Вежди Рашидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вежди Рашидов
Вежди Рашидов
Мандат
27 юли 2009 – 13 март 2013
Назначен от 41 Народно събрание
Заместник-министър
  2009 – 2013 Георги Стоев
  2009 – 2013 Митко Тодоров
Министър-председател
  2009 – 2013 Бойко Борисов
Предшественик Стефан Данаилов
Наследник Владимир Пенев
Втори мандат
7 ноември 2014 – 27 януари 2017
Назначен от 43 Народно събрание
Заместник-министър
  2014 – 2017 Бони Петрунова
  2014 – 2017 Боил Банов
Министър-председател
  2014 – 2017 Бойко Борисов
Предшественик Мартин Иванов
Наследник Рашко Младенов
Роден
Националност Флаг на България България
Съпруг(а) д-р Снежана Бахарова
Полит. партия ПП ГЕРБ (от 2009 г.)
Занятие скулпторполитик
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Веждѝ Летиф Рашѝдов е български скулптор и министър на културата в кабинета „Борисов I“ и „II“. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През последните повече от десет години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи (ДПС).

По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на републиката“.[1]

На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столична община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината. На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.[2] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени.

По случай петдесетата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден „Стара планина“[3].

През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина.

В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.[4]. Избран е за депутат в 41 Народно събрание. От 27 юли 2009 г. е министър на културата.

През 2015 година организира след 5-годишна подготвителна работа изложба на български културни ценности в Лувъра. Мероприятието поражда скандал в София заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.

През 2016 година възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена. [5]

Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Негова изработка са статуетките за следните призове:

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство.[6][7] в Москва, Русия.
  • С решение №1120/26.08.2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[8]
  • На 4 юли 2011 г. получава от КАТ – София контролен талон „Водач на МПС без наказания“, известен още и като златен талон. Този талон се издава на водачи, когато нямат наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата за период от 6 години.[9]
  • Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2006)[10].
  • Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]