Пенека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенека
Kömürköy
— село —
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина198 m
Население640 души (2009)
Пощенски код39400
Официален сайтwww.komurkoy.com

Пенека (на турски: Kömürköy, Кьомюркьой) е село в Източна Тракия, Турция, околия Виза, вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 640 жители.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Пенека е разположено на 170 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. От околийския център град Виза (Визе) е отдалечено на 14 километра в източна посока, а от вилаетския Лозенград (Къркларели) на 71 километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Пенека е будно българско село във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пинека (Pinéka) е село с 205 домакинства и 1000 жители българи.[2] Пенека е най-голямото от шестте български села във Визенско и в него има смесено българско училище с учител и учителка. Поминъкът на населението е предимно въглищарство като въглищата се продават в Родосто.[3] Жителите на Пенека взимат дейно участие в съпротивителното движение на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на учителя в Пенека Георги Найденов и Тодор Шишманов основава в селото комитет на ВМОРО.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание през 1904 година 3/4 от селото минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 260 патриаршистки български семейства или 961 души.[6]

В 1913 година след Междусъюзническата война жителите му са прогонени в България и на тяхно място са заселени турци бежанци. Бежанци от Пенека са настанени във Василико и Анхиало, на мястото на изселили се гърци, както и в селата Бурунджук, Гьозекен, Гулица, Еркеч, Тастепе, Айваджик.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пенека
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Богородица”, осъден на 100 години заточение, намалени по-късно на 15 години[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янев Попов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Богородица”, получил доживотна присъда[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев Димитров, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Богородица”, осъден на 10 години заточение[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров Дапчев, български комунист, роден в 1909 година, в СССР от 6 октомври 1934 година, арестуван на 8 февруари 1938 година в селището Черемшан, Куйбишевска област, ипратен в ИТЛ в Архангелска област, загинал, посмъртно реабилитиран с решение на Президиума на Архангелския областен съд, юли 1958 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Вълчев Иванов (1893 – ?), син на революционера Вълчо Иванов, участник във войните за национално обединение, след които се заселва във Василико, оставил ценни спомени за Преображенското въстание във Визенско[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Шишманов (1877 – 1909), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Фотаки Димитров – Свинаря,[13] куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, загинал в 1903 г.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на Кьомюркьой, архив на оригинала от 2 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090202045509/http://www.komurkoy.com/hakkimizda.php, посетен на 2009-03-10 
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.
  4. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени“, София, 1981, стр.310 – 311.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  7. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64 – 67.
  8. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 18.
  9. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 19.
  10. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17, 20.
  11. Българи жертви на сталинисткия терор. // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  12. Михаил Вълчев Иванов – Спомени на Михаил Вълчев Иванов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.237 – 249
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  14. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.