Слънчев бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Слънчев бряг е български курорт, който се намира между северната и южната част на българската черноморска ривиера, на територията на Община Несебър.

Международното летище Бургас се намира на 27 км от Слънчев бряг, а морското пристанище и железопътна гара Бургас - на 40 км от него. Има редовни връзки с областните центрове Бургас (40 км) и Варна (90 км). Слънчев бряг се намира на 361 км от София, 251 км от гр. Пловдив, 90 км от Варна, 190 км от Русе.

Преобладават туристи от Скандинавието и Русия. Често се срещат и възрастни двойки, които предимно закупуват „All inclusive” пакети за почивка.

На територията на к.к. Слънчев бряг днес са разположени повече от 200 хотела, тризвездни, четиризвездни и петзвездни, както и над 100 атракционни заведения, между които и най-големият воден парк на Балканския полуостров – “Аква Парк”. Хотелите предлагат всички възможности за пълноценна почивка - открити и закрити басейни, зелени паркове и градини, спортни съоръжения, ресторанти, дневни и нощни барове, атракционни заведения, салони за красота, спа центрове и др. За любителите на спорта Слънчев бряг предлага тенискортове, баскетболни и волейболни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и платноходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и др. Създадена е и конна база с добре обяздени коне и подготвени инстуктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух, в които са включени интересни туристически маршрути до различни паметници на българската култура.[1]

В комплекса се провеждат международният фестивал за популярна песен Златният Орфей, дни на симфоничната музика, част от международния фолклорен фестивал, модни ревюта, различни плажни състезания.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в залив във формата на полумесец, обърнат на изток. Северната част на курорта опира в полите на последните възвишения на Старопланинския масив, където граничи с град Свети Влас. Южната му част опира в разположения на полуостров древен град Несебър. Заедно те определят една непрекъсваема плажна ивица и предразполагат към бурното развитие на туризма в региона. На север са разположени най-източните разклонения на Еминска планина, Източна Стара планина, а на запад е крайбрежна гора. Планините наоколо благоприятстват за чистотата на въздуха в курорта.

Плажът на курортния комплекс е от ситен златист пясък, дюните и горичките придават на местността много живописен изглед. Плажната ивица е дълга повече от 8 км и ширико 30-60 м. Морското дъно е с много слаб наклон и е удобно за къпане. Няма приливи и отливи.

Между естествените дюни могат да се видят 16 вида редки растения.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в района на Слънчев бряг е умерено континентален, силно повлиян от Черно море, както и от въздушните потоци, нахлуващи от Средиземно море. Средногодишната температура е 12,3 градуса. Средната месечна температура на въздуха през активния туристически сезон не надвишава 25-26 градуса, а средната месечна влажност се изменя в границите 60-65 на сто. Периодът юни - септември се характеризира с минимален брой (3-4) мрачни дни месечно и максимален брой (20-25) ясни дни. Лятато е умерено горещо и бива освежавано от прохладния морски бриз. Зимата е мека, почти без снежна покривка, която да се задържи, а пролетта е изключително красива и настъпва около 15 март. Есента продължава до средата на декември и е топла и слънчева. Средногодшната продължителност на слънчевото греене е около 2300 часа, от май до октомври - 1700 часа слънце, като през месеците юли и август слънцегреенето достига 10,5 – 11 часа.

Слънчев бряг е място с изключително благоприятен за отдих и туризъм климат, при продължителност на активния туристически сезон – над 6 месеца годишно.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 г., а изграждането започва с постановление №120/30 юни 1958 г. на Министерския съвет на НРБ.

Изграждането на к. к. ”Слънчев бряг” започва северно от несебърския провлак в местност, която географите от край време наричали малката несебърска пустиня - безкрайни пясъци, оформящи дюни, сред които два кладенеца с геранила. От тези два кладенеца, отдалечени на километър от града, са пиели вода живеещите на полуострова.

Първият директор на строителния район е Яни Гюров, а през месец декември 1958 г. на негово място е назначен Михо Ангелов. Първият технически ръководител е Стефан Кесаровски. Първите ръководители на бригади са: Коста Рачев, Кръстьо Викев, Младен Тафаджийски, Денчо Косев и Никола Косев.

Пет броя бетонарки с ръчно зареждане, няколко транспортни ленти и хаспела - това е цялата механизация, с която започва строителството на първия етап на комплекса.

През 1958 г. се появява и първото заведение в Слънчев бряг - стол “Оазис”.

На 1 юни 1959 г. е открит първият ресторант - “Нептун”.

През 1959 година - първият хотел - „Калина“, който на 8 юни 1959 г. посреща туристи, няколко минути след излизането на строителите от обекта. Туристическият сезон започва без официално откриване. Готовност за тържеството е имало, но то не се е състояло, тъй като трансферът е с чужди автобуси, които не влизат по главния път, а откарват гостите направо пред хотела. Веднага след настаняването си, чуждестранните туристи забързали по бански към морето.

През тази година курортът пуска още 30 работещи хотели и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Сред тях са: хотел „Хризантема“, „Жерави“ и хотел“ Чайка“, в който на първия етаж се е намирал и внушителният апартамент на Тодор Живков. 

Малко по-късно, през 70-те отваря и врати така луксозният за времето си хотел „Кубан“, чийто нощен бар е предлагал уникално вариететно шоу. Един от най-големите хотели е бил „Континентал“, който събирал 1500 легла. На Южния плаж в Слънчев бряг се е намирала емблематичната „Фрегата“, която изгаря в пожар.

Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. Негови проектанти са инженерите: Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.

Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза “Син флаг”, издигнат с ритуал на плажа пред хотел ”Европа” на 4 юли 1995 г.

Милионният турист на комплекса е регистриран на 22 септември 1969 г. Двумилионният турист на комплекса е бил регистриран на 30 август 1973 г. Петмилионният турист е регистриран на 15 юни 1981г. Официалната статистика сочи, че за периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали 7 699 100 души, от които 5 162 600 чуждестранни туристи и 2 536 590 български граждани. През 1989 г. той разполага със 108 хотела с над 27 000 легла и над 130 ресторанта, атракционни и битови заведения, нощни клубове, барове и дискотеки, кафе-сладкарници и аперитиви.

"Слънчев бряг” ЕАД е еднолично акционерно дружество със 100 % държавна собственост до 14 март 1994 г., когато е обявено за приватизация от Агенцията по приватизация. На 16 юли 1997 г. след продажба от държавата на 25 % от капитала на дружеството чрез първата вълна на масовата приватизация, наименованието на емитента е променено в “Слънчев бряг” АД.[4]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Бурното му разрастване го прави най-големия курорт на българското Черноморие. Легловата база на хотелите възлиза на над 300 000 легла. На юг комплексът вече се е сраснал с новата част на гр. Несебър.

В курорта се движи екологично чист вътрешен транспорт - минивлакчета, велорикши и велосипеди.

В рамките на курорта е изградена паркова среда.

Разполага с много възможности за спорт и развлечения: сърфинг, водни ски, яхти, тенис-клубове, конна база, боулинг, открити и закрити басейни, мини-голф. Има много ресторанти, сергии и магазини (над 15 000).

След построяване на магистралаЧерно море“, Слънчев бряг се утвърди като един от големите социално-икономически центрове в Източна България.

Презастрояване и наплив на туристи[редактиране | редактиране на кода]

Славата на Слънчев бряг като рай за семейна ваканция, а също тишината и спокойствието вече са история.[5] Презастрояването е очевидно. Това води до отлив на туристи в резултат на влошеното качество на отдих и липсата на необходимата за толкова голям брой посетители инфраструктура.[6]

Приказният ландшафт от хилядолетни дюни с атракции от камили и лонгозни гори е безвъзвратно унищожен, а презастрояването е превърнало Слънчев бряг в обикновен крайбрежен град. Назрява необходимост от преразглеждане на териториално-административното деление на региона. Комплексът добива вид на своеобразен Лас Вегас с шумните си дискотеки и казина. От сезонен курорт той се превръща в място за целогодишно живеене с всички последващи социално-икономически и инфраструктурни промени. Целият крайбрежен регион от Равда до Елените вече представлява единен конгломерат от градска инфраструктура, който продължава да се разраства в посока юг към Ахелой.

През 2014 г. се очаква спад на туристите с около 7 % спрямо 2013 г. [7] Причината за това е ситуацията в Украйна, лошото време в началото на месец юни и обезценяването на рублата.[8]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Слънчев бряг днес[редактиране | редактиране на кода]

Старият Слънчев бряг[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BourgasMedia.com
  2. сайт на община Несебър
  3. сайт на община Несебър
  4. BourgasMedia.com
  5. bTV Документите: Бетонни градини - Слънчев бряг
  6. Свръхзастрояването на Слънчев бряг води до отлив на туристи и спад на цените, 12 април 2005, в. „Дневник“
  7. 7% спад на туристите се очаква в Слънчев Бряг, 22.07.2014 г.]
  8. Безплатна информация - Летище Бургас - информация за пристигащи и заминаващи полети в реално време

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]