Петър Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Груев
Информация
Звание
Генерал-лейтенант от Руската императорска армия
Генерал-лейтенант
Служба 1877 – 1925
Служил на Национално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Род войски Пехота
Войсково поделение Българско опълчениеБългарска армияРуска имперска армия през Първа световна война
Командвания Национално знаме на България Трета пехотна балканска дивизия
Войни Руско-турска война
Сръбско-българска война
Битки Битка при Стара Загора
Пиротско сражение
Отличия орден „Свети Станислав“„За храброст“

Роден
3 юли 1855 г.(1855-07-03)
Починал
9 февруари 1942 г. (на 86 г.)[1]
Портал  Портална икона   Биографии

Петър Димитров Груев е български майор и руски генерал-лейтенант[1], артилерийски инженер. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1855 г. в с. Чемлеккьой, Бесарабия в семейството на българи, преселници от Пиротско. Учи в гимназията на гр. Николаев. Ориентира се към военното поприще и през 1884 г. завършва Второ Kонстантиновско военно училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург.

Петър Груев участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като ротен командир в XIV-ти стрелкови батальон от елитната IV-та стрелкова бригада под командването на генерал-майор Адам Цвецински). Бие се храбро в и оцелява в битките при Уфлани, при Стара Загора и под връх Шипка. Награден е с Орден „Свети Станислав“ III ст. (1878).

След Освобождението служи в Българската армия. На 7 октомври 1878 е назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк.[2] През 1885 г. по време на Сръбско-българската война е командир на II-ри артилерийски полк и на резерва на Сливнишката позиция. Участва в овладяването на Пирот. В края на войната е командир на III-та пехотна дивизия. Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

Началник на Военното училище в София през периода 1885 – 1886. Майор Петър Груев е сред главните организатори на преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата същата година е арестуван закратко, а след това емигрира в Румъния. Влиза в Тайния комитет на офицерите-емигранти и взема участие в бунта на офицерите-русофили в Силистра. След неуспеха на начинанието Груев емигрира в Русия.

Служи в Генералния щаб на Руската императорска армия, достигайки звание генерал-лейтенант. [3] През 1925 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант на Червената армия. [1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Военен календар. // Национален военноисторически музей.
  2. Руменин, стр. 213
  3. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 84 – 85

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски