Борис Бумбаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Бумбаров
български политик
Роден: 10 април 1896 г.
Починал: 28 юни 1959 г. (63 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   

Борис Костадинов Бумбаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1944-1945 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Бумбаров е роден на 10 април (29 март стар стил) 1896 година в село Извор, Радомирско. През 1914 година завършва гимназия в Кюстендил, след което е учител в село Кошарите (1915-1916) и телеграфист в София (1916-1919).[1]

През 1920 година Бумбаров става е член на БЗНС и личен секретар на председателя на Народното събрание Александър Ботев. След това е секретар на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и административен директор на „Мини Перник“.[1]

След Деветоюнския преврат през 1923 година Борис Бумбаров е арестуван за няколко месеца, а след освобождаването си емигрира в Югославия.[1] Оттам продължава да поддържа редовни контакти с България и през 1926 година е осъден задочно на смърт, както и на 15 години затвор за пренасяне на оръжия и преминаване на границата нелегално.[1] По-късно се установява във Виена.[2]

През февруари 1933 година Бумбаров решава да се възползва от амнистията за политическите емигранти, но е арестуван на границата и остава в затвора до юни. През следващите години е сред активните участници в БЗНС „Пладне“ и последователно е интерниран в Ардино (1939), лагера Гонда вода (1941-1942) и Крумовград (1942), а през 1943 година е осъден на затвор за политическата си дейност.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Борис Бумбаров става министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто правителство на Кимон Георгиев.[1] През лятото 1945 година напуска правителството и Отечествения фронт, заедно с кръга земеделски деятели около Никола Петков и става един от основателите на опозиционния Българския земеделски народен съюз - Никола Петков.[3] През 1946 година е избран за народен представител.[1]

След разгрома на парламентарната опозиция Борис Бумбаров е подложен на преследвания от комунистическия режим и през 1949 година е осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1956 година, а през 1990 година е реабилитиран посмъртно.[1]

Борис Бумбаров умира на 28 юни 1959 година във Вършец.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 68-69.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 727. ISBN 954321056X
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 230, ISBN 954-528-790-X