Петър Стоянович
| Петър Стоянович | |
|---|---|
| български историк и политик | |
| Роден | |
| Националност |  България |
| Учил във | Виенски университет |
| Работил | историк • журналист • политик |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Института за исторически изследвания към БАН Шуменски университет |
| Политика | |
| Министър на културата | |
| (29 май 2013 – 6 август 2014) | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Стоянович |
| Майка | Ани Бакалова |
| Братя/сестри | Димитър Стоянович |
| Деца | 3 |
Петър Иванов Стоянович[1] е български историк, доктор на историческите науки, професор в Шуменския университет, журналист, политик, министър на културата в 92-рото правителство. По време на управлението на ОДС (1997 – 2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на бившия министър на външните работи Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001 – 2003) и в ПП „Движение „Гергьовден“ (2003 – 2010).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София, България. Правнук е на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил държавни науки в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ - Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Един от основателите, първи капитан и дългогодишен председател на ФК „Левски“. Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ани Бакалова (1940 – 2016), известна театрална и филмова актриса. Брат му Димитър Стоянович (р. 1977) известен и като Дими Стоянович, е български сценарист, журналист, автор на предавания и телевизионен водещ.
Образование и редовна военна служба[редактиране | редактиране на кода]
Завършва 6-о основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия в София (тогава 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“).
Служи в поделение 28140, Стара Загора – наследник на 8-и артилерийски на Н. В. Цар Фердинанд I Тунджански полк (1986 – 1988). Уволнява се със звание редник.
Следва германистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988 – 1989), завършва обща история и история на Източна и Югоизточна Европа във Виенския университет (1989 – 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия“ на Виенския университет (1995). Защитава с отличие докторска степен – „доктор по философия“ на Виенския университет (1998). Защитава с отличие най-висшето научно звание „доктор на историческите науки“ (2015).
Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]
Доцент в Института за исторически изследвания към БАН (2016).[2] Хоноруван преподавател в Софийския университет (2017-2021 г.).
Редовен преподавател във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла.[3] Защитава професорска титла и в Българската академия на науките (2022 г.).
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 – 2003).
Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“.
Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001-2003), секретар на НИС на СДС (2002 - 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002-2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.
Политически (2003 – 2007) и международен секретар (2005 – 2007) на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010 г.) Напуска ПП „Движение „Гергьовден“ през април 2011 г.
Член на редакционния екип на списание „Разум“.
След септември 2010 г. е на свободна практика.
Министър на културата, безпартиен, в редовното правителство на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 8 август 2014).
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001.
Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014.
"Свети Александър" II степен, Голям офицерски кръст със звезда, 2022.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Петър Стоянович има двама сина и дъщеря.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Монографии
- „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894–1899“. изд. ЛИК. С., 1999.
- „Иван Стоянович-Аджелето. Живот и дело, 1862–1947“ (документална изложба, Пловдив 2008) – предговор и каталог
- „Известният непознат. Иван Стоянович 1862–1947“, изд. Сиела, 2012.
- „Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886–1887). Солисти и статисти - от Батенберг до Кобург“. С., Захарий Стоянов, 2017, 224 стр. ISBN 978-954-09-1161-8
- "Фердинандеум. Цар Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 - 1887 - 1912 година", Велико Търново: Фабер, 2022, 836 стр.
- Научна редакция
- В. Александров, „Брест-Литовският мирен договор 1918“, Военно издателство, 2009 – научна редакция и предговор
- Други
- „Така би сготвила баба ти“, изд. „Гурме пъблишинг“, 2016.
- „Така би замезил дядо ти“, изд. „Гурме публишинг“, 2017.
- "Кухнята на баба и на проклетото й внуче", Велико Търново: Фабер, 2022.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на доц. д-р Петър Стоянович на сайта на Министерството на културата, mc.government.bg, архивиран на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Профил на Петър Стоянович на сайта на Института за исторически изследвания.
- ↑ Публична лекция на проф. д.ф.н. Петър Иванов Стоянович, сайт на Шуменския университет.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Нели Чолашка, „Правнукът на съединиста Иван Стоянович-Аджелето твори история по БНТ“, в-к „Сега“, 22 септември 2001
- „Д-р Петър Стоянович: Диалогът е в основата на успешната работа“, интервю на Вилиана Семерджиева, в-к „Дума“, бр. 194, 22 август 2013
- Адриана Попова, „One man дом - на гости на Петър Стоянович“, сп. „Ева“, 21 октомври 2016
- „Петър Стоянович: Предложиха ми 100 000 лева, за да разреша събарянето на „Двойната къща“, в-к „Труд“, 2 май 2017
| |||||||||||
| |||||||||||
|
