Музей на историята на изкуството

Музей на историята на изкуството Kunsthistorisches Museum
	Сградата на музея
	Местоположение в Инерещат
Местоположение	Виена
Тематика	музей
Основан	1889
Архитект	Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер
Сайт	www.khm.at
	Музей на историята на изкуството в Общомедия

Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.

Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.

Съдържание

1 Изгледи от сградата на музея
2 Колекция древно изкуство
3 Портрети на представители на Хабсбургите
4 Външни препратки

Изгледи от сградата на музея[редактиране | редактиране на кода]

План на музейното съоръжение
Парадна стълба
Свод
Музейна зала

Колекция древно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Египетска и близкоизточна колекция[редактиране | редактиране на кода]

Колекциите от Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4 000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред забележителните произведения са:

Синьото хипопотамче Уилям (египетски фаянс)
Фараонът Тутмос III
Портрет на млада жена от вида Фаюмски портрети
Саркофаг от гранит

Древногръцко и древноримско изкуство,[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.

Gemma Augustea
Статуя на кентавър
Мозайка с изображение на Тезей
Статуя на гръцки бог
Саркофаг на амазонка
Камея „Gemma Claudia“
Статуя на Асклепий

Кабинет на приложно изкуство (Kunstkammer)[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж, след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с обекти от Средновековието, ренесанса и барока, вкл. еклектизма на на ХIХ век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създал я през ХVI век за краля на Франция Франсоа I.

Солница, изработка на Бенвенуто Челини (маниеризъм)

Колекция на ренесансово изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Някои от най-известните картини са:

„Свети Себастиан“ на Мантеня,
„Ecce homo“ на Тициан,
портретите на инфантата Маргарита Тереза от Веласкес,
„Вавилонската кула“ на Питер Брьогел Стария,
„Възнесението на Св. Дева“ на Рубенс,
както и много шедьоври на Микеланджело, Тинторето, Джорджоне, Рафаело, Албрехт Дюрер, Ян ван Ейк, Рембранд и други.

Рафаело Санцио. „Мадона на поляната“

Пиетро да Кортона. Завръщането на Агар

Изкуство на Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Джорджоне – „Тримата философи“. Ок. 1504.
Джорджоне „Лаура“. 1506.
Джовани Белини. „Млада жена оправя тоалета си“ (1514 – 16).
Тициан (1490 – 1576), Портрет на Изабела д’Есте, 1534 – 1536

Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Колекция на изкуство от Германия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на млад мъж, 1507
Леонард Бек, Свети Георги и дракона
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), Портрет на Джейн Сеймор, кралица на Англия, 1536 – 1537
Кристоф Амбергер (1505 – 1562), Портрет на Кристоф Бумбергер, 1543

Фламандска живопис[редактиране | редактиране на кода]

Рогир ван дер Вейден (1400 – 1464), Разпятие, 1440 – 1445
Йеронимус Бош – (1450 – 1516), Носене на кръста, 1490 – 1500
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), Детски игри, 1560
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), Вавилонската кула, 1563
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), цикъл на месеците : февруари-март, 1565
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), Връщане на стадата, 1565
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), „Ловци в снега“, 1565
Питер Брьогел Стария
„Карнавал посветен на битката между маслото и поста“
Питер Брьогел Стария
„Сватба“,

Живопис от епохата на маниеризма[редактиране | редактиране на кода]

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейния кризис на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на маниеризма в Западна Европа. В края на XVI в. по време на който пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на маниеризма, където работят:

По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.