ПФК Черно море (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черно море
Професионален футболен клуб
Черно море Варна
Прозвище „моряците“
Основан 3 март 1913 (103 г.)
Стадион Тича
Капацитет 8,250
Собственик Химимпорт АД
Президент България Марин Маринов
Старши треньор България Георги Иванов
Първенство Първа лига
2015/16 „А“ група, 6-то
Спонсор Armeets
Екипировка Uhlsport
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Черно море в Общомедия

ПФК Черно море (Варна) е български футболен отбор от град Варна. Шaмпион на България през 1925, 1926, 1934 и 1938 г. [1] Носител на Купата на България през 2015 г. [2], както и двукратен финалист в същия турнир през 2006[3] и 2008 г.[4] Бронзов медалист в „А“ група през 1953 г. и 2009 г. През 2015 г. печели и Суперкупата на България[5].

Играе домакинските си мачове на стадион „Тича“, който е с капацитет от 8250 места.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1912 г., под ръководството на чешкият археолог и учител във Варненската мъжка гимназия, Карел Шкорпил, се създава Туристическо дружество "Галата". Разширявайки дейността си със спортовете футбол и лека атлетика, дружеството привлича сравнително голяма членска маса и на 3 март 1913 г. се регистрира официално в съда под името "Река Тича". На 19 май 1914 г. ТСД "Река Тича" се обединява с Футболистично дружество "Спортист"[6], което е създадено през 1909 г. и е едно от най-старите в България[7][8]. Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913. Веднага след обединението, името на дружеството се променя на "Камчия", но след около месец сe възстановява на "Река Тича”, поради вече съществуващата регистрация[9]. Председателят на "Спортист", Стефан Тончев, по чиято инициатива се осъществява сливането, заема ръководна функция в СК "Река Тича" и става автор на първата футболна книга в България[10], озаглавена "Футболът - правила и наставления", издадена от клуба през март 1919 г., 3 години след смъртта му[11]. Водещата роля на ФК "Тича" в началните години на организиран футбол в България се подчертава с победи над столичните "Славия" (3-0[12] във Варна и 1-0 в София) и "Левски" (4-1 във Варна). Клубът изиграва първия регистриран международен мач на Българска земя, срещу 21-ви Померански полк от Прусия на 6 декември 1915 г. (4-4)[13]. ФК "Тича" донася и първият международен трофей за Българския футбол, печелейки Купата на Букурещ след победи над румънските "Трикольор" (4-3) и "Спортул Студентеск" (3-0)[14] през лятото на 1925 г. в румънската столица. През 1938 г., ФК "Тича" се окичва и с шампионската титла на България в новосформираната Национална футболна дивизия.

По време на годишно-отчетното събрание на СК "Тича" през април 1921 г. настъпва спор относно разпределение на финансите. В резултат, клуб "Гранит" се отделя заедно с част от членовете на СК "Тича" и на 1ви май се преименува на СК "Владислав". За емблема е избрана 4 листна детелина, а за цветове зелено и бяло, които са запазени и до днес като официални за ФК "Черно море". "Владислав" се превръща в един от най-успешните български отбори преди Вторатa световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934[15]). След 9то септемврийския преврат, клубът се обединява със CК "Тича". ФК Владислав е набеден за "фашизиран"[16] от новата власт, поради западното образование или произход на част от неговите спортисти и деятели. Егон Терцета и Ернст Мург напускат България при не напълно изяснени обстоятелства, Стефан Боранов емигрира в Австралия, а Алекси Алексиев е интерниран за няколко години в Каварна, където води местният футболен отбор.

Общо 18 футболисти на "Тича" и "Владислав" обличат националната фланелка[17][18], a капитанът на "Тича" Боян Бянов, извежда националния отбор в историческият му първи мач срещу Австрия на 21 май 1924 г. във Виена[19].

Под тоталитарна власт[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола[20]. В цялата страна физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт, извършват окрупняване на клубовете [21]. Във Варна, на 18 февруари 1945 г. "Тича" и "Владислав" се обединени под името "Тича-Владислав". Основен фактор в това обединение е решението на политическата власт, че във Варна има много спортни клубове и техният брой просто трябва да се намали, въпреки че и двата клуба са нямали нито финансови, нито спортно-технически неуредици.

СК "Приморец", развиващ тенис и баскетбол, но без футболен отбор се присъединява към клуба през 1947 г., който вече носи името "ТВП" (Тича-Владислав-Приморец). "ТВП" играе в първият сезон на новосформираната "А" група през 1948/49. След вторият мач от шампионата, в средата на октомври 1948 г., клубът е преименуван на "Ботев".[22][23] Варненци завършват сезона на 6-о място, а нападателят на тима Недко Недев става голмайстор на първенството с 11 попадения. През следващата година, комунистическата власт взема решение за поредна реорганизация на футбола по съветски модел[24]. Без нито един мач "Ботев", който е под шапката на военните, е изпратен директно в третото ниво. Останалите армейски отбори са обединени в един – Отбор на народната войска (София), бъдещият ЦСКА. Всичко това е направено, тъй като на квалификационния турнир за попълване на новия формат на майсторската група ЦСКА остава на 6-о място и по право трябва да участва в „Б“ група.

Въпреки изхвърлянето си с две нива по-надолу клубът успява да запази най-добрите си играчи – Недев, Георги Радев, Илия Апостолов и капитанът Димитър Стефанов. Остава и треньорът Иван Моканов, който бързо връща отбора в „А“ група. Две години по-късно, вече под името „ВМС“, моряците отново са при майсторите[25]. Освен това Моканов успява да интегрира в първия състав няколко талантливи млади играчи като вратаря Иван Дервентски и крилото Спас Киров. С тяхна помощ през 1953 г. "ВМС" завършва на 3-о място. Вместо с бронзови медали обаче футболистите са наградени с грамоти.

Сезон 1955 е един от най-странните и най-тъжните сезони за отбора. Той започва първенството с пет победи срещу пет от шестте софийски клуба – ЦСКА, Локомотив, Славия, Левски и Завод 12. В морската столица започват да говорят за титла и никой дори не предполага какво ще последва. В следващите 10 срещи варненци вземат само 1 точка и в крайна сметка изпадат. През 1959 г., отборът от "Б" група "Черно море", възникнал предната година след сливането на варненските ДСО "Корабостроител" и "Локомотив" се обединява с "Ботев" и оставя името си, което е запазено до сега.

В края на 50-те години в Черно море се сменят поколенията, а треньорът Моканов изгражда нов силен отбор, съставен предимно от собствени кадри, които оформят гръбнака на тима през следващите 15 години. В състава са интегрирани вратарят Иван Иванов, защитниците Димитър Боснов, Янко Атанасов, и Иван Василев, халфовете Стефан Янев и Абил Билялов. В средата на 60-те години в отбора влизат също Божил Колев, Кеворк Тахмисян, Здравко Митев и Стефан Богомилов. По една или друга причина обаче, този състав така и не постига значими успехи. От 1960 г. до 1975 г. Черно море неизменно е част от „А“ група, като отборът винаги завършва в горната половина на таблицата. Голяма част от гостуванията на столичните отбори във Варна се превръщат в истински кошмар за тях. Въпреки това обаче, тимът стига само до едно четвърто място през сезон 1968/69. Отборът показва потенциала си с престижна победа в приятелски мач срещу "Аякс" на 8 юни 1966 г. във Варна (3-1)[26] с голове на Стефан Богомилов и Здравко Митев, а младият Йохан Кройф отбелязва почетното попадение за холандците[27]. Като успешно може да се отчете и турнето в Англия през лятото на същата 1966 г. "Черно море", с един футболист на "Спартак" в състава си, завършва наравно (1-1) в Ковънтри с изравнителен гол на Стефан Янев и побеждава "Нотингам Форест" с гол на защитника Димитър Боснов [28]. В състава на Нотингам изпъкват имената на английските национали Джо Бейкър, Алан Хинтън, Хенри Нютън, Джеф Уайтфут и капитанът на Уелския национален отбор Тери Хенеси. Само осем месеца по-късно, този отбор на Нотингам ще завърши на второ място в Първа английска дивизия.

През сезон 1975/76 Черно море завършва на предпоследно място в първенството и изпада в „Б“ група. Там „моряците“ престояват една година, преди отново да се завърнат при майсторите. Сред новите звезди са Тодор Марев, Тодор Атанасов и Рафи Рафиев. През сезон 1981/82 Черно море завършва на 4-о място и се класира за летния турнир „Интертото“. Представянето е повече от прилично. Във Варна са надиграни с по 2:0 белгийския Стандард и датския Видовре, а срещата с немския Леверкузен завършва 1:1. Като гост Черно море пада с 1:3 в Белгия и с 0:3 в Германия, а в Дания завършва 1:1.

В следващите четири сезона Черно море неизменно е в средата на таблицата, но през 1986 г. изпада във втория ешелон. По-запомнящи се събития от този период са два изгубени финала в турнира за Купата на Съветската армия през 1985 и 1988 г.. Две години по-късно, отборът се завръща в „А“ група, но с идването на промените за „моряците“ настъпват трудни години.

Преходните години[редактиране | редактиране на кода]

90-те години безспорно са най-тежкият период в историята на "Черно море". Сменят се редица президенти, но нито един от тях не може да се задържи трайно на управленския стол. Това са Георги Колев, Явор Недев, Антон Димитров, Валентин Рашев, Атанас Атанасов – Кеби, Пламен Тимев – Ганди, Тодор Михнев и Георги Георгиев. За цяло десетилетие „моряците“ участват в „А“ група само през сезон 1993/94. Останалите девет години от десетилетието, "Черно море" прекарва във втория ешелон, а през 1998 г. дори са на прага да изпаднат във „В“ група.

Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успява да изведе тима от блатото. През 2000 г. Черно море завършва на 1-во място в „Б“ група и се завръща сред най-добрите български отбори.

Ново столетие[редактиране | редактиране на кода]

С настъпването на новото столетие, "Черно море" се преборва за място в "А" група, което запазва до днес.

През 2002 г. издръжката на „моряците“ е поета от крупния бизнесмен Илия Павлов. Той назначава за старши треньор на тима Велислав Вуцов и не жали средства тимът да се нареди сред водещите отбори. Привлечени са редица доказани имена като националния вратар Здравко Здравков, опитните защитници Адалберт Зафиров и Гошо Гинчев, от Литекс идват Марин Петров и Стефан Юруков. Взети са и няколко класни чужденци като Лусио Вагнер, Омониго Темиле, малтийския национал Даниел Богданович и Дарко Спалевич от Цървена звезда. Усилията дават резултати и през пролетта на сезон 2002/03 се нижат победа след победа. Черно море побеждава дори Литекс в Ловеч и бъдещия шампион ЦСКА в София. Целият проект за възраждането на клуба обаче рухва на 7 март 2003 г., когато Илия Павлов е застрелян.

След убийството му Черно море изпада във финансова криза и е на път да прекрати съществуването си. За втори път обаче на сцената излиза Красен Кралев, който временно закърпва положението и заедно с кмета на града Кирил Йорданов намират нови собственици в лицето на мощната финансова групировка ТИМ.

Ерата на ТИМ (от 2004 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Новите собственици в лицето на Марин Митев и Иво Каменов се целят в евротурнирите. Варненци са близо до това през 2006 г., когато под ръководството на Ясен Петров отборът достига финал за Купата на България. На Националния стадион тимът губи с 1:3 от ЦСКА.

Стефан Генов
през 2010 г.

Година по-късно Черно море за втори път в историята си се класира за „Интертото“. Ясен Петров е заменен на треньорския пост от своя асистент Никола Спасов. Впоследствие Спасов се превръща в най-успешния наставник на „моряците“ от 50 години насам. Той започва престоя си с две категорични победи за Интертото над Македония Гьорче Петров – 4:0 в Скопие и 3:0 в Бургас, където отборът има право да домакинства. В следващия кръг Черно море е спрян от италианския Сампдория. Във вътрешния шампионат тимът завършва на 5-о място в класирането. Достига и нов финал за Купата на България. Той е загубен от Литекс с 0:1, но въпреки това отборът придобива правото за първи път в историята си да участва в Купата на УЕФА, тъй като лицензът на ЦСКА е отнет.

ЦСКА – Черно море 2:0,
25 април 2011 г.

Черно море изиграва 6 мача в дебютното си участие в турнира, воден от своя капитан и лидер Сашо Александров. Във втория квалификационен кръг е отстранен категорично андорския Сант Жулия след две победи с 4:0 и с 5:0. В следващият кръг варненци се справят с израелския Макаби (Нетаня), воден от Лотар Матеус – 1:1 като гост и 2:0 в България. Така се стига до първия основен кръг на надпреварата, където съперник е Щутгарт. На Националния стадион Черно море губи с 1:2, но като гост е близо до сензацията. До 82-ата минута на мача резултатът е 2:0 за българите с голове на Йордан Юруков и Георги Илиев, но в крайна сметка двубоя завършва 2:2 и възпитаниците на Никола Спасов са елиминирани. През същия сезон в „А“ група Черно море завършва на трето място и изравнява най-доброто си постижение в „А“ група. Това означава ново участие в Купата на УЕФА, която вече се нарича Лига Европа. Във втория предварителен кръг Черно море отстранява молдовския Искра-Стал след две победи с 1:0 и 3:0, но в третия отпада от холандския ПСВ Айндховен.

През 2012 година старши треньор на тима става Георги Иванов – Гонзо.[29]

През 2015 година,след драматичен мач игран на стадион Лазур в Бургас печелят Купата на България за първи път в своята история, с Никола Спасов начело на треньорския щаб.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Феновете на Черно море
Шампион на България
„А“ футболна група
Купа на България
Суперкупа на България
Купа на Съветската армия


Участия в ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
2007 Интертото 2 кръг Flag of Macedonia.svg Македония Гьорче Петров 4:0 3:0 7:0
2007 Интертото 3 кръг Flag of Italy.svg Сампдория 0:1 0:1 0:2
2008-09 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Flag of Andorra.svg Сант Жулия 4:0 5:0 9:0
2008-09 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of Israel.svg Макаби Нетаня 2:0 1:1 3:1
2008-09 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Germany.svg Щутгарт 1:2 2:2 3:4
2009-10 Лига Европа 2 кв. кръг Flag of Moldova.svg Искра-Стал 1:0 3:0 4:0
2009-10 Лига Европа 3 кв. кръг Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен 0:1 0:1 0:2
2015-16 Лига Европа 2 кв. кръг Flag of Belarus.svg Динамо Минск 1:1 0:4 1:5

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Галата (03.03.1913-18.05.1913)
  • Река Тича (18.05.1913-24.05.1914)
  • Камчия (24.05.1914-юни 1914)
  • Река Тича (юни 1914-21.01.1919)
  • Тича (21 януари 1919–18.02.1945)
  • Тича-Владислав 45 (18 февруари 1945 – 1947)
  • ТВП (1947)
  • Ботев-ДНВ(ДНА) (Варна) (1948 – 1949)
  • ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951)
  • ВМС (1951 – 1956)
  • СКНА (1956 – 1958)
  • АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959)
  • Черно море (от 1959 г.)

Екипи[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Football kit box След обединението на ФК Тича и ФК Владислав през 1945 г. възникват горещи спорове какви да бъдат цветовете на новия екип. Тичанци държали на червените фланелки, а владиславци на зелените с четирилистна детелина. Тогава кап. I ранг Георги Мих. Георгиев взема соломоновско решение: купува фланелки на синьо-бели райета.

В отделни периоди Черно море играе в различни екипи – изцяло бели, бели фланелки със зелени гащета, синьо-бели фланелки и черни гащета; зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.

През 60-те екипите са зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от Владислав. През 70-те отборът е в изцяло зелен спортен екип.

За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача със Стандарт от турнира „Интертото“.

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Тича“

Отборът домакинства срещите си на стадион „Тича“, който се намира във варненския квартал Чайка и е с капацитет от 8250 седящи места. Разполага с две трибуни – северна (4000 места) и южна (4250). 1250 места от южната трибуна са покрити с козирка. Входовете са три, като единия е специално за гостуващата публика. Той води към така наречената клетка, която е за 400 души.

През 90-те години стадионът е прекръстен на „Тича“.

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2004/05 „А“ ФГ 8 30 10 5 15 30:38 43 1/16-финал
2005/06 „А“ ФГ 8 30 10 7 17 29:27 37 Финал
2006/07 „А“ ФГ 6 30 14 5 11 35:29 47 1/8-финал
2007/08 „А“ ФГ 5 30 13 9 8 40:26 48 Финал
2008/09 „А“ ФГ 3 30 18 6 6 48:19 60 1/16-финал
2009/10 „А“ ФГ 7 30 13 9 8 40:28 48 1/4-финал
2010/11 „А“ ФГ 6 30 15 6 9 36:28 51 1/4-финал
2011/12 „А“ ФГ 7 30 16 4 10 46:25 52 1/16-финал
2012/13 „А“ ФГ 10 30 9 8 13 33:39 35 1/8-финал
2013/14 „А“ ФГ 6 38 14 12 12 40:33 54 1/8-финал
2014/15 "А" ФГ 8 32 15 5 12 42:36 50 Победител

Състав 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

Към 25 юли 2016 г.

Вратари
25 Flag of Bulgaria.svg Иван Дюлгеров
33 Flag of Bulgaria.svg Емил Михайлов
40 Flag of Serbia.svg Александър Чанович
Защитници
04 Flag of Bulgaria.svg Михаил Венков
05 Flag of Bulgaria.svg Стефан Станчев
15 Flag of Bulgaria.svg Траян Траянов
17 Flag of Bulgaria.svg Мартин Костадинов
22 Flag of Bulgaria.svg Пламен Николов
66 Flag of Bulgaria.svg Даниел Златков
73 Flag of the Czech Republic.svg Ондрей Сукуп
Халфове
03 Flag of Bulgaria.svg Даниел Георгиев
06 Flag of Bulgaria.svg Александър Цветков
07 Flag of Portugal.svg Уго Секо
08 Flag of the Czech Republic.svg Ян Малик
11 Flag of Bulgaria.svg Владислав Романов
13 Flag of Bulgaria.svg Иван Коконов
21 Flag of Bulgaria.svg Георги Илиев Капитан
27 Flag of Bulgaria.svg Илиян Неделчев
84 Flag of Bulgaria.svg Тодор Паланков
97 Flag of Bulgaria.svg Николай Минков
Нападатели
09 Flag of Spain.svg Бакари
29 Flag of Slovakia.svg Марек Кузма
71 Flag of Bulgaria.svg Георги Андонов
98 Flag of Bulgaria.svg Валентин Йосков
пом. треньори
Flag of Bulgaria.svg Стоян Ставрев
Flag of Bulgaria.svg Емануил Луканов


Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Тодор Марев 422
2 Flag of Bulgaria.svg Стефан Богомилов 353
3 Flag of Bulgaria.svg Димитър Боснов 343
4 Flag of Bulgaria.svg Здравко Митев 269
5 Flag of Bulgaria.svg Тодор Атанасов 258
Място Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Стефан Богомилов 161
2 Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров 63
3 Flag of Bulgaria.svg Рафи Рафиев 62
4 Flag of Bulgaria.svg Здравко Митев 61
5 Flag of Bulgaria.svg Дамян Георгиев 56

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Чужденци, играли за отбора[редактиране | редактиране на кода]

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Да вдигнем чаши за това, че отборът най-любим
на зеления велик стадион пак врага е победил!

Зелени фенове сме ний, нас ни свързва любовта
към отбора най-велик в света що е в нашите сърца!

От Варна сме от град велик там е Черното море
разбива всичко на света що на пътя му се спре!

Зелено знаме щом се вей всички стават на крака
за морето песен щом се пей враговете ни мълчат!

Зелени са нашите сърца, зелена е и нашата душа
зелено е всичко на света, зелена е дори и купата!

И нека да се съберем, да запеем песента
и с пълни чаши във ръка да празнуваме победата!

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 32
  2. http://www.sportal.bg/galery.php?category=57&galery=10745&image_id=329086#0
  3. http://www.gol.bg/cherno-more/2015-05-28/arhivite-sa-zhivi-boy-krav-i-kupa-za-tsska-video
  4. http://sporta.bg/?id=33288&load=Football::Match&championshipId=362
  5. http://www.segabg.com/article.php?id=764741
  6. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 16
  7. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 6-7
  8. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_1.pdf стр. 9
  9. http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0
  10. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/doklad_1959.pdf стр. 10
  11. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 16-17
  12. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/almanah_1954.pdf стр. 6
  13. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 15
  14. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 127
  15. http://www.sportnabiblioteka.bg/images/download/sport/11_823.pdf
  16. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 31,ред 39
  17. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_1.pdf стр. 189-195
  18. http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BC%D0%B0%D1%87-%E2%84%96-4
  19. http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BC%D0%B0%D1%87-%E2%84%96-1
  20. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/almanah_1954.pdf стр. 15
  21. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/doklad_1959.pdf стр. 17
  22. http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD
  23. http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%86%D0%B4%D0%B2
  24. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/almanah_1954.pdf стр. 19
  25. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/almanah_1954.pdf стр. 41-44
  26. http://www.afc-ajax.info/nl/wedstrijd/1966-6-8-Cherno-More-Ajax
  27. http://sportnabiblioteka.bg/images/download/Football/4_24.pdf
  28. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf стр. 59
  29. Георги Иванов е новият ст. треньор на Черно море
  30. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf стр. 49
  31. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf стр. 42
  32. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf стр. 61
  33. http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 97

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Верея (Стара Загора) • Дунав (Русе) • Левски (София) • Локомотив (Горна Оряховица) • Локомотив (Пловдив) • Лудогорец (Разград) • ФК Монтана • Нефтохимик (Бургас) • Пирин (Благоевград) • Славия (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)