Спас Ганев

Спас Ганев
	Спас Ганев
български инженер и политик
Роден	2 август 1888 г. Сливен, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (56 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Техника
Област	Строително инженерство
Политика
	Правителство
	министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
	Народен представител в:; XXV ОНС

Спас Ганев Райчев е български офицер (подполковник), инженер и политик, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1935 – 1939).

Биография

Спас Ганев е роден на 2 август (21 юли стар стил) 1888 година в Сливен. През 1908 година завършва Военното училище в София. През Балканските войни командва батарея в Шести артилерийски полк, а през Първата световна война – артилерийско отделение.^[1]

По време на военната си кариера служи в 1^-ви главен огнестрелен склад, ШЗО и 6^-о полско артилерийско отделение.

През 1921 година Ганев се уволнява от армията като подполковник и заминава в Германия, където през 1925 година завършва строително инженерство в Брауншвайг.^[1] В периода 1925 – 1934 година ръководи строителството на големи обекти, като Военната фабрика в Казанлък^[1] и съдебните палати на София^[1] и Русе. Между 1935 и 1939 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото, второто и третото правителство на Георги Кьосеиванов.^[1]

През 1940 – 1944 година е народен представител, избран от Елховската избирателна колегия. Участва в т.нар. опозиция в мнозинството, настояваща за промени във външната и вътрешна политика. Не се ползва с доверието на Богдан Филов и затова не е допуснат за член на парламентарната комисия по благоустройство.^[2]

Не подкрепя промените в Закона за защита на държавата и при възможност помага на хора, подведени под отговорност по този закон. Благодарение на неговото застъпничество и свидетелстването пред Софийския военно-полеви съд през 1942 г. десет души комунисти, обвинени в шпионаж в полза на СССР, са спасени.^[2]

Димитър Пешев, подготвяйки писмото в защита на българските евреи, отива при него на консултация в дома му, тъй като той е болен, но на другия ден, когато писмото е изготвено, Спас Ганев не успява да го подпише.^[2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Спас Ганев е съден от Втори състав на т.нар. Народен съд за дейността си като народен представител. По време на процеса свидетели потвърждават неговото опозиционно спрямо политиката на Богдан Филов и Добри Божилов поведение и опитите му за промяна на политическия курс на властта. Софийският равин Ашер Хананел свидетелства, че Спас Ганев няма антисемитски прояви и се е опитвал да помага на евреите по отношение на законодателството.^[2]

Осъден е на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.^[3] След падането на комунистическия режим в България присъдата е отменена от Върховния съд на 12 април 1996 година.^[1]

Военни звания

Подпоручик (2 август 1908)
Поручик (22 септември 1911)
Капитан (18 май 1915)
Майор (27 февруари 1918)
Подполковник (3 октомври 1937)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 107 – 108.
↑ ^а ^б ^в ^г Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 105.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 191, ISBN 954-528-790-X

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Портал „Военна история на България“

[ташев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 107 – 108.

[:0-2] а ^б ^в ^г Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 105.

[3] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 191, ISBN 954-528-790-X

[1]

[2]

[3]