Нина Чилова
Нина Чилова
| ||||
| Мандат 23 февруари 2005 – 16 август 2005 | ||||
| Назначен от | 39 Народно събрание | |||
| Заместник-министър | ||||
| 2005 | Надежда Захариева | |||
| Министър-председател | ||||
| 2005 | Симеон Сакскобургготски | |||
| Предшественик | Божидар Абрашев | |||
| Наследник | Стефан Данаилов | |||
| Родена | ||||
| Полит. партия | ПП НДСВ (2001 – 2005) | |||
| Университет | СУ • УНСС | |||
| Занятие | юрист • политик • министър | |||
| Народен представител в: XXXIX НС | ||||
| ||||
Нина Стефанова Чилова е български политик и министър от ПП Национално движение Симеон Втори (НДСВ).
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и юношество[редактиране | редактиране на кода]
Нина Чилова е родена на 19 юли 1972 г. в град Видин, България. Тя е от еврейски произход по майчина линия и след завършване на гимназия прекарва една година в Израел, където усъвършенства своя иврит. Работила е като фризьорка в родния Видин.[1]
Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализация в УНСС по търговски и банков мениджмънт. От 1998 г. работи в отдел на Комисията по хазарта в Министерството на финансите, където участва в работната група, подготвила първия български закон за хазарта. От август 2000 г. е юридически консултант на „Мобилтел“.[1]
В политиката[редактиране | редактиране на кода]
От 2001 г. е народен представител,[2] а от 23 февруари до 17 август 2005 г. е министър на културата и туризма в редовното правителство на Симеон Сакскобургготски.
През 2005 г. е избрана за народен представител в 39-ото Народно събрание и за председател на Комисията по култура в парламента.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Първолета Цветкова, Нина Чилова избра Симеон II пред кариера в Израел, в. „Стандарт“, 24 май 2001 г.
- ↑ Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946-2002). Видин, 2006, с. 148
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Светлана Димитрова, „Фризьорката на културизма“, в. „Новинар“, 14 април 2005 г.
| |||||||||||
| |||||||||||
