ПФК Черно море (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.

Черно море
Име на отбор Черно море
Прозвище „моряците"
Основан 1945 г.
Стадион Тича
Капацитет 8250
Собственик ТИМ
Президент Марин Маринов
Старши треньор Никола Спасов
Първенство „А“ група
2014/15 „А“ група, 8-мо
Домакин
Гост

ПФК Черно море (Варна) е български футболен отбор от Варна. Създаден е през 1945 година след обединението на двата варненски тима – Тича и Владислав.[1]

Носител на Купата на България през 2015 г., както и двукратен финалист в същия турнир през 2006 и 2008 г. Бронзов медалист в „А“ група през 1953 г. и 2009 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тича“, който е с капацитет от 8250 места.

История

Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960)

През 1945 година ЦК на БКП взема решение отборите на Тича и Владислав да се обединят под името ТВ–45 и така на практика е създаден Черно море. В периода до 1959 година Черно море сменя няколко различни наименования.

През сезон 1948/49 под името Ботев е един от 10-те отбора, които вземат участие в първото издание на новосформираната „А“ група. Варненци завършват сезона на 6-о място, а нападателят на тима Недко Недев става голмайстор на първенството с 11 попадения. На следващата година обаче комунистическата власт взема решение за поредна реорганизация на футбола по съветски модел. Без нито един мач Ботев, който е под шапката на военните, е изпратен директно в третото ниво. Останалите армейски отбори са обединени в един – Отбор на народната войска (София), бъдещият ЦСКА. Всичко това е направено, тъй като на квалификационния турнир за попълване на новия формат на майсторската група ЦСКА остава на 6-о място и по право трябва да участва в „Б“ група.

Въпреки изхвърлянето си с две нива по-надолу клубът успява да запази най-добрите си играчи – Недев, Георги Радев, Илия Апостолов и капитанът Димитър Стефанов. Остава и треньорът Иван Моканов, който бързо връща отбора в „А“ група. Две години по-късно, вече под името „ВМС“, моряците отново са при майсторите. Освен това Моканов успява да интегрира в първия състав няколко изключително талантливи млади играчи като вратаря Иван Дервентски и крилото Спас Киров. С тяхна помощ през 1953 г. ВМС завършва на 3-о място. Вместо с бронзови медали обаче футболистите са наградени с грамоти.

Сезон 1955 е един от най-странните и най-тъжните сезони за отбора. Той започва страхотно първенството и в първите 5 кръга побеждава пет от шестте софийски клуба – ЦСКА, Локомотив, Славия, Левски и Завод 12. В морската столица започват да говорят за титла и никой дори не предполага какво ще последва. В следващите 10 срещи варненци вземат само 1 точка и в крайна сметка изпадат.

Силен тим, но без успехи (1960 – 1975)

В края на 50-те години в Черно море се сменят поколенията, а треньорът Моканов изгражда нов силен отбор, съставен предимно от собствени кадри, който оформя гръбнака на тима през следващите 15 години. В състава са интегрирани вратарят Иван Иванов, защитниците Димитър Боснов, Янко Атанасов, и Иван Василев, халфовете Стефан Янев и Абил Билялов. В средата на 60-те години в отбора влизат също Божил Колев, Кеворк Тахмисян, Здравко Митев и Стефан Богомилов.По една или друга причина обаче, този състав така и не постига значими успехи. От 1960 г. до 1975 г. Черно море неизменно е част от „А“ група, като отборът винаги завършва в горната половина на таблицата. Голяма част от гостуванията на столичните отбори във Варна се превръщат в истински кошмар за тях. Въпреки това обаче тимът стига само до едно четвърто място през сезон 1968/69.

Първо евроучастие (1975 – 1990)

През сезон 1975/76 Черно море завършва на предпоследно място в първенството и изпада в „Б“ група. Там „моряците“ престояват една година преди отново да се завърнат при майсторите. Сред новите звезди са Тодор Марев, Тодор Атанасов и Рафи Рафиев. През сезон 1981/82 Черно море завършва на 4-о място и се класира за летния турнир „Интертото“. Представянето е повече от прилично. Във Варна са надиграни с по 2:0 белгийския Стандард и датския Видовре, а срещата с немския Леверкузен завършва 1:1. Като гост Черно море пада с 1:3 в Белгия и с 0:3 в Германия, а в Дания завършва 1:1.

В следващите четири сезона Черно море неизменно е в средата на таблицата, но през 1986 г. изпада във втория ешелон. Две години по-късно се завръща в „А“ група, но с идването на промените за „моряците“ настъпват трудни години.

Трудности, мъчителен преход (1990 – 1999)

90-те години безспорно са най-тежкият период в историята на Черно море. Сменят се редица президенти, но нито един от тях не може да се задържи трайно на управленския стол. Това са Георги Колев, Явор Недев, Антон Димитров, Валентин Рашев, Атанас Атанасов – Кеби, Пламен Тимев – Ганди, Тодор Михнев и Георги Георгиев. За цяло десетилетие „моряците“ участват в „А“ група само през сезон 1993/94. През останалото време се лутат във втория ешелон, а през 1998 г. дори са на прага да изпаднат във „В“ група.

Завръщане в „А“ група (1999 – 2004)

Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успява да изведе тима от блатото. През 2000 г. Черно море завършва на 1-во място в „Б“ група и се завръща сред най-добрите български отбори.

През 2002 г. издръжката на „моряците“ е поета от крупния бизнесмен Илия Павлов. Той назначава за старши треньор на тима Велислав Вуцов и не жали средства тимът да се нареди сред водещите отбори. Привлечени са редица доказани имена като националния вратар Здравко Здравков, опитните защитници Адалберт Зафиров и Гошо Гинчев, от Литекс идват Марин Петров и Стефан Юруков. Взети са и няколко класни чужденци като Лусио Вагнер, Омониго Темиле, малтийския национал Даниел Богданович и Дарко Спалевич от Цървена звезда. Усилията дават резултати и през пролетта на сезон 2002/03 се нижат победа след победа. Черно море побеждава дори Литекс в Ловеч и бъдещия шампион ЦСКА в София. Целият проект за възраждането на клуба обаче рухва на 7 март 2003 г., когато Илия Павлов е застрелян.

След убийството му Черно море изпада във финансова криза и е на път да прекрати съществуването си. За втори път обаче на сцената излиза Красен Кралев, който временно закърпва положението и заедно с кмета на града Кирил Йорданов намират нови собственици в лицето на мощната финансова групировка ТИМ.

Ерата на ТИМ (от 2004 г.)

Новите собственици в лицето на Марин Митев и Иво Каменов се целят в евротурнирите. Варненци са близо до това през 2006 г., когато под ръководството на Ясен Петров отборът достига финал за Купата на България. На Националния стадион тимът губи с 1:3 от ЦСКА.

Стефан Генов
през 2010 г.

Година по-късно Черно море за втори път в историята си се класира за „Интертото“. Ясен Петров e заменен на треньорския пост от своя асистент Никола Спасов. Впоследствие Спасов се превръща в най-успешния наставник на „моряците“ от 50 години насам. Той започва престоя си с две категорични победи за Интертото над Македония Гьорче Петров – 4:0 в Скопие и 3:0 в Бургас, където отборът има право да домакинства. В следващия кръг Черно море е спрян от италианския Сампдория. Във вътрешния шампионат тимът завършва на 5-о място в класирането. Достига и нов финал за Купата на България. Той е загубен от Литекс с 0:1, но въпреки това отборът придобива правото за първи път в историята си да участва в Купата на УЕФА, тъй като лицензът на ЦСКА е отнет.

ЦСКА – Черно море 2:0,
25 април 2011 г.

Черно море изиграва 6 мача в дебютното си участие в турнира, воден от своя капитан и лидер Сашо Александров. Във втория квалификационен кръг е отстранен категорично андорския Сант Жулия след две победи с 4:0 и с 5:0. В следващият кръг варненци се справят с израелския Макаби (Нетаня), воден от Лотар Матеус – 1:1 като гост и 2:0 в България. Така се стига до първия основен кръг на надпреварата, където съперник е Щутгарт. На Националния стадион Черно море губи с 1:2, но като гост е близо до сензацията. До 82-ата минута на мача резултатът е 2:0 за българите с голове на Йордан Юруков и Георги Илиев, но в крайна сметка двубоя завършва 2:2 и възпитаниците на Никола Спасов са елиминирани. През същия сезон в „А“ група Черно море завършва на трето място и изравнява най-доброто си постижение в „А“ група. Това означава ново участие в Купата на УЕФА, която вече се нарича Лига Европа. Във втория предварителен кръг Черно море отстранява молдовския Искра-Стал след две победи с 1:0 и 3:0, но в третия отпада от холандския ПСВ Айндховен.

От 17 декември 2012 година старши треньор на тима е Георги Иванов – Гонзо.[2] Под негово ръководство отборът завършва на 10-о място през сезон 2012/13 и на 6-о през сезон 2013/14.

През лятото на 2014 г. Иванов се завръща в Левски, а Черно море е поет от Александър Станков. След слабия старт на сезон 2014/15 обаче, Станков е уволнен, а на негово място на треньорския пост се завръща Никола Спасов.[3] Спасов стабилизира отбора и моряците завършват сезона на 8-о място в крайното класиране. В турнира за Купата на България Черно море достига до финал. На 30 май 2015 г. варненци побеждават Левски (София) с 2:1 след продължения на стадион „Лазур“ в Бургас и печелят първа купа в своята история.

Екипи

След обединението на ФК Тича и ФК Владислав през 1945 г. възникват горещи спорове какви да бъдат цветовете на новия екип. Тичанци държали на червените фланелки, а владиславци на зелените с четирилистна детелина. Тогава кап. I ранг Георги Мих. Георгиев взема соломоновско решение: купува фланелки на синьо-бели райета.

В отделни периоди Черно море играе в различни екипи – изцяло бели, бели фланелки със зелени гащета, синьо-бели фланелки и черни гащета; зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.

През 60-те екипите са зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от Владислав. През 70-те отборът е в изцяло зелен спортен екип.

За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача със Стандарт от турнира „Интертото“.

Стадион

Стадион „Тича“

Отборът домакинства срещите си на стадион „Тича“, който се намира във варненския квартал Чайка и е с капацитет от 8250 седящи места. Разполага с две трибуни – северна (4000 места) и южна (4250). 1250 места от южната трибуна са покрити с козирка. Входовете са три, като единия е специално за гостуващата публика. Той води към така наречената клетка, която е за 400 души.

През 90-те години стадионът е прекръстен на „Тича“.

Успехи

Феновете на Черно море
„А“ футболна група
Купа на България
Купа на Съветската армия

Последните 10 сезона

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2005/06 „А“ ФГ 8 30 10 7 17 29:27 37 Финал
2006/07 „А“ ФГ 6 30 14 5 11 35:29 47 1/8-финал
2007/08 „А“ ФГ 5 30 13 9 8 40:26 48 Финал
2008/09 „А“ ФГ 3 30 18 6 6 48:19 60 1/16-финал
2009/10 „А“ ФГ 7 30 13 9 8 40:28 48 1/4-финал
2010/11 „А“ ФГ 6 30 15 6 9 36:28 51 1/4-финал
2011/12 „А“ ФГ 7 30 16 4 10 46:25 52 1/16-финал
2012/13 „А“ ФГ 10 30 9 8 13 33:39 35 1/8-финал
2013/14 „А“ ФГ 6 38 14 12 12 40:33 54 1/8-финал
2014/15 "А" ФГ 8 32 15 5 12 42:36 50 победител

Участия в ЕКТ

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
2007 Интертото 2 кръг Flag of Macedonia.svg Македония Гьорче Петров 4:0 3:0 7:0
2007 Интертото 3 кръг Flag of Italy.svg Сампдория 0:1 0:1 0:2
2008-09 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Flag of Andorra.svg Сант Жулия 4:0 5:0 9:0
2008-09 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of Israel.svg Макаби Нетаня 2:0 1:1 3:1
2008-09 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Germany.svg Щутгарт 1:2 2:2 3:4
2009-10 Лига Европа 2 кв. кръг Flag of Moldova.svg Искра-Стал 1:0 3:0 4:0
2009-10 Лига Европа 3 кв. кръг Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен 0:1 0:1 0:2
2015-16 Лига Европа 2 кв. кръг Flag of Belarus.svg Динамо Минск

Наименования

  • Тича-Владислав 45 (18 февруари 1945 – 1947)
  • ТВП (1947)
  • Ботев-ДНВ(ДНА) (Варна) (1948 – 1949)
  • ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951)
  • ВМС (1951 – 1956)
  • СКНА (1956 – 1958)
  • АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959)
  • Черно море (от 1959 г.)

Състав 2015/16

Към 1 юли 2015 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Илия Николов
33 Flag of Bulgaria.svg Георги Китанов
40 Flag of Serbia.svg Александър Чанович
Защитници
04 Flag of Bulgaria.svg Михаил Венков
05 Flag of Bulgaria.svg Стефан Станчев
06 Flag of Mali.svg Мамуту Кулибали
17 Flag of Bulgaria.svg Мартин Костадинов
23 Flag of Portugal.svg Жиньо
91 Flag of Bulgaria.svg Живко Атанасов
Халфове
03 Flag of Bulgaria.svg Даниел Георгиев
07 Flag of Bulgaria.svg Бекир Расим
08 Flag of Cape Verde.svg Стенио
10 Flag of the Netherlands.svg Марк Клок
13 Flag of Bulgaria.svg Симеон Райков
16 Flag of France.svg Мехди Бурабия
18 Flag of Poland.svg Марчин Буркхард
19 Flag of Martinique.svg Матиас Курьор
27 Flag of Bulgaria.svg Илиян Неделчев
77 Flag of Bulgaria.svg Андреас Васев
84 Flag of Bulgaria.svg Тодор Паланков
Нападатели
09 Flag of Spain.svg Бакари
11 Flag of Bulgaria.svg Живко Петков
14 Flag of Argentina.svg Хуан Вареа
20 Flag of Bulgaria.svg Вилян Бижев
пом. треньори
Flag of Bulgaria.svg Стоян Ставрев
Flag of Bulgaria.svg Емануил Луканов


Треньори

Треньор От До Успехи
Flag of Bulgaria.svg Ясен Петров 13 март 2006 г. 31 юни 2007 г. Финалист за Купата на България2005/06
Flag of Bulgaria.svg Никола Спасов 16 септември 2007 г. 15 септември 2009 г.[4] 3 място в „А“ ФГ2008/09,
Финалист за Купата на България2007/08
Flag of Bulgaria.svg Велизар Попов 16 септември 2009 г. 25 октомври 2010 г.
Flag of Bulgaria.svg Стефан Генов 25 октомври 2010 г.[5] 2012 г.
Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов – Гонзо 17 декември 2012 г.[6] 19 май 2014 г.[7]
Flag of Bulgaria.svg Александър Станков 20 май 2014 г.[8] 18 август 2014 г.
Flag of Bulgaria.svg Никола Спасов 18 август 2014 г.[9]

Почетни листи

Място Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Тодор Марев 422
2 Flag of Bulgaria.svg Стефан Богомилов 353
3 Flag of Bulgaria.svg Димитър Боснов 343
4 Flag of Bulgaria.svg Здравко Митев 269
5 Flag of Bulgaria.svg Тодор Атанасов 258
Място Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Стефан Богомилов 162
2 Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров 63
3 Flag of Bulgaria.svg Рафи Рафиев 62
4 Flag of Bulgaria.svg Здравко Митев 61
5 Flag of Bulgaria.svg Дамян Георгиев 56

Легенди

Чужденци, играли за отбора

Химн

Да вдигнем чаши за това, че отборът най-любим
на зеления велик стадион пак врага е победил!

Зелени фенове сме ний, нас ни свързва любовта
към отбора най-велик в света що е в нашите сърца!

От Варна сме от град велик там е Черното море
разбива всичко на света що на пътя му се спре!

Зелено знаме щом се вей всички стават на крака
за морето песен щом се пей враговете ни мълчат!

Зелени са нашите сърца, зелена е и нашата душа
зелено е всичко на света, зелена е дори и купата!

И нека да се съберем, да запеем песента
и с пълни чаши във ръка да празнуваме победата!

Източници

  1. http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29
  2. Георги Иванов е новият ст. треньор на Черно море, bnt.bg
  3. Никола Спасов отново пое Черно море, 24chasa.bg, 18 август 2014 г.
  4. http://www.sportal.bg/news.php?id=194927&TB_iframe=true&height=500&width=1200
  5. http://www.bnews.bg/article-17038
  6. Георги Иванов е новият ст. треньор на Черно море
  7. [1] http://www.varna.utre.bg, 19 май 2014 г.
  8. Александър Станков в “Черно море” www.trud.bg, 31 август 2004 г.
  9. Никола Спасов се завърна като треньор на "Черно море" www.dnevnik.bg, 18 август 2014 г.

Външни препратки

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (Пловдив) Лудогорец 1945 (Разград) • Монтана • Пирин (Благоевград) • Славия (София) • Черно море (Варна)