Георги Берков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Берков
Лична информация
Прякор Белия орел
Роден 27 октомври 1926 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 5 септември 1995 г. (на 68 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1945 – 1951
1951 – 1956
България Торпедо (Плевен)
България Локомотив (Сф)

(–)
(–)
Треньор
1958 – 1962
1962 – 1964
1965 – 1966
1966 – 1968
1968
1969 – 1970
1971
1971 – 1972
1972
1972 – 1974
1975 – 1976
1976
1981 – 1983
България Локомотив (Сф) (пом.)
България Локомотив (Сф)
България Дунав
България Локомотив (Сф)
България България (ол.)
България Черноморец (Бс)
България ЖСК Славия
България Локомотив (Сф)
България България
България Пирин (Благоевград)
България Берое
България Миньор (Перник)
България Локомотив (Сф)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Георги Берков (27 октомври 1926 г. – 5 септември 1995 г.), наричан по прякор Белия орел, е български футболист и прочут треньор по футбол. Клубна легенда на Локомотив (София).

Като треньор работи в редица български клубове. През 1968 г. извежда националния отбор до сребърните медали на Олимпиадата в Мексико.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист Берков играе за Торпедо (Плевен) и Локомотив (София). Изявява се като нападател. С Локомотив е носител на националната купа през 1953, както и бронзов медалист в „А“ група през 1952 и 1954.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Берков започва треньорската си кариера през 1960 г. като помощник-треньор в Локомотив (София). Две години по-късно застава начело на отбора и изгражда много силен състав. Под негово ръководство през 1963 г. Локомотив печели европейската железничарска титла, а през сезон 1963/64 става шампион на България.

През 1965 г. е назначен за старши треньор на Дунав (Русе), където работи в продължение на две години. След това се завръща в Локомотив (София) и води отбора до обединението му със Славия през януари 1969 г. Успоредно с това през 1968 г. е селекционер на олимпийския отбор на България, с който печели сребърен медал от игрите в Мексико'68.[1] След успеха получава званието „Заслужил треньор“.

През 1970/71 е начело на ЖСК Славия, а след като двата отбора се разделят през лятото на 1971 г. отново става старши треньор на Локомотив. През май и юни 1972 г. е селекционер на националния отбор на България в два мача.

През лятото на 1972 г. поема втородивизионния Пирин (Благоевград). Под негово ръководство през сезон 1972/73 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група и печели промоция за елита. Работи в клуба две години.

През 1975 г. Берков поема Берое (Стара Загора).[2] След това работи като старши треньор и в Миньор (Перник).

През 1981 г. се завръща за пореден път начело на Локомотив (София). През сезон 1981/82 под негово ръководство отборът печели Купата на Съветската армия, когато турнирът вече има второстепенен характер.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (София)

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (София)
България (олимпийски отбор)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол