Сънниколау Маре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сънниколау Маре
Sânnicolau Mare
— град —
    
Герб
Sannicolau Mare 2008.jpg
Relief Map of Romania.png
46.0722° с. ш. 20.6294° и. д.
Сънниколау Маре
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тимиш
Площ 136,770000 km²
Надм. височина 82 m
Население (2002) 12 398 души
Пощенски код 305600
Официален сайт www.sannicolau-mare.ro
Сънниколау Маре в Общомедия

Сънниколау Маре (на румънски: Sânnicolau Mare, Sînnicolau Mare; на унгарски: Nagyszentmiklós, Надсентмиклош; на немски: Groß Sankt Nikolaus, Грос Занкт Николаус; на банатски български: Smikluš; на сръбски: Сент Николаш или Sent Nikolaš; всички означават Свети Николай Велики“) е градче в окръг Тимиш, Румъния, най-западният град на територията на страната. Намира се в региона Банат, близо до границите с Сърбия и Унгария. Има население малко по-малко от 13 000 души. Било е окръг (яраш) в комитат Торонтал по време на унгарското управление, с изключение на османското управление в прериода 1551-1716. В периода 1807-1820 е и център на комитата поради големия пожар в дотогавашния център Надбецкерк. През 1918 г. е окупиран от сръбски войски, а през 1919 г. става част от Румъния.

Тук е локализирана [1][2] важната българска крепост Ченад (Морисена) на река Муреш от времето на Първата българска държава. Едноименното ѝ днешно село отстои на 2,4 км от северно града на брега на реката.

Сънниколау Маре е най-известен със българското златно Съкровище от Надсентмиклош, от 23 предмета, открити край града (тогавашния Надсентмиклош в Кралство Унгария) през 1799 г. Днес те са изложени в Музея на историята на изкуствата във Виена и Националния исторически музей във София. Също така Сънниколау Маре е и родното място на известния унгарски композикор Бела Барток. Намира се на 64 км от Тимишоара, най-големият град в региона.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Историческо население на Сънниколау Маре[3]
Година Население Румънци Унгарци Немци Сърби Българи
1880 10 836 31,3% 10,8% 41,2% 11,4% н.б.
1890 12 311 31,3% 12,2% 43,5% 10,3% н.б.
1900 12 639 33,1% 15,3% 41,1% 9,8% н.б.
1910 12 357 32,6% 17,5% 39% 9,2% н.б.
1920 10 900 36,1% 10,6% 40,1% н.% н.б.
1930 10 676 40% 11,6% 35,2% 7,5% 0,3%
1941 10 640 42,1% 10,1% 35% н.б. н.б.
1956 9956 54,6% 12,4% 24,4% 6,5% 0,8%
1966 11 428 59,4% 10,9% 21,8% 6,4% 1%
1977 12 811 62,2% 10,9% 19% 4,7% 1,6%
1992 13 083 73,4% 10,6% 5,9% 4,6% 3,1%
2002[4] 12 914 76,8% 9,4% 3,2% 3,6% 3,6%

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Николов, Централизъм и регионализъм в Ранносреднивековна България, София, 2005., с. 192
  2. Деян Рабовянов, Национален aрхеологически институт с музей БАН, София 2011, с. 44
  3. Erdély etnikai és felekezeti statisztikája
  4. Recensamant 2001