Ятрос
| Ятрос Kızılağaç | |
| — село — | |
  Ятрос  Ятрос | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 226 m |
| Население | 884 души (2009) |
| Пощенски код | 39400 |
Ятрос (на турски: Kızılağaç, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, околия Виза, вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 884 жители.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Ятрос заедно с Пенека е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители българи.[1] В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след Младотурската революция от 1908 година преподава войводата Дико Джелебов.[2] В Ятрос има комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархистки и 40 патриаршистки семейства или 500 души.[4]
През септември 1913 година след Междусъюзническата война българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.[5] Жителите на Ятрос се заселват основно в село Варвара[6] и в Ахтопол. Днес е помашко село.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ятрос
Константин Кехайов, български революционер
- Починали в Ятрос
- Дико Джелебов (1874 – 1909), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62-63.
- ↑ Тракийско дружество „Антим I“. Войводата Дико Джелебов[неработеща препратка]
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
- ↑ Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007[неработеща препратка]
- ↑ www.nisanyanmap.com // Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 2016-03-03.