Албрехт Дюрер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт Дюрер
Durer self-portrait.jpg
Роден 21 май 1471 г.(1471-05-21)
Нюрнберг, Свещена Римска империя
Починал 6 април 1528 г. (на 56 г.)
Нюрнберг, Свещена Римска империя
Направление Северен Ренесанс
Албрехт Дюрер в Общомедия

Албрехт Дюрер (на немски: Albrecht Dürer) е германски художник, математик и изкуствовед. Още в ранна възраст той става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видният художник на Северния Ренесанс. Сред най-известните му работи са поредицата гравюри „Апокалипсис“, „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“, които са се превърнали в обект на постоянен анализ и интерпретации. Акварелите му го нареждат сред първите европейски пейзажисти, амбициозните му гравюри предизвикват революция в тази форма на изкуството.

Дюрер, добре запознат с изкуството на Италианския Ренесанс и хуманизма, става един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите. Мястото му на ключова фигура в Северния Ренесанс се утвърждава и от неговите трактати, излагащи вижданията му за математиката, перспективата и идеалните пропоции.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Къщата на Албрехт Дюрер в Нюрнберг
Портрет на майката, Барбара Холпер, 1490/93 г.

Бащата на Албрехт Дюрер носи същото име и е златар, който се преселва през 1455 година от Унгария в Нюрнберг. През 1467 година той се жени за дъщерята на своя майстор, Барбара Холпер. За 25 години съвместен живот тя ражда 18 деца. Албрехт е третото дете и вторият син в семейството и е роден на 21 май 1471 година.[1] Негов кръстник става Антон Кобергер, колега на баща му и дядо му, който по това време става печатар. Скоро той се превръща в най-известният германски издател, а най-известната му публикация е съдържащата почти две хиляди ксилографски гравюри на Михаел ВолгемутНюрнбергска хроника“ (1493).[2]

Дюрер става известен в сравнително ранна възраст и оставя доста автобиографични текстове, поради което животът му е сравнително добре документиран. От 1475 година семейство Дюрер живее в собствена къща, която се намира близо до крепостта. Албрехт Дюрер Младши описва майка си като прилежна и набожна жена, която наказва децата си често и „старателно“. Изтощена от честите бременности тя е в недобро здравословно състояние.

След няколко години в училище бащата на Дюрер го взима при себе си в работилницата, за да го изучи на златарство, но момчето показва голям талант за рисуване и през 1486 година става чирак на гравьора Михаел Волгемут. От този период са запазени един автопортрет на Дюрер, нарисуван огледално през 1484 година на пергамент, както и една „Мадона с два ангела“ от 1485 година. В края на 15 век Нюрнберг е голям и процъфтяващ град, поддържащ тесни връзки със Северна Италия, и едно от средищата на наскоро появилото се в Европа книгопечатане, а Волгемут е най-известният нюрнбергски художник и ръководи голямо ателие за производство на различни предмети на изкуството, най-вече ксилографии за книги.[2]

След като завършва чиракуването си при Волгемут, съгласно германската традиция Дюрер предприема продължително пътуване, в хода на което трябва да доусъвършенства занаята. Той заминава през 1490 година, може би отивайки при Мартин Шонгауер, който е водещият гравьор в Северна Европа, но умира малко преди пристигането на Дюрер в Колмар през 1492 година. Не е сигурно къде пътува Дюрер през това време, но изглежда посещава Франкфурт и Нидерландия. През 1493 година отива в Страсбург, където по това време живее известния скулптор Николаус Герхарт. От този период датира неговият пръв автопортрет, който вероятно рисува, за да изпрати на своята годеница в Нюрнберг.[2]

В началото на 1492 година Албрехт Дюрер отива в Базел, където работи при златаря Георг, брат на Мартин Шонгауер. Там създава известната си гравюрата „Свети Йероним“. Малко след завръщането си в Нюрнберг на 7 юли 1494 година, двадесет и тригодишният Дюрер се жени за Агнес Фрей в резултат на договореност, постигната по време на неговото пътуване. Тя е дъщеря на известен местен занаятчия, производител на месингови предмети. Двамата нямат деца.

Първо пътуване в Италия и известност[редактиране | edit source]

Езерце в гората

Три месеца след сватбата си Дюрер заминава сам за Италия, може би подтикнат от чумна епидемия в Нюрнберг. По време на пътуването си през Алпите той прави акварелни скици, някои от които са запазени до днес, а други са разработени в по-късни негови картини, като гравюрата „Немезида“. Това са и най-старите известни чисто пейзажни изображения в западноевропейското изкуство.[2]

В Италия Дюрер отива във Венеция, където се запознава с по-усложненото местно изкуство.[3] Под ръководството на Волгемут, Дюрер се е научил да изработва печатни гравюри със суха игла и ксилографии в германския стил, основан на работите на Мартин Шонгауер.[3] Още в Германия той има достъп до някои италиански картини, но двете му пътувания до Италия оказват много силно влияние върху него. Той пише, че Джовани Белини е най-възрастният и все още най-добрият от художниците във Венеция. Картините и гравюрите на Дюрер показват и други влияния, най-вече това на Антонио Полайоло с неговия интерес към пропорциите на тялото, на Мантеня, Лоренцо ди Креди и други. По време на пътуването си Дюрер вероятно посещава също Падуа и Мантуа.

При завръщането си в Нюрнберг през 1495 година Дюрер отваря собствено ателие. През следващите пет години стилът му все повече интегрира италиански влияния в основните северни форми. Сред най-добрите му работи от този период са ксилографии, предимно с религиозни мотиви, но също и със светски сцени. Те са с по-големи размери от повечето германски ксилографии дотогава и имат много по-сложна и балансирана композиция.

Известната поредица от 16 отлични гравюри, илюстриращи „Апокалипсис“ са датирани към 1498 година. През същата година Дюрер прави и първите 7 гравюри от „Страстите Христови“, а малко по-късно – поредица от 11 изображения на Светото семейство и различни светци. Около 1503-1505 година подготвя първите 17 илюстрации от поредица за живота на Богородица, която довършва години по-късно. Всички тези изображения са издадени като поредици след години, а по времето на създаването им се продават поотделно в значителни количества.[2]

По това време, в рамките на едно десетилетие Дюрер губи и двамата си родители – баща му умира през 1502 година, а майка му – през 1513 година.[4]

Малък заек 1502

От този първи период в творческия му път правят впечатление предимно портрети, както и няколко автопортрета: портрет на баща му (1497 в Лондон (National Gallery), негов автопортрет (1498) в Прадо в Мадрид, портрет на линдауерския търговец Освалд Крел (надписано "Осволт Крел. 1499") в Мюнхен, негов автопортрет от 1500 година също в Мюнхен, портрет на Фридрих Мъдрия (1494/97) в Берлин и други. От 1500 година е "Малкия Христос на кръста" в Дрезденската галерия, една картина, нарисувана с несравнимо майсторство. От тогава са и няколко творби за олтар: "Седемте страдания на Мария", Мария молеща се на Младенеца, както и олтара "св. Вайтер" заедно с Разпятието.

Връзката на Дюрер с хуманизма може да се открие и в илюстрациите му за "Quatuor libri Amorum" (1502) от Конрад Келтис, който от своя страна пък хвали Дюрер като втория Апел.

Пътешествието до Венеция (1505 до 1506)[редактиране | edit source]

Празникът Розенкранц, около 1506 г.

През 1505 година Дюрер предприема второ пътешествие до Венеция, където тогава са творили великите ренесансови художници от венецианската школа - Тициан, Джорджоне и Палма ил Векио. Албрехт Дюрер остава обаче най- много впечатлен от Белини, за когото казва в едно свое писмо, че е най добрия в изобразителното изкуство. Докато през първото си обучение още в родината си той се научава да цени точността на рисунката и буквалното пресъздаване, то тука той разбира каква огрома сила се крие в колорита, който по-късно му въздейства силно.

Немските търговци във Венеция поръчали за Вартоломеевата църква голямата картина "Празника Розенкранц", която по-късно император Рудолф II. купува на голяма цена и бива пренесена от четирима мъже в Прага, където се намира и сега в Народната Галерия. Картината представя коронясването на Мадоната от двама ангела. Тя слага на императора розови венци, а Младенеца - на папата, както и св. Доминик и няколко ангели на околностоящите. При тази картина лесно може да се разпознае венецианското влияние. Въпреки че Дюрер намира голямо признание във Венеция и получава предложение от венецианския съвет за годишна заплата в размера на 200 дуката, в замяна на което той е трябвало да се засели за постоянно във Венеция, той се отправя през късната есен на 1506 година обратно към родния си град Нюрнберг.*

1506–1514[редактиране | edit source]

От 1509 година Дюрер е назначен в Големия Съвет на Нюрнберг, което дава повод да се смята, че е вземал участие в планирането на художествени градски проекти.

Графики[редактиране | edit source]

Освен над някои малки творби в областта на гравюрата на мед и на дърво през тези години Дюрер работи и над три впечетляващи серии дърворезба. В тези поредици безспорно може да се открие таланта и майсторството на Дюрер в областта на графиката. По-подробно става на въпрос за:

  • Малките страсти (гравюра на дърво) (ок. 1509 и 1510) съдържаща 37 листа с формат 130x100мм, 1511;
  • Големите страсти (1510), значително по различна във формат и представяне от малките, съдържа 11 изображения от живота на Христос и една заглавна страница;
  • Живота на Мария (1510 и 1511) в 20 изображения.
св. Евстахий (ок. 1501)

От този период са и:

  • Малкото триединство (гравюра на дърво, 1511)
  • Меса на св. Григорий
  • Св. Кристоф
  • Св. семейство със св. Анна
  • Йоахим с розов венец.

Още по това време Дюрер е правил опити да рисува със суха игла на мед, така са създадени "Св. Вероника от 1510", "Страдащия Христос и каещия се Йеронимус". Двете картини са от 1512 година. От този момент нататък Дюрер започва да се занимава предимно с дърворезба и гравюра и по-рядо с картини. 1512 година Дюрер рисува малката картина "Светата Дева с голия младенец в ръце, държащ нарязана круша". През същата година е и създадена поредица от малки гравюри, които обхващат една трета от историята за страданията на Христос. Император Максимилиан му оказва уважението си като поставя неговите творби под защита от копиране. Други великолепни произведения от този период са: "Рицар, смърт и дявол", "Св. Йеронимус", "Меланхолия". Освен това от 1515 година са останали и няколко железни офорта.

Връзката с император Максимилиан I.[редактиране | edit source]

Император Максимилиан I. на зелен фон, 1519
Якоб Фугер, 1516/19

Дюрер е работил няколко пъти по поръчка на император Максимилиан I. От най-късно 1510/11 година е имало връзка между двамата, която е била проправена най-вероятно от Вилибалд Пиркхаймер. Всичките творби са служили главно за прославата на императора - освен Дюрер в тази насока са работили и творци като Ханс Бургмайр, Шойфелайн и Бек, а също Албрехт Алтдорфер, Лукас Кранах и Йорг Брой. По това време са възникнали паралелно гравюрите "Рицар, смърт и дявол" (1513), "Св. Йероним" и "Меланхолия I"(1514) или портрета на старата му майка два месеца преди смъртта ѝ (1514), който е първият точен портрет на смъртно болен човек.

1518 до 1520[редактиране | edit source]

От 1518 до 1520 година той се посвещава изключително на теоретична работа като например изучаване на пропорциите. През лятото на 1518 година той е представител на гр. Нюрнберг в аугсбургския Райхстаг, където овековачава Якоб Фугер и други значими личности чрез творбите си. Албрехт Дюрер се запознава с идеите на Реформацията, както и с учението на Мартин Лутер за когото твърди, че му е "помогнал в голямо притеснение".

Пътешествието в Нидерландия (1520–1521)[редактиране | edit source]

От 12 юни 1520 година Албрехт Дюрер и жена му се отправят на пътешествие през Бамберг, Франкфурт и Кьолн към Антверпен и други холандски градове, от там той се завръща чак на следващата година. Пътешествието в Холандия е представлявало за него истински триумф. Навсякъде майсторът е приет с възхищение, като антверпенския съвет му предлага годишна заплата от 300 гулдена, чудесна къща като подарък, свободна издръжка и заплащане на всички негови обществени поръчки, за да го убедят да остане за постоянно в Антверпен. Князе, чужди посланици, учени като Еразъм Ротердамски, и творци му заявяват уважението си и го правят с удоволствие част от своята компания. Новоизбраният император Карл V. го уверява, че запазва сичките му привелегии (всъщност това е била целта на цялото пътуване) и му зявява своята кралска благосклонност. От голямо значение за Дюрер е факта, че по време на пътешествието има възможността да се запознае с големите холандски съкровища на изкуството и да се запознае с тамошните изключителни творци. В резултат на пътешествието за нас са останали водените от Дюрер пътнически бележки в неговия дневник, както и множество изображения на духовници, благородници, творци и др. Обратното му пътуване към Нюрнберг започва на 2 юли 1521 година.

След завръщането си в родния си град Дюрер се захваща отново с огромно желание и страст за творческата си дейност. През годините 1520/21 той ръководи украсата на кметството.

Старата пинакотека в Мюнхен притежава две монументални творби на Дюрер датиращи от 1526 година: фигурите на апостолите Павел и Петър и на евангелистите Марк и Йоан в човешки ръст, които символизират четирите вида темперамент. Тези две плочи са били подарени първоначално на града Нюрнберг и са били изложени в тамошното кметство. От същата година са и картината "Йероним", най-добрата от всички картини на Дюрер, както и портрета на Якоб Муфел.

В последните си години Дюрер се отдава на теория на изкуствата, като стига до идеи, които противоречат на тези на италианците.

Смърт, гроб и наследство[редактиране | edit source]

Дюрер посочва далака си

След пътешествието до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6 април 1528 година, малко преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си - между които и силно уголемяване на далака му - Дюрер скицира в едно свое писмо до лекаря си.

До последния си ден Албрехт Дюрер е продуктивен, като за последно той е работил върху подготовката за отпечатване на една негова творба разискваща пропорциите на човешкото тяло.

Останките на Дюрер почиват недалече от гроба на неговия приятел Вилибалд Пиркхаймер в нюрнбергското гробище "Йоханесфридхоф", като дълго време са били покрити единствено от една обикновена метална плоча, приготвена от неговия свекър за гробницата на семейството. През 1681 година Йоахим фон Сандарт възобновява западналия гроб.

В негова чест през 19. век биват издигнати паметници и бюстове.

Статуи и други паметници[редактиране | edit source]

  • 1821, Фонтана "Албрехт Дюрер" в Нюрнберг (Maxplatz), проект на Карл Александер Хайделоф в класическа форма. Едновременно и паметник на Вилибалд Пиркхаймер.
  • 1840, Статуя за Нюрнберг по проект на Кристиян Даниел Раух, изпълнен от Якоб Даниел Бургшмит

Мястото на Албрехт Дюрер в историята на изкуствата[редактиране | edit source]

Апокалиптичния конник; Гравюра на дърво, Албрехт Дюрер

Дюрер допринася изключително много за развитието на гравюрата на дърво и мед. Той освобождава гравюрата на дърво от ролята ѝ за украсяване на книги и я издига до ранга на самостоятелно изкуство, което би могло да измести по-встрани картината. Дюрер създава богата гама оттенъци между тъмно и светло и по този начин доближава формално гравюрата на дърво до тази на мед.

Както при нея, така и при тази на мед Дюрер развива революционни техники и я усъвършенства като изкуство. Той става известен в цяла Европа чрез творби като "Рицар, смърт и дявол" и "Меланхолия I". Дюрер също както Тициан, Микеланджело и Рафаело е виждал ползата от печатането, чрез което е било възможно да разпространиш по-бързо и по-лесно своите творби и по този начин да увеличиш приходите си, както и да повлияеш на изкуството на целия континент.

Крепостта Мунот построена по плановете на Дюрер

Освен с творчество Дюрер се е занимавал и с теоретични проблеми свързани с изкуството като например проблема с перспективата при живописта. Занимавал се е и с укрепването на градски крепости. В тази област голям помощник му е бил римският архитект и теоретик Vitruv със своите десет книги "de Architectura". По идеите на Дюрер през 1527 година Ханс Бехайм престроява крепостната стена на Улм. А през 1585 година, след 22 години, е завършена единствената крепост, построена по концепциите на Дюрер.

Дюрер като математик[редактиране | edit source]

В историята на математиката Ренесансът се отличава като период, в който биват постигнати доста математически успехи благодарение на практици като инженера Simon Stevin, занаятчията Jost Buergi, юриста Франсоа Виет, картографа Герхард Меркатор (Gerhard Mercator) или твореца Пиеро дела Франческа.

DuererMuschellinie.png

Но "математикът" сред творците за своето време е бил безспорно Албрехт Дюрер. Той се сдобива през 1507 година с екземпляр от първото издание на преведената на латински "Елементи" на Евклид. Натоварен е също от император Максимилиан да помага на придворния астроном Йоханес Стьоберер да създаде карта на земното полукълбо. Неговата гравюра "Меланхолия I" съдържа няколко математически загатвания, една от които е изобразеният магически квадрат, чиито редове, колони и диагонали съдържат сумата 34 и който съдържа в своите две долни полета годината на създаване - 1514.

Научно погледнато значително постижение е книгата Underweysung der messung mit dem zirckel und richtscheyt in Linien ebnen unnd gantzen corporen, която е първата математическа книга на немски език, съдържаща много нови и значими открития. Думата "Messung" в заглавието стои във връзка с тогавашния превод "Messkunst", който е бил използван за гръцката дума геометрия и означава в днешен вариант "конструкция". В книгата си Дюрер дава дефиниция за специални дъги, разпознава графиката на елипсата, параболата и хиперболата като конични сечения, показва нов и съвсем точен метод за трисекцията на ъгъла, както и представя графически тангенсови функции. В своите методи Дюрер действа дедуктивно и систематично и осъзнава разликата между демонстративните и приблизителните решения, което го отличава от съвремениците му.

Сътрудниците на Дюрер[редактиране | edit source]

Днес се смята, че Дюрер не е приемал и обучавал ученици; по-скоро се лансира теорията, че в ателието си той е приемал обучени и самостоятелни художници и творци като калфи и на които е помагал да се доразвият.

Сътрудници на Дюрер са били Ханс Балдунг, познат като Грийн (от 1503 година калфа в ателието на Дюрер, до 1508), Бартел Бехам, Зебалд Бехам, Георг Пенч, Ханс Шойфелин (калфа от 1503), Ханс Шпрингинклее и Ханс фон Кулмбах.

Меланхолия I, Гравюра (1514)

Има предположения, че Матиас Грюневалд е бил отхвърлен от Дюрер. Много е вероятно брат му, Ханс Дюрер, да е получил образованието си в неговото ателие, като се вземе предвид, че участието му в работата над Хелер-олтар е доказана.

"Автопортрет"[редактиране | edit source]

В творчеството на Дюрер виждаме величав и мъжествен, истински хуманистичен образ на човека от една сложна епоха. «Автопортрет» (1500. Старата Пинакотека. Мюнхен) заема особено място не само в немското, но и в цялото европейско изкуство, отразявайки дълбочината и противоречивостта на творческото съзнание, намиращо се на границата две епохи. Изобразявайки се в строго фронтална поза, Дюрер използва композиционна схема, която средневековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смъсъл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл — с готовността си да поеме и носи «кръста», даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно смирение прозира в това «сравняване» с Христос: своят несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност пред Твореца, надарил го с изключителната способност «да пресъздава света» — с четка и резец. В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло. Стремейки се да преодолее условностите на старото изкуство, Дюрер пръв от немските художници овладява напредничавите художествени достижения на ренесансова Италия. Подобно на Леонардо да Винчи, той въплъщава в себе си характерния за Ренесанса тип на художник-учен, съединил рационалното, научно познание за реалния свят с неговата дълбоко философски осмислена и преобразуваща, динамична, страстна фантазия на художник.

Избрани творби[редактиране | edit source]

Трите гения

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Графика[редактиране | edit source]

  • Големите страсти Христови и Апокалипсис, 1496–1498, гравюра на дърво
  • Трите "майсторски":
    • Конник, смърт и дявол, 1513, медна гравюра
    • Св. Йероним, 1514, медна гравюра
    • Меланхолия I, 1514, медна гравюра
  • Носорог, 1515, гравюра на дърво

Картини[редактиране | edit source]

Портрет на Елсбет Тухер, дат. от 1499
Мъчение на десет хиляди християни, 1507
  • Портрет на Албрехт Дюрер Старши (Флоренция), 1490.
  • Молещи се ръце (Виена), около 1508.
  • Портрет на Барбара Дюре, род. Холпер (Нюрнберг), около 1490–1493.
  • Каещия се Йероним (Кембридж), около 1494/97.
  • Мъжки образ на зелен фон (Кройцлинген), около 1497.
  • Автопортрет (Мадрид), 1498.
  • Портрет на Освол Крел (Мюнхен, Старата Пинакотека), 1499. Виж също и: изображението е Уикипедия.
  • Портрет на Елсбет Тухер (Касел]]), дат. 1499, Линденхолц 29,1 x 23,3 см.
  • Автопортрет (Мюнхен), 1500.
  • Поклонението на влъхвите (Флоренция), дат. 1504.
  • Празника Розенкранц (Прага), дат. 1506, първоначално във Венеция.
  • Мадоната с елхова скатия (Берлин), 1506.
  • Портрет на млад мъж (Виена), 1507.
  • Измъчването на десет хиляди християни (Виена), 1507.
  • Heller-Altar (Франкфурт/Майн), 1508/09;
  • "Императорските картини":
    • Император Карл Велики (Нюрнберг), 1511/12, 187,7 x 87,6 см.
    • Император Зигизмунд (Нюрнберг), 1512/13, 188,3 x 87,5 см.
  • "Портрет на Михаел Волгемут (Нюрнберг), 1516.
  • Портрет на император Максимилиян I. (Нюрнберг), 1519.
  • Св.Йероним, (Лисабон), 1521.
  • Мария с младенеца, държаща круша (Флоренция), 1526.
  • 'Портрет на Йоханес Клебергер (Виена), 1526.
  • Т. нар. Четири апостола (Мюнхен), 1526.
  • Портрет на Йероним Холцшуер, 1526.
  • Христос като спасител на света, последната картина на Дюрер- 1526.

Акварел[редактиране | edit source]

Долината при Калхройт (Берлин), 1500
Голямо парче от ливада (Виена), 1503
Конник, смърт и дявол, 1513
  • Долината при Калхройт (Берлин), 1500.
  • Езерце в гората (Лондон), 1495.
  • Малък полски заек, (Виена), 1502.
  • Голяма поляна, (Виена), 1503.

Литературни творби[редактиране | edit source]

  • Lehrbuch der Malerei (Учебник по живопис), от 1500, от това произведения са останали само откъслечни части.
  • Underweysung der messung mit dem zirckel vnd richtscheyt , Нюрнберг, 1525 (Digitalisat)
  • Etliche underricht, zu befestigung der Stett, Schloß vnd Flecken, Нюрнберг, 1527
  • Hierinn sind begriffen vier bücher von menschlicher Proportion (Тук са включени четири книги относно човешките пропорции), Нюрнберг, 1528 – посмъртно излезналата „Proportionslehre“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bartrum 2002, с. 93.
  2. а б в г д Bartrum 2002.
  3. а б Lee 2001.
  4. Allen 1903.

Източници[редактиране | edit source]

  • Allen, L. Jessie. Albrecht Dürer. Methuen & co, 1903.
  • Bartrum, Giulia. Albrecht Dürer and his Legacy. British Museum Press, 2002. ISBN 0714126330.
  • Lee, Raymond L и др. The Rainbow Bridge. Penn State Press, 2001. ISBN 0-271-01977-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Колекция от дигитални репродукции[редактиране | edit source]