ПФК Берое (Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Берое.

ПФК Берое - Стара Загора АД
BeroeLogo.png
Име на отбор ПФК Берое - Стара Загора АД
Прозвище Беройци, Заралии, Зелените
Основан 6 май 1916
Стадион Берое
Капацитет 12.128
Собственик ТЕЦ Марица Изток 2
Старши треньор Петър Хубчев
Първенство „А“ ФГ
2012/13 „А“ ФГ, 7-о
Домакин
Гост

Берое е български футболен клуб от Стара Загора. Шампион на България за 1986 г. Носител на Купата на България за 2010 и 2013 г. Носител на Суперкупата на България за 2013 г. Отборът играе мачовете си на стадион Берое с капацитет 12.128 седящи места.

История[редактиране | edit source]

Ранни години /1916-1957/[редактиране | edit source]

Първите стъпки на футбола в Стара Загора датират от 6 май 1916 г., когато към туристическо дружество Верея е основана футболна чета, но в края на 1916г. първата световна война е в разгара си и слага край на този начален ентусиазъм. През 1919г. е възстановено туристическо дружество „Верея“ и е възстановена „футболната чета към него.През пролетта на 1922 г. е решено футболната чета, която се числи към туристическото дружество да се закрие и занапред то да се занимава само с туризъм. Четата е разпусната, като на 15 май 1922 г. една група от бивши нейни членове основават спортен клуб „Верея“ (кв. Табахна), а друга група - спортен клуб „Борислав“ (кв. Градински). На 4 май 1924 г. в салона на Военния клуб се е състояло учредителното събрание на спортен клуб „Бероя“ рожба на бившите старозагорски клубове „Рекорд“ (основан 1922 г. под името Верея) и „Борислав“ (основан 1922 г.). Но след месец няколко стари членове на „Рекорд“ напускат редовете на „Бероя“ и възстановяват стария клуб „Рекорд“. През 1927 г. и 1928 г. в страната настъпва финансова криза, която слага отпечатък и върху старозагорския футбол. През октомври 1926 г. по нареждане на спортната област - Стара Загора клубове Бероя, Победа и Ураган следва да се обединят в спортен клуб България, но Ураган отказва и запазва самостоятелност. Така през октомври 1926 г. при обединение на Бероя и Победа се формира спортен клуб „България“, който наследява актива на Бероя в първенството. През месец август 1927 г. се обединяват „България“ и „Светослав“ (бивш Рекорд) под името „Ботев“, обявен за градски тим. През 1928 г. настъпва тотална криза в спортния живот в града. На 02.10.1928 г. всички старозагорски спортни клубове оцелели в икономическата криза прибягват до единственото спасително решение - обединение. Траяна, Ботев и Ураган се обединяват под името Траяна. На 08.08.1929 г. група младежи, сред които и няколко бивши членове на стария „Бероя“ (преди това „Борислав“) основават спортен клуб „Борислав“ в района на „Бероя“ (преобладаващата част от членовете са младежи). Екипите са в черен цвят, както на предшественика „Бероя“. През февруари 1945 г. новата комунистическа власт преименува Борислав на Септември. На 29.05.1947 г. Септември и Антон Югов се обединяват под името Левски. На 20.04.1948 г. Левски и Локомотив се обединяват под името Шипка. Въпреки обединението Локомотив се запазва като отбор и сектор на Шипка. През октомври 1949 г. представителното градско дружество Шипка е разформировано и на неговото място са създадени 5 доброволни спортни организации (ДСО) изградени на ведомствен и професионален принцип: ДСО Спартак, към МВР, обхваща служителите в същото ведомство. ДСО Динамо обхваща профсъюзите на пощенци, продоволственици, текстилци, тютюноработници, графици и кожарообработващи. ДСО Енергия обхваща профсъюзите на транспортните работници, металици, електроработници, химици и рудничари. ДСО Червено знаме обхваща профсъюзите на административните, здравно-хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните и просветните работници и тези по кредита и размяната. ДСО Строител обхваща трудослужещите при Трудова повинност, профсъюзите на строителните, земеделско-стопанските и горските и дърводелски работници. Датите на създаване на съответните ДСО са: на 07.10.1949 г. е създадено ДСО Динамо, на 10.10.1949 г. - ДСО Червено знаме, на 12.10.1949 г. - ДСО Енергия (на 15.10.1949 г. преименуван на ДСО Торпедо), на 12.10.1949 г. - ДСО Строител, на 29.10.1949 г. - ДСО Спартак. В края на годината са създадени военните отбори ДНВ и Въздушен гарнизон (ВВС). Играчите на разформированото градско дружество „Шипка“ се пръскат спрямо местоработата си в новите ДСО-та. Генерал Делчев (по това време полковник) участва в основаването на ДСО „Строител“ и заради това му се носи славата на баща на „Берое“. При основаването на „Строител“ са привлечени всички перспективни млади футболисти от току-що разформированото градско дружество Шипка, на които им предстои да отслужат военната си служба. Те са назначени на военна служба в „Строителни войски“ гр. Ст. Загора и се състезават за „Строител“. През януари 1951 г. „Строителни войски“ се отделят от ДСО „Строител“ и се обособява в ДСО „Ударник“, като отборът на ДСО „Строител“ вече се състезава под името ДСО „Ударник“. На 27 април 1957 г. ДСО „Ударник“ се обединява с ДСО „Спартак“, СКНА и колективите на ДСО „Динамо“: ДИП П. Енев, Наталия и Бирената под името „Ботев“. Състава на Ботев е целия състав на Ударник плюс присъединилите се от Спартак Теньо Ботев и Станислав Николов.

Първи стъпки на Берое /1959-1970/[редактиране | edit source]

На 19 март 1959 г. Ботев се обединява с Локомотив. Новият отбор е наречен Берое и още на следващия сезон се завръща в елитната дивизия на България. В следващите 10 години Берое неизменно е сред най-добрите клубове у нас, като завършва предимно в средата на таблицата. Най-доброто класиране от този период е пето място през сезон 1964/65. През 1970 г. обаче, отборът административно е изхвърлен в "Б" група. Това се случва след една домакинска среща с отбора на Левски-Спартак. В 90-ата минута на двубоя гостите успяват да изравнят след нарушение на Александър Костов срещу вратаря на домакините. Съдията обаче признава попадението и това вбесява многобройната публика на Берое, която според различни сведения е между 42 000 и 55 000 зрители. Те започват да хвърлят бутилки по терена, провокирани от неприличен жест на Сашо Костов, а впоследствие опитват саморазправа с вътрешния министър Ангел Солаков, който е известен привърженик на сините. В крайна сметка след скандалите Берое е изваден от групата.

Ерата на Петко Петков /1971-1980/[редактиране | edit source]

Воден от легендарния си нападател Петко Петков, още на следващия сезон Берое отново е сред майсторите. Това е началото на едни от най-славните години за клуба. През сезон 1971/72 заралии завършват на трето място в първенството след ЦСКА „Септемврийско знаме“ и Левски-Спартак и получават за първи път правото да представят родината ни в Купата на УЕФА. Дебютното участие на Берое в турнирите на стария континент е повече от запомнящо се. На 13 септември 1972 г. Берое приема австрийския гранд Аустрия (Виена). Старозагорци разгромяват съперника си със 7:0, с 5 гола на Петко Петков. На реванша в Австрия нападателят бележи нови 2 попадения за успеха с 3:1. В следващия кръг от турнира Берое отстранява и унгарския Хонвед с победа 3:0 у дома и загуба с 0:1 като гост. Походът на заралии обаче е спрян от сръбския ОФК Београд на осминафиналите. Първият мач в Белград завършва 0:0 и беройци вече се виждат в следващата фаза. На 13 декември 1972 г. на стадиона в Стара Загора се стичат 25 500 зрители, които в 43-ата минута ликуват - 1:0 за Берое. В последните 20 минути на срещата обаче, сърбите бележат три гола и печелят с 3:1.

През същият сезон 1972/73, на родна сцена Берое достига до финала за Купата на България и въпреки, че го губи, се класира за КНК. Първото участие на отбора в този евротурнир също е доста успешно. В първия кръг заралии нямат никакви проблеми срещу Фола (Еш) от Люксембург и продължават напред след две победи със 7:0 и 4:1. В следващия етап обаче ги чака Атлетик (Билбао). Имената в състава на противника са направо зашеметяващи. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света по онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, по-късно президент на Испанската футболна федерация. На 24 октомври 1973 г. Берое изнася истинска лекция на Атлетик - 3:0 пред 30 000 зрители на стадиона в Стара Загора. В реванша на "Сан Мамес" испанците бият само с 1:0 и отпадат за сметка на българите. В следващия кръг обаче старозагорци са спрени от немския Магдебург, който по-късно печели Купата с победа над Милан - загуба с 0:2 като гост и 1:1 у дома с гол на Вутов.

Сезон 1973/74 е кошмарен за Берое във вътрешното първенство. Отборът остава на предпоследното 15 място и изпада в "Б" група. Кампанията обаче, остава паметна с два факта - Берое става единственият отбор, изпадал някога от "А" група с положителна голова разлика и голмайстор на шампионата, записвайки победи с резултат от 8:0, 8:1, 6:2, 4:0! Петко Петков взема голмайсторския приз с 21 попадения, а головата разлика в края на сезона е 50:46. Само сезон по-късно Берое отново е в елита, след като вкарва цели 113 гола на противниците си във втория ешелон. Петко Петков пък става голмайстор на "Б" група с внушителните 53 гола.

През 1979/80 Берое за втори път участва в КНК и отново прави паметни мачове. В първия кръг заралии елиминират полския Арка Гдиня (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). На следващия етап от турнира съперник е Ювентус (Торино) с Дино Дзоф, Клаудио Джентиле и Марко Тардели. На 24 октомври 1979 г. гостите са посрещнати с огромен 30-метров транспарант - "Бог прощава, Берое не!". И Берое наистина не прощава на "старата госпожа" - 1:0 с гол на Георги Стоянов от дузпа. В реванша Ювентус все пак успява да елиминира българите, но това се случва едва след продължения.

Краят на тази знаменита генерация на Берое идва през 1982 г., когато отборът изпада във втория ешелон.

Първа шампионска титла /1985-1990/[редактиране | edit source]

През 1986 г. Берое достига своя връх ставайки шампион на България. През същия сезон отборът на зелено-белите губи с разгромното 1:8 от останалия на второ място отбор на Тракия Пловдив. По този начин Берое поставя антирекорд, като шампиона на България с най-голяма загуба в рамките на същото първенство.

Трудности в зората на демокрацията /1990-2010/[редактиране | edit source]

През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФГ Стара Загора се отделя отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001 г. Две години преди това, през 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Берое Стара Загора, който се обединява с ФК Олимпик (Тетевен) и се преименува на ПФК Олимпик-Берое, както изиграва един шампионат, преди през 2000 г. да дойде последното преименуване - на ПФК Берое (Стара Загора). През есента на 2007 г. собственикът на Берое Николай Банев се отказва да издържа отбора и прехвърля всички акции на офшорна компания, за която се счита, че е негова собственост с името Трифън Дивелъпмънт. Въпреки това тимът показва добра игра в повечето мачове. На 10 януари 2008 23-ма играчи и 3-ма треньора разтрогват договорите си с Берое след провала на предвидена сделка за клуба с Митко Динев и Антон Андронов.

На 3 февруари 2008 г. Берое успява да се измъкне от кризата след като клубът на ветераните на Берое и националният фенклуб успяват да организират адвокати и чрез свързани фирми да заведат производство по несъстоятелност в старозагорския окръжен съд. Назначеният синдик Елка Неделчева Петрова прехвърля всички активи и пасиви на клуба на новосъздадено дружество ПФК Берое Стара Загора АД. То поема лицензът, членството в БФС, както и самият футболен клуб. В надзорният съвет на дружеството са избрани ген. Йордан Димитров (като представител на Христо Ковачки) - председател, Митко Динев, Иван Ангелов, Николай Далаков, Мария Жекова, Дечко Колев и Иван Панчов. В управителния съвет влизат адв. Дамян Георгиев - председател, Петко Петков, Геньо Петров - изп. директор, Николай Демирев и Огнян Караджов. За треньор е избран Илиан Илиев. Въпреки, че отборът успява да си осигури практическо оставане в "А" група кръг преди края на сезон 2007/2008 той изпада от елита за сметка на "Беласица" заради присъден служебен резултат в техен мач срещу "Марек", заради нередовна картотека на играч. На 30 май 2009 г. след едногодишен престой в източната "Б" група в следствие на кризата от 2008 г. Берое се завръща в „А“ футболна група.

Нова криза започва когато на 17 септември 2009 г. основният спонсор на отбора обявява оттеглянето си и подарява притежаваните от него акции на СНЦ Национален фенклуб - Берое Стара Загора и СНЦ Футболен клуб Берое - ветерани, които стават собственици на пълния пакет акции. Досегашните структури на управление са разформировани, а членовете им - освободени. Избран е нов Съвет на директорите в състав Дамян Георгиев - председател, Геньо Петров - изпълнителен директор и Цветелин Жоевски. Клубът започва да се издържа от 4 основни пера - телевизионни права, общинска субсидия, приходи от билети и продукция и спонсори. Начело на отбора след много обрати остава Илиан Илиев, а събраните средстват стигат за селекция изцяло от собствени юноши и бивши футболисти на отбора, които са напуснали последните си клубове.

Възкръсването /2010 - днес/[редактиране | edit source]

Купа на България 2010[редактиране | edit source]

На 5 май 2010 г. старозагорци достигат до втория си връх в клубната история след шампионската титла от 1986 г., печелейки Купата на България. Те играят финал срещу Черноморец-Поморие от Източната Б група с тогавашен треньор Петър Хубчев на градския стадион в Ловеч. Единственият и победен гол в мача вкарва Дончо Атанасов след далечно центриране на Иво Иванов. Този гол се оказва изключително драматичен, тъй като пада точно в последните секунди на мача (91 минута и 8 секунда) и хвърля шест хилядната публика от Стара Загора в екстаз[1]. Интересен факт е, че на този мач 95% от публиката е именно от Града на липите. Освен Купата на България Берое постига и още един доста впечатляващ резултат - по пътя към трофея отборът не допуска нито един гол в собствената си врата[2]. Със спечелването на Купата, Берое получава и автоматична квота за турнира Лига Европа. Така, макар и на 10-то място в А група, тимът на Илиан Илиев става четвъртият евроучастник от България след отборите на Литекс, Левски и ЦСКА. Заради изключителния сезон начело на Берое, треньорът на отбора Илиан Илиев е избран единодушно от Асоциацията на българските футболисти за Треньор на 2010 година.

Дамян Георгиев освобождава месец след това Илиан Илиев от поста му и назначава на негово място на Ханс Кодрич. Освобождаването на Илиев, с когото отборът е спечелил Купата и липсата на финансова яснота за бъдещето води до множество протести сред привържениците на Берое. Дамян Георгиев отказва да прехвърли акциите на заинтересовани от придобиването им бизнесмени. В крайна сметка на сесия на Общински съвет Стара Загора Дамян Георгиев е принуден да подари акциите на клуба на новосъздадено сдружение "Бизнесът за Берое", което поема издръжката на клуба. В Борда на директорите влизат Пламен Генчев, Михаил Ракаджиев и Михаил Боиндруков. За Изпълнителен директор е назначен Васил Драголов. Първото действие на новото ръководство е да върне на поста старши-треньор Илиан Илиев. Отборът участва в Лига Европа, където прави равенство 1:1 у дома срещу Рапид (Виена), но губи в австрийската столица с 3:0 и отпада.

След изиграването на двубоите срещу Рапид (Виена) на 11 август 2010 на Националния стадион "Васил Левски" се изиграва мачът за Суперкупата на България 2010, който противопоставя Шампионът на страната ПФК Литекс (Ловеч) срещу Носителя на Купата на България Берое. Редовното време завършва с резултат 1:1 след автогол на Джемал Берберович (Л) в 4' и гол на Александър Барт (Л) в 17'. След равенството в 90-те минути се изиграват две продължения от по 15 минути, като във второто от тях футболистите на Литекс успяват да отбележат в 101' чрез гол на Вилфрид Нифлор (Л). Въпреки че не успяват да спечелят трофея, беройци играят като равен с Шампиона на страната и успяват да измъчат символичните домакини до края на продълженията. При награждаването те получават сребърните медали, а публиката на Берое изпраща с овации своите любимци, които се представят достойно при първото си участие в двубоя за Суперкупата! Любопитен факт е, че преди началото на продълженията агитките на двата отбора се обединяват и дружно изразяват подкрепата си за българския футбол и спорт като цяло, като феновете на Литекс запяват "Българи", а феновете на Берое отвръщат с "Юнаци!".[3]

През сезон 2010/2011 Берое записва най-голям точков актив в "А" група от шампионската титла, спечелена през 1986 г. до сега.

Нов собственик от 2011 г.[редактиране | edit source]

Педро Еуженио от Берое преследва своя сънародник от ПФК ЦСКА (София) Сержиньо, по време на мача между двата отбора, 18 ноември 2012 година.

На 16 септември 2011 г. всички 100% от акциите на клуба са придобити безвъзмездно от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД. Избран е нов Съвет на Директорите в състав: Боян Боев - председател, Илко Русев, Наско Шилигарски, Диляна Лейчева, Иван Колев, Васил Драголов и Михаил Боиндруков. Изпълнителен директор остава Васил Драголов. На 16 декември 2011 г. Васил Драголов и Михаил Боиндруков са освободени от Съвета на Директорите. Изпълнителен директор става Боян Боев. На 1 февруари 2012 г. за спортно-технически директор на клуба е назначен Петър Хубчев.

Петър Хубчев е начело на Берое от есентта на 2012 година.

Купа на България 2013[редактиране | edit source]

Берое продължава с доброто си представяне в турнира за Купата на България. На 15 май 2013 пред препълнените трибуни на градския стадион в Ловеч Берое спечелва Купата на България в изключително драматичен финал срещу ПФК Левски. Мачът преминава през куп обрати, което довежда до квалифицирането му като "най-драматичния финал в историята на турнира"[4]. До края на първото полувреме Берое повежда с 2:1 след два гола на Елио Мартинс (Б) в 17' и 29', и попадение на Илиян Йорданов (Л) в 24'. С два жълти картона, съответно червен в 44' Христо Йовов (Л) оставя отбора си с 10 души точно преди почивката. Второто полувреме започва ударно за Берое, които стигат до нов гол дело на Георги Андонов в 79'. Точно когато феновете на Берое вече предчувстват сигурното спечелване на Купата, защитниците на старозагорския тим се разконцентрират и допускат изравняване на резултата до 3:3 с голове на Жоао Силва (Л) в 81' и Гари Родригес (Л) в 87'. Този ответен удар на числено малобройния състав на ПФК Левски довежда мача до продължения. В тях си проличава умората на двата отбора, които създават куп сериозни опасности, най-фрапантна от които пропуск на Жоао Силва (Л) в 119'. Равният резултат след продълженията довежда мача до дузпи. В тях отборът на Берое показва повече концентрация и точност и с резултат 3:1 от дузпите и 6:4 общ резултат Берое вдига втората Купа на България в своята история! Тази победа автоматично класира отбора за ново участие в европейския клубен турнир Лига Европа. Любопитен факт е, че Берое печели Купата с наставник Петър Хубчев - същия треньор, когото Берое на Илиан Илиев побеждава три години по-рано на финала в същия турнир на същия стадион.

Суперкупа на България 2013[редактиране | edit source]

Месец след спечелването на втората Купа на България отборът на Берое постига дубъл като печели Суперкупата на страната в директен двубой с шампиона на България ПФК Лудогорец 1945 (Разград). На 10 юли 2013 в мач игран на Националния стадион "Васил Левски" двата отбора изиграват динамичен и напрегнат двубой, с който оборват твърденията, че от двубоя за Суперкупата нямало смисъл.[5]. Берое започва мача много нахъсано и още в 3' минута Здравко Илиев (Б) нацелва напречната греда. По-активната и настървена игра на старозагорци дава резултат в 27', когато Венцислав Христов (Б) с глава извежда беройци напред. След първоначалния натиск футболистите на Лудогорец се активизират и Иван Стоянов (Л) уцелва лявата греда в 35', а в 45' разградчани изравняват резултата след статично положение, което вратарят на Берое Иван Караджов първо спасява, но при добавката Светослав Дяков (Л) е безпогрешен и отбелязва. Динамичният футбол, който двата отбора демонстрират, и желанието им за победа довеждат до показването на 13 жълти картона (предимно за тактически фаулове), а четири от тях се превръщат в червени - по един за всеки отбор - в 59' голмайсторът на Лудогорец Светослав Дяков напуска терена, а 6 минути по-късно, в 65' същото сторва и Борислав Стойчев (Б). В последните 15 минути двата отбора намалят темпото и доиграват мача, за да се стигне до дузпи (в двубоя за Суперкупата по регламент няма продължения от по 15 минути). При дузпите играчите на Берое вкарват всичките 5 наказателни удара, а играчите на Лудогорец пропускат третия след неточен изстрел на Марселиньо (Л). С резултат 3:5 при дузпите и общ резултат 4:6 играчите на Берое вдигат първата си Суперкупа на България в своята история! По този начин беройци запълват трофейната си витрина с третото най-значимо национално клубно футболно отличие, след като вече притежават Шампионската титла за 1986 и Купата на България за 2010 и 2013.

Клубен лозунг[редактиране | edit source]

"Няма мое, няма твое - Светът е Берое!"[6][7]

Забележка: еднакво известен е и вариантът "Няма мое, няма твое - всичко е Берое!", тъй като този ред присъства в една от песните на привържениците на клуба, а думата "всичко" пасва по-добре на мелодията на песента. Въпреки това той се счита от доста фенове за неправилен официален лозунг и е одобряван само като част от песента.

Успехи[редактиране | edit source]

В България[редактиране | edit source]

В Европа[редактиране | edit source]

Мачове[редактиране | edit source]

Европейски турнири[редактиране | edit source]

Ръководство[редактиране | edit source]

Съвет на Директорите[редактиране | edit source]

Администрация[редактиране | edit source]

Спортен щаб[редактиране | edit source]

Детско-юношеска школа[редактиране | edit source]

Пресслужба[редактиране | edit source]

Състав 2013/2014[редактиране | edit source]

Вратари
1 Flag of Bulgaria.svg Михаил Михайлов
12 Flag of Bulgaria.svg Иван Караджов
22 Flag of Bulgaria.svg Благой Макенджиев
Защитници
2 Flag of Bulgaria.svg Илия Мунин
3 Flag of Bulgaria.svg Владимир Зафиров
4 Flag of Bulgaria.svg Костадин Стоянов
5 Flag of Bulgaria.svg Борислав Стойчев
6 Flag of Bulgaria.svg Иво Иванов
14 Flag of Bulgaria.svg Игнат Дишлиев
15 Flag of Bulgaria.svg Георги Динков
28 Flag of Bulgaria.svg Веселин Пенев
Халфове
8 Flag of Bulgaria.svg Самир Аясс
13 Flag of Bulgaria.svg Николай Чипев
17 Flag of France.svg Салим Керкар
18 Flag of Bulgaria.svg Атанас Зехиров
21 Flag of Brazil.svg Елиаш
27 Flag of France.svg Игор Джоман
70 Flag of Bulgaria.svg Георги Костадинов
92 Flag of Macedonia.svg Стефан Спировски
Нападатели
7 Flag of Bulgaria.svg Георги Андонов капитан
9 Flag of Bulgaria.svg Станислав Костов
29 Flag of Portugal.svg Елио Мартинс
30 Flag of the Democratic Republic of the Congo.svg Жуниор Мапуку
88 Flag of Bulgaria.svg Виктор Шишков


Детско-юношеска школа[редактиране | edit source]

  • Юноши старша възраст (родени 1992 г.) - елитна юношеска група U19
  • Юноши старша "Б" възраст (родени 1993 г.) - областна футболна група
  • Юноши младша "А" възраст (родени 1994 г.)
  • Юноши младша "Б" възраст (родени 1995 г.)
  • Деца "А" (родени 1996 г.)
  • Деца "Б" (родени 1997 г.)
  • Подготвителни групи (родени 1998 г. - 2002 г.)

Известни футболисти[редактиране | edit source]

Треньори[редактиране | edit source]

Треньор От До Успехи
Flag of Bulgaria.svg Илиан Илиев 7 януари 2008 г. [8]
Flag of Bulgaria.svg Ивко Ганчев 4 май 2012 г. 18 октомври 2012 г.
Flag of Bulgaria.svg Петър Хубчев 18 октомври 2012 г. [9]

Заслужили деятели на Берое[редактиране | edit source]

Привърженици[редактиране | edit source]

Публиката на Берое е една от най-многобройните и най-верни публики. Шестият по големина и население град в България - Стара Загора многократно е печелил приза за най-многобройна публика през сезона, независимо от представянето на отбора. Публиката на Берое е и от най-претенциозните и взискателните спрямо играчите. Пред погледа на по-възрастните беройци са играли десетки футболни майстори и съответно легенди на зеления отбор - Петко Петков, Петър Жеков, братята Евгени и Петко Янчовски, Теньо Ботев, Янчо Димитров, Иван Танев, Борис Киров, Георги Белчев, Тодор Кръстев, Христо Тодоров, Иван Вутов, Димитър Димитров, Георги Стоянов, Теньо Минчев, Стойчо Младенов, братята Георги и Динко Димитрови, Васил Драголов, Данчо Митев и много много други. Всички те са вдигнали критериите за спортни умения и майсторство и правят задачата на следващите ги играчи много по-трудна.

Публиката на Берое е и една от най-избухливите. Като традиционно неудобен отбор за софийските и пловдивските тимове, Берое многократно е ощетяван от съдийските решения, което от своя страна водят до изблик на неприязън от страна на привържениците. Примери за това са отстраняването на Берое от "А" група през пролетта на 1970 година. Причините са протестите и гражданското неподчинение на многобройните привърженици на Берое след мача с Левски-Спартак. Подобно е поведението и в най-новата история на беройската публика, когато през пролетта на 2000 година след множеството ощетявания от страна на съдиите, нервите на многохилядната публика не издържат и мача с Велбъжд (Кюстендил) е прекратен, а беройските привърженици са разпръснати от полицията, след като са окупирали отново паркинга и изхода на стадиона.

Публиката на Берое е толерантна и търпелива към всеки нов играч, треньор и ръководител. Тя дава шанс на всеки за изява, но ако този някой си позволи да се подиграва със зелената фланелка и клуб, бива многократно освиркван и намразен завинаги.

Публиката на Берое има възможността да наблюдава любимците си на стадион "Берое" или както е наричан той от някои - "Храмът". "Храмът" е уникален както с най-голямата си козирка в България и сравнително висока трибуна, така и с входно-пропускателния режим. Всеки юноша на клуба мечтае да изиграе поне един мач на родния стадион, а ако му се даде такава възможност, чувството за него остава неповторимо.

Привърженици на Берое има както в цяла България, така и на хиляди километри от любимите град и стадион.

Основно привържениците на Берое живеят и подкрепят отбора в Стара Загора. В родния град те подкрепят отбора организирано участвайки в дейността на Национален фенклуб "Берое Стара Загора". Значително е беройското присъствие в столицата. Столичен фенклуб "Берое - 1916" е самостоятелна организация в София, обединяваща привържениците на Берое в нашата столица. Членовете са основно студенти и живеещи там старозагорци.

Другите градове където има "колонии" от беройски фенове са Варна, Свищов, Велико Търново, Пловдив, Габрово, Бургас. Това са предимно студенти от Стара Загора, учащи в намиращите се в тези градове университети.

Беройци има и в близките на Стара Загора градове – Гълъбово, Раднево, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Димитровград, както и в селата от област Стара Загора. Привържениците на Берое има навсякъде по света – САЩ, Англия, Германия, Испания, Австрия, Гърция, Ирак и други страни. Не напразно се пее "Няма мое, няма твое - Светът е Берое!".

Освен от съществуващите фенклубове и общности, привържениците на Берое са обединени и от интернет сайтове, интернет форуми и чат канали. Те се посещават както от живеещите в България фенове, така и от тези в чужбина.

Интернет страницата на феновете на Берое е Beroe Online. Тя съществува и се поддържа доброволно вече 12 години от фенове на Берое.

Най-големият интернет форум за Берое се намира на тази страница и има адрес: beroe.eu/forum. Чат каналите на Берое са #beroe, #Beroe_1916, #1916 в UniBG мрежата.

През сезон 2004/2005 Берое е с най-голяма посещаемост в България, въпреки сравнително неблагоприятното представяне на отбора.

Контакти[редактиране | edit source]

  • ПФК "Берое" АД, ул. "Георги Кюмюрев" 10, 6000 Стара Загора
  • тел./факс.: 042 / 621262
  • електронна поща: press@beroe.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Берое печели Купата на България
  2. Уникално - Берое спечели историческия трофей без допуснат гол
  3. Репортаж от мача на фенския сайт на Берое
  4. Интервю със старши-треньора на Берое Петър Хубчев
  5. Обмислят махане на Суперкупата
  6. Корица на беройска книга със заглавие клубния лозунг "Светът е Берое"
  7. Плакат на привържениците на Берое
  8. Илиан Илиев поема отново „Берое“ Народно дело, 7 януари 2008 г.
  9. Петър Хубчев пое "Берое" Новинар, 18 октомври 2012 г.


ПФК Берое (Стара Загора) - настоящ състав

1 Михайлов • 2 Мунин • 3 Зафиров • 5 Стойчев • 6 Иванов • 7 Андонов • 8 Аясс • 9 Костов • 10 Христов • 12 Караджов • 13 Чипев • 14 Дишлиев • 15 Динков • 18 Зехиров • 19 Райнов • 21 Елиаш • 22 Макенджиев • 27 Джоман • 28 Пенев • 29 Елио • 70 Костадинов • 92 Спировски •  Керкар • Треньор: Петър Хубчев

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (София) Локомотив 1926 (Пловдив) • Лудогорец 1945 (Разград) • Любимец 2007 (Любимец) Нефтохимик 1962 (Бургас) • Пирин (Гоце Делчев) • Славия 1913 (София) • ЦСКА (София) Черно море (Варна) • Черноморец (Бургас)