Направо към съдържанието

Иво Иванов (футболист, р. март 1985)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иво Иванов.

Иво Иванов
Лична информация
Роден
Иво Иванов Иванов
11 март 1985 г. (39 г.)
Ръст185 см
ПостЦентрален защитник
Настоящ отбор
Отбор Розова долина (Казанлък)
Номер5
Юношески отбори
1999–2003 Берое (Стара Загора)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2003–2010
2010–2012
2012–2017
2017–2019
2019–2020
Берое (Стара Загора)
Левски (София)
Берое (Стара Загора)
Верея (Стара Загора)
Спартак (Варна)
107
33
130
37
5
(9)
(1)
(4)
(0)
(0)
Национален отбор²
2009–2016 България6(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
2. Информацията е актуална към 1 юни 2017 г.

Иво Иванов е български футболист, който играе като централен защитник за Розова долина (Казанлък). Роден е на 11 март 1985 г.

В мъжкия тим на „Берое“ попада през 2003 година, когато отборът е поет от Аспарух Никодимов. Първата му поява със зелената фланелката в официална среща е на 23 август 2003 г. в гостуване на „Шумен“ в мач от Б група. Още през този сезон е номиниран в класацията „Юлиян Манзаров“ за най-проспериращ млад футболист.

Оттогава Иво Иванов е неизменно част от отбора на „Берое“. В началото на 2008 г. след като всички футболисти на Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев Пловдив и води подготовка с тима около месец. Когато „Берое“ е възстановен, Иво Иванов се връща в отбора, заедно с друг бероец Жельо Желев.

В последните 2 сезона в Берое Иво Иванов е най-постоянния централен бранител на „зелените“ и е редовен титуляр в селекцията на Илиан Илиев. Той отбелязва победното попадение за отбора във вратата на „Спортист“ Своге още в началото на мача, както и първия гол при класическата победа с 3:0 над водача в класирането „Литекс“, има и червен картон получен в Мездра при гостуването на местния „Локомотив“.

Получава приз за „Най-добър защитник на България за сезон 09/10“. [1] Архив на оригинала от 2015-07-22 в Wayback Machine.

През месец юни 2010 г., Иванов подписва договор с Левски София.[2] Архив на оригинала от 2010-08-12 в Wayback Machine. Изиграва важни мачове с ЦСКА София, АИК, КАА Гент. След злополучен автогол в срещата с Лил ОСК, е оставен на резервната скамейка за известно време. С помощта на борбения си дух, Иво Иванов успява отново да се пребори за титулярно място

След 2-годишен период на „Герена“, Иво Иванов се завръща в Берое, където е един от стълбовете в отбора.

Национален отбор на България

[редактиране | редактиране на кода]

На 11 ноември 2009 г. получава повиквателна за националния отбор на България [3] и седем дни по-късно играе в мач срещу Малта, спечелен с 4 – 1 от българите.

Берое (Стара Загора)

Получава прякора Главътъ заради ефектния автогол ,който си отбелязва само 20 сек след като е влязъл в игра в мача с Лил.