Петър Стоянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Стоянович
Мандат
29 май 2013 г. – 6 август 2014 г.
Назначен от 42 Народно събрание
Заместник-министър
 - 20132014 Васил Василев
Министър-председател
 - 20132014 Пламен Орешарски
Предшественик Владимир Пенев
Наследник Мартин Иванов
Роден
25 юни 1967 г. (1967-06-25) (49 г.)
Университет Университет Виена, Австрия
Занятие историкжурналистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Доцент, доктор на историческите науки Петър Иванов Стоянович[1] е български политик, министър на културата в 89-тото правителство. По време на управлението на ОДС (1997 – 2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на министър Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001 – 2003) и в ПП „Движение Гергьовден“ (2003 – 2010).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София, България. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил „Държавни науки“ в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна "Реемсма"-Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Един от основателите, първи капитан и дългогодишен председател на ФК "Левски". Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ани Бакалова (1940 – 2016), известна театрална и филмова актриса. Брат му Димитър (р. 1977) е сценарист и автор на предавания.

Петър Стоянович има двама сина и дъщеря.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва 6-то основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия в София (тогава 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). Следва „Германистика“ в Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (1988-1989), завършва „Обща история“ и „История на Източна и Югоизточна Европа“ във Виенския университет (1989-1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия“ на Виенския университет (1995). Защитава с отличие докторска степен - „доктор по философия“ на Виенския университет (1998). Защитава с отличие най-висшето научно звание "доктор на историческите науки" (2015).

Редовна военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Служи в поделение 28140, Стара Загора - наследник на 8-ми артилерийски Тунджански на Н. В. Цар Фердинанд I полк (1986 - 1988). Уволнява се със звание редник.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 - март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 - 2003).

Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 - юли 2001). Напуска МВнР с ранг "пълномощен министър".

Международен секретар и член на Националния съветна СДС (2001-2003), секретар на НИС на СДС (2002 - 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002-2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.

Политически (2003 - 2007) и международен секретар (2005 - 2007) на ПП "Движение Гергьовден". Председател на ПП "Движение Гергьовден" (април 2007 - септември 2010 г.) Напуска ПП "Движение Гергьовден" през април 2011 г.

Член на редакционния екип на списание „Разум“.

След септември 2010 г. е на свободна практика.

Министър на културата, безпартиен, в редовното правителство на Пламен Орешарски (29 май 2013 - 8 август 2014) .

Доцент в Института за исторически изследвания към БАН (2016).

Редовен преподавател във факултета "Хуманитарни науки", катедра по журналистика, на Шуменския университет..

Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001.

Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии и научни статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Между Дунав и Нева. Княз Фердиданд I Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899“. изд. ЛИК. С. 1999 г.
  • „Границите на европейската империя“, сп. „Разум“ (2002)
  • „Иван Стоянович-Аджелето. Живот и дело, 1862-1947“ (документална изложба, Пловдив 2008) - предговор и каталог
  • „В. Александров, Брест-Литовският мирен договор 1918“, Военно изд. (2009) - предговор
  • „Известният непознат. Иван Стоянович 1862-1947“, изд. Сиела, 2012 г.
  • "Така би сготвила баба ти", изд."Гурме пъблишинг", 2016 г.

над сто статии и интервюта.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]