Петър Ораховац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Ораховац
български лекар и общественик
Роден
Орехово, Черна гора
Починал
6 май 1922 г. (65 г.)
Политика
Депутат
XIV ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   

Петър Петров Ораховац е лекар и обществен деец от черногорски произход, един от организаторите на здравното дело в България. Баща е на академик, професор, доктор Димитър Ораховац.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ораховац е роден на 30 януари 1857 г. в гр. Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва в Сръбско-турската война (1876). След войната се завръща в Русия и завършва медицина в Москва.

Установява се в България през 1884 г. и работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин и окръжен лекар в Ловеч и София. Назначен е за директор на Софийската общинска санитарна служба (1898), а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция (1901-1902). След това преминава на свободна практика.

Петър Ораховац е сред създателите и ръководителите на Български лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. От 1895 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България, а от 1900 г. е първият управител на болница „Червен кръст“ (предшественик на болница „Николай Пирогов“). По време на управлението му започва използването на първите линейки за бърза помощ. Участва в редактирането на списанията „Медицина“, „Български лекар“ и „Медицински напредък“. Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело:

  • Санитарната организация и санитарното състояние на София
  • Поглед върху нашите санитарни наредби
  • Санитарната служба в София през войните 1912–1913 г. и др.

Деен член на Демократическата партия. От 1910 до 1914 г. е народен представител. Председател на 14 Обикновено Народно събрание (1910-1911). Като общественик полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на:

  • Законопроект за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор (1901).
  • Проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903).
  • По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25% и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници.
  • Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]