Беноцо Гоцоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беноцо Гоцоли
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Фра Анджелико
Направление фреска
Известни творби „Шествието на влъхвите“
Повлиян Лоренцо Гиберти
Беноцо Гоцоли в Общомедия

Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli) е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от средата на куатроченто, представител на Флорентинската школа от късното куатроченто.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото му име е Беноцо ди Лезе (Алессио) ди Сандро. Баща му е флорентински шивач.

През 1444 г. е сред помощниците на Лоренцо Гиберти при работата му по „Вратите на Рая“ за баптистерият "Сан Джовани Батиста".

През 1448 г. става ученик и помощник на Фра Анджелико, с когото работи в Рим и Орвието. Във Ватикана двамата живописват капелата на папа Николай V. Маниерът на Гоцоли,макар и ренесансов е свързан с готическото изкуство е повлиян най-вече от Фра Анджелико.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1459 г. - „Шествието на влъхвите“ - стенопис в „Капела дел маджи“ в Палацо Медичи-Рикарди, Флоренция. Това са най-добре запазените стенописи и най-известното произведение на Беноцо Гоцоли.
  • 1463-1465 г. - Фрески за църквата в Сан Джиминяно. Запазени са сцени със свети Августин и свети Себастиан, както и "Разпятие", което сега се съхранява в градският музей.
  • 1468-1495 г. - в „Кампо Санто“, Пиза - 25 фрески със сцени от Стария завет. Заедно с помощниците си Гоцоли работи по тях в продължение на 16 години. До началото на Втората световна война вече са силно повредени. При бомбардировките са почти унищожени.

Капелата на влъхвите[редактиране | редактиране на кода]

В „Капела дел маджи“ в двореца на Медичите, Гоцоли рисува фреска заемаща три от стените. На четвъртата олтарна стена, е „Поклонение пред Мадоната“ на Филипо Липи. Темата е „Шествието на влъхвите към Витлеем“. Зад привидно библейския сюжет на стенописите се крие историческо събитие - Фераро-Флорентинският събор от 1439 г. Сред персонажите представени на фреските са византийският император Йоан VIII Палеолог, константинополският патриарх Йосиф II, Лоренцо Медичи, Сиджизмондо Малатеста, Галеацо Сфорца.

В тълпата зрители Беноцо Гоцоли изобразява себе си и учителя си Фра Анджелико. Върху червената шапка на Гоцоли се чете името му на латински. Фреските съчетават от една страна ренесансов портрет и пластично моделиране на обемите, а от друга, пищна декоративност и позлата, характерни за средновековното изкуство. Липсата на пространство в тях, ги уподобява на гоблен.

Въз основа на гръцка приписка български учени (Иван Дуйчев, Александър Кузев) приемат, че патриарх Йосиф II е незаконен син на цар Иван Шишман. Ако това е така, в Палацо Медичи-Рикарди има запазен реалистичен портрет на този представител на фамилията Шишмановци[1].

Фреските[редактиране | редактиране на кода]

Западна стена Южна стена Източна стена
Cappella dei magi, corteo con giuliano de' medici e giuseppe patriarca di costantinopoli.jpgCappella dei magi, lato scantonato.jpg Cappella dei magi, corteo con giovanni viii paleologo.jpg Cappella dei magi, corteo con lorenzo, piero e giovanni de' medici.jpg
Процесия на Стария крал Процесия на Средния крал Процесия на Младия крал

детайли[редактиране | редактиране на кода]

Кавалетни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Тома Аквински, олтарно табло, сега в Лувър.
  • "Разпятие", църквата "Хорн", Флоренция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Щрихи към портрета на Вселенския патриарх Йосиф II" - Пламен Павлов