Славейко Василев

Славейко Василев
	Славейко Василев
български офицер и политик
	Като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, 1930 г.
Звание	Полковник
Години на служба	1900 – 1920
Служи на	България
Род войски	кавалерия
Военно формирование	5-и конен полк
Командвания	4-ти конен полк (ПСВ); 27-ти пехотен полк
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 юни 1879 г. Ветрен, Източна Румелия
Дата и място на смърт	9 септември 1944 г. (65 г.) София, Царство България
Друга дейност	Народен представител в:; XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС
	Славейко Василев в Общомедия

Славейко Лазаров Василев е български офицер (полковник) и политик от Демократическия сговор, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1926 – 1930 и 1944 година.

Биография

Славейко Василев е роден на 20 юни (8 юни стар стил) 1879 година в село Ветрен, Татарпазарджишко. Негов брат е политикът Иван Василев.^[1] Завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1900 година – Военното училище в София, след което служи в кавалерията. През 1912 година завършва и генералщабната академия в Санкт Петербург.^[2]

Василев участва в Балканските войни като началник-щаб на Пета пехотна дунавска дивизия. След войните служи в щаба на Девета пехотна плевенска дивизия и преподава във Военното училище и в Кавалерийската школа. По време на Първата световна война последователно е началник на оперативната секция в Трета българска армия, началник-щаб на кавалерийска бригада, началник-щаб на Сборна дивизия и командир на Четвърти конен полк (от 14 април 1917). След войната е командир на Кавалерийската школа и на Двадесет и седми пехотен чепински полк, а за няколко месеца през 1920 година – началник на Военното училище.^[2]

Славейко Василев е активен участник във Военния съюз, избран през октомври 1919 година за член на неговото първо Постоянно присъствие. Той е уволнен от армията на 28 ноември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.^[3]

Василев е един от създателите на Народния сговор през 1922 година. Участва активно в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат през 1923 година, като организира ареста на Ал. Стамболийски. След това участва в ръководството на новосъздадената партия Демократически сговор и многократно е избиран за народен представител,^[4] но кандидатурата му за министър на железниците е отхвърлена през 1924 г.^[5] През 1926 – 1930 година Славейко Василев вече е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото и второто правителство на Андрей Ляпчев.^[2]

В периода 1935 – 1944 година Василев е председател на Съюза на запасните офицери и един от организаторите Българския младежки съюз „Отец Паисий“. През лятото на 1944 година отново е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Иван Багрянов.^[2]

Славейко Василев се самоубива на 9 септември 1944 година.^[2]

Осъден е посмъртно от т.нар. Народен съд на конфискация на имуществото.^[2] С Решение № 243 на Върховния съд от 1996 година присъдата е отменена.

Военни звания

Подпоручик (1900)
Поручик (2 август 1903)
Капитан (1908)
Майор (18 май 1913)
Подполковник (10 октомври 1916)
Полковник (7 април 1919)

Награди

Кавалер на ордена „За храброст“ трета степен, втори клас.^[6]

Книги

Василев, Славейко, 9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми. „Борба“. Пловдив, 1924.
Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“. С., 2005

През 1957 г. книгата му „9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми.“ (1924) е включена в Списъка на вредната литература.^[7]

Бележки

↑ Иван Василев // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 23 декември 2019 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 81 – 82.
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 90 – 91, 97.
↑ Стенографски дневници, 21 обикновено Народно събрание, 86. заседание, сряда, 21 май 1924 г.
↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.
↑ Месечна среща на Съюза на ВНВУ. Лектория за полк. Славейко Василев (1879 – 1944) // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, 03.12.2009. Посетен на 13.12.2012.
↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Иван Василев // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 23 декември 2019 г.

[ташев-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 81 – 82.

[недев-3] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 90 – 91, 97.

[4] Стенографски дневници, 21 обикновено Народно събрание, 86. заседание, сряда, 21 май 1924 г.

[5] Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.

[6] Месечна среща на Съюза на ВНВУ. Лектория за полк. Славейко Василев (1879 – 1944) // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, 03.12.2009. Посетен на 13.12.2012.

[7] Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]