Златьо Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Златю Бояджиев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златю Бояджиев
Автопортрет
Автопортрет
Роден
22 октомври 1903 г.(1903-10-22)
Починал
2 февруари 1976 г. (на 72 г.)
Националност Флаг на България България
Стил живопис
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Цено Тодоров
Награди „Владимир Димитров – Майстора“
Златю Бояджиев в Общомедия

Златьо (срещано също като Златю или Злати) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка[1]. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност[2]. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Моливната скица – портрет на КЕРАЦА в средата според нея е бил първи негов опит след удара, строго академичен все още, през сълзи.
  2. Галина Минчева. Златю Бояджиев бил работохолик, не обичал парите. // Фамилия. Вестник „Сега“, 2003-07-05. Посетен на 2013-06-20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]