Лозенградска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозенградска операция
Балканска война
Lozengrad battle.jpg
Превземането на Лозенград
Информация
Период 22-24 октомври* 1912
Място Лозенград, Османска империя
Резултат Победа за България
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg България Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Васил Кутинчев
Радко Димитриев
Махмуд Мухтар паша
Абдулах паша
Сили
150 000 души 125 000 души
Жертви и загуби
над 532 убити
над 1420 ранени
1000 убити
1500 пленени

Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври (9 до 11 октомври стар стил) 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. В същото време Трета армия, чието присъствие в дълбочина в района на Ямбол изглежда остава неизвестно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.[1]

На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната армия. По линията Муратчалъ-Кайпа, северно от Одрин, са разположени Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в района на Гечкинли-Селиолу – части на Четвърти корпус, Първи корпус и самостоятелните Конна дивизия и Измитска дивизия, а в участъка Ескиполос-Ериклер – части на Втори корпус и Трети корпус.[1]

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

22 октомври[редактиране | редактиране на кода]

Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.[1] [2]

В западния участък при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия (командващ генерал-майор Иван Сарафов) успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) също настъпва с няколко километра на юг от Ериклер.[1]

23 октомври[редактиране | редактиране на кода]

На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия (командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления около града. В западния участък османските части също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов).[1]

24 октомври[редактиране | редактиране на кода]

На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските части, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от местното българско население.[1]

Резултати от битката[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.[1]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. В същото време няколкодневното забавяне на българските войски след превземането на Лозенград дава възможност на османското командване да организира разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургаз-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция, но с цената на тежки загуби.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. Анжела, 2005. с. 95 – 97.
  2. Някои военни историци критикуват сражението при Селиолу и Гечкинли, започнато по инициатива на Първа софийска бригада, като го смятат за прибързано и за причина българската армия да бъде лишена от част от плодовете на победата при Лозенград – вж. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136 – 147