Лозенград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозенград
Kırklareli
— Град —
Изглед към центъра на града
Изглед към центъра на града
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Площ 1528 km²
Надм. височина 194 m
Население 102 909 души (2020)
67,3 души/km²
Кмет Мехмет Сиям Кесимоуглу
Пощенски код 39 000
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Официален сайт www.kirklareli.bel.tr
Лозенград в Общомедия

Лозенград (на турски: Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-kilise, Кърк килисе, на гръцки: Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград. Намира се в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България. Празник на града е 10 ноември.

История[редактиране | редактиране на кода]

Еврейският квартал в Лозенград от началото на 20 век
Учители и ученици в Идадието в Лозенград, 1908 – 1912 г.

Лозенград е важен транспортен възел в Османската империя, от който започва Кримският път. Основан е в годините на османското владичество от българи преселници от Хасекията, Странджанско и Средногорието в землището на село Раклица, като двете села по-късно се сливат. В 19 век градът е населен предимно с българи, гърци и турци. В 1859 година в Лозенград се отваря българско класно училище, а на следната 1860 година българите изгонват гръцкия владика. В средата на 19 век в района действат лозенградските хайдути Филчо и Хаджи Константин.[1]

В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Кърк килисе живеят 6700 българи, 2850 гърци и 2700 мюсюлмани.[2]

По силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Но Берлинският конгрес връща цяла Източна Тракия на Османската империя.

Според професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 1200 семейства българи екзархисти, 50 семейства българи патриаршисти и 1200 семейства гърци.[3]

Преображенското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Документ на Лозенградското българско училище „Преображение“.

При Преображенското въстание в 1903 г. Лозенградският санджак се отличава с най-масова подготовка. 2493, от общо 59 028 българи, са участници във въстанието. В самия град въстание не е обявено, но Лозенградският район с войвода Янко Стоянов и подвойвода Коста Тенишев, а на юг с войвода Яни Попов, дава към 220 – 270 въоръжени въстаници.

Картичка от началото на 20 век

Известни са много революционери от Лозенградския околийски революционен район – Димитър Михалчев, Тодор Михалчев, Георги Михалчев, Ирина Михалчева, Никола Кърджиев, Лазо Лазов, Коста Тенишев и други.

През пролетта на 1908 година властта арестува много видни българи, дейци на ВМОРО – Яни Читаков, Тодор Вълков, Атанас Калфов, Илия Кючуков, Стойко Бончев, Георги Груев, Атанас Василев, Юрдан Варимезов, Хариламбо Воденичаров, Яни Хар. Воденичаров, Панайот Хар. Воденичаров – учител в третокласното българско училище, Русен Груев, Мария Тодорова, Тодор Вълков – хлебар, Тодор Карталов, Илия Кючуккостов, Стойко Бойчев.[4]

Войните 1912 – 1918[редактиране | редактиране на кода]

Превземането на Лозенград от българската армия през 1912 г.

В началото на Балканската война в Лозенград е разположено командването на османските войски в Източна Тракия, голяма част от които са концентрирани около града. В Лозенградската операция от 22-24 октомври* 1912 година те са отблъснати на юг и в града влизат български войски, начело с генерал-лейтенант Радко Димитриев. След превземането му, за два месеца военен губернатор в града е генерал-майор Георги Вазов.

През юли 1913 година Османските войски нарушават Лондонския мирен договор, окупират Одрин, Лозенград и стотици български селища и извършват геноцидни практики спрямо българското население. На 21 юли 1913 г. Лозенград е превзет и по Цариградския мирен договор остава в Османската империя.

През 1915 г. във връзка с влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили българската дипломация първоначално предявява пред Турция искане за компенсации – връщане на загубените през 1913 г. земи на изток от линията Мидия – Енос, после отстъпва от искането си за Одрин, а след това се отказва и от обезбългарения Лозенград. През 1919 г. Лозенград по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

На 20 декември 1924 година турският парламент със закон променя името на града от Кърк клисе (40 църкви) на Къркларели. През 1925 г. каймакаминът на Лозенград забранява със заповед българския език в града и селата, а през 1928 г. със специален закон се забраняват българският език и българските училища в турската държава въобще. Тогава са закрити и последните български училища в Одрин и Лозенград. Изгонени са последните българи от двата града.

След Балканските войни, Първата световна и Гръцко-турската война, броят на помаците, преселили се в града от изгубените от Турция османски територии, достига повече от половината от неговото население, което наброява по онова време над 21 000 души. През 60-те години на 20 век 3375 жители на града обявяват за майчин език – „помашкия“.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Лозенград се намира в европейската част на Турция. Градът е на 49 км от Малко Търново, на 63 км от Люлебургас и на 65 км от Одрин.

Лозенград днес[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. е подписан Договор за сътрудничество между град Добрич и Лозенград. Ежегодно делегация от Лозенград е гост на Празника на Добрич – 25 септември и съответно Добричка делегация – на Празника на Лозенград, който се провежда по време на ежегодния фолклорен Фестивал на хумора „Карагьоз Каката“ на 16, 17 и 18 май.

През 2003 г. правителствата на България и Турция се договарят за изграждането на железопътна линия, която да свързва Бургас с Лозенград. България настоява за собственост над Екзархийските имоти (църкви, ниви, парцели и къщи в Истанбул, Одрин и Лозенград). Турските власти признават претенциите за собственост само върху два от заявените от България 53 екзархийски имота. Потомци на прокудените от бащин край българи очакват връщането на отнетите чрез геноцидни практики имоти на близо половин милион българи, които никога не са компенсирани.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката гимназия в града, строена в 1905 г.

В околностите на Лозенград има мегалитни паметници.

Между паметниците на културата от османско време са 5 джамии. В града има турска баня от 1683 г.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лозенград
Екзарх Антим I.
  • Flag of Bulgaria.svg Антим I (1816 – 1888), пръв екзарх на Българската екзархия
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Кърджиев (1874 – след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Ибришимов (1907 – 1996), български композитор и диригент
  • Flag of Bulgaria.svg Боню Стойков (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Милев Ковачев (? - 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Минков (1864 – 1943), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янев Михалчев (1881 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янев Пройков, български комунист, роден на 21 януари 1907 година, член на БКМС от 1923 година, в СССР от 17 август 1925 година, арестуван в 1937 година, загинал в 1938 година, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Груев (1878 – 1976), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Киров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ковачев (1887 – 1974), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дмиитър Коибаширов (1880 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Михалчев (1880 – 1967), виден български философ
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Х. Узунов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Камчев (1858 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Томов Пиперков, български комунист, роден на 10 януари 1903 година, член на БКП от 1922 година, в СССР от 17 август 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван през 1938 година, загинал, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Орманджиев (1890 – 1963), български историк
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Томов Пиперков, български комунист, роден на 29 април 1906 година, член на БКМС, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван през 1938 година, загинал в 1939 година, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Георгиев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Янев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Тенишев (1878 – 1951), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Купен Ян. Бабаджанов (1882 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Лазов (1872 – 1929), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Милка Атанасова – Куца Милка, българска учителка и революционерка, деятелка на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Христов Минчев, български комунист, роден на 15 септември 1898 година, член на БКП от 1918 година, в СССР от 21 ноември 1932 година, арестуван през февруари 1938 година като шлосер в завод „Первый ГБЗ - имени Кагановича”, Москва, осъден на 8 години в лагер, на 8 октомври 1949 година е арестуван и заточен в Красноярския край, реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 година, възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1955 година, завърнал се в България през 1955 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Асланов (1875 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кърджиев (1875 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стоянов Бутниколиба (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията,[14] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов Минчев-Моряка, български комунист, роден на 15 юни 1904 година, в Съветска Русия от ноември 1922 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван, завърнал се в България на 11 април 1945 година, обявен за активен борец, починал през 1974 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg отец Михаил Пастърмаджиев, служил в село Оряховица, Старозагорска духовна околия от 1954 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Паруш Янов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Иванов (1882 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Недялков (1876 - ?), деец на ВМОРО, четник на Вълчо Антонов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Полихрон Нейчев (1868 – ?), български историк, деец на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Самуил Егински (около 1770 – 1871), гръцки духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Станислав Вълков (1884 – 1927), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Добрев (1878 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Бойчев (1869 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Воденичаров (1870 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Орманджиев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Бойчев (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Димитров Коларов, български комунист, роден в 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван на 20 октомври 1937 година, като завеждащ учебната работа в училище в село Благоево, Одеска област, осъден на смърт и разстрелян на 9 октомври 1939 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Лазов (1874 – 1929), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Пронев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Христов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодорка Николова Калоянчева (Тодорка Стоянова Калоянчева), българска комунистка, родена на 17 септември 1896 година, членка на БКП от 1921 година, в СССР от 21 юни 1931 година, членка на ВКП (б), след арестуването на съпруга ѝ Стоян Калоянчев през 1938 година е изключена от ВКП (б) и заточена в Узбекската ССР до 1945 година, завърнала се в България през 1945 година, активен борец, починала през 1972 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Пиперков (? – 24 август 1928, Бургас), български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет в 1901 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кутинов (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тенишев (1873 – 1951), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Воденичаров (1882 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Желязков (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Читаков (1879 - ?), български революционер
Починали в Лозенград
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Челиков, български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет между 1901 – 1902 година.[17]
  • Flag of Greece.svg Филарет Вафидис (1850 – 1933), гръцки духовник, костурски митрополит, по произход от Лозенград
Македоно-одрински опълченци от Лозенград
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анастасов, 1 рота на 5 одринска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Груд Анастасов, жител на Ортакьой, 1 рота на 8 Костурска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анестев, 30-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Анастасов, 4 рота на 8 Костурска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Абрашев, 45-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Анестев, 27-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, бронзов медал[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Бабов, 30-годишен, жител на Бургас, писар, ІІІ клас, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България. Том 3, БАН, София, 1982 г., Статия „Лозенград“.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 33.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
  5. Източна Тракия – Лозенградска околия
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  7. а б в г д е ж з и к л м Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 170, л. 57
  9. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  10. а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор. // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  11. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  14. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  15. Летописна книга на с. Оряховица Старазагорско.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
  18. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  19. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция