Александър Ботев

Александър Ботев
	Александър Ботев
министър на железниците, пощите и телеграфите
Мандат	18 септември 1910 – 29 март 1911
Назначен от	XIV ОНС
Министър-председател
1919 – 1921	Александър Стамболийски
Предшественик	Недялко Атанасов
Наследник	Александър Димитров
Лична информация
Роден	7 януари 1880 г. Друган, България
Починал	12 март 1947 г. (67 г.)
	Народен представител в:; XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС VI ВНС
	Портал Политика
	Александър Ботев в Общомедия

Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 януари 1880 година (26 декември 1879 година стар стил) в село Друган, Радомирско. От ранна възраст се включва активно в работата на БЗНС. След 1913 година неколкократно е избиран за народен представител. През 1920 година става председател на Народното събрание, а през следващата година - министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Стамболийски.^[1] Остава на този пост няколко месеца, а след избора на ново народно събрание през 1923 година става негов председател^[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

По време на Деветоюнския преврат през 1923 година Ботев се намира в Радомир и прави опити да организира въоръжена съпротива срещу преврата^[2]. През 1944 година е интерниран заради връзки с Радомирския партизански отряд^[3].

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е околийски управител на Радомир, а през 1946 година отново е избран за народен представител^[2]. Умира на 12 март 1947 година^[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 64.
↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 142, ISBN 954-528-790-X

[1] Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1

[ташев-2] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 64.

[3] Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 142, ISBN 954-528-790-X

[1]

[2]

[3]