Рандолф Чърчил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рандолф Чърчил
Lord Randolph Churchill
британски политик
Роден
Починал
24 януари 1895 г. (45 г.)
ПогребанВеликобритания

Учил вИтън Колидж
Мертън Колидж
Политика
ПартияКонсервативна партия
Семейство
СъпругаДжени Джеръм (15 април 1874 – 1895)
ДецаУинстън Чърчил
Рандолф Чърчил в Общомедия

Лорд Рандолф Чърчил (на английски: Lord Randolph Henry Spencer-Churchill) (1849 – 1895) е английски политик, трети син на седмия херцог на Марлборо. Учи в Итън и Мъртън колидж на Оксфордския университет. Член е на парламента от Консервативната партия, като встъпителната му реч на първата парламентарна сесия прави много добро впечатление и Бенджамин Дизраели се отзовава ласкаво за неговата енергия и естественост. През периода 1874 – 1885 г. е представител на Удсток, където се намира родовото му имение дворецът Бленъм, а след това и до смъртта си – на район Южен Падингтън, Лондон. Титлата „лорд“ в неговия случай не се предава по наследство.

Политическият му живот е краткотраен, бурен и съпроводен от скандали. През периода 1880 – 1884 г. основава група в Парламента, бореща се за „консервативна демокрация“. Той е в опозиция на политиката на Уилям Гладстон за самоуправление (Home rule) на Ирландия и подкрепя борбата на протестантския Ълстър. Добър оратор, към средата на 80-те години на 19 в. Рандолф Чърчил е един от четиримата политици, чиито речи се предават изцяло от кореспондентите (останалите трима са Гладстон, лорд Солсбъри – лидерът на консерваторите – и Джоузеф Чембърлейн, радикал)[1].

Върхът в кариерата на лорд Рандолф е през 1885 – 1886 г., когато става държавен секретар за Индия, а след това осем месеца е канцлер на хазната (финансов министър). Но при подготовката на бюджета се скарва непримиримо с премиера лорд Солсбъри и подава оставка. Така и не се съвзема след тази грешка. За това допринася и неизяснено заболяване, което прогресира. Речите му стават объркани, със запъвания и болезнени за слушане. Смъртта му през 1895 г. слага край на разбитата му кариера.

Рандолф Чърчил е баща на Уинстън Чърчил от брака му с Джени Джеръм (1854 – 1921), дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Уинстън е само на двадесет и една години, когато баща му умира. Уинстън обича баща си и макар че не е много близък с него поради заетостта му, още от малък мечтае да стане като него. Уинстън пише негова биография в два тома (Lord Randolph Churchill, 2 vols, Macmillan, London, 1906).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пол Джонсън, Чърчил, изд. Рива 2010, ISBN 978-954-320-305-5, стр.12