Музей на историята на изкуството
Музей на историята на изкуството Kunsthistorisches Museum | |
---|---|
Сградата на музея | |
Местоположение | Виена |
Тематика | музей |
Основан | 1889 |
Архитект | Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер |
Телефон | +43 1 525240 |
Сайт | www.khm.at |
Местоположение в Инерещат, Виена | |
Музей на историята на изкуството в Общомедия |
Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.
Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.
Изгледи от сградата на музея[редактиране | редактиране на кода]
Колекция „Древно изкуство“[редактиране | редактиране на кода]
Египетска и близкоизточна колекция[редактиране | редактиране на кода]
Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:
Фараонът Тутмос III
Портрет на млада жена от вида Фаюмски портрети
Древногръцко и древноримско изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.
Кабинет за приложно изкуство (Kunstkammer)[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието, Ренесанса и Барока, включително еклектика от ХIХ век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създадена през ХVI век за краля на Франция Франсоа I.

- Солницата на Бенвенуто Челини
Колекция от ренесансово изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.
Някои от най-известните картини са:
- Свети Себастиан на Андреа Мантеня
- Ecce homo на Тициан
- Портретите на инфантата Маргарита Тереза от Диего Веласкес
- Вавилонската кула на Питер Брьогел Стари,
- Възнесение Богородично на Петер Паул Рубенс,
- както и много шедьоври на Микеланджело, Тинторето, Джорджоне, Рафаело, Албрехт Дюрер, Ян ван Ейк, Рембранд и други.

Изкуството на Венеция[редактиране | редактиране на кода]
Джорджоне, Тримата философи. Ок. 1504.
Джовани Белини., Млада жена оправя тоалета си. 1514 – 1516.
Тициан, Портрет на Изабела д’Есте. 1534 – 1536
Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]
- Антонело ди Месина, Олтарна картина „Свети Касиан“
Колекция от изкуство от Германия[редактиране | редактиране на кода]
Албрехт Дюрер, Портрет на млад мъж. 1507
Леонард Бек, Свети Георги и дракона. ок. 1513-1514
Ханс Холбайн Младия, Портрет на Джейн Сеймор, кралица на Англия. 1536 – 1537
Кристоф Амбергер, Портрет на Кристоф Бумбергер. 1543
Фламандска живопис[редактиране | редактиране на кода]
Рогир ван дер Вейден, Разпятие. 1440 – 1445
Йеронимус Бош, Носенето на кръста. 1490 – 1500
Питер Брьогел Стари, Детски игри. 1560
Питер Брьогел Стари, Вавилонската кула. 1563
Живопис от Епохата на маниеризма[редактиране | редактиране на кода]
Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:
По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.
Якопо Палма Млади, Пиетà. Нач. на XVII век
Якопо Басано, Поклонение влъхвите. 1555
Николо дел Абате, Млад човек с папагал. 1540-те г.
Бартоломеус Спрангер, Херакъл в плен. ок. 1600
Джузепе Арчимболдо[редактиране | редактиране на кода]
- Поредица „Четирите стихии“ и „Годишните времена“
- Портрети на дъщерите на император Фердинанд Хабсбург
Анна Хабсбург-Австрийска
кралица на Испания
Портрети на представители на Хабсбургите[редактиране | редактиране на кода]
Франс Льойкс?, Фердинанд IV Хабсбург като дете с майка му Мария-Анна Испанска. 1634
Диего Веласкес, Мариана Австрийска. ок.1652 – 1653
Диего Веласкес, Инфата Маргарита-Тереза в розова рокля. 1654
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|