Иван Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Сарафов
български военен деец
Роден: 23 март 1856 г.
Починал: 25 ноември 1935 г. (79 г.)

Иван Константинов Сарафов (на руски: Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война. В периода 1909-1913 година Сарафов е командир на VII-ма пехотна тунджанска дивизия и III-та пехотна балканска дивизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика Михаил Сарафов и лекаря доктор Георги Сарафов. Завършва Търновското класно училище и гимназия в Загреб.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като опълченец в X-та дружина на Българското опълчение. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод.

Младши офицер[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 12 април 1879 г. е произведен във военно звание подпоручик от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик, а на 30 август 1885 г. - в капитан.

Служи в милицията на Източна Румелия (VI-та старозагорска дружина, I-ва пловдивска дружина) и във войската на Княжество България: XVII-та търновска дружина, V-та тетевенска дружина, II-ра варненска дружина.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-ми пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот.

Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт-Петербург.

Старши офицер[редактиране | редактиране на кода]

От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на 10-ти пехотен родопски полк.

На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена VIII-ма пехотна тунджанска дивизия и полковник Сарафов е назначен за неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г.

Първа балканска война[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Иван Сарафов (в средата) и полк. Бурмов (вдясно)Нач. щаб на 3-та Българска армия

По време на Балканската война е командир на III-та пехотна балканска дивизия. Военно звание генерал-майор. Дивизията се бие храбро при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Със започването на войната постъпва в Руската армия. Участва в бойните действия като командир на 103-та пехотна дивизия (от 1 юли 1915)[1], 101-ва пехотна дивизия и 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запаса през 1917 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
  • Княжеский рден „Свети Александър“ III ст. с мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ III ст. с военно отличие
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[2]
  • Руски орден „Света Анна“ I ст. с мечове
  • Орден „Свети Георги“ IV ст. (Русия)
  • Орден „Свети Станислав“ (Русия)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Списокъ генераламъ по старшинству“ Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 185
  2. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски