Варвара (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Варвара (Област Бургас))
Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Варвара
Кметството на село Варвара
Кметството на село Варвара
Общи данни
Население297 души[1] (15 септември 2022 г.)
16,3 души/km²
Землище18,272 km²
Надм. височина29 m
Пощ. код8278
Тел. код0550
МПС кодА
ЕКАТТЕ10094
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Варвара в Общомедия

Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Варвара се намира на около 55 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4 km изток-североизточно от най-високия му връх връх Папия (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.[2].

Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.

През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.

Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.

В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).[3]

Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 308 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 260 лица, за 186 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 62 – към „ромска“, за 3 – към „други“ и останалите не са отговорили.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748 – 1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския[6].

В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители[6].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.

Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.

Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Варвара на остров Нелсън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Варвара[7].

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.
  3. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта, щракване в който извежда прозорец с данни за него).
  4. Справка за населението на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Варвара, община Царево, област Бургас
  6. а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  7. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Varvara Cove

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]