Рафаело Санцио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рафаело)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рафаело Санцио
Raffaello Sanzio
италиански художник и архитект
Автопортрет от 1506 година
Автопортрет от 1506 година

Роден
Починал
Погребан Пантеон

Религия Римокатолическа църква
Кариера в изкуството
Стил ренесанс
Учители Пиетро Перуджино
Семейство
Подпис Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520 08 Signature.jpg
Рафаело Санцио в Общомедия

Рафаело Санцио да Урбино (на италиански: Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Зрелия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век.

По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.[3]

Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още от Джорджо Вазари: ранните му години в Умбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504 – 1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.[4]

Въпреки относително краткия си живот, Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим, повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от работите на Рафаело се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното произведение на Рафаело – „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сегнатура.

Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперник Микеланджело става по-популярен и едва през 18 – 19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Вероятен автопортрет на Рафаело като юноша

Рафаело Санцио е роден в Урбино на 6 април 1483 година в семейството на Джовани Санти, художник и поет в двора на местните херцози. При херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и съпругата му Елизабета Гонзага градът е сред водещите италиански средища на литературата и изкуството. Рафаело израства в двора на херцозите, където придобива своите обноски и умения за общуване, подчертавани от Вазари.[5] Там той се запознава с придобиващи популярност млади писатели, като Балдасаре Кастильоне, Бернардо Довидзи и Пиетро Бембо. Опитът на Рафаело в дворцовия живот му дава възможност по-късно с лекота да се движи във висшето общество, с което създава впечатлението, че напредва в кариерата без усилия. От друга страна той не получава особено добро класическо образование и не е сигурно, че може да чете добре на латински.[6]

През 1491 година умира майката на Рафаело, а през 1494 година – и баща му, който междувременно се е оженил повторно. Останал кръгъл сирак на 11 години, Рафаело остава под попечителството на единствения си чичо Бартоломео, свещеник, който впоследствие води продължителни съдебни дела с мащехата му. Самият Рафаело вероятно продължава да живее с нея, когато не чиракува при някой художник.

По това време той вече показва известен талант, а според Вазари дори помага на баща си, докато той е жив.[7] Дори след смъртта на Джовани Санти ателието му продължава да работи и Рафаело, заедно с мащехата си, изглежда участва в неговото управление от ранна възраст. Преждевременно развитият му талант може да се види в една запазена скица на автопортрет от юношеските му години. Още в Урбино Рафаело се запознава с работите на починалия през 1475 година местен придворен художник Паоло Учело и на живеещия в близкия град Чита ди Кастело Лука Синьорели.[8]

Според Вазари, бащата на Рафаело го води да чиракува в ателието на известния умбрийски художник Пиетро Перуджино, но този факт е оспорван, поради ранната възраст на Рафаело при смъртта на баща му и липсата на други източници, които да го потвърждават. Според друга теория, той получава известно обучение от Тимотео Вити, който от 1495 година е придворен художник в Урбино.[9] Повечето съвременни изследователи приемат, че Рафаело работи като помощник на Перуджино около 1500 година. Влиянието на Перуджино върху ранните работи на Рафаело също е ясно забележимо.[10] Освен стилистичната близост, техниката на двамата също е много близка.[11] През 1501 година Рафаело вече е наричан „майстор“ – по това време обучението му би трябвало да е приключило.

Първата му самостоятелна поръчка е тази за Чита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа – красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 година той прави два диптиха. Първият има два сюжета – „Трите грации“ и „Сънят на рицаря“, а вторият е „Свети Георги в борба с дракона“. И в двата диптиха се забелязва влияние на античното изкуство.

Флорентински период[редактиране | редактиране на кода]

През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посвещава изцяло на тях. През 1504 г. Рафаело прави първата си значителна творба – „Обручение Богородично“, в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог“, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за свой приятел, флорентински търговец създава „Мадоната с щиглеца“ (1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо. Други негови творби от този период са „Портрет на Пиетро Бембо“ (1504 – 1506), „Млада жена с еднорог“ (1505), портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), „Полагане в гроба“ и „Оплакване на Христа“ (1507), Света Екатерина Александрийска „Мадона Естерхази“ и „Хубавата градинарка“ (1508).

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

Атинската школа“ (1511 – 12)
Адам и Ева, фреска на тавана от стаята на подписите.

През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от залите на Ватиканските музеи – Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, т.нар. Стаи на Рафаело. Това става по съвет на Браманте и целта на папа Юлий II е била да засенчи апартамента на своя предшественик представител на династията на Борджиите, папа Александър VI. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на подписите) – „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509 – 11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей.

Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит – Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с червена дреха и зелена шапка/.

Залите са четири, но четвъртата зала Залата на Константин е по-малко известна, тъй като е изрисувана от учениците на Рафаело след неговата смърт. Залите са малки, приблизително 6 на 9 m. Изрисувани са в периода 1508 – 1517 г. И 4-те стени на всяка от залите са изрисувани с огромни стенописи, покриващи цялата им повърхност. До смъртта на Юлий II през 1513 г. са изрисувани само 2 от стаите, но неговия наследник папа Лъв X продължава делото му.

Схема на разположение на фреските в стаите на Рафаело[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед (I) Общ изглед (II) Източна стена Южна стена Западна стена Северна стена Таван
Зала на подписите
1 Estancia del Sello (Vista general I).jpg
2 Estancia del Sello (Vista general II).jpg
"The School of Athens" by Raffaello Sanzio da Urbino.jpg
Raphael - Cardinal and Theological Virtues.jpg
Raphael - Disputation of the Holy Sacrament.jpg
Raphael - The Parnassus.jpg
Raphael - Ceiling of the Selling Room.jpg
Атинската школа Мъдрост, умереност и сила Диспута Парнас
Залата на Хелиодор
8 Estancia de Heliodoro (Vista general I).jpg
9 Estancia de Heliodoro (Vista general II).jpg
Raphael - The Expulsion of Heliodorus from the Temple.jpg
Raphael - The Mass at Bolsena.jpg
Raphael - The Meeting of Leo the Great and Attila.jpg
Raphael - Deliverance of Saint Peter.jpg
Raphael - Ceiling of the Room of Eliodorus.jpg
Изгонването на Хелиодор от храма Месата в Болсена Срещата на Лъв Велики с Атила Избавлението на свети Петър
Залата на Пожара в Борго
15 Estancia del Incendio del Borgo (Vista general I).png
16 Estancia del Incendio del Borgo (Vista general II).jpg
Raphael - Battle of Ostia.jpg
Raphael - Fire in the Borgo.jpg
Raphael - Coronation of Charlemagne.jpg
Raphael - Oath of Leo III.jpg
Perugino - Ceiling of the Room of Fire in the Borgo.jpg
Битката при Остия Пожарът в Борго Коронацията на Карл Велики Лъв III (папа)
Залата на Константин
113d Sala de Constantino (Vista, d).jpg
113e Sala de Constantino (Vista, e).jpg
School of Raphael - Vision of the Cross.jpg
Giulio Romano - The Battle of the Milvian Bridge.jpg
Giannfrancesco Penni - Baptism of Constantine.jpg
School of Raphael - Donation of Rome.jpg
Tommaso Laureti - Ceiling of Room of Constantine.jpg
Видението на кръста Битката при Милвийския мост Константинов дар Кръщението на Константин

Римски мадони[редактиране | редактиране на кода]

Сикстинската мадона
Мадона Алба Собственост до 1931 г. на Ермитажа и продадена в частна колекция.

В Рим Рафаело рисува около десет картини с Мадона. От тях най-известни са „Мадона Алба“ (1510 г.), „Мадона Фолиньо“ (1512 г.), „Мадоната с рибата“ (1512 – 1514), „Мадоната в креслото“ (около 1513 – 1514 г.).

Едно от най-съвършените произведения на Рафаело е знаменитата „Сикстинската мадона“ (1512 – 1513 г.). Тази картина е поръчана от папа Юлий II за олтара на църквата на манастира свети Сикст в Пианченца. Цялостната композиция на картината е така изпълнена, че образът и специално очите на Мадоната да събират погледите на гледащите картината. Картината се намира в галерията на старите майстори в Дрезден, като представлява най-ценната картина на колекцията.

Олтарна живопис[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки претовареността си със задачите си във Ватикана, Рафаело изпълнява поръчки на църквите за създаването на олтари, като Света Цицилия, Носенето на кръста и други. Последният шедьовър на Рафаело е олтарната картина Преображение рисувана между 1516 и 1520 г.

Гоблени[редактиране | редактиране на кода]

„Чудотворният улов на риба“
„Апостол Павел произнася в Атина проповедта си“

Един от важните папски проекти, който е възложен на Рафаело, са проектите за гоблени, предназначени за покриване на стените на Сикстинската капела. Нарисувани са между 1515 – 16 и показват сцени от Евангелието и Деянията на апостолите. Част от гоблените са свързани с деянията на апостол Павел, а част с деянията на апостол Петър, като „Чудотворният улов на риба“, „Апостол Павел произнася в Атина проповедта си“ и други. Рисунките на Рафаело са изпратени в Брюксел при Петер Кук ван Алст за изработката на гоблените. Вероятно Рафаело е успял да види гоблените преди смъртта си. Рисунките, които са били десет и от които в момента са останали седем, в момента се намират в Виктория и Албърт (Музей). Гоблените са поставяни само при специални случаи в Сикстинската капела. Тъй като при изработката на гоблените са използвани златни и сребърни конци по време на разграбването на Рим през 1527 част от гоблените са изгорени за да се вземат ценните метали.

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

В Рим Рафаело освен поръчките, които трябва да изпълнява за папството, както и голямото количество картини на религиозни теми създава и портрети. През 1512 г. създава Портрет на папа Юлий II, считан за шедьовър в портретното изкуство. По поръчка на папското обкръжение е направен Портрет на кардинал Александър Фарнезе (около 1512 г.) и Портрет на Лъв Х с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси. Създава портретите на Балдасаре Кастильоне, Биндо Алтовити както и своя Автопортрет (Рафаело) и Автопортрет с приятел (1518 – 1520). Освен портретите през този период Рафаело рисува и няколко автопортрета. Въпреки че това не специално посочено, мнението на експертите се основава на приликите на портретите.

Графика[редактиране | редактиране на кода]

Рафаело е един от най-прецизните графици в историята на изобразителното изкуство и използва графиката основно за подготовка на своите композиции. По разкази на неговите съвременници, той е поставял на пода много подготвени рисунки и започва да рисува бързо като ползва една или друга рисунка. Над 40 скици са останали от фреската Диспут за залите на Рафаел, а вероятно са направени в действителност много повече. Той използва различни рисунки, за да прецизира разположението на фигурите и композицията си очевидно в много по-голям обем от другите художници. Когато прави финалната композиция Рафаело прави скици в пълен размер, които се пробиват със игла и чрез торбичка със сажди се оставят точки за линиите, които служат за водачи. Това се вижда на фреската Атинска школа в залите на Рафаело и на оригиналите от много рисунки.

През 2012 г. в Сотбис е продадена рисунката на Рафаело Глава на млад апостол, рисувана през 1519 и 1520 за картината Преображение Цената е 29 721 250 фунта стерлинга.[12]

Гравюра[редактиране | редактиране на кода]

Лукрецея, Гравюра от Раймонди по рисунка на Рафаело.[13]

Рафаело не изработва лично гравюри, но влиза в съдружие с Маркантонио Раймонди за производство на гравюри по дизайн на самия Рафаело. Това води до създаването на най-известните италиански гравюри през 16-ти век и е важно за развитието на литографията в Италия. Общо са изработени 50 гравюри, някои от които са копия на картини на Рафаело, а някои са направени специално за изработка на гравюри. Рафаело изработва рисунки, които Раймонди да прехвърли в гравюри.

Най-известните оригинални гравюри, които са резултат от съвместната им работа, са Лукреция, Съдът на Парис и Избиването на младенците. Известни са и гравюри по картините на Рафаело: Парнас и Галатея.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Капелата Киджи, църквата Мария дел Пополо, Рим
Palazzo Branconio dell'Aquila, в момента разрушена

След смъртта на Донато Браманте през 1514 г. На Рафаел е възложено строителството на базиликата Свети Петър. Той променя плана на Браманте след неговата смърт, като се връща към традиционната форма на латинския кръст. Достроява започнатия от Браманте двор на Ватикана с лоджиите. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело.

Голяма забележителност са капелите на църквата, построени като семейни гробници на знатни римски благородници и духовници. Забележителна е капелата „Киджи“, проектирана от Рафаело за неговия покровител Агостино Киджи. Намира се в църквата „Санта Мария дел Пополо“ (на италиански: Santa Maria del Popolo), която е католическа църква на ордена на августинците в град Рим. Мозайката в купола на капелата, изобразяваща Създателя в обкръжението на осемте планети е изработена от Луиджи де Паче през 1516 г., по рисунки на Рафаело. В капелата са и великолепните статуи „Пророк Йона излиза на брега“ от Лоренцето, и „Пророк Данаил с лъвовете“ (1655 – 1657) и „Авакум и ангелът“ (1658 – 1661), последните изваяни от Джовани Лоренцо Бернини, по поръчка на папа Александър VII.

Той създава и проектите на някои други сгради и за кратко време става най-известния архитект в Рим като работи за тесен кръг приближени на папата. Юлий II прави промени в плана на улиците на Рим, създавайки нови транспортни пътища, които да бъдат застроени със сгради. Една важна сграда е „Palazzo Branconio dell'Aquila“ по-късно е разрушена за да направи място на площада на Бернини за свети Петър. Скиците на сградата са запазени, показвайки богатата необичайна фасада с оцветените панели на третия етаж и скулптурите на втория етаж.

Форнарина,Предполагаемата дългогогодишна метреса на Рафаело

Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ – образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело.

Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той изобразява в „Дона Велата“ (1512 – 13); През 1513 той създава едно от най-известните си произведения – „Сикстинската мадона“. В нея Мадоната има излъчване на кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от папа Сикст и св. Варвара.

Рисува и много други картини с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са „Св. Цецилия“ и кръглата „Мадона Алба“ (1511). Една от последните му творби е „Преображение Христово“, поръчка на Джулио ди Медиано.

Също както и Микеланджело, Рафаело пише сонети.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на Рафаел и Мария Бибиена в Пантеона. Мадоната на Лоренцо.
Саркофагът на Рафаело

От 1517 г. до смъртта си Рафаело живее в Palazzo Caprini в Борго (район на Рим), в палат направен по проект на Браманте. Никога не се е женил, но през 1514 г. е сгоден за Мария Бибиена, племенница на кардинал Бернардо Довици Бибиена. Вероятно този годеж е договорен с кардинала, но не се стига до брак и през 1520 г. тя умира. Легендата говори, че Рафаело има много афери, но в неговия живот в Рим постоянно присъства Форнарина или Маргарита Лути, дъщерята на пекаря (fornaro) Франческо Лути. Маргарита Лути (Форнарина) присъства като модел в много картини на Рафаело. До смъртта на Рафаело, Мария Лути живее в дома му. Въпреки рязкото влошаване на състоянието на Рафаело преди смъртта му, той успява да се погрижи да остави достатъчно средства на метресата си, както и на другите близки.

Ранна смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. По негово желание той е погребан в Пантеона, днес Santa Maria ad Martyres в един античен саркофаг. Мраморната статуя на Светата Дева, която е поставена над арката над саркофага, известна като Madonna del Sasso (Мадоната на скалата), защото е стъпила с крак върху скала е поръчана от Рафаело. Тя се счита от хората за чудотворна. Вдясно от саркофага е погребана неговата годеница Мария Бибиена. Има и бюст на Рафаело от 1833 г. Освен това има и две паметни плочи на Мария Бибиена и Анибале Карачи. Едва през 1833 г. гроба на Рафаело е отворен от папа Грегор XVI, за да провери наличието на тялото. Отварянето на гроба е отразено през 1836 г. на картина на Francesco Diofebi. След смъртта на Рафаело, неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му:„Ille hic est Raphael, timuit quo sospite vinci, rerum magna parens et moriente mori.“ „Тук лежи Рафаело, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.

В чест на Рафаело е наречен кратер на планетата Меркурий.

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Рафаело има голям брой ученици. Най-талантлив от тях е Джулио Романо. След смъртта на Рафаел създава цикъл порнографски рисунки, след което последва скандал и е принуден да отиде в Мантуа. Друг ученик е Джовани Нани, който се връща в Удине и създава редица добри картини. работи във Флоренция и Генуа.

Колекция в Потсдам[редактиране | редактиране на кода]

Една богата колекция от петдесет копия на произведения на Рафаело, някои от които от колекцията на Фридрих Вилхелм III се намират в залата на Рафаело в Оранжерията (Оранжерийния замък) в Потсдам. Копията в по-голямата си част са с оригиналните размери и само фреските като например тази на Атинската школа са с намалени размери.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Избрани произведения
Картина Наименование Кога е създадена Размери, Материал Изложба/колекция/собственик
Rafael - ressureicaocristo01.jpg
Възкресение Христово 1499 – 1502 52 × 44 cm, Масло и дърво Музей на изкуствата Сан Паоло
Raffaello, God the Father and the Virgin Mary.jpg
Вечният сред херувимите и главата на Мадоната/фрагменти 1500/1501 Масло върху дърво
31 × 27 cm,
57 × 36 cm,
112 × 75 cm,
51 × 41 cm
Museo di Capodimonte
Лувър
Pinacoteca Tosio Martinengo (Brescia)
Pala degli Oddi (Raphael) September 2015-1a.jpg
Олтара на Оди – Коронацията на Мария 1502 – 1503 267 × 163 cm, Маслена темпера Ватикански музеи
Raphael - The Annunciation (Oddi altar).jpg
Олтара на Оди: Съобщаване на благата вест 1502 – 1503 27 × 50 cm, Маслена темпера върху дърво Ватикански музеи
The Adoration of the Magi - Rafael.jpg
Die Anbetung der Könige (Oddi-Altar) 1502 – 1503 27 × 50 cm, Маслена темпера върху дърво Ватикански музеи
Raphael Presentation in the Temple.jpg
Darstellung im Tempel (Oddi-Altar) 1502 – 1503 27 × 50 cm, Маслена темпера върху дърво Ватикански музеи
Raffael 024.jpg
Мадона Конестабле 1502 – 1504 17,9 × 17,9 cm, Маслена темпера върху платно Ермитажа
Raffaello - Spozalizio - Web Gallery of Art.jpg
Vermählung Mariä 1504 170 × 117 cm, Масло върху дърво Пинакотека Брера
RAFAEL - Sueño del Caballero (National Gallery de Londres, 1504. Óleo sobre tabla, 17 x 17 cm).jpg
Сънят на рицаря 1504 17,1 × 17,1 cm, Eitempera auf Pappelholz Лондонска национална галерия
TheHolyFamilyWithTheLamb.jpg
Светото семейство с агне 1504 32 × 22 cm, Масло върху дърво Частна колекция
Madonna and Child Enthroned with Saints.jpg
Олтара Колона 1502 – 1505 Масло и злато върху дърво
172,4 × 172,4 cm,
64,8 × 171,5 cm
Музей на изкуството „Метрополитън“, Inv. Nr. 16.30ab
St. Georg mit Drachen.jpg
Св. Георги в битка с дракона 1504 – 1506 28,5 × 21,5 cm, Масло върху дърво Национална галерия на изкуствата
Madona del gran duque, por Rafael.jpg
Малката мадона 1505 84 × 55 cm, Масло върху дърво Палат Пити
Raffaello Sanzio.jpg
Автопортрет 1505/1506 45 × 33 cm, Масло върху дърво Уфици
CristoRaffaello.jpg
Благославящия Христос около 1506 H 31,7 × B 25,3 cm, Масло върху дърво Pinacoteca Tosio Martinengo, Brescia
Madonna del cardellino dopo il restauro.jpg
Мадоната с щиглеца etwa 1506 107 × 77 cm, Масло върху дърво Уфици
Raphael - Madonna in the Meadow - Google Art Project.jpg
Мадоната в зеленината 1506 113 × 88 cm, Масло върху дърво Музей на история на изкуството, Виена
La-belle-jardiniere.jpg
Хубавата градинарка 1507 – 1508 122 × 80 cm, Масло върху тополово дърво Лувър
Tempi Madonna by Raffaello Sanzio - Alte Pinakothek - Munich - Germany 2017.jpg
Мадона Темпа etwa 1508 75 × 51 cm, Масло върху дърво Ватикански музеи
La scuola di Atene.jpg
Атинска школа 1510 – 1511 500 × 770 cm, Фреска Стаите на Рафаело
Raffael 026.jpg
Мадоната в креслото 1513 – 1514 71 × 71 cm, Масло върху дърво Палати Пити
Transfiguration Raphael.jpg
Преображение 1516 – 1520 405 × 278 cm, Маслена темпера върху черешово дърво Ватикански музеи, Inv. Nr. 333
Raffaello Sanzio - Ritratto di Leone X coi cardinali Giulio de' Medici e Luigi de' Rossi - Google Art Project.jpg
Портрет на папа Лъв Х 1517 – 1519 155,5 × 119,5 cm, Масло върху дърво Уфици
Raffaello Santi - Madonna della Rosa (Prado).jpg
Мадоната с розата 1518 – 1520 103 × 84 cm, Масло върху дърво Музей Прадо

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.treccani.it.
  2. www.britannica.com.
  3. Honour, Hugh и др. A World History of Art. London, Macmillan, 1982. с. 357.
  4. Vasari. Life of Raphael from the Lives of the Artists. BCA, 1979. с. 208, 230.
  5. Vasari. Life of Raphael from the Lives of the Artists. BCA, 1979. с. 207.
  6. Jones 1983, с. 204.
  7. Jones 1983, с. 5.
  8. Jones 1983, с. 4 – 5, 8, 20.
  9. Jones 1983, с. 8.
  10. Wölfflin, Heinrich. Classic Art. An Introduction to the Renaissance. New York, Phaidon, 1968.
  11. Jones 1983, с. 17.
  12. Сайт Sotheby’s
  13. Lucretia. // Metropolitan Museum of Art. Посетен на 26 август 2010.

Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]

Jones, Roger и др. Raphael. Yale, 1983. ISBN 0-300-03061-4. с. 204.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]