Стефан Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Македонски
български оперен певец
Портрет на Стефан Македонски. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на Стефан Македонски. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Научна дейност
Област Педагогика
Стефан Македонски в Общомедия

Стефан Спиров Македонски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на майстор резбар-иконописец от село Кърчища, Дебърско[1] и народна певица.[2] Стефан Македонски се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за Москва, за да се яви на изпит в Консерваторията. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.[3]

„Македонски между своите“, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“

По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва.

През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „Оперна дружба“ в едни от първите български оперни постановки: „Камен и Цена“ в ролята на Камен и „Борислав“ в ролята на кир Тодор.[4] Следва концертна дейност в цялата страна.

През есента на 1911 година Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „Кармен“ и „Самсон и Далила“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912 – 14, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти.

От 1914 до 1916 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.

Поздравителен адрес до Стефан Македонски по повод обявяването му за заслужил артист, 1928. Експонат на НИМ

След края на Първата световна война Македонски отново е поканен в състава на „Оперна дружба“. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 година, когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1930 – 32 година работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 година Подвижна народна опера.

Прекратява изпълнителна дейност през 1936 година.[3]

През 1948 година Македонски основава Държавния музикален театър и става негов първи директор. След смъртта му през 1952 година с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.

Роли и постановки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Македонски изпълнява роли в множество опери и оперети.

Македонски в сборника на Стоил Стоилов, източник: ДАА
Роли в опери
Роли в оперети
Постановки на опери
  • 1937 – „Тоска“ от Пучини;
  • 1945 – „Тоска“ от Пучини, „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини;
  • 1946 – „Вертер“ от Масне;
  • 1948 – „Цвета“ от Георги Атанасов, „Кармен“ от Бизе.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Стефан Македонски в центъра на Сливен

Стефан Македонски е носител на множество отличия. За изключително певческо и артистично майсторство през 1917 година е удостоен с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота. През 1927 година получава сребърен, а през 1947 година – и златен медал за наука, изкуство и култура.[4] Отново през 1947 година[2] Македонски става първият[4] носител на званието „народен артист“ за България. През 1950 година получава Димитровска награда.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихолов, Петко. Стефан Македонски. Живот и дейност. София, „Наука и изкуство“, 1956. с. 184.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 76.
  2. а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. (на български)
  3. а б М. Малинова, 120 години от рождението на Стефан Македонски, operabg.com. (мъртъв линк)
  4. а б в Мария-Бойка Малинова, Стефан Македонски – ехото на една пламенна душа, в-к „Дума“, 15 юли 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България