Вежди Рашидов
| Веждѝ Летиф Рашѝдов | |
|---|---|
 |
|
| Министър на културата | |
| Мандат | 27 юли 2009 – 13 март 2013 |
| Назначен от | 41 Народно събрание |
| Заместник-министър | |
| 2009 – 2013 | Георги Стоев |
| 2009 – 2013 | Митко Тодоров |
| Министър-председател | |
| 2009 – 2013 | Бойко Борисов |
| Предшественик | Стефан Данаилов |
| Наследник | Владимир Пенев |
|
|
|
| Втори мандат | 7 ноември 2014 – 27 януари 2017 |
| Назначен от | 43 Народно събрание |
| Заместник-министър | |
| 2014 – 2017 | Бони Петрунова |
| 2014 – 2017 | Боил Банов |
| Министър-председател | |
| 2014 – 2017 | Бойко Борисов |
| Предшественик | Мартин Иванов |
| Наследник | Рашко Младенов |
| Обща информация | |
| Роден | |
| Националност |
 България |
| Съпруга | д-р Снежана Илиева Бахарова |
| Полит. партия | ПП ГЕРБ (от 2009 г.) |
| Професия | скулптор • политик |
|
Народен представител в: XLI НС XLII НС XLIV НС XLV НС |
|
Портал  Политика |
|
| Веждѝ Летиф Рашѝдов в Общомедия | |
Веждѝ Летиф Рашѝдов е български скулптор и министър на културата в кабинета „Борисов I“ и „II“. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Веждѝ Летиф Рашѝдов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.
Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
През последните повече от десет години Веждѝ Летиф Рашѝдов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи (ДПС).
По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на републиката“.
На 29 ноември 2001 г. Веждѝ Летиф Рашѝдов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Веждѝ Летиф Рашѝдов е паркирана неправилно пред Столична община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината. На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.[1] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Веждѝ Летиф Рашѝдов с мотива, че престъпленията не са извършени.
По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Веждѝ Летиф Рашѝдов е награден с орден „Стара планина“[2].
През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина.
В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.[3]. Избран е за депутат в 41 Народно събрание. От 27 юли 2009 г. е министър на културата.
През 2015 г. организира след 5-годишна подготвителна работа изложба на български културни ценности в Лувъра. Мероприятието поражда скандал в София заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.
През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Веждѝ Летиф Рашѝдов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена.[4]
Веждѝ Летиф Рашѝдов е председател на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Негова изработка са статуетките за следните призове:
- Приз „Сирак Скитник“ на Българското национално радио
- Приз „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна
- Приз „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи
- Приз на конкурса „Атанас Мандаджиев“ за кратък криминален разказ
- Приз „Обикновен българин“ на радио „Нет“
- Приз за красота „Мис Труд“
- Приз за най-смел космонавт „NASA“
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство.[5][6] в Москва, Русия.
- С решение №1120/26 август 2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[7]
- Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2006)[8].
- Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)[9]
- Почетен професор на УниБИТ (2018)[10].
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Парламентарен контрол, свързан с Рашидов и инцидента с полицая Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- Илия Вълков, „Вежди Рашидов – портрет в сепия“, в-к „Сега“, бр. 5263 (89), 22 април 2015
- Юрий Проданов, „Един рашид в носа на културата и медиите“, „Редута“, 1 юли 2020
Интервюта[редактиране | редактиране на кода]
- „Още си играем на врагове, а не на държава“[неработеща препратка], интервю на Виолета Цветкова, в „Новинар“, 6 август 2005
- „НДСВ и БСП могат сами да направят правителство, ДПС не им трябва“[неработеща препратка], интервю на Николай Бареков, bTV, препечатано във „Всеки ден“, 1 август 2005
- „След социализма сега ми се налага да живея в болшевизма“ Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine., интервю на Кристина Патрашкова, в „Сега“, 5 февруари 1998
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деси Денчева, „Вежди Рашидов и син общинар арестувани за бой с полицай“, в-к Сега, 30 ноември 2001.
- ↑ „Вежди Рашидов – с орден „Стара планина“ – първа степен", сайт на Президентството на Република България, 13 май 2002.
- ↑ ГЕРБ представи водачите на листи и мажоритарните кандидати за НС, сайт на ПП ГЕРБ, 12 юни 2009.
- ↑ Вежди Рашдов отказва да подаде оставка, интервю на Паола Хюсеин, в-к 24 часа, 8 юли 2016.
- ↑ „Вежди Рашидов получи званието академик в Русия“, dnes.dir.bg, 7 март 2010.
- ↑ „Рашидов, Вежди“ Архив на оригинала от 2020-07-07 в Wayback Machine., сайт на МАКИ.
- ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на Община Димитровград.
- ↑ Нови почетни доктори, в-к За буквите, бр. 22, май 2006.
- ↑ Вежди Рашидов с орден „Златен кръст на Свети Леополд“, сайт на Министерство на културата на Република България, 27 април 2016.
- ↑ „Вежди Рашидов стана почетен професор“, в-к „Труд“, 17 май 2018.
| |||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
|