Георги Илиев (борец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Илиев.

Георги Илиев
Роден
Починал
25 август 2005 г. (39 г.)
Националност Флаг на България България

Георги Андреев Илиев (Главния) е български борец и предприемач, шеф на „ВИС-2“ и „ВАИ холдинг“, (Васил Андреев Илиев холдинг) брат е на Васил Илиев, считан за видна фигура в организираната престъпност в България в периода на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Баща му Андрей умира през 1976 г., когато е на 10 г. За Георги остава да се грижи майка му Невена. Има брат Васил и сестра Марияна. И тримата се занимават със спорт. Георги е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване на германка, което прекратява спортната му кариера. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи[1].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. в столично заведение се запознава с бъдещата си съпруга – Мая Пенелова. На 24 април 1994 г. Георги и Мая се женят в софийската ритуална зала „Триадица“, а тържеството е проведено в ресторант „Мираж“, където година по-късно е убит братът на Георги – Васил Илиев. Кумове на сватбата са видният висаджия и близък приятел на Илиев Румен Маринов-Нарциса и неговата съпруга Биана Антонова-Биби. Сватбата на Георги и Мая е изключително интересно и важно събитие, тъй като тя събира на едно място всички видни фигури на българския престъпен живот по това време. Гости на сватбата са Филип Найденов-Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други. През 2004 г. Георги и Мая Илиеви сключват църковен брак, който минава без празненство и под егидата на патриарх Максим. Преди да умре през 2005 г., Георги Илиев прави подарък на съпругата си, като осиновява две момичета Андреа и Криста от Италианско сиропиталище. Подборът на точните момичета за осиновяване се пада на митичната фигура на прехода и близък приятел на семейство Илиеви – Веселин Нанов – Кайсията.

След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2[1]. Георги Илиев в интервю от 1995 г. казва: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени.“[2]. Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова, 40 дни след смъртта на брат си Васил. В крайна сметка той се съгласява да оглави ВИС 2. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ групСлави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която иска Бинев, е 50 хиляди лева[1].

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 25 август 2005 г., пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов[1]. Убийството става малко след победа на Локомотив Пловдив (тогава собственост на Георги Илиев ). Босът отива да празнува победата на отбора си в Слънчев бряг. Илиев е убит точно, когато става да говори по телефона си. Умира на място – с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел. Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта. Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно.

Пушката „Аншуц“ 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев, се съхранява в МВР.

Преди погребението на Георги Илиев възниква спор между вдовицата му Мая Илиева, майка му и сестра му. Мая заявява, че желанието на боса на „ВИС 2“ и „ВАИ холдинг“ е трупът му да бъде кремиран. Майката и сестрата са твърдо против и смятат, че Илиев трябва да бъде погребан в родния му град Кюстендил и останките му да бъдат положени до тези на брат му. В края на краищата Мая Илиева кремира трупа на съпруга си. Част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата – Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Яхтата „Маями“

Георги Илиев оставя цялото си състояние, включващо движими и недвижими имоти, на жена си Мая. В наследството му фигурира клауза според, която вдовицата няма право да сключва брак 10 години след неговата смърт, а ако го направи, ще загуби всичко. Илиев оставя голямо богатство зад гърба си. Той притежава редица хотели и заведения в Слънчев бряг и Златни пясъци. Вили и апартаменти из цялата страна остават в ръцете на жена му. Едно от най-известните притежания на Илиев е яхтата му „Маями“, която той подарява на Мая за рождения ѝ ден. Яхтата е струвала близо 4 млн. лева.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]