Иван Евстратиев Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Гешов
български политик
Гешов, 1920 г. Източник: ДА „Архиви“
Гешов, 1920 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
11 март 1924 г. (75 г.)
Бизнес дейност
Образование Оуенс колидж
Университет Виктория
Политика
Партия Народна партия
Обединена народно-прогресивна партия
Семейство
Баща Евстрати Иванов Гешов
Майка Харитина Нешева
Съпруга Мария Пулиева
Деца Харитина (1875 – 1946), Анна (1877 – 1955), Евстратий (1883 – 1959), Евлогий (1887 – 1954) и Никола (1888 – 1944)

Подпис BASA-173K-6-3118-43-Signature of Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg
Иван Гешов в Общомедия

Акад. Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.

Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.

Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първи години и престой в Манчестър[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари (8 февруари стар стил) 1849 година[1] в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговско-банкерски род Гешовци.

Първоначално Гешов учи в гръцко училище[1], а след това в Пловдивското класно училище "Св.св. Кирил и Методий" при Йоаким Груев, Н. Ковачев, и изучава освен задължителните предмети 3 чужди езика, статистика и рисуване.

През 1865 баща му се премества в Манчестър, където открива клон на семейната търговско-финансова къща; с него заминава цялото му семейство и остават там седем години. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория. Член е на градското литературно дружество и на манчестърския дискусионен клуб. През 1869 година завършва финансови и политически науки в Манчестър, след което няколко години работи в кантората на баща си в града.[1] От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.[2]

Връщане в Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Гешов през 1874 година.

През 1872 година с европейско образование и опит в банкерските дела Иван Гешов се завръща в Пловдив.[1] През следващите години сътрудничи на списание „Читалище“,[1] избран е за председател на читалището и член на училищното настоятелство на гимназията. Основава разисквателен клуб по модел на манчестърския дискусионен клуб.

През 1875 година Иван Гешов се жени за Мария Пулиева (1854 – 1924), дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев. Двамата имат 5 деца: Харитина (1875 – 1946, съпруга на политика и финансист Димитър Яблански), Анна (1877 – 1955, съпруга на офицера Никола Радев), Евстратий (1883 – 1959, финансист), Евлогий (1887 – 1954, дипломат) и Никола (1888 – 1944, търговец).

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, докладът е изключително добре приет в САЩ. От Вашингтон идва предложение за поста на почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив. Гешов не се възползва от поканата, която би му осигурила закрила пред турските власти. За свои публикации във връзка с Априлското въстание в английския вестник Таймс той е арестуван и осъден на смърт, но след намесата на британското посолство е помилван.[1] Присъдата е заменена със заточение в Халеб, в днешна Сирия. Докато е в затвора пише „Записки на един осъден“.[3][1]

В края на март 1878 Иван Гешов се завръща в освободена България и става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е първият председател на Областното събрание (1879 – 1880) и директор на финансите (1882 – 1883) в областта. Основава и от 1878 до 1885 година е главен редактор на вестник „Марица“.[1]

Преместване в София[редактиране | редактиране на кода]

От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883 – 1886). Участва в преговорите за сключване на Букурещкия мирен договор (1886).[4] През 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[5] От 1884 година до смъртта си е председател на Българския червен кръст. След Деветоавгустовския преврат от 1886 година участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите.[1]

След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва във възстановената Народна партия и от 1894 година е избиран тринадесет пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894 – 1897), а след неговата смърт през 1901 година оглавява партията.[1]

Начело на Народната партия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му.[6][7] След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си,[1] а през 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.

От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912 – 1913). В първите дни на Междусъюзническата война Гешов подава оставка и, макар Народната партия да остава в правителството, той преминава на поста председател на Народното събрание.[1]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция, а през 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 заминава за Франция, за да избегне преследванията срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.[1]

Иван Гешов умира на 11 март 1924 година в София. [1]

Ордени и награди[редактиране | редактиране на кода]

Изглед на булевард Иван Евстратиев Гешов в София (42°41′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.686583° с. ш. 23.3001° и. д.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивайло (1888; драма)
  • Задругата в Западна Европа (1890)
  • Думи и дела. Икономически и финансови студии (1899)
  • Борбата за побългаряване на Източна Румелия и моята дипломатическа мисия (1904)
  • Народна партия (1908)
  • Опит за пресмятане богатствата на България (1909)
  • Престъпно безумие и анкетата по него (1914)
  • Балканският съюз. Спомени и документи, 2-ро издание (1915) / англ. превод [16]
  • Спомени из години на борби и победи (1916)
  • Спомени и студии (1928)
  • Евлоги Георгиев. Черти из живота му и документи из архива му (1928)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 118 – 120.
  2. Гешов, Иван Евстатиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 37. Посетен на 24 юни 2014.
  3. Гешов, Иван Евстатиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 44. Посетен на 24 юни 2014.
  4. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 425. Посетен на 25 юни 2014.
  5. Константин Иречек отбелязва приноса му към политическите науки и неговия анализ на социалните явления в България. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 307. Посетен на 25 юни 2014.
  6. Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. Посетен на 20 юни 2017.
  7. Гешов, Иван Евстатиев. Евлогий Георгиев, Черти из живота му и документи из архивата му (Четено в тържественото събрание на Българското книжовно дружество на 12 декември 1899 година). // Спомени из години на борби и победи. София, ИК „Синева“, 2008. с. 75 – 87.
  8. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 4, л. 1
  9. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 5, л. 1
  10. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10б, л. 1
  11. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 9, л. 1
  12. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 1
  13. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 2
  14. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 8, л. 1
  15. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 18, л. 1
  16. The Balkan League. London, 1915
Тодор Бурмов Министър на финансите (24 август 1886 – 28 август 1886) Григор Начович
Григор Начович Министър на финансите (7 септември 1886 – 30 ноември 1886) Васил Радославов
Иван Салабашев Министър на финансите (31 май 1894 – 7 септември 1897) Теодор Теодоров