Вежди Рашидов
Вежди Рашидов | |
---|---|
![]() |
|
Министър на културата | |
Мандат | 27 юли 2009 – 13 март 2013 |
Назначен от | 41 Народно събрание |
Заместник-министър | |
2009 – 2013 | Георги Стоев |
2009 – 2013 | Митко Тодоров |
Министър-председател | |
2009 – 2013 | Бойко Борисов |
Предшественик | Стефан Данаилов |
Наследник | Владимир Пенев |
|
|
Втори мандат | 7 ноември 2014 – 27 януари 2017 |
Назначен от | 43 Народно събрание |
Заместник-министър | |
2014 – 2017 | Бони Петрунова |
2014 – 2017 | Боил Банов |
Министър-председател | |
2014 – 2017 | Бойко Борисов |
Предшественик | Мартин Иванов |
Наследник | Рашко Младенов |
Обща информация | |
Роден |
14 декември 1951 г. |
Националност |
![]() |
Съпруга | д-р Снежана Бахарова |
Полит. партия | ПП ГЕРБ (от 2009 г.) |
Професия | скулптор • политик |
Уебсайт | https://vejdi.com |
Народен представител в: XLI НС XLII НС XLIII НС XLIV НС XLV НС |
|
Портал ![]() |
|
Вежди Рашидов в Общомедия |
Веждѝ Летиф Рашѝдов е български скулптор и министър на културата в първото (2009 — 2013 г.) и второто (2014 — 2017 г ) правителство на Бойко Борисов. Народен представител в 41-то,[1] 42-то,[2] 43-то,[3] 44-то[4] и 45-о Народно събрание.[5] Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.
Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
През последните повече от десет години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи (ДПС).
По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на републиката“.
На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столична община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината. На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.[6] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени.
По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден „Стара планина“.[7]
През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина.
В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.[8] Избран е за депутат в 41 Народно събрание. От 27 юли 2009 г. е министър на културата.
През 2015 г. организира след 5-годишна подготвителна работа изложба на български културни ценности в Лувъра. Мероприятието поражда скандал в София заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.
През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена.[9]
Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание.
През 2021 г. открива едноименна галерия.[10]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Негова изработка са статуетките за следните призове:
- Приз „Сирак Скитник“ на Българското национално радио
- Приз „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна
- Приз „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи
- Приз на конкурса „Атанас Мандаджиев“ за кратък криминален разказ
- Приз „Обикновен българин“ на радио „Нет“
- Приз за красота „Мис Труд“
- Приз за най-смел космонавт „NASA“
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство.[12][13] в Москва, Русия.
- С решение №1120/26 август 2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[14]
- Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2006).[15][16]
- Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)[17]
- Почетен професор на УниБИТ (2018).[18]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Парламентарен контрол, свързан с Рашидов и инцидента с полицая Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- Илия Вълков, „Вежди Рашидов – портрет в сепия“, в-к „Сега“, бр. 5263 (89), 22 април 2015
- „БНТ Представя“: Вежди Рашидов на 70 години“, БНТ, 27 ноември 2021
- Юрий Проданов, „Един рашид в носа на културата и медиите“, „Редута“, 1 юли 2020
Интервюта[редактиране | редактиране на кода]
- „Още си играем на врагове, а не на държава“[неработеща препратка], интервю на Виолета Цветкова, в „Новинар“, 6 август 2005
- „НДСВ и БСП могат сами да направят правителство, ДПС не им трябва“[неработеща препратка], интервю на Николай Бареков, bTV, препечатано във „Всеки ден“, 1 август 2005
- „След социализма сега ми се налага да живея в болшевизма“ Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine., интервю на Кристина Патрашкова, в „Сега“, 5 февруари 1998
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 41-то Народно събрание.
- ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 42-то Народно събрание.
- ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 43-то Народно събрание.
- ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 44-то Народно събрание.
- ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 45-то Народно събрание.
- ↑ Деси Денчева, „Вежди Рашидов и син общинар арестувани за бой с полицай“, в-к Сега, 30 ноември 2001.
- ↑ „Вежди Рашидов – с орден „Стара планина“ – първа степен", сайт на Президентството на Република България, 13 май 2002.
- ↑ ГЕРБ представи водачите на листи и мажоритарните кандидати за НС, сайт на ПП ГЕРБ, 12 юни 2009.
- ↑ Вежди Рашдов отказва да подаде оставка, интервю на Паола Хюсеин, в-к 24 часа, 8 юли 2016.
- ↑ Публикация в сайта на Българска телеграфна агенция за откриването на галерията на Вежди Рашидов.
- ↑ Книгата „Изкуство и власт“ в сайта на издателство Жанет 45.
- ↑ „Вежди Рашидов получи званието академик в Русия“, dnes.dir.bg, 7 март 2010.
- ↑ „Рашидов, Вежди“ Архив на оригинала от 2020-07-07 в Wayback Machine., сайт на МАКИ.
- ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на Община Димитровград.
- ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
- ↑ Нови почетни доктори, в-к За буквите, бр. 22, май 2006.
- ↑ Вежди Рашидов с орден „Златен кръст на Свети Леополд“, сайт на Министерство на културата на Република България, 27 април 2016.
- ↑ „Вежди Рашидов стана почетен професор“, в-к „Труд“, 17 май 2018.
|
|
|
|
|
- Народни представители в XLI народно събрание
- Народни представители в XLII народно събрание
- Народни представители в XLIII народно събрание
- Народни представители в XLIV народно събрание
- Народни представители в XLV народно събрание
- Български скулптори
- Министри на културата на България
- Български политици след 1989
- Членове на ГЕРБ
- Член-кореспонденти на БАН
- Носители на орден „Стара планина“
- Почетни граждани на Димитровград
- Почетни граждани на София
- Българи от турски произход
- Родени в Димитровград