, Тутракан
- Етнографски музей, Етъра
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пример за употреба на думата: „Българско народознание и превод“ на Петко Т. Хотинов.
