Музей на историята на изкуството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей на историята на изкуството
Kunsthistorisches Museum
Сградата на музея
МестоположениеВиена
Тематикамузей
Основан1889
АрхитектГотфрид Земпер и Карл фон Хазенауер
Телефон+43 1 525240
Сайтwww.khm.at
Карта
Местоположение в Инерещат, Виена
Музей на историята на изкуството в Общомедия

Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.

Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.

Изгледи от сградата на музея[редактиране | редактиране на кода]

Колекция „Древно изкуство“[редактиране | редактиране на кода]

Египетска и близкоизточна колекция[редактиране | редактиране на кода]

Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:

Древногръцко и древноримско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.

Кабинет за приложно изкуство (Kunstkammer)[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието, Ренесанса и Барока, включително еклектика от XIX век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създадена през XVI век за краля на Франция Франсоа I.

Солница, изработка на Бенвенуто Челини (Маниеризъм)

Колекция от ренесансово изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Някои от най-известните картини са:

Рафаело Санцио. Мадоната на поляната. 1506
Пиетро да Кортона. Завръщането на Агар. ок. 1637

Изкуството на Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Колекция от изкуство от Германия[редактиране | редактиране на кода]

Фламандска живопис[редактиране | редактиране на кода]

Живопис от Епохата на маниеризма[редактиране | редактиране на кода]

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:

По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.

Джузепе Арчимболдо[редактиране | редактиране на кода]

Портрети на представители на Хабсбургите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]