Музей на историята на изкуството
Музей на историята на изкуството Kunsthistorisches Museum |
|
---|---|
Сградата на музея |
|
![]() |
|
Местоположение | Виена |
Тематика | музей |
Основан | 1889 |
Архитект | Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер |
Сайт | www.khm.at |
Местоположение в Инерещат | |
Музей на историята на изкуството в Общомедия |
Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.
Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.
Изгледи от сградата на музея[редактиране | редактиране на кода]
Колекция древно изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Египетска и близкоизточна колекция[редактиране | редактиране на кода]
Колекциите от Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред забележителните произведения са:
Фараонът Тутмос III
Портрет на млада жена от вида Фаюмски портрети
Древногръцко и древноримско изкуство,[редактиране | редактиране на кода]
Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.
Кабинет на приложно изкуство (Kunstkammer)[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж, след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с обекти от Средновековието, ренесанса и барока, вкл. еклектизма на ХIХ век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създал я през ХVI век за краля на Франция Франсоа I.

Колекция на ренесансово изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.
Някои от най-известните картини са:
- „Свети Себастиан“ на Мантеня,
- „Ecce homo“ на Тициан,
- портретите на инфантата Маргарита Тереза от Веласкес,
- „Вавилонската кула“ на Питер Брьогел Стария,
- „Възнесението на Св. Дева“ на Рубенс,
- както и много шедьоври на Микеланджело, Тинторето, Джорджоне, Рафаело, Албрехт Дюрер, Ян ван Ейк, Рембранд и други.

Изкуство на Венеция[редактиране | редактиране на кода]
Джорджоне – „Тримата философи“. Ок. 1504.
Джовани Белини. „Млада жена оправя тоалета си“ (1514 – 16).
Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]
Антонело да Месина Св. Николай
Колекция на изкуство от Германия[редактиране | редактиране на кода]
Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на млад мъж, 1507
Леонард Бек, Свети Георги и дракона
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), Портрет на Джейн Сеймор, кралица на Англия, 1536 – 1537
Кристоф Амбергер (1505 – 1562), Портрет на Кристоф Бумбергер, 1543
Фламандска живопис[редактиране | редактиране на кода]
Рогир ван дер Вейден (1400 – 1464), Разпятие, 1440 – 1445
Йеронимус Бош – (1450 – 1516), Носене на кръста, 1490 – 1500
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), Детски игри, 1560
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), Вавилонската кула, 1563
Питер Брьогел Стария (1525 – 1569), „Ловци в снега“, 1565
Живопис от епохата на маниеризма[редактиране | редактиране на кода]
Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейния кризис на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на маниеризма в Западна Европа. В края на XVI в. по време на който пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на маниеризма, където работят:
По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.
Палма ил Джоване. Пиета
Художник Джузепе Арчимболдо[редактиране | редактиране на кода]
- Поредица Четирите стихии
- Портрети дъщерите на император Фердинанд Хабсбург
Анна Хабсбург-Австрийска
кралица на Испания
Портрети на представители на Хабсбургите[редактиране | редактиране на кода]
Фердинанд IV Хабсбург като дете с майка му Мария-Анна Испанска
худ. Франс Льойкс? (1634)Мариана Австрийска,
худ. Диего Веласкес ок.1652 – 1653Инфата Маргарита-Тереза в розова рокля
худ. Диего Веласкес(1654)Инфанта Маригарита-Тереза в жълта рокля
худ. Диего Веласкес (1656)Инфанта Маргарита-Тереза в синя рокля
худ. Диего Веласкес(1659)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|