Александър Ботев
| Александър Ботев | |
 | |
| министър на железниците, пощите и телеграфите | |
| Мандат | 24 юни 1921 – 9 септември 1921 |
|---|---|
| Назначен от | XIX ОНС |
| Министър-председател | |
| 1919 – 1921 | Александър Стамболийски |
| Предшественик | Недялко Атанасов |
| Наследник | Александър Димитров |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС VI ВНС | |
Портал  Политика | |
| Александър Ботев в Общомедия | |
Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 януари 1880 година (26 декември 1879 година стар стил) в махалата Огоя на село Друган, Радомирско. Баща му, Боте Попянакиев е учител в Сяр, търговец в Друган, църковен певец, активист на Прогресивнолибералната партия, съдържател на страноприемница, в която отсядат български революционери от Македония. Майка му, Менка е от махалата Грамаге на Друган.[1]
Учи в Друган и Радомир. В 1902 година постъпва в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1905 година. След завръщането си в България работи като учител в Проваленица, Радомирско. Включва се активно в работата на БЗНС. Създава кредитна кооперация в Друган, а впоследствие и потребителна кооперация „Съгласие“. С цел разумно използване на водите на река Радиковица, която тече през Друган, създава синдиката „Другански извори“.[1]
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]
След 1913 година неколкократно е избиран за народен представител. През 1920 година става председател на Народното събрание, а през следващата година - министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Стамболийски.[2] Остава на този пост няколко месеца, а след избора на ново народно събрание през 1923 година става негов председател[3].
По време на Деветоюнския преврат през 1923 година Ботев се намира в Радомир и прави опити да организира въоръжена съпротива срещу преврата[3]. Водените от Ботев привърженици на БЗНС са разбити от войска, след което са съдени. Той излежава три години и половина в затвор, след което е помилван и освободен.[4]
През 1944 година е интерниран заради връзки с Радомирския партизански отряд[5].
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е околийски управител на Радомир, а през 1946 година отново е избран за народен представител[3]. Умира на 12 март 1947 година[3].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 125-127.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 64.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 128-129.
- ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 142, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||||||