Направо към съдържанието

Хипербола (литература)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стилистичната фигура. За геометричната крива вижте Хипербола.

Хиперболата в литературата е вид троп или стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях.[1][2] Хиперболата представя съзнателно преувеличение на характеристиката на предмет, на човек или на действие.

Пример: „От сто години не съм те виждал!“ – Силно преувеличава. А всъщност той има предвид, че не го е виждал от много време.

Най-простото обяснение е преувеличаване на качествата на предмет, човек или др.

Пример: Той е ужасно силен. – А всъщност изобщо не е.

Пример:

Порти да целуна, ще избухне пламък,
либе, отвори ми! Или си от камък?

(П. К. Яворов)

.

Противоположни на хиперболата са литотата и мейозата.

  1. хипербола // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 ноември 2025.
  2. ХИПЕРБОЛА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1160. Посетен на 25 ноември 2025.