Славейко Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Славейко Василев
Полковник
български офицер и политик
български офицер и политик
Информация
Служба 1900 – 1920
Служил на Национално знаме на България България
Род войски кавалерия
Войсково поделение 5 конен полк
Командвания 4 конен полк (ПСВ)
27-ти пехотен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Друга работа Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   

Славейко Лазаров Василев е български офицер (полковник) и политик от Демократическия сговор, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1926 – 1930 и 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славейко Василев е роден на 20 юни (8 юни стар стил) 1879 година в село Ветрен, Татар-Пазарджишко. Завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1900 година – Военното училище в София, след което служи в кавалерията. През 1912 година завършва и генералщабната академия в Санкт Петербург.[1]

Василев участва в Балканските войни като началник-щаб на Пета пехотна дунавска дивизия. След войните служи в щаба на Девета пехотна плевенска дивизия и преподава във Военното училище и в Кавалерийската школа. По време на Първата световна война последователно е началник на оперативната секция в Трета българска армия, началник-щаб на кавалерийска бригада, началник-щаб на Сборна дивизия и командир на Четвърти конен полк (от 14 април 1917). След войната е командир на Кавалерийската школа и на Двадесет и седми пехотен чепински полк, а за няколко месеца през 1920 година  – началник на Военното училище.[1]

Славейко Василев е активен участник във Военния съюз, избран през октомври 1919 година за член на неговото първо Постоянно присъствие. Той е уволнен от армията на 28 ноември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[2]

Василев е един от създателите на Народния сговор през 1922 година. Участва активно в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат през 1923 година, като организира ареста на Ал. Стамболийски. След това участва в ръководството на новосъздадената партия Демократически сговор и многократно е избиран за народен представител. През 1926 – 1930 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото и второто правителство на Андрей Ляпчев.[1]

В периода 1935 – 1944 година Василев е председател на Съюза на запасните офицери и един от организаторите Българския младежки съюз „Отец Паисий“. През лятото на 1944 година отново е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Иван Багрянов.[1]

Славейко Василев се самоубива на 9 септември 1944 година.[1]

Осъден е посмъртно от т.нар. Народен съд на конфискация на имуществото.[1] С Решение № 243 на Върховния съд от 1996 година присъдата е отменена.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Кавалер на ордена „За храброст“ трета степен, втори клас.[3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Василев, Славейко, 9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми. „Борба“. Пловдив, 1924.
  • Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“. С., 2005

През 1957 г. книгата му „9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми.“ (1924) е включена в Списъка на вредната литература.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 81 – 82.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 90 – 91, 97.
  3. ((bg))  Месечна среща на Съюза на ВНВУ. Лектория за полк. Славейко Василев (1879 – 1944). // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, 03.12.2009. Посетен на 13.12.2012.
  4. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.

Източници[редактиране | редактиране на кода]