Златьо Бояджиев
| Златьо Бояджиев | |
|---|---|
| български художник | |
| Роден |
22 октомври 1903 г.
|
| Починал | 2 февруари 1976 г.
|
| Погребан | Централен траурен парк, Пловдив, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Награди | Почетно звание „Народен“ Герой на социалистическия труд Владимир Димитров – Майстора Георги Димитров (орден) |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Цено Тодоров |
| Награди | „Владимир Димитров – Майстора“ |
| Златьо Бояджиев в Общомедия | |
Златьо (срещано също като Златю или Злати) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка[1]. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност[2]. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Златю Бояджиев в двора на Къща музей „Златю Бояджиев“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Моливната скица – портрет на КЕРАЦА в средата Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine. според нея е бил първи негов опит след удара, строго академичен все още, през сълзи.
- ↑ Галина Минчева. Златю Бояджиев бил работохолик, не обичал парите. // Фамилия. Вестник „Сега“, 5 юли 2003. Посетен на 2013-06-20.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Златьо Бояджиев- Картини на Златьо Бояджиев
|
Портал „
Портал „
Портал „