Музей на историята на изкуството

Музей на историята на изкуството; Kunsthistorisches Museum
	Сградата на музея
Местоположение	Виена
Тематика	музей
Основан	1889
Архитект	Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер
Сайт	http://www.khm.at
	Музей на историята на изкуството в Общомедия

Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.

Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с тази на Природонаучния музей, който се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.

Съдържание

1 Изгледи от сградата на музея
2 Произведения
3 Портрети на представители на Хабсбургите
4 Външни препратки

Изгледи от сградата на музея[редактиране | редактиране на кода]

План на музейното съоръжение
Парадна стълба
Свод
Музейна зала

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията е разделена на 5 части:

Египетска и близкоизточна колекция,
Древногръцко и древноримско изкуство,
Приложно изкуство (Kunstkammer),
Живопис,
Кабинет на монетите.

Солница изработка на Бенвенуто Челини

– маниеризъм

Някои от най-известните картини са:

„Свети Себастиан“ на Мантеня,
„Ecce homo“ на Тициан,
портретите на инфантата Маргарита Тереза от Веласкес,
„Вавилонската кула“ на Питер Брьогел Стария,
„Възнесението на Св. Дева“ на Рубенс,
както и много шедьоври на #виж Микеланджело, Тинторето, Джорджоне, Рафаело, Албрехт Дюрер, Ян ван Ейк, Рембранд и други.

Колекция на изкуство от Италия[редактиране | редактиране на кода]

Рафаел Санти. „Мадона на поляната“

Пиетро да Кортона

„Тримата философи“, Джорджоне

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили ювелирните изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Северна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Пармиджанино, (1509 – 1571), Свети Павел, 1552

Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Джорджоне – „Тримата философи“. Ок. 1504.
Джорджоне „Лаура“. 1506.
Джовани Белини. „Млада жена оправя тоалета си“ (1514 – 16).
Тициан (1490 – 1576), Портрет на Изабела д’Есте, 1534 – 1536

Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Аньоло Бронзино (1503 – 1572), Светото семейство, 1550

Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Колекция на изкуство от Германия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на млад мъж, 1507
Леонард Бек, Свети Георги и дракона
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), Портрет на Джейн Сеймор, кралица на Англия, 1536 – 1537
Кристоф Амбергер (1505 – 1562), Портрет на Кристоф Бумбергер, 1543

Живопис от епохата на маниеризма[редактиране | редактиране на кода]

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейния кризис на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на маниеризма в Западна Европа. В края на XVI в. по време на който пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на маниеризма, където работят:

По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на художествения стил.