Имре Калман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Имре Калман
Kálmán Imre
унгарски композитор
Kálmán Imre cropped (Weidinger Vilmos, 1924).jpg
Роден
Починал
Погребан Виена, Австрия

Националност Флаг на Унгария Унгария
Професия композитор
Музикална кариера
Стил оперета
Активност 1908 – 1953
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион

Уебсайт
Имре Калман в Общомедия

Имре Калман (на немски: Emmerich Kálmán, на на унгарски: Kálmán Imre) е унгарски композитор, един от еталонните представители на жанра на оперетата.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край Балатонско езеро. Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. „С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята“. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман „Татарско нашествие“, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро „Татарско нашествие“ е поставена във Виена (под заглавието „Есенни маневри“), Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: „Циганинът примаш“ (1912), „Царицата на чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандска женица“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

В началото на 30-те години Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948 – 49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.

Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

Дадени са оригиналните заглавия, местата и годините на премиерите. В скоби са отбелязани премиерите на преведени и/или преработени версии на съответните творби.

  • „Татарско нашествие“ – Будапеща, 1908 („Есенни маневри“ – Виена, 1909; „Веселите хусари“ – Ню Йорк, 1909; „Есенни маневри“ – Лондон, 1912)
  • „Ветеранът“ – Будапеща, 1910 („Добрият другар“ – Виена, 1911; „Дадох злато за желязо“ – Виена, 1914; „Нейното войнишко момче“ – Ню Йорк, 1916; „Войнишко момче“ – Лондон, 1918)
  • „Циганинът примаш“ – Виена, 1912 („Шари“ – Ню Йорк, 1914) – известна в България като „Старият Рац“
  • „Синята къща“ – Лондон, 1912
  • „Малкият крал“ – Виена, 1912
  • „Госпожица Сузи“ – Будапеща, 1915 („Мис Спрингтайм“ – Ню Йорк, 1916; „Феята на карнавала“ – Виена, 1917)
  • „Царицата на чардаша“ – Виена, 1915 („Момичето от Ривиерата“ – Ню Йорк, 1917; „Циганската принцеса“ – Лондон, 1921)
  • „Холандска женица“ – Виена, 1920 („Малко холандско момиче“ – Лондон, 1920; „Холандесита“ – Испания, 1921; „Холандското момиче“ – САЩ, 1925)
  • „Баядерка“ – Виена, 1921 („Принцесата на янките“ – Ню Йорк, 1922)
  • „Графиня Марица“ – Виена, 1924 („Графиня Марица“ – Ню Йорк, 1926; „Марица“ – Лондон, 1938)
  • „Принцесата на цирка“ – Виена, 1926 („Принцесата на цирка“ – Ню Йорк, 1927)
  • „Златна зора“ – Ню Йорк, 1927
  • „Херцогинята на Чикаго“ – Виена, 1928 („Херцогинята на Чикаго“ – САЩ, 1929)
  • „Теменужката от Монмартър“ – Виена, 1930 („Париж през пролетта“ – САЩ, 1930; „Целувка през пролетта“ – Лондон, 1932)
  • „Рони“ – филмова оперета, Берлин, 1931
  • „Дяволският конник“ – Виена, 1932
  • „Императрица Жозефина“ – Цюрих, 1936
  • „Мис Ъндърграунд“ – написана 1942, непредставена
  • „Маринка“ – Ню Йорк, 1945
  • „Аризонска лейди“ – Берн, 1954