Сигисмондо Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сигисмондо Малатеста
синьор на Римини и Фано
SigismondoMalatesta.jpg
Сигисмондо Малатеста, господар на Римини, портрет от живописеца Пиеро дела Франческа
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Малатеста
Баща Пандолфо III Малатеста
Майка Антония да Баригнано
Бракове Джинерва д'Есте
Полисена Сфорца
Изота дели Ати
Потомци Галеото Малатеста, Джована Малатеста, Джовани Малатеста, Маргерита Малатеста, Салустио Малатеста, Антония Малатеста, Роберто Малатеста
Герб Blasone Malatesta.svg
Сигисмондо Малатеста в Общомедия
Бронята на Малатеста ок. 1460 – 1465, в Нойе Бург Виена
Герб на Сигисмондо

Сигисмондо Малатеста коленичи пред Св. Сигизмунд, фреска от Пиеро дела Франческа
Фреска в Tempio Malatestiano, 1451
Il Tempio Malatestiano, Римини

Сигисмондо Пандолфо Малатеста или Сиджизмондо (на италиански: Sigismondo Pandolfo Malatesta, il lupo di Rimini, * 19 юни 1417 в Бреша; † 9 октомври 1468 в Римини), наричан „Вълкът на Римини,“ от рода Малатеста, е италиански кондотиер, от 1432 до 1468 г. синьор на Римини и Фано. Известен меценат на изкуството.

Той е извънбрачен син на Пандолфо III Малатеста (1369 – 1427), господар на Фано, и метресата му Антония да Бариняно. Той е брат на Галеото Роберто Малатеста (1412 – 1432), синьор на Римини, и на Доменико Малатеста Новело (1418 – 1465), синьор на Чезена.

Сигисмондо успява да се наложи в борбата за наследството на Галеото Роберто Малатеста (1429 – 1432), и от 1432 г. е господар на Римини, Фано и Чезена.

Той води война със съперника си Федерико да Монтефелтро, кондотиер и херцог на Урбино.

През 1464 г. Сигисмондо командва венецианската войска против османците в Морея (Пелопонес) в една безуспешна кампания.

Папата го отлъчва от църквата и той губи почти всичките си земи. Папа Павел II го взема на служба през 1468 г. и му осигурява владението на Римини.

Сигисмондо умира на 51 години през 1468 г. от болест от време на поход против Норкия. Погребан е в капелата в недовършената му църква Tempio Malatestiano.

Сигисмондо определя като наследник съпругата си Изота дели Ати († 1470) и сина си Саллустио. Неговият извънбрачен син (или племенник) Роберто († 11 септември 1482), който е легитимиран от папа Николай V, чрез интриги взема властта и поръчва убийството на синовете на Изота.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата му Джинерва д'Есте
Медал от Изота дели Ати от художника Матео де Пасти, 1466 г.

първи брак: Сигисмондо Пандолфо се жени през 1434 г. за Джинерва д'Есте (1419 – 1440), дъщеря на Николо III д’Есте, маркграф на Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия, и втората му съпруга Парисина Малатеста, дъщеря на Андрея Малатеста, синьор на Чезена.

втори брак: На 23 март 1443 г. се жени за Полисена Сфорца (1428 – 1440), извънбрачна дъщеря на Франческо I Сфорца херцог на Милано и метресата му Джована д´Акивапенденте (1428 – 1449). Сигисмондо Пандолфо и втората му съпруга имат две деца:

  • Галеото Малатеста († млад през 1442);
  • Джована Малатеста (1444– ?), омъжена за херцог на Камерино.

трети брак: През 1456 г. той се жени за Изота дели Ати (1432 – 1470/1474). Освен това има любовна връзка с Ванета дей Тосчи.

Имат четири деца:

  • Джовани Малатеста;
  • Маргерита Малатеста, омъжена за Карло ди Фортебракио;
  • Салустио Малатеста († след 1469), синьор на Римини;
  • Антония Малатеста (1451 – 25 декември 1483), пмъжена през 1481 г. за Родолфо Гонзага синьор на Кастилионе деле Стивиере.

Сигисмондо Пандолфо има с първата си метреса едно извънбрачно дете:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
  • Farulli P. Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta. Siena, 1724
  • Secondo Balena, Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani, Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4
  • Anna Falcioni, MALATESTA, Sigismondo Pandolfo, Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 68, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007. Посетен на 20 ноември 2014.
  • Gino Franceschini, I Malatesta, Milano, Dall'Oglio, 1973, SBN IT\ICCU\RAV\0168526.
  • Mario Tabanelli, Sigismondo Pandolfo Malatesta, Faenza, Fratelli Lega, 1977, SBN IT\ICCU\SBL\0240088

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]