Иван Евстратиев Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Гешов
български политик
Гешов, 1920 г. Източник: ДА „Архиви“
Гешов, 1920 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
11 март 1924 г. (75 г.)
Бизнес дейност
Образование Оуенс колидж
Университет Виктория
Политика
Партия Народна партия
Обединена народно-прогресивна партия
Семейство
Баща Евстрати Иванов Гешов
Майка Харитина Нешева
Съпруга Мария Пулиева
Деца Харитина (1875 – 1946), Анна (1877 – 1955), Евстратий (1884 – 1959), Евлогий (1887 – 1954) и Никола (1888 – 1944)

Подпис BASA-173K-6-3118-43-Signature of Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg
Иван Евстратиев Гешов в Общомедия

Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.

Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.

Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първи години и престой в Манчестър[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари (8 февруари стар стил) 1849 година[1] в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу.[2]

Първоначално Гешов учи за кратко в гръцко училище при църквата „Свети Димитър“, но скоро е преместен в Централното българско училище „Св.св. Кирил и Методий“, където негови учители са последователно Йоаким Груев, Славиди и Никола Ковачев.[3] В класното училище всички предмети, освен трите чужди езика (гръцки, турски и френски), включително статистика и рисуване, се преподават от Груев.[4][5] След като през 1864 година сестра му се жени за живелия в Манчестър търговец Михал Милков и е решено Евстрати Гешов да открие клон на „Братя Гешови“ в този град, Иван Гешов започва да посещава и курса по английски език в Американското училище.[6]

През май 1865 година цялото семейство заминава за Цариград и прекарва лятото в къщата на Гешови на остров Халки, тъй като в града има епидемия от холера. През септември те заминават оттам през Марсилия, Париж и Лондон за Манчестър, където се установяват и прекарват следващите седем години в наета къща в Хайър Браутън в Солфорд.[7]

През първата си година в Англия Иван Гешов учи с частен учител, а през есента на 1866 година постъпва в „Оуенс Колидж“, по това време изпитен център на Лондонския университет, днес преобразуван в Манчестърски университет.[8] Първоначално се интересува от химия, но решава, че не му се удава, и се ориентира към обществените и стопански науки.[9] Силно влияние му оказва неговия преподавател по логика и политическа икономия Уилям Стенли Джевънс.[10]

През 1869 година Иван Гешов завършва „Оуенс Колидж“ и през следващите години години работи в кантората на баща си.[1] През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в местния „Атенеум“, просветно дружество с голяма библиотека, която редовно посещава.[11] Според по-късните му спомени определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил.[12] От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.[13]

Връщане в Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Гешов през 1874 година.

През 1872 година „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър и през септември семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици. По модела на подобна организация в Манчестър, Гешов създава клуб за дебати към класното училище, който просъществува няколко месеца.[14]

През 1875 година Иван Гешов се жени за Мария Пулиева (1854 – 1924), дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев. Двамата имат 5 деца: Харитина (1875 – 1946, съпруга на политика и финансист Димитър Яблански), Анна (1877 – 1955, съпруга на офицера Никола Радев), Евстратий (1884 – 1959, финансист), Евлогий (1887 – 1954, дипломат) и Никола (1888 – 1944, търговец).

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, докладът е изключително добре приет в САЩ.[15] През следващите месеци Гешов продължава да поддържа контакти с американския консул Юджийн Скайлър и през лятото на 1877 година е назначен за почетен вицеконсул на Съединените щати в Пловдив, но това става малко след ареста му.[16]

На 12 август 1877 година, малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов е арестуван, заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов.[17] По това време властите бесят в Пловдив и околностите му десетки карловци, обвинени за това, че са посрещали влезлите за кратко в града руски войски.[18] Двамата братовчеди са осъдени на смърт от военен съд, като процес не е воден и те така и не разбират обвинението срещу тях, но присъдата им е отменена след намесата на британското и американското посолство.[19] Докато е в затвора пише „Записки на един осъден“.[20][1]

На 28 октомври двамата Гешови, заедно с родителите и семействата им, както няколкостотин други видни българи от Тракия, са изпратени в Цариград, за да бъдат заточени в Азия.[21] След двуседмичен престой в цариградски затвор и със съдействието на британското и американското посолство на семейството е разрешено да се настани в наета къща до полицейското управление в Кадъкьой, номинално под домашен арест, но на практика свободни да излизат из града.[21] Те остават там до амнистията, предвидена в Санстефанския мирен договор, като са официално освободени в края на март 1878 година. На Връбница, в края на април 1878 година, Иван Гешов се завръща със семейството си в Пловдив.[22] Основава и от 1878 до 1885 година е главен редактор на вестник „Марица“.[1]

През февруари 1879 година Иван Гешов е сред представителите на Южна България, изпратени при Учредителното събрание в Търново. След като под руски натиск те не успяват да получат подкрепата на Учредителното събрание за общи действия срещу Берлинския договор, Гешов е изпратен от комитет от южнобългарски първенци с мисия до Великите сили, заедно с Георги Янколов, за да настоява за невъвъвеждане в Източна Румелия на османски войски. Те пристигат в Париж в началото на април и на 31/12 април се срещат неофициално с външния министър Вилиам Анри Вадингтон, както и с влиятелния политик Леон Гамбета. На 6/18 април те пристигат в Лондон, където външният министър Робърт Солзбъри отказва да ги приеме и те се срещат само с представители на опозицията.[23]

Връщайки се от Лондон, след престой в Букурещ, където се запознава с Евлоги Георгиев, на 30 юни Иван Гешов пристига в София, където му предлагат поста на министър на просвещението в правителството на Тодор Бурмов, но той отказва, очаквайки то скоро да падне, и заминава за Пловдив, където пристига на 9 юли. След като османското правителство не го одобрява за директор на правосъдието, през октомври той е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става първият негов председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отказва.[24]

През следващите години Гешов става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. През есента на 1880 година отново е избран за председател на Постоянния комитет, през 1881 година – за негов член, а през януари 1882 година го напуска, поемайки поста на директор на финансите в областта,[25] на който остава до следващата година.

Преместване в София[редактиране | редактиране на кода]

Гешов (седнал вдясно) при подписването на Букурещкия договор

От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883 – 1886). През 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[26] От 1884 година до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

На 13 септември 1885 година, непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители са изпратени да търсят подкрепата за Съединението на намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III. Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но ѝ дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма. След това делегацията се връща в България, но Гешов е изпратен в Лондон, където на 4/16 октомври е приет от министър-председателя Робърт Солзбъри, среща се също с опозиционния лидер Уилям Гладстон и влиятелния държавен секретар за Индия Рандолф Чърчил. В края на октомври той заминава за Париж, където се среща с външния министър Шарл дьо Фрейсине.[27]

Иван Гешов се връща в България на 1/13 ноември, но още преди да пристигне в София започва Сръбско-българската война.[28] След края на бойните действия му е възложено за води едномесечните преговори в Букурещсъс сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 година на Букурещкия мирен договор.[29][30]

След Деветоавгустовския преврат от 1886 година участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите.[1] След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва във възстановената Народна партия и от 1894 година е избиран тринадесет пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894 – 1897), а след неговата смърт през 1901 година оглавява партията.[1]

Начело на Народната партия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му.[31][32] След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си,[1] а през 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.

От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912 – 1913).[1]

През пролетта на 1913 година склонноста на Гешов към компромиси със съюзниците, в частност приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 17/30 май, денят на подписването на Лондонския мирен договор, той подава оставка.[33] След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев, и макар Народната партия да остава в правителството, Гешов преминава на поста председател на Народното събрание.[1]

На 4/17 юни Иван Гешов заминава на лечение първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а след това във Виши. В края на юни Стоян Данев му възлага неофициална мисия в Лондон, но смяната на българското правителство и българското военно поражения я правят безсмислена и той заминава за Санкт Петербург, надявайки се да съдейства за българската кауза пред руското правителство. На 20 юли/2 август той се среща с руския външен министър Сергей Сазонов, който го уверява в руска подкрепа за ревизия на подготвяния Букурещки договор, която така и не се реализира.[34]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция.[1] На 17 юли 1918 година Гешов заминава за Женева и след престой във Виена пристига там на 1 август, за да организира изпращането чрез Международния червен кръст на финансова помощ от българското правителство за български военнопленници. В Швейцария го заварва и Солунското примирие. През лятото на 1919 година напуска Берн и на 1 август пристига в Париж, където е включен като съветник в българската делегация за сключването на Ньойския договор. Малко по-късно посещава Лондон, където се среща с британски и американски дипломати.[35]

През 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия.[1] През август 1922 година Гешов заминава за Бад Наухайм, а след това за Париж, за да лекува проблемите си със сърцето, и така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски.[36] След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.[1]

Иван Гешов умира на 11 март 1924 година в София. [1]

Ордени и награди[редактиране | редактиране на кода]

Изглед на булевард Иван Евстратиев Гешов в София (42°41′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.686583° с. ш. 23.3001° и. д.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивайло (1888; драма)
  • Задругата в Западна Европа (1890)
  • Думи и дела. Икономически и финансови студии (1899)
  • Борбата за побългаряване на Източна Румелия и моята дипломатическа мисия (1904)
  • Народна партия (1908)
  • Опит за пресмятане богатствата на България (1909)
  • Престъпно безумие и анкетата по него (1914)
  • Балканският съюз. Спомени и документи, 2-ро издание (1915) / англ. превод [45]
  • Спомени из години на борби и победи (1916)
  • Спомени и студии (1928)
  • Евлоги Георгиев. Черти из живота му и документи из архива му (1928)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 118 – 120.
  2. Гешов 2008, с. 16 – 17.
  3. Гешов 2008, с. 15 – 18.
  4. Груев, Й.. Моите спомени. Пловдив, Печатница на Х. Г. Данов, 1906. с. 14. Посетен на 11 октомври 2017.
  5. Гешов 2008, с. 18.
  6. Гешов 2008, с. 30.
  7. Гешов 2008, с. 30 – 31.
  8. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 30. Посетен на 9 ноември 2017.
  9. Гешов 2008, с. 31 – 32.
  10. Гешов 2008, с. 32 – 34.
  11. Гешов 2008, с. 34.
  12. Гешов 2008, с. 34 – 37.
  13. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 37. Посетен на 24 юни 2014.
  14. Гешов 2008, с. 39 – 40.
  15. United States Department of State. Foreign Relations of the United States / Papers relating to the foreign relations of the United States, transmitted to congress, with the annual message of the president, December 4, 1876 (1876), Turkish Empire, pp. 568 – 593. с. 586 – 591.
  16. Гешов 2008, с. 57 – 59.
  17. Гешов 2008, с. 45.
  18. Гешов 2008, с. 46 – 49.
  19. Гешов 2008, с. 55, 62.
  20. Гешов, Иван Евстратиев. Спомени из години на борби и победи. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1915. с. 44. Посетен на 24 юни 2014.
  21. а б Гешов 2008, с. 69 – 71.
  22. Гешов 2008, с. 69 – 71.
  23. Гешов 2008, с. 95 – 114.
  24. Гешов 2008, с. 123 – 125, 133.
  25. Гешов 2008, с. 135 – 136.
  26. Константин Иречек отбелязва приноса му към политическите науки и неговия анализ на социалните явления в България. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 307. Посетен на 25 юни 2014.
  27. Гешов 2008, с. 138 – 151.
  28. Гешов 2008, с. 152.
  29. Иречек 1899, с. 425.
  30. Гешов 2008, с. 153.
  31. Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. Посетен на 20 юни 2017.
  32. Гешов 2008, с. 75 – 87.
  33. Гешов 2008, с. 226 – 227.
  34. Гешов 2008, с. 329 – 331.
  35. Гешов 2008, с. 329, 333, 339.
  36. Гешов 2008, с. 315.
  37. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 4, л. 1
  38. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 5, л. 1
  39. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10б, л. 1
  40. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 9, л. 1
  41. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 1
  42. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 10, л. 2
  43. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 8, л. 1
  44. ЦДА, Ф. 568К, оп. 1, а.е. 18, л. 1
  45. The Balkan League. London, 1915
Цитирани източници
Тодор Бурмов Министър на финансите (24 август 1886 – 28 август 1886) Григор Начович
Григор Начович Министър на финансите (7 септември 1886 – 30 ноември 1886) Васил Радославов
Иван Салабашев Министър на финансите (31 май 1894 – 7 септември 1897) Теодор Теодоров