Направо към съдържанието

Хипербола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за геометричната крива. За стилистичната фигура вижте Хипербола (литература).

Хиперболите x2-y2=1 и y2-x2=1
Хиперболата като конично сечение

Хиперболата в математиката е равнинна алгебрична крива от втори ред с канонично уравнение .[1][2] Състои се от два клона, има два фокуса и две асимптоти с уравнения . Пресечната точка на асимптотите представлява център на симетрия за хиперболата. При това центърът на хиперболата е в началото на координатната система. Оста на хиперболата, наречена главна ос, съвпада с оста x. Върховете ѝ са с координати (a,0) и (-a,0).

Параметричните уравнения на клона на хиперболата, отговарящ на x > 0, са:

x = a / cos α, y = b tg α.

Друго параметрично представяне на първия клон е:

x = a ch α, y = b sh α, -∞ < α < ∞.

Хиперболата наред с елипсата и параболата е един от трите типа конични сечения. Получава се като сечение на равнина с двата клона на коничната повърхнина. Въпреки че хиперболата се състои от два клона, тя е неизродено конично сечение, тъй като никой от клоновете, взет отделно, не представя алгебрична крива.

Две са свойствата на фокусите на хиперболата:

  1. За всяка точка Р от хиперболата, е постоянно число, и то равно на .
    Това свойство е причината в някои случаи хиперболата да се дефинира и като:

Геометричното място на точките P в евклидовата равнина, за които абсолютната стойност на разликата между разстоянията от P до две предварително фиксирани точки в равнината (фокуси), е постоянно число С.

  1. Допирателната към хиперболата във всяка нейна точка Р представлява ъглополовяща на .[3]

Разстоянието между фокусите се нарича фокално разстояние, а отношението е = |F1 F2| / C – ексцентрицитет на хиперболата.

Думата „хипербола“ произхожда от гръцки: ὑπερβολή, „прехвърляне“, „излишък“. Кривата е била известна още на Архимед, Аполоний от Пергам и Менехъм.[4]

Пример за хипербола е графиката на функцията y = 1 / x.

  1. хипербола // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 ноември 2025.
  2. ХИПЕРБОЛА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1160. Посетен на 25 ноември 2025.
  3. „The Penguin Dictionary of Mathematics“, John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989
  4. „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, С., 1984