Кондотиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кондотиер. Рисунка на Леонардо да Винчи
Андреа дел Кастано. Портрет на кондотиера Пипо Спано

Кондотиери (от на латински: condotta – договор за наемане на военна служба) се наричат ръководителите на военни отряди в Италия през XIVXVI в., които са на служба към градовете и се състоят основно от чужденци. Всеки отряд е сформиран около кондотиера – той го създава и разпуска по своя преценка, сключва договори (кондоти) за водене на военни операции. За осъществяването на последните кондотиерът получава пари – soldo (на италиански, на латински solidus – букв. твърд, „стабилен“) – монета с различна стойност през различните епохи, от името на която произлизат и италианската дума „soldato“, рускатасолдат“, английската „soldier“ и немската „Soldat“), за да се разплаща с наемниците. Случва се кондотиерите да завземат властта в града, към който са наети.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIII и XIV век италианските градове-държави Венеция, Флоренция и Генуа забогатяват от търговията си с Левант, но притежават много малки армии. В случай на нападение от чужди или съседни сили, благородниците договарят чуждестранни наемници да се бият за тях. Условията на службата са определени в condotta (договор) между града-държава и лидера на наемниците. Именно той е наречен Condottiere (кондотиер).

От XI до XIII век европейските войници водени от професионални командири се бият с мюсюлманите в кръстоносни походи (1095 – 1291). Офицерите кръстоносци придобиват голям боен опит в Светите Земи. Първите masnada (група странстващи войници) се появяват в Италия. Някои от тях са повече бандити отколкото наемници. Masnada не са италианци, а в по-голямата си част германци, от Херцогство Брабант, и от Арагон. Последните са испански войници, последвали Педро III Арагонски във войната на Сицилианската вечерня от октомври 1282. До 1333 други наемници пристигат в Италия за да се борят с Ян Люксембургски във войната на Перуджа срещу Арецо.

Първите организирани наемници в Италия са водени от дук Вернер фон Урслинген и граф Конрад фон Ландау. Групата на Урслинген се различава от другите по своя етичен код, предвиждащ дисциплина и равно разпределение на приходите. Тя постоянно нараства, докато не прераства в Голямата рота, чиито брой не надвишава 3000 барбути (всеки барбут включва рицар и оръженосец). Първата група с италиански предводител е „Ротата на Свети Георги“ формирана през 1339 и водена от Лодризио Висконти. Тя е разбита от Лукино Висконти от Милано (чичото на Лодризио и също кондотиер) през април 1339. По-късно, през 1377, втора „Рота на Свети Георги“ е образувана под лидерството на Алберико да Барбиано, граф на Конио, който в последствие преподава военна наука на кондотиери като Брачо да Монтоне и Джакомуцо Атендоло Сфорца.[1]

След като научават за военния си монопол в Италия, кондотиерите се прочуват със своята капризност и скоро диктуват условия на своите работодатели. Значителен брой кондотиери, като Брачо да Монтоне и Муцио Сфорца, стават властни политици. Много от тях са образовани мъже с познания по римска военна наука. Ето защо много кондотиери започват да се отнасят към военното дело от гледна точка на науката. Това е голям скок от рицарството, базирано на смелостта и физическата сила, традиционния средновековен възглед към войната. Кондотиерите започват да надделяват над врага чрез маневри, ограничавайки свободата му на действие.[2]

Средновековните кондотиери развиват военното дело във военна наука повече от всеки техен исторически предшественик. Те рядко застрашават себе си или хората под тяхно командване, избягват битка, когато е възможно, а също така и лимитират тежката работа и зимните преходи.

През 1347 г. Кола ди Риенцо екзекутира Вернер фон Урслинген в Рим, а Конрад фон Ландау поема командването на Голямата рота. След подписването на Мира от Бретини между Англия и Франция през 1360, Джон Хокууд повежда армия от наемници, наречена Бялата рота, в Италия. Тя играе голяма роля във войните от следващите 30 години. До края на века, италианците започват да организират полу-национални армии, включващи наемници, което продължава в Европа докато тази система не е заместена от националните армии. През 1363, граф фон Ландау е предаден от унгарските си войници и победен в бой от Бялата рота на Алберт Щерц и Джон Хокууд. Стратегически, барбутите са заменени от трима войници, група наречена ланча (lancia), състояща се от capo-lancia, коняр и момче; пет ланчи правят поста (posta), пет пости правят бандиера (bandiera). По това време, кондотиерите са колкото италианци, толкова и чужденци: Ротата на звездата на Асторе I Манфреди; нова Рота на Свети Георги водена от Амброджо Висконти; Ротата на малката шапка на Николо да Монтефелтро; и Ротата на розата, водена от Джовани да Бускарето и Бартоломео Гондзага.

От XV век натам, повечето кондотиери са италиански благородници без земя, които са избрали професията; най-известните такива лидери са сина на Катерина Сфорца, Джовани дале Банде Нере от Форли, познат като Последния кондотиер. Владетели също се бият като кондотиери. Такива са Сигизмундо Малатеста от Римини, и Федерико да Монтефелтро, дук на Урбино. Въпреки военновременната инфлация, заплатата на войниците е висока:

Известни кондотиери[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Machiavelli, Niccolò. The Prince, trans. & ed. Rebhorn, Wayne A. Ch. 12, стр. 57. ISBN 1-59308-328-9
  2. Mallett, Mercenaries and their Masters, стр. 6
     Портал „История“         Портал „История          Портал „Италия“         Портал „Италия