Димитър Ораховац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Ораховац
Български лекар
Роден
Починал
28 ноември 1963 г. (71 г.)

Димитър Петров Ораховац е български лекар физиолог, професор, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ораховац е роден през 1892 г. в гр. Ловеч. Семейството е на д-р Петър Ораховац и е със сръбски корени. От 1909 г. е студент по медицина в Мюнхен (Германия).Избухването на Балканската война (1912) прекъсва следването. Завръща в България и постъпва като доброволец във военно-санитарната служба на Червен кръст. Участва и в Първата световна война. Събира опит в различни сфери на медицината.

През 1919 год. се завръща в Мюнхен. Дипломира се като лекар и защитава дисертация на тема „Vorstufen des Diabetes“ под ръководството на професор Хуго Кемерер.

През 1921 год. постъпва в клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет. Асистент на професор Моллов. През 1924 г . преминава на работа към катедрата по физиология. Със стипендия на Рокфелеровата фондация работи в лабораторията на Джоузеф Баркрофт в Кеймбриджкия университет.

Редовен доцент към катедрата по физиология и физиологична химия (1926) и неин ръководител от 1928 г. Професор и декан на Медицинския факултет от 1931 г. Два пъти е избиран за Ректор на Софийския университет.

От 1946 год. Димитър Ораховац е редовен член на Българската академия на науките (БАН), научен секретар (1948) и секретар на новосъздадения Научен съвет за координация (1954). През 1947 г. към БАН е създаден Институтът по експериментална медицина, преименуван по-късно в Институт по физиология (понастоящем Институт по невробиология). Негов пръв и несменяем директор до 1963 г.

Като интересна личност в областта на физиологията получава международно признание. Член на Физиологичното дружество във Великобритания и почетен член на Берлинското медицинско дружество.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]