Виза (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виза.
| Виза Vize | |
 | |
  Виза  Виза | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 186 m |
| Население | 11 908 души (2009) |
| Официален сайт | www.komurkoy.com |
| Виза в Общомедия | |
Виза (на турски: Vize, Визе, на гръцки: Βιζύη, Визии) е град в Източна Тракия, Турция, център на околия Виза, вилает Лозенград (Къркларели). Градът има 11 908 жители.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Виза е разположен на 180 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечен на 50 километра в югоизточна посока.
История
[редактиране | редактиране на кода]Антична история
[редактиране | редактиране на кода]През V век пр. Хр. градът се споменава за пръв път с имената Бузас и Бизия в сведенията за създаденото тракийско Одриско царство. По-късно, вече през Елинистическата епоха, градът е споменат със същото име. Град Бизия е столица на Одриското царство от около 12 пр.н.е. до падането му под римска власт в 45 г. през периода на управление на династията на Сапеите. Там по времето на Реметалк II е построен голям дворец, в който е живял владетелят и през 2001 г. при разкопки от турски археолози е открита малка част от руините му.[2] По-късно, през римския период в Бизия живеят жители от различен произход, които са основно траки и техни аристократи, което е засвидетелствано в изворите на римските хронисти и гърци, преселили се още в елинистическия период. Първите данни за християнството тук са от II – IV век, когато в града имало и мъченици. След 313 г., когато християнството вече е равноправна религия в Римската империя, в Бизия са изградени няколко главни църкви и градът е изпълнявал ролята на митрополия и през следващите векове.
Средновековна история
[редактиране | редактиране на кода]През 395 г. Бизия е съставна част от създадената Източна Римска империя или Византия. През VI век, когато започват преселванията на славяни на Балканския полуостров, земите на източна Тракия също са заселени от тях. Но Бизия остава встрани от големи преселения и според писмени (главно Прокопий Кесарийски и Теофан), и според археологически данни броят на славянското население в VI – VIII век там е малък, а броят на запазилото се векове население от траки е голям.[3] Това обаче не е пречка за асимилирането на тракийското и друго население и последвалата му българизация в следващите векове[4] чрез вътрешни миграции на вече славянизирано население. През X – XIV век населението вече е смесено, като в изворите на византийските хронисти се съобщава и за българи, и за гърци, наричани ромеи.
В края на лятото на 927 г. българският владетел Петър (син на цар Симеон), заедно с вуйчо си Георги Сурсувал, който бил посочен приживе от Симеон за съуправител на младия Петър, навлиза в източна Тракия и опустошава град Виза и други крепости и села по пътя си.
Градът е споменаван във византийските хроники от XI – XII век като град населяван от разнородно по етнически състав население.
Бизия пада под османска власт през 1388 г., а в следващите векове е основен пътен възел с Цариград.
Съвременна история
[редактиране | редактиране на кода]В началото XIX век Виза е градче в санджак Родосто на Османската империя, населен от българи и гърци. По-късно, през поредната Руско-турска война (1828-1829) голяма част от българите напускат града и областта и заедно с други българи от одринския санджак се преселват в Бесарабия и Северна Добруджа. В града остават обаче известен брой българи. Градът е стара митрополитска катедра. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Виза (Viza) има 400 домакинства и 350 жители българи и 1750 гърци.[5]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година във Виза живеят 490 семейства гърци.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Виза е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Гръцкото население на Виза се изселва след Гръцко-турската война.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Виза
- Реметалк III (12 – 44 г.), тракийски одриски цар от сапейската династия[8]
Георги Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а велешка дружина[9]
Георгиос Визиинос (1849 – 1896), гръцки поет и писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сайт на Кьомюркьой, архив на оригинала от 2 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090202045509/http://www.komurkoy.com/hakkimizda.php, посетен на 11 март 2009
- ↑ Михайлов, Георги. Траките. 1972.
- ↑ Попов, Димитър. Древна Тракия История и Култура. София, 2009.
- ↑ Ангелов, Димитър. Византия – политическа история. 1994. с. 34, 166.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.301.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369 и 834.
- ↑ Михайлов, Георги. Траките. София, Военно издателство, 1972.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
