Нина Чилова
| Нина Чилова | |
|---|---|
| българска юристка и политик | |
| Родена | |
|
|
|
| Учил в |
Софийски университет Университет за национално и световно стопанство |
| Работила в | юрист • политик |
| Политика | |
| Партия | НДСВ (2001 г. – 2005 г.) |
| Народен представител | |
| XXXIX НС | |
| Министър на културата и туризма | |
| 23 февруари 2005 - 16 август 2005 | |
Нина Стефанова Чилова е българска юристка и политик от Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ). В продължение на няколко месеца през 2005 година е министър на културата и туризма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и юношество[редактиране | редактиране на кода]
Нина Чилова е родена на 19 юли 1972 година в град Видин, България. Тя е от еврейски произход по майчина линия и след завършване на гимназия прекарва една година в Израел, където усъвършенства своя иврит. Работи като фризьорка в родния Видин.[1]
Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Завършва „право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализира в Университета за национално и световно стопанство търговски и банков мениджмънт. От 1998 година работи в отдел на Комисията по хазарта в Министерството на финансите, където участва в работната група, подготвила първия български закон за хазарта. От август 2000 година е юридически консултант на „Мобилтел“.[1]
През 2013 година защитава в УНСС дисертация на тема „Правен режим на данъчната ревизия“ с научен ръководител професор Валери Димитров. От 2018 година е доцент в УНСС.[2]
В политиката[редактиране | редактиране на кода]
От 2001 година е народен представител,[3] а от 23 февруари до 17 август 2005 година е министър на културата и туризма в редовното правителство на Симеон Сакскобургготски. За краткото време, през което е министър, Нина Чилова успява да допусне сериозни грешки, сред които: обърква при встъпването си в Министерството на културата композитора Панчо Владигеров с художника Златю Бояджиев[4] и нарича Музикалния театър „Стефан Македонски“ „Стефан Софиянски“.[5]
През 2005 година е избрана за народен представител в 39-ото Народно събрание и за председател на Комисията по култура в парламента.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Правен режим на данъчната ревизия. София: Нова звезда, 2013, 240 стр. ISBN 978-954-8933-83-4
- (в съавторство с Ганета Минкова) Помагало по данъчно право. София: Сиела, 2015, 340 стр. ISBN 978-954-28-1907-3
- Финансова инспекция. София: Издателски комплекс на УНСС, 2017, 234 стр. ISBN 978-954-644-928-3
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Първолета Цветкова, Нина Чилова избра Симеон II пред кариера в Израел, в. „Стандарт“, 24 май 2001 г.
- ↑ „Нина Чилова“, НАЦИД.
- ↑ Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946-2002). Видин, 2006, с. 148
- ↑ Райна Харалампиева, „Чилова прекръсти театър „Софиянски“, в. „Стандарт“, 23 април 2005 г.
- ↑ „Чилова прекръсти Музикалния театър на „Стефан Софиянски“, Mediapool.bg, 22 април 2005 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Светлана Димитрова, „Фризьорката на културизма“, в. „Новинар“, 14 април 2005 г.
| |||||||||||
| |||||||||||
|