Беноцо Гоцоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беноцо Гоцоли
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Фра Анджелико
Направление фреска
Известни творби „Шествието на влъхвите“
Повлиян Лоренцо Гиберти
Беноцо Гоцоли в Общомедия

Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli) е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от средата на куатроченто, представител на Флорентинската школа. Роден във Флоренция, вероятно през 1420 или 1421 година, във Виа дел Фиоре, в квартал Санто Спирито.

Биография и ранно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото му име е Беноцо ди Лезе (Алессио) ди Сандро. Баща му е флорентински шивач.Бащата на Беноцо го изпраща да чиракува в студиото на художник, не по-рано от 1435 година. Гоцоли демонстрира умения в писането, видими в подписаните документи и многото надписи на картините му, написани с букви в древен стил и на правилен латински. Беноцо е ученик на Фра Анджелико, или учи в студиото на миниатюриста Заноби. Със Строци, най-добрият ученик на Фра Анджелико работят по манастира Сан Марко. Има теория че работи при Бичи ди Лоренцо, художник, който притежава едно от най-активните студия във Флоренция и член на братството на Света Агнеса в манастира Кармине, заедно със сина си, Нери, съвременник на Беноцо. Джорджо Вазари през 1568 година в книгата си Lives of the Most Eminent Italian Painters, Sculptors and Architects (Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori italiani), описва Беноцо като „много изобретателен и много продуктивен в рисуването на животни, перспективи, пейзажи и орнаменти“.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • През октомври 1439 година, Беноцо участва в създаването на красивия погребален покров (платното, използвано за тържествената церемония с ковчега), упълномощен от същото това братство. Документи от този период показват, че Беноцо е един от художниците, записан в the Arts (средновековни дружества, които организират икономически дейности). Развитието и личният стил на Беноцо са документирани от ранните му независими творби като „Мадона с младенеца и ангели“ в Националната галерия в Лондон. Тази творба включва брокатени/тъкани скъпи платове, които разкриват една от специфичните му дарби, а именно съвършено рисуване върху платове с рисунки, които изглеждат като истински.
  • Между 1439 – 1440 година и 1443 – 1444 година, ръководен от Фра Анджелико участва в изписването на фреските в манастира Сан Марко.
  • След като завършва работата, Беноцо, заедно с Лоренцо Гиберти, работи по втората врата на Баптистерия във Флоренция, позната като „Врати на Рая“. Договорът между двамата художници е от 1 март 1444 година, а заплащането на Беноцо е солидно през първата година и още по-голямо през следващите две (колаборацията им приключва през 1447). По време на тази поръчка Беноцо има възможност да усъвършенства уменията си за изобразяване на перспектива. Поради стилистични прилики с други негови картини няколко от сцените на „Врати на Рая“ се приписват на него, особено в последните два панела, изобразяващи „Истории за Саул и Давид“ и „Посещението на Савската царица при цар Соломон“.
  • През 1447-а година, източници документират присъствието на Беноцо в Рим с Фра Анджелико. На Богоявление през 1443 година папа Евгений IV лично освещава църквата „Сан Марко“ във Флоренция и по време на престоя си в града има възможността да разгледа творбите на двамата художници. В резултат, той им възлага най-важната и най-престижна работа, която може да се възложи на художник по онова време: Cappella Maggiore (Greater Chapel) във Ватикана. Тези фрески не са съхранени.
  • През 1448 г. е помощник на Фра Анджелико, с когото работи в Рим и Орвието.

Във Ватикана двамата живописват капелата на папа Николай V. Маниерът на Гоцоли, макар и ренесансов е свързан с късната готика и е повлиян най-вече от Фра Анджелико. Художникът в Орвието заедно с Фра Анджелико, за да работи върху цикъл фрески в катедралата. Те изрисуват купола на „Капела ди сан Бризио“ в катедралата на Орвието, изобразявайки Хор от пророци и Христос, обграден от ангели. Допълнително доказателство за това са документите, сочещи Беноцо за колаборатор на Фра Анджелико, въпреки че заплащането му е много по-високо от това на другите асистенти. Другите два купола остават недовършени и въпреки че Беноцо предлага да ги довърши сам, преговорите не стигат до успешен завършек, вероятно заради политическите проблеми, които засягали града. Работата е завършена около 50 години по-късно от Лука Синьорели (1499 – 1502).

Двамата художници се връщат в Рим, за да изрисуват така наречената Капела Николина във Ватикана, посветена на светците мъченици Стефан и Лорънс. Съдейки по документираните плащания, можем да предположим, че неговата роля в тази творба е значителна. Престоят на Гоцоли в Рим, му дава възможност за професионално и културно развитие и го запознава с вдъхновяващата и стимулираща среда в Рим, където по това време едновременно съществуват модели от Късната Античност и нови „модерни“ произведения на изкуството. Художници и архитекти са в града, за да правят нови паметници, достойни за столицата на християнския свят по молба на папа Николай V, поддръжник на новия ренесансов дух и на класическите науки.

Една картина върху коприна, създадена от Беноцо за базиликата Санта Мария Сопра Минерва, изобразяваща Madonna and Child under a canopy, е оцеляла. Нарисувана е според средновековната иконография, но някои детайли – като висящата пелерина на девата – правят творбата изненадващо модерна.

Учените признават и приноса на Беноцо за панелите, които украсяват вратите на шкаф, известен като Сребърния шкаф, изрисуван от Фра Анджелико за малкия параклис на базиликата Сантисима Анунциата във Флоренция, по молба на Пиеро ди Медичи. Установено е, че панелите са създадени преди 1453-а, когато Фра Анджелико отново е бил извикан в Рим. Затова е вероятно Беноцо да е имал участие в тази творба по време на кратко пътуване до Флоренция, преди да замине за град Монтефалко в района на Умбрия, където бил между 1450 и 1452 година. В някои от творбите му от този период, както отбелязва Анна Падоа Рицо, прочут авторитет по Беноцо, той използва определени стилистични мотиви, които е изпробвал в работата по Сребърния шкаф, и това подсказва, че той е бил във Флоренция преди 1450 година.

Беноцо прави фрески във Фолиньо и Нарни. Някои фрагменти от творбите се съхраняват в двореца Тринчи, а панелът, изобразяващ Благовещение, се намира в Общината в Нарни.

През 1450 година Беноцо спечелва доверието и възхищението на Папа Николай V, пазител на реформираните францисканци на Свети Фортунато в Монтефалко в район Умбрия, и получава важна задача да направи фреските на реновирания францискански манастир „Свети Фортунато“. Беноцо изрисува фреската Мадоната с Младенеца на трон заедно с ангели-музиканти (днес са запазени фрагменти) и също в тази църква фрескатаSaint Fortunatus enthroned surrounded by angels (в лошо състояние). Той рисува и Madonna of the Girdle на красивия олтар, както и Богородица и Младенеца със св. Франциск и св. Бернар на люнета над входната врата на църквата.Творбите в манастира Свети Фортунато са последвани от творби в по-голямата църква, посветена на „Свети Франциск“, построена от монасите в град Монтефалко.

Тази престижна задача дава възможност на Беноцо да демонстрира таланта си като художник. Фреските, изобразяващи „Историите на светеца“ вероятно са нарисувани за кратко време. Надпис с букви в древен стил сочат, че Беноцо е художникът, а годината на изпълнение е 1452 година. За да нарисува тази творба и многото други, които рисува в Монтефалко през трите години, които прекарва там, Беноцо моли за помощ своите колеги, както е бил обичаят в студията на художниците. В същата църква той прави фреската на параклиса, посветен на Св. Йероним, в която сцени от живота на светеца са изобразени заедно с trompe l’oeil Gothic polyptych. Наистина Беноцо използва илюзионистки техники, за да изрисува панел с илюстровано стъпало на олтар, обградено от издълбана дървена и позлатена рамка. Този метод често се появява в работата на художника и създава изискани trompe l’oeil ефекти, където използва фреските, за да имитира рисунки върху панел. Той използва истински рисунки върху панел за Мадоната с младенеца и св.Франциск и св.Бернар и the Commissioner, Fra Iacopo и красивия панел (сега в Националната галерия по изкуствата във Вашингтон), изобразяващ „Св. Урсула с два ангела, придържащи завеси и дарителя“. През трите си години в Монтефалко Беноцо си изгражда репутация сред местните художници и клиенти. Всъщност добива такава слава сред клиентите, че е ангажиран да „реставрира“ древен образ на Св. Клара от Монтефалко, който бил изрисуван в августинския манастир, посветен на нея.

„Св. Урсула с два ангела, придържащи завеси и дарителя“ ,National Gallery of Art, Washington.

През 1453 година, отново благодарение не папа Николай V, е извикан във Витербо, за да направи цикъл фрески в „Clarisse Monastery in Santa Rosa“. Фреските ги няма, но някои фрески, които се смятат за такива от школата на Гоцоли, все още могат да бъдат видени в молитвения дом в манастира of the Minori Osservanti on Mount Calvario on Bisentina Island, Lake Bolsena.

Мадоната с младенеца, Институт на изкуствата, Детройт.

След като приключва работа там, Беноцо се връща в Рим, където междувременно Фра Анджелико се е върнал, за да работи върху последните си творби. Анджелико умира на 18 февруари 1455 година и е погребан в доминиканската църква на Санта Мария Сопра Минерва.

В Рим Беноцо се радва на уважението и покровителството на Папата и получава нови задачи, включително изрисуването на най-важния параклис на аристократично семейство в Базиликата of St. Mary of the Altar of Heaven. След като се утвърждава сред клиентите си като „наследника“ на Анджелико, той е извикан да изрисува олтара в молитвения дом в Църквата of San Girolamo в град Перугия, където били настанявани чуждестранните студенти в Университета на Перугия, основан от епископ? Гуидалоти през 1427 г.

Олтарът, известен като „Sapienza nuova“ (кръстен на университета, за който е бил създаден), сега се помещава в Националната галерия в Умбрия заедно с този, който е бил изрисуван от Фра Анджелико за същия клиент.

Друга творба от този период е рисунката на панела в Колегиалната църква в Сермонета, изобразяваща Collegiate Church in Sermoneta. Скоро след това художникът решава да се върне във Флоренция, родния му град, където да се установи като наследник и приемник на Фра Анджелико.

  • Мадоната с младенеца и девет ангела (музей Детройт), колоната с фрески на трима светци в позлатени панели (в Accademia Gallery in Florence) и олтара за Confraternity (Братство) of the Purification in Florence, което се помещавало първоначално в някои от стаите на манастира Сан Марко. В договора за тези творби, клиентите поискали художникът да използва същия стил като на олтара, изрисуван от Фра Анджелико за църквата на манастира. Олтарът на Беноцо, който сега се съхранява в Националната галерия в Лондон, е бил украсен с панели на стъпалата, които сега са в различни музеи по света. Художникът получава и друга задача за престижна творба от богатото семейство Алесандри, които поискали той да „подобри“ полиптих от 14 век на Липо ди Бенивиени в Църквата на Сан Пиер Маджоре, с други думи да модернизира древната картина според тогавашните вкусове. От частта на Беноцо в тази работа са оцелели четирите малки панела на стълбите на олтара, които илюстрират Stories of the Saints, изобразени на основния панел, и се съхраняват в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. Други негови творби от този период включват стъпала към олтар, съхранявани в Музей „Сан Марко“ (свети Марк), които сигурно са били част от все още неидентифициран олтар.

Рисува свети Себастиан, както и "Разпятие", което сега се съхранява в градският музей.

Капелата на влъхвите 1459 г[редактиране | редактиране на кода]

Пиеро ди Козимо Медичи, обзавежда новия дворец на Виа Ларгаи предлага на Беноцо да изрисува частния параклис, вярвайки в невероятния талант на художника за пресъздаване на голямо разнообразие от обекти и еднакво реалистично пресъздаване на портрети, дрехи и пейзажи.

Затова през 1459 година той създава фреските на „Шествието на влъхвите“, където разкошната процесия на тримата царе е илюстрирана на фона на богат на детайли приказен пейзаж, който като че ли увеличава размера на малкия параклис. Всъщност този епизод от Евангелието е само претекст за желанието на възложителя да възхвали влиянието и богатството на семейство Медичи, подчертани от разкоша на одеждите, на място, което със сигурност е предназначено както за поклонение, така и за малки частни аудиенции. Тази задача, която все още се смята за шедьовъра на Беноцо, демонстрира възхода на художника до статуса на един от най-доверените художници на влиятелното семейство Медичи. В „Капела дел маджи“ в двореца на Медичите, Гоцоли рисува фреска заемаща три от стените. На четвъртата олтарна стена, е „Поклонение пред Мадоната“ на Филипо Липи. Темата е „Шествието на влъхвите към Витлеем“. Зад привидно библейския сюжет на стенописите се крие историческо събитие - Фераро-Флорентинският събор от 1439 г. Сред персонажите представени на фреските са византийският император Йоан VIII Палеолог, константинополският патриарх Йосиф II, Лоренцо Медичи, Сиджизмондо Малатеста, Галеацо Сфорца.[1]

В тълпата зрители Беноцо Гоцоли изобразява себе си и учителя си Фра Анджелико. Върху червената шапка на Гоцоли се чете името му на латински. Фреските съчетават от една страна ренесансов портрет и пластично моделиране на обемите, а от друга, пищна декоративност и позлата, характерни за средновековното изкуство. Липсата на пространство в тях, ги уподобява на гоблен.

Въз основа на гръцка приписка български учени (Иван Дуйчев, Александър Кузев) приемат, че патриарх Йосиф II е незаконен син на цар Иван Шишман. Ако това е така, в Палацо Медичи-Рикарди има запазен реалистичен портрет на този представител на фамилията Шишмановци[2].

Фреските[редактиране | редактиране на кода]

Западна стена Южна стена Източна стена
Cappella dei magi, corteo con giuliano de' medici e giuseppe patriarca di costantinopoli.jpgCappella dei magi, lato scantonato.jpg Cappella dei magi, corteo con giovanni viii paleologo.jpg Cappella dei magi, corteo con lorenzo, piero e giovanni de' medici.jpg
Процесия на Стария крал Процесия на Средния крал Процесия на Младия крал

детайли от фреските[редактиране | редактиране на кода]


  • През 1463 година поради чумата във Флоренция, Беноцо заради славата, която е печели и с посредничеството на семейство Медичи, се мести в Сан Джиминяно, където големият августински учен Фра Доменико Страмби му дава задача да изрисува престижен цикъл от фрески, изобразяващи Истории за свети Августин в градската църква. Тази творба е трябвало да възхвалява делата на светеца и Беноцо започва да работи с обичайното си майсторство посредством метода на фреските. Това професионално умение, което му спечелва репутация като „отличен майстор на стенни картини“, по думите на колегите му художници, които работили с него по тази творба, му донесло още ангажименти в този град. Докато е в Сан Джиминяно, Беноцо изпраща Мистичният брак на света Катерина Александрийска (което може да е било част от нарязан на части полиптих на основния олтар на църквата, посветен на Дева Мария) на манастира Santa Maria dell'Oro of the Minori Osservanti в Терни, район Умбрия. Творбата все още се съхранява в галерията в града. Запазени са сцени със свети Себастиан, както и "Разпятие", което сега се съхранява в градският музей.[3]
  • През 1465 година викарият на Черталдо, който отговаря за правосъдието в долината Елза, включително за издаването на смъртни присъди, му възлага задачата да изрисува Tabernacle of the Executed, който тогава се намира близо до моста над река Agliena. Там членовете на Братството на правосъдието се грижат за осъдените на смърт, и им дават утеха в последните им часове с молитви и ги насърчават да се покаят.
„Мадоната с младенеца и света Ана и донаторка“, Национален музей св.Матей, Пиза.
  • между 1468 и 1484 година той рисува голям стенопис за Кампозанто (гробище) в Пиза,почти е изцяло разрушен по време на бомбардировките през 1944 година.Дори по онова време Кампозанто, където има ценни римски саркофази и фрески от известни художници на 14 век, е смятан за едно от чудесата на Италия. Дори се говори, че почвата, в която погребват мъртвите, е от Голгота. Гражданите на Пиза, които са запознати с това съкровище, настояват, че само престижен художник може да изрисува двадесет и шестте фрески, които трябват за украсата му, което още веднъж демонстрита голямото уважение към Беноцо.

Беноцо иска съдействие от множество колеги, за да завърши тази огромна творба, и това му позволява да приема нови поръчки. Сред тях е олтарът, датиращ от 1470 година, изработен за основния олтар в църквата Св. Лазар – задача, отново дадена му от „Опера Примациале“ (институцията, отговорна за строежа на Катедралата и на Кампозанто, призната официално през 1217 година), който сега се съхранява в музея на институцията.

Девата и свети Йоан, за ц. Св.Бенедикт в Рипа д’Aрнo, Cassa di Risparmio (Savings Bank), Пиза.

За да работи по Кампозанто, Беноцо и семейството му се местят в Република Пиза и си купуват къща близо до Piazza dei Miracoli (Square of Miracles). Но през лятото на 1479 година художникът решава да се премести в провинцията извън Пиза и се установява в Леголи – малко селце в покрайнините на днешната община Peccioli в the Era Valley. Там той работи върху великолепна ниша с навес, с фрески от четирите ѝ страни, която все още стои на входа на селото. По време на престоя си там, Беноцо е поканен във Волтера, за да украси параклиса на Дева Мария в Катедралата. Избраният обект е Процесията на влъхвите, по който започва работа с помощта на художниците от студиото си.

След като се връща в Пиза и завършва фреските на Кампозанто, той получава нови задачи, включително вече изгубен цикъл, за който Вазари говори в Животописи ..... (1568), създаден за монахините от Сан Бенедето в Рипа д’Арно. За същата църква той изрисува ниша с Девата и свети Йоан Тази фреска се съхранява в стаите на стария манастир, който сега е дом на Cassa di Risparmio (Savings Bank) в Пиза.

„Мадоната с младенеца“, Parish Church, Calci.

Около 1490 година, той изрисува олтара, изобразяващ Светия разговор за същите тези монахини от в Рипа д’Арно. Панелът, който сега е в лошо състояние поради неадекватни реставрации в миналото, сега се съхранява в св.Матей, Национален музей в Пиза, заедно с разпятие и светии изрисуван за трапезарията на женския доминикански манастир. Устроен в този град, който се радвал Беноцо да му е гост, той винаги поддържал силна връзка с родния си град Флоренция. Тази патриотична любов е очевидна от начина, по който той се определя като „флорентинец“ в надписите и подписите върху творбите си и освен това си личи по дейността му с компанията от Флоренция, живееща в Пиза, за които той изрисувал олтара на параклиса, който сега се съхранява в Националната галерия в Отава. През този втори период в Пиза, според учения Падоа Рицо, Беноцо вероятно е направил кръглата панелна рисунка в енорията в Calci, изобразяваща Мадоната с младенеца, произлизаща от доминиканския манастир в Poggio.

През кариерата си Беноцо множество пъти участва в украсяването на молитвени паметници (в Черталдо и Леголи). Но двата най-значителни примера що се отнася до местоположението им на главни пътища, използвани от пътници и поклонници, както и до размера им и заповедта за тях, вероятно са тези, които е изрисувал с фрески в Кастелфиорентино – и двата по нареждане на игумена на Кастелнуово, Месер Грацие ди Франческо: един пред 1484 година, посветен на Мадоната с кошница и втори през 1490 – 1491 година, с помощта на синовете му Франческо и Алесо, познат като Madonna of the Visitation. По това време Беноцо и синовете му направили и друга фреска – Света Вердиана – която все още се съхранява в общината в Кастелфиорентино. Тя не е с такава важност, но има съществено местно значение, тъй като е едно от най-древните доказателства в областта за почитането на тази фигура, която е изобразена, според традиционната иконография, като монахиня, облечена в черни одежди, заедно с характерните атрибути – змии и плетена кошничка.


  • 1468-1495 г. - в „Кампо Санто“, Пиза - 25 фрески със сцени от Стария завет. Заедно с помощниците си Гоцоли работи по тях в продължение на 16 години. До началото на Втората световна война вече са силно повредени. При бомбардировките са почти унищожени.

През 1494 година, след прогонването на Пиеро ди Лоренцо де Медичи от Флоренция, Пиза също се озовава в политическите борби срещу флорентинското влияние ,респ. до прогонването на флорентиците от града и конфискуването на имотите им. Въпреки че е флорентинец, Беноцо получава съгласие от страна на гражданите на Пиза и остава да живее там до 1495 година, което е доказателство за желанието на художника да остане да живее в Пиза и потвърждение на високото мнение на градските институции за него. Завръщането му във Флоренция се случва по време на една от големите идеологически промени, които променили града, от споменатото прогонване на Медичите до публичните проповеди на Савонарола, който, с времето, благодарение на ораторските си способности, става морален, религиозен и политически лидер във време, когато обществената ситуация се превръща в криза. Беноцо има контакт с доктрината на реформираните монаси от Ордена на просещите братя (августинци, доминиканци и францисканци) няколко пъти, а последните му творби, изработени в напреднала възраст, демонстрират дълбоко спазване на стриктна и искрена духовност, изцяло придържаща се към проповедите на Савонарола.

Кавалетни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръб на стола на епископа в Катедралата, който сега е в Лувъра (доктринна творба, имайки предвид целта ѝ и изобразяването на Триумфът на св.Тома Аквински, тема, близка до доминиканците и на църквата като цяло), и малкия олтар, изобразяващ Мадоната с младенеца, света Ана и донатори, който сега се съхранява в Музея „Свети Матей“, произлизащ от доминиканския манастир „света Марта“.
  • Последните му творби са панелните рисунки на Свети Йероним, които сега се съхраняват в музей Бардини във Флоренция, и двете рисунки с маслени бои за епископ Пандолфини от Пистоя: „Разпятие“за църква „Хорн“, Флоренция, и Възкръсването на Лазар, сега в Националната галерия на изкуството във Вашингтон. Тези две творби потвърждават, че Беноцо, „майстор на стенни картини“ и създател на множество панелни картини, е запознат и с новите техники на времето. Те са нарисувани когато възрастният художник е в Пистоя, където се мести през 1497 година, за да изпълни престижната задача по изрисуването на цялата стена на общинската зала в общината. Но на 4 октомври същата година Беноцо Гоцоли умира, оставяйки тази последна творба – фреската Девата в слава с ангели и светии – в начално ниво на работа / at the sinopia painting stage/.
  • Олтарът Мадоната със светци – многобройните части на този полиптих са пръснати из множество музеи: Уфици, галерия „Брера“ в Милано, Музей на изкуството „Метрополитън“ Ню Йорк; Перуджа, Нарни, Терни, Сермонета, Волтера, Пиза, Берлин, Кьолн, Ван, Кеймбридж (САЩ), Краков, Лондон.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Погребан е в църквата „свети Доменик“ в Пистоя, а не в гробището Кампозанто в Пиза, както е мислел Вазари. Епиграфът, за който биографът пише в Животописи ..., всъщност е паметната плоча, която, дълго преди смъртта му, е дадена на художниците в Кампозанто от гражданите на Пиза в чест на фреските, които е рисувал там.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franco Cardini, The Chapel of the Magi in Palazzo Medici (Firenze: Mandragora, 2001).
  2. "Щрихи към портрета на Вселенския патриарх Йосиф II" - Пламен Павлов
  3. Benozzo Gozzoli a San Gimignano, a cura di Gerardo de Simone, Cristina Borgioli, exhib. catal. (San Gimignano, Pinacoteca & Museo d’Arte Sacra, 18 June-1 November 2016), Firenze, Giunti, 2016