Бела Барток
| Бела Барток Bartók Béla | |
|---|---|
| унгарски композитор и пианист | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 26 септември 1945 г.
|
| Погребан | САЩ |
| Религия | Унитарианство |
| Националност |  Унгария |
| Работил в | композитор, пианист |
| Награди | Награда "Кошут" (1948) |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, класическа музика |
| Инструменти | пиано |
| Участник в | Унгарска академия на науките |
| Уебсайт | www.bartok.hu |
| Бела Барток в Общомедия | |
Бела Барток (на унгарски: Bartók Béla) е унгарски композитор и пианист.[1] Той е сред основателите на етномузикологията.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бела Барток е роден в Надсенмиклош на 25 март 1881 г. Баща му е директор на училище, а майка му – учителка. Има и по-малка сестра Елза. След смъртта на баща му през 1888 година майка му го учи да свири на пиано, а от 1893 година посещава уроци по пиано в Братислава.
През 1899 година се записва да следва пиано и композиране в музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и когато я завършва, вече има значителен творчески актив и същевременно си е спечелил име на завършен концертиращ пианист. В търсенето на своя личен стил Барток се опира на унгарския музикален фолклор. Задълбочената му работа над него като изследовател и творец дава забележителни резултати. Приносът на Бела Барток в изследването на фолклора е от световно значение. Творчеството му е неразривно свързано с народните песни и танци, които са претворени в големи художествени форми. С течение на годините интересът към произведенията на унгарския музикант нараства все повече и през второто десетилетие на нашия век той вече има славата на най-значителен съвременен композитор.[2]
От 1908 до 1934 г. е професор по пиано в музикалната академия „Ференц Лист“.[2]
През 1909 година се жени за първата си съпруга и се развежда през 1923 година. Още същата година сключва брак със своя студентка. От съпругите си има по един син.
Композиторът не може да се примири с настъплението на фашизма в неговата родина и през 1940 г. емигрира в САЩ, където през 1945 година умира от левкемия.
В областта на музикалния театър Бела Барток написва общо три произведения: операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911 г.) и балетите „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919).[2]
Освен с композиране Барток се занимава и със събиране на народни песни. Пътувайки през Унгария, Румъния, Словакия, Трансилвания, България, Близкия изток, той събира около 10 000 песни. Говори и пише на много чужди езици, сред които немски, английски, френски и руски.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.britannica.com
- ↑ а б в Сагаев, Любомир. Бела Барток. // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
|
