Елипса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за геометричната крива. За стилистичния похват вижте Елипса (литература).

Елипса (от гр. έλλειψη - липса) в геометрията е геометрично място на точки M, за които сумата от разстоянията до две дадени точки F_1 и F_2 (наречени фокуси) е постоянна, т. е.

|F_1M|+|F_2M|=C.
Елипса

Окръжността е частен случай на елипса, когато двата фокуса съвпадат. Разстоянието |F_1F_2| се нарича фокусно разстояние, а отношението \epsilon=|F_1F_2|/C - ексцентрицитет.

Ексцентрицитетът характеризира разтеглеността на елипсата - колкото ексцентрицитетът е по-близък до 0, толкова повече елипсата наподобява окръжност, и обратното - колкото ексцентрицитетът е по-близък до 1, толкова тя е по-издължена.

Елипсата е вид конично сечение: ако един конус бъде пресечен от равнина, която не пресича основата на конуса и не е успоредна на нея, то сечението на конуса и равнината е елипса.

Частта от правата, минаваща през двата фокуса и ограничена от елипсата, се нарича голяма ос. Голямата ос е най-дългата отсечка, която свързва 2 точки от елипсата. Правата, която минава през центъра (по средата между фокусите) и сключва прав ъгъл с голямата ос, се нарича малка ос. Голямата полуос е половината от голямата ос. Аналогично малката полуос е половината от малката ос.


Параметрично уравнение на елипса[редактиране | edit source]

Размерът на елипсата се определя от две константи, условно означени с a и b, където a е дължината на главната полуос, а b - на малката полуос.

Осите на елипса


Елипса, чийто център е в началото на координатната система Oxy и е с главна ос по оста x, се определя от каноничното уравнение

\frac{x^{2}}{a^{2}} + \frac{y^{2}}{b^{2}} = 1

Следващата графика демонстрира питагоровата теорема a² = b² + c² като частен случай на долното непараметрично уравнение за (x = 0, y = b).

Ellipse PLS en.png

Същата елипса може да бъде представена чрез параметричните уравнения:

x = a\,\cos t
y = b\,\sin t
0 \leq t < 2\pi

където се използват тригонометричните функции синус и косинус.

Ако елипсата не е с център началото на координатната система, но отново главната ѝ ос е по оста x, тя може да бъде описана с уравнението

\frac{(x-h)^{2}}{a^{2}} + \frac{(y-k)^{2}}{b^{2}} = 1

където (h,k) са координатите на центъра.


Ексцентрицитет[редактиране | edit source]

Формата на елипсата се изразява с число, наречено ексцентрицитет на елипсата, означавано с e. Ексцентрицитетът се свързва с a и b чрез равенството

e = \sqrt{1 - \frac{b^2}{a^2}}

където c (линейният ексцентрицитет на елипсата) е равен на разстоянието от центъра до който и да е от фокусите.

e = \frac{c}{a}

Ексцентрицитетът е положително число между 0 (в частния случай на окръжност) и 1. Колкото е по-голям ексцентрицитетът, толкова е по-голямо отношението на a към b и следователно елипсата е по-издължена. Разстоянието между фокусите е 2ae.

Параметър(фокална полухорда) и полярни координати[редактиране | edit source]

Отсечката от фокуса на елипсата до самата елипса, перпендикулярна на главната ос, се нарича параметър (фокална полухорда) на елипса (бележи се с l). Връзката между него и a и b се изразява чрез формулата al = b2.

Ellipse, showing semi-latus rectum

Елипса, на която единият от фокусите е в центъра на координатната система, а другият лежи върху отрицателната част на абсцисата, се разглежда в полярни координати с помощта на следното уравнение:

r (1 + e \cos \theta) = l \,

Елипсата може да бъде разглеждана и като проекция на окръжност върху равнина, наклонена под ъгъл φ спрямо хоризонтална равнина, проектирана перпендикулярно върху нея. Тази проекция ни дава елипса с ексцентрицитет sin φ при φ различно от 90°.

Лице[редактиране | edit source]

Лицето на фигурата, заключена от елипсата, е S = \pi a b , където \pi е Архимедовата константа.

Обиколка[редактиране | edit source]

Обиколката на елипсата е 4aE(e), което не може да бъде изразено с проста функция. E в случая е пълен елиптичен интеграл от втори род.

Точното решение за изразяване на обиколката на една елипса е безкраен ред:

c = 2\pi a \left[{1 - \left({1\over 2}\right)^2e^2 - \left({1\cdot 3\over 2\cdot 4}\right)^2{e^4\over 3} - \left({1\cdot 3\cdot 5\over 2\cdot 4\cdot 6}\right)^2{e^6\over5} - \dots}\right]\!\,

Добро приближение, дадено от Рамануджан:

c \approx \pi \left[3(a+b) - \sqrt{(3a+b)(a+3b)}\right]\!\,

където a и b са съответно голямата и малката полуос.

Горното може да бъде записано и като:

c \approx \pi a \left[ 3 (1+\sqrt{1-e^2}) - \sqrt{(3+ \sqrt{1-e^2})(1+3 \sqrt{1-e^2})} \right] \!\,


Свойства като отражател[редактиране | edit source]

Ако имаме елипсовидно огледало с източник на светлина в един от фокусите, тогава всички лъчи ще се отразяват към една точка - втория фокус. Тъй като няма друга крива с това свойство, то може да бъде използвано като алтернативна дефиниция на елипса .

Елипсата във физиката[редактиране | edit source]

Йохан Кеплер открива, че орбитите, които планетите описват около Слънцето, са с форма на елипса. Това е и първият закон на Кеплер. По-късно Исак Нютон обяснява, че този факт е естествен резултат от неговия закон за всебщото привличане.


Елипсите в компютърната графика[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]