Направо към съдържанието

Ятрос

Ятрос
Kızılağaç
— село —
Турция
41.6989° с. ш. 27.8828° и. д.
Ятрос
Мармара
41.6989° с. ш. 27.8828° и. д.
Ятрос
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина226 m
Население884 души (2009)
Пощенски код39400

Ятрос (на турски: Kızılağaç, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, околия Виза, вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 884 жители.

В 19 век Ятрос заедно с Пенека е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители българи.[1] В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след Младотурската революция от 1908 година преподава войводата Дико Джелебов.[2] В Ятрос има комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархистки и 40 патриаршистки семейства или 500 души.[4]

През септември 1913 година след Междусъюзническата война българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.[5] Жителите на Ятрос се заселват основно в село Варвара[6] и в Ахтопол. Днес е помашко село.[7]

Родени в Ятрос
Починали в Ятрос
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62-63.
  2. Тракийско дружество „Антим I“. Войводата Дико Джелебов[неработеща препратка]
  3. Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
  6. Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007[неработеща препратка]
  7. www.nisanyanmap.com // Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 2016-03-03.