Донатело
|
||||||||||
Донато ди Николо ди Бето Барди, (италиански Donato di Niccolò di Betto Bardi), познат като Донатело, ок. 1386 – 13 декември 1466, Флоренция) – е един от най-прочутите италиански скулптори от епохата на ранния Ренесанс, основоположник на индивидуалното скулптурно изображение. Една от най-прочутите негови творби е бронзовата статуя на „Давид“.
Донатело е роден във Флоренция или близо до нея между 1382 и 1387 г. Учи в класа на майстора живописец и скулптор Бичи ди Лоренцо, ползвайки се в покровителството на богатия флорентински банкер Мартели. За завършване на своето художествено образование той прекарва 2 или 3 години в Рим, заедно с известния архитект Брунелески. Една от неговите първи работи е орелеф от дребнозърнест камък, намираща се в църквата Санта-Кроче, във Флоренция и изобразяваща Благовещение. Донатело се придържа към реалистическите принципи, сякаш понякога нарочно намира некрасивите страни на природата.
-
Генерал Гатамелата, Падуа
-
Св. Йоан Кръстител
-
Юдит и Олоферн
През 1444 той е призован в Падуа да отлее от бронз конна статуя на кондотиера на венецианската република Еразмо ди Нарни (Erasmo Marzi da Narni), познат като Гатамелата. Сега тя стои пред църквата „Сан Антонио“. От времето на древните римляни не е била отливана такава колосална статуя.
Художникът остава в Падуа до 1456 и там прави, с помощта на своите ученици, няколко работи за украсата на църквата „Сан Антонио“. Най-забележителната от тях е бронзов барелеф, представящи сцени от живота на покровителя на Падуа. През 1457 той работи (отново във Флоренция) върху темата за Св. Йоан Кръстител, патрона на Флоренция. Донатело представя светеца във всички възрасти с отделни статуи, орелефи и барелефи. Заедно със своя ученик, Микелоцо Микелоци, прави и няколко надгробни паметници в църкви, сред които и известен монумент на антипапа Йоан XXIII във флорентинския баптистерий. Той служи за модел на много надгробни паметници. Последните години на своя живот Донатело прекарва във Флоренция, работейки до дълбока старост. Умира през 1466 и е погребан с големи почести в базиликата „Сан Лоренцо“, в която прави два бронзови амвона.
