Беноцо Гоцоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беноцо Гоцоли
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Фра Анджелико
Направление фреска
Известни творби „Шествието на влъхвите“
Повлиян Лоренцо Гиберти
Беноцо Гоцоли в Общомедия

Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli) е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от средата на куатроченто, представител на Флорентинската школа от късното куатроченто.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беноцо е роден във Флоренция, вероятно през 1420 или 1421 година, във Виа дел Фиоре, в квартал Санто Спирито. През 1427 година, по нареждане на фамилия Бранкачи, голямата църква от манастира Санта Мария дел Кармине е изрисувана от Мазачо с цикъл фрески. Тази творба предизвиква коренна промяна в изкуството на Флоренция и несъмнено повлиява на развитието на младия Беноцо.

Времето, прекарано в провинцията, до хълмовете на Флоренция в област Сетимо, вероятно също допринася за оформянето на професионалното му развитие. Именно в тази област, откъде произлиза семейството му (и все още имали роднински връзки и имоти), Беноцо има възможността да усъвършенства способността си за наблюдение, която се превръща в отличаваща черта на изкуството му, както отбелязва Джорджо Вазари през 1568 година в книгата си Lives of the Most Eminent Italian Painters, Sculptors and Architects (Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori italiani), в която той описва Беноцо като „много изобретателен и много продуктивен в рисуването на животни, перспективи, пейзажи и орнаменти“.

Бащата на Беноцо го изпраща да чиракува в студиото на художник, вероятно не по-рано от 1435 година, тъй като се предполага, че е учил в „основно училище“, а после в „scuola dell'abaco“ – училище за допълнително изучаване на писане и административни компетенции, полезни на тези, които искат да станат търговци или независими занаятчии. Тази хипотеза за образованието на художника не е доказана с документи, но се основава най-вече на обичаите на времето, според които синовете на заможните занаятчии получават такова образование и второ на това, че Гоцоли демонстрира умения в писането, видими в подписаните документи и многото надписи на картините му, написани с букви в древен стил и на правилен латински.

Теорията на Вазари, че Беноцо е ученик на Фра Анджелико, известен и като „il Beato Angelico“ (Благословения), не е широко приета от критиците, отчасти защото е било невъзможно Фра Анджелико, който на първо място е доминикански монах, да ръководи студио от манастира си, където да се учат черковни чираци. Освен това, още не е доказано, че Беноцо е учил в студиото на миниатюриста Заноби. Строци, най-добрият ученик на Фра Анджелико, който може би е срещнал по-късно, когато са работили по манастира Сан Марко. По това време има много студия във Флоренция, съсредоточени по сегашната Via dei Calzaiuoli и прилежащите ѝ улици, както и по района зад катедралата.

След като е невъзможно да сме сигурни къде Беноцо е чиракувал, има хипотези, че вероятно е учил в студиото на художник, недалече от дома си, може би на Бичи ди Лоренцо, художник, който притежавал едно от най-активните студия във Флоренция и член на братството на Света Агнеса в манастира Кармине, заедно със сина си, Нери, съвременник на Беноцо.

Знаем обаче, че през октомври 1439 година, Беноцо участва в създаването на красивия погребален покров (платното, използвано за тържествената церемония с ковчега), упълномощен от същото това братство. Документи от този период показват, че Беноцо е един от художниците, въпреки че е невъзможно да се каже със сигурност дали вече е бил майстор, записан в the Arts (средновековни дружества, които организират икономически дейности). Развитието и личният стил на Беноцо са документирани от ранните му независими творби като „Мадона и дете с ангели“ в Националната галерия в Лондон. Тази творба включва брокатени/тъкани скъпи платове, които разкриват едно от специфичните му качества, а именно съвършено нарисуваните платове, които изглеждат като истински.

Много е вероятно това умение да илюстрира разликата между различни тъкани да идва от баща му, който е шивач, и несъмнено е научил Беноцо на това още от ранна възраст, давайки му възможност да наблюдава и да се възхищава на текстилните продукти от близо.

Участието му в рисуването на фреските в манастира Сан Марко между 1439 – 1440 и 1443 – 1444, обширен и труден проект, умело ръководен от „il Beato Angelico“ (Благословения), вече е сигурно. Все повече критици се съгласяват, че творбата е колаборация, а не работа на майстор и учениците му.

След като завършва работата в манастира Сан Марко, Беноцо, заедно с Лоренцо Гиберти, започва да работи по втората врата на Баптиресия, позната като „портата към рая“. Договорът между двамата художници е от 1-ви март 1444 година, а заплащането на Беноцо е солидно през първата година и още по-голямо през следващите две (смята се, че колаборацията им приключва през 1447). По време на тази задача Беноцо има възможност да усъвършенства уменията си за изобразяване на перспектива. Поради стилистични прилики с други негови картини няколко от сцените на „портата към рая“ се приписват на него, особено в последните два панела, изобразяващи Истории за Саул и Давид и Посещението на Савската царица при цар Соломон.

През 1447-а, източници документират присъствието на Беноцо в Рим, отново по стъпките на Фра Анджелико. На Богоявление през 1443-а Папа Евгений IV лично освещава църквата на Сан Марко във Флоренция и по време на престоя си в града има възможността да разгледа и да се възхити на творбите на двамата художници. В резултат той ги назначава да извършат най-важната и най-престижна работа, която може да се възложи на художник по онова време: Cappella Maggiore (Greater Chapel) във Ватикана. Нищо не е останало от тези фрески и е невъзможно да разберем с какво е допринесъл младият Беноцо в тази творба.

Художникът след това се мести от Рим в Орвието заедно с Фра Анджелико, за да работи върху цикъл фрески в тамошната катедрала. Те изрисуват купола на Капела ди сан Бризио в Катедралата на Орвието, изобразявайки Хор от пророци и Христос, обграден от ангели. Допълнително доказателство за това са документите, сочещи Беноцо за колаборатор на Фра Анджелико, въпреки че заплащането му е много по-високо от това на другите асистенти. Репутацията му като художник се разчува през този период. Другите два купола остават недовършени и въпреки че Беноцо предложил да ги довърши сам, преговорите не стигнали до успешен завършек, вероятно заради политическите проблеми, които засягали града, и следователно местната икономиката, по това време. Работата била завършена около 50 години по-късно от Лука Синьорели (1499 – 1502).

След този кратък престой в Орвието двамата художници се връщат в Рим, за да изрисуват така наречената Капела Николина във Ватикана, посветена на светците мъченици Стефан и Лорънс. Съдейки от доказания опит на Беноцо рамо до рамо с Фра Анджелико и документираните плащания, можем да предположим, че неговата роля в тази творба е значителна. Престоят на Гоцоли в столицата, прекъснат от времето в Орвието, му дава възможност за професионално и културно развитие и го запознава с вдъхновяващата и стимулираща среда в Рим, където по това време едновременно съществуват модели от Късната Античност и нови „модерни“ произведения на изкуството. Художници и архитекти вече се били стекли в града, за да правят нови паметници, достойни за столицата на християнския свят по молба на Папа Николай V, върл поддръжник на новия ренесансов дух и на класическите науки.

Много от творбите на Беноцо за този „вечен град“, цитирани от Вазари в известната му книга с биографии на художници, са изгубени. Но една картина върху коприна (очевидно част от професионален стандарт?), създадена от Беноцо за Базиликата Санта Мария Сопра Минерва, изобразяваща Madonna and Child under a canopy, е оцеляла. Нарисувана е според средновековната иконография, но някои детайли – като висящата пелерина на девицата – правят творбата изненадващо модерна.

Учените признават и приноса на Беноцо за панелите, които украсяват вратите на шкаф, известен като Сребърния шкаф, изрисуван от Фра Анджелико за малкия параклис на базиликата Сантисима Анунциата във Флоренция, по молба на Пиеро ди Медичи. Установено е, че панелите са създадени преди 1453-а, когато Фра Анджелико отново е бил извикан в Рим. Затова е вероятно Беноцо да е имал участие в тази творба по време на кратко пътуване до Флоренция, преди да замине за град Монтефалко в района на Умбрия, където бил между 1450 и 1452 година. В някои от творбите му от този период, както отбелязва Анна Падоа Рицо, прочут авторитет по Беноцо, той използва определени стилистични мотиви, които е изпробвал в работата по Сребърния шкаф, и това подсказва, че той е бил във Флоренция преди 1450 година.

През този период Беноцо прави фрески във Фолиньо и Нарни. Художникът вероятно се е чувствал длъжен да приеме тези задължения в резултат от разочарованието му от Орвието, където заради политическата ситуация в града по това време, не е имал възможност да завърши декорацията на Катедралата. Някои фрагменти от творбите се съхраняват в Двореца Тринчи, а панелът, изобразяващ Благовещение, се намира в Общината в Нарни.

Към средата на петнадесети век Беноцо е спечелил доверието и възхищението на Папа Николай V, пазител на реформираните францисканци на Свети Фортунат в Монтефалко в район Умбрия, и вероятно благодарение на папата той е получил важна нова задача да направи фреските на реновирания францискански манастир?? Свети Фортунат. Там, през 1450 година, Беноцо изрисувал фреската Мадоната с Младенеца на трон заедно с ангели-музиканти (днес са останали само фрагменти) и също в тази църква фреската

Saint Fortunatus enthroned surrounded by angels (също в лошо състояние). Той е изрисувал и Madonna of the Girdle на красивия олтар, както и Богородица и Младенеца със св. Франциск и св. Бернард на люнета над входната врата на църквата.

Творбите в манастира Свети Фортунат са последвани от творби в по-голямата църква, посветена на Свети Франциск, построена от монасите в град Монтефалко.

Тази престижна задача дава възможност на Беноцо да демонстрира таланта си като художник. Фреските, изобразяващи the Stories of the Saint вероятно са нарисувани за кратко време. Надпис с букви в древен стил сочат, че Беноцо е художникът, а годината на изпълнение е 1452-ра. За да нарисува тази творба и многото други, които рисува в Монтефалко през трите години, които прекарва там, Беноцо моли за помощ своите колеги, както е бил обичаят в студията на художниците. В същата църква той прави фреската на параклиса, посветен на Св. Йероним, в която сцени от живота на светеца са изобразени заедно с trompe l’oeil Gothic polyptych. Наистина Беноцо използва илюзионистки техники, за да изрисува панел с илюстровано стъпало на олтар, обградено от издълбана дървена и позлатена рамка. Този метод често се появява в работата на художника и създава изискани trompe l’oeil ефекти, където използва фреските, за да имитира рисунки върху панел. Той използва истински рисунки върху панел за Virgin and Child with Saints Francis and Bernard and the Commissioner, Fra Iacopo и красивия панел (сега в Националната галерия по изкуствата във Вашингтон), изобразяващ Св. Урсула с два ангела, придържащи завеси и дарителя. През трите си години в Монтефалко Беноцо си изгражда репутация сред местните художници и клиенти. Всъщност добива такава слава сред клиентите, че е ангажиран да „реставрира“ древен образ на Св. Клара от Монтефалко, който бил изрисуван в августинския манастир, посветен на нея.

През 1453, отново благодарение не Папа Николай V, е извикан във Витербо, за да направи цикъл фрески в Clarisse Monastery in Santa Rosa. Фреските вече ги няма, но някои фрески, които се смятат за такива от школата на Гоцоли, все още могат да бъдат видени в молитвения дом в манастира of the Minori Osservanti on Mount Calvario on Bisentina Island, Lake Bolsena.

След като приключил работа там, Беноцо се върнал в Рим, където междувременно Фра Анджелико се бил върнал, за да работи върху последните си творби. Анджелико умира на 18 февруари 1455 година и е погребан в доминиканската църква на Санта Мария Сопра Минерва.

В Рим Беноцо се радва на уважението и покровителството на Папата и получава нови задачи, включително изрисуването на най-важния параклис на аристократично семейство в Базиликата of St. Mary of the Altar of Heaven. След като се утвърждава сред клиентите си като „наследника“ на Анджелико, той е извикан да изрисува олтара в молитвения дом в Църквата of San Girolamo в град Перугия, където били настанявани чуждестранните студенти в Университета на Перугия, основан от епископ? Гуидалоти през 1427 г.

Олтарът, известен като „Sapienza nuova“ (кръстен на университета, за който е бил създаден), сега се помещава в Националната галерия в Умбрия заедно с този, който е бил изрисуван от Фра Анджелико за същия клиент.

Друга творба от този период е рисунката на панела в Collegiate Church в Сермонета, изобразяваща Collegiate Church in Sermoneta . Скоро след това художникът решава да се върне във Флоренция, родния му град, където да се установи като наследник и приемник на своя мастер? Фра Анджелико.

Piero il Gottoso (the Gouty), обзавел новия дворец на Виа Ларга, решава да предложи на Беноцо да изрисува частния параклис, вярвайки в невероятния талант на художника за пресъздаване на голямо разнообразие от обекти и еднакво реалистично пресъздаване на портрети, дрехи и пейзажи. Затова през 1459 година той създава фреските на световноизвестната Procession of the Magi, където разкошната процесия на тримата крале/царе е илюстрирана на фона на богат на детайли приказен пейзаж, който като че ли увеличава размера на малкия параклис. Всъщност този епизод от Евангелието е само претекст за желанието на възложителя да възхвали влиянието и богатството на семейство Медичи, подчертани от разкоша на робите/одеждите, на място, което със сигурност е било предназначено както за поклонение, така и за малки частни аудиенции. Тази задача, която все още се смята за шедьовъра на Беноцо, демонстрира възхода на художника до статуса на един от най-доверените художници на влиятелното семейство Медичи.

Въпреки че, поради частния характер на малкия параклис, тези фрески не можели да бъдат видени от съвременниците му, Беноцо печели голяма слава заради тях и му възлагат важни рисунки на панели. Те включват Madonna and Child with nine angels (в Detroit Museum), колоната с фрески на трима светци в позлатени панели (в Accademia Gallery in Florence) и олтара за Confraternity (Братство) of the Purification in Florence, което се помещавало първоначално в някои от стаите на манастира Сан Марко (свети Марк). В договора за тези творби, клиентите поискали художникът да използва същия стил като на олтара, изрисуван от Фра Анджелико за църквата на манастира. Олтарът на Беноцо, който сега се съхранява в Националната галерия в Лондон, е бил украсен с панели на стъпалата, които сега са в различни музеи по света. Художникът получава и друга задача за престижна творба от богатото семейство Алесандри, които поискали той да „подобри“ полиптих от 14-ти век на Липо ди Бенивиени в Църквата на Сан Пиер Маджоре, с други думи да модернизира древната картина според тогавашните вкусове. От частта на Беноцо в тази работа са оцелели четирите малки панела на стълбите на олтара, които илюстрират Stories of the Saints, изобразени на основния панел, и се съхраняват в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. Други негови творби от този период включват стъпала към олтар, съхранявани в Музей „Сан Марко“ (свети Марк), които сигурно са били част от все още неидентифициран олтар.

Вероятно поради чумата, която плъзва във Флоренция през 1463-а, Беноцо, който по това време е в силна позиция заради славата, която е спечелил и отчасти може би с посредничеството на семейство Медичи, се мести в Сан Джиминяно, където големият августински учен Фра Доменико Страмби му дава задача да изрисува престижен цикъл от фрески, изобразяващи Stories of Saint Augustine в градската църква. Тази творба е трябвало да възхвалява делата на светеца и Беноцо започва да работи с обичайното си майсторство посредством метода на фреските, любимия му средство за изразяване. Това професионално умение, което му спечелва репутация като „отличен майстор на стенни картини“, по думите на колегите му художници, които работили с него по тази творба, му донесло още ангажименти в този град. Докато е в Сан Джиминяно, Беноцо изпраща Mystical marriage of Saint Catherine of Alexandria (което може да е било част от нарязан на части полиптих на основния олтар на църквата, посветен на Дева Мария) на манастира Santa Maria dell'Oro of the Minori Osservanti в Терни, район Умбрия. Творбата все още се съхранява в галерията в града. Както преди споменахме по повод втория престой на Беноцо в Рим, това не е единственият път, когато художникът изпраща творби на други места.

Престоят в Сан Джиминяно не спира художника от това да поддържа работни взаимоотношения с клиенти от други части на Италия. През 1465 година викарият на Черталдо, който отговаря за правосъдието в долината Елза, включително за издаването на смъртни присъди, му възлага задачата да изрисува Tabernacle of the Executed, който тогава се намира близо до моста над река Agliena. Там членовете на братството на правосъдието / Brotherhood of Justice/ се грижели за онези, осъдени на смърт, и им давали утеха в последните им часове с молитви и ги насърчавали да се покаят.

Въпреки че е почти изцяло разрушен по време на бомбардировките през 1944 година, най-важната творба на Беноцо остава големият стенопис, който той рисува между 1468 и 1484 за Кампозанто (гробище) в Пиза.

Дори по онова време Кампозанто, където имало както ценни римски саркофази, така и фрески от най-известните художници на 14-ти век, бил смятан за едно от чудесата на Италия. Дори се говорело, че почвата, в която погребвали мъртвите, била от Голгота. Гражданите на Пиза, които били запознати с това съкровище, настояли, че само престижен художник може да изрисува двайсет и шестте фрески, които трябвали за украсата му, което още веднъж демонстрита голямото уважение към Беноцо.

Според тогавашните обичаи, Беноцо поискал съдействие от множество колеги, за да завърши тази огромна творба, и това му позволило да приема нови поръчки. Сред тях е олтарът, датиращ от 1470 година, произведен (вероятно от неговото студио) за основния олтар в Църквата Сан Лазаро (свети Лазар) зад стените – задача, отново дадена му от Опера Примациале (институцията, отговорна за строежа на Катедралата и на Кампозанто, призната официално през 1217 година), който сега се съхранява в музея на институцията. Други негови творби включват гърба на стола на епископа в Катедралата, който сега е в Лувъра (доктринна творба, имайки предвид целта ѝ и изобразяването на Triumph of Saint Thomas Aquinas, тема, близка до сърцето на доминиканците и на църквата като цяло), и малкия олтар, изобразяващ Madonna and Child with Saint Anne and donors, който сега се съхранява в Музея Свети Матю?, произлизащ от доминиканския манастир Санта Марта (света Марта).

За да работи по Кампозанто, Беноцо и семейството му се местят в Република Пиза и си купуват къща близо до Piazza dei Miracoli (Square of Miracles). Но през лятото на 1479 година художникът решава да се премести в провинцията извън Пиза и се установява в Леголи – малко селце в покрайнините на днешната община Peccioli в the Era Valley. Там той работи върху великолепна ниша с навес?, с фрески от четирите ѝ страни, която все още стои на входа на селото. По време на престоя си там, Беноцо бил извикан във Волтера, за да украси параклиса на Дева Мария в Катедралата. Избраният обект бил Procession of the Magi, по който започва работа с помощта на художниците от студиото си.

След като се връща в Пиза и завършва фреските на Кампозанто, той получава нови задачи, включително вече изгубен цикъл, за който Вазари говори в Lives (1568), създаден за монахините от Сан Бенедето в Рипа д’Арно. За същата църква той изрисувал ниша с Virgin with Saint John. Тази фреска вече е махната от там и се съхранява в стаите на стария манастир, който сега е дом на Cassa di Risparmio (Savings Bank) of Pisa. През същия този период, около 1490 година, той изрисува олтара, изобразяващ Holy Conversation за същите тези монахини от в Рипа д’Арно. Панелът, който сега е в лошо състояние поради неадекватни реставрации в миналото, сега се съхранява в San Matteo (Saint Matthew) National Museum в Пиза, заедно с Crucifixion and Saints, изрисуван за трапезарията на женския доминикански манастир. Устроен в този град, който се радвал Беноцо да му е гост, той винаги поддържал силна връзка с родния си град – Флоренция. Тази патриотична любов е очевидна от начина, по който той се определя като „флорентинец“ в надписите и подписите върху творбите си и освен това си личи по дейността му с компанията от Флоренция, живееща в Пиза, за които той изрисувал олтара на параклиса, който сега се съхранява в Националната галерия в Отава. През този втори период в Пиза, според учения Падоа Рицо, Беноцо вероятно е направил кръглата панелна рисунка в енорията в Calci, изобразяваща Virgin and Child, произлизаща от доминиканския манастир в Poggio.

През кариерата си Беноцо множество пъти е участвал в украсяването на молитвени паметници (в Черталдо и Леголи). Но двата най-значителни примера що се отнася до местоположението им на главни пътища, използвани от пътници и поклонници, както и до размера им и заповедта за тях, вероятно са тези, които е изрисувал с фрески в Кастелфиорентино – и двата по нареждане на игумена на Кастелнуово, Месер Грацие ди Франческо: един пред 1484 година, посветен на the Madonna of the Cough, и втори през 1490 – 1491 година, с помощта на синовете му Франческо и Алесо, познат като Madonna of the Visitation. По това време Беноцо и синовете му направили и друга фреска – Saint Verdiana – която все още се съхранява в общината в Кастелфиорентино. Тя не е с такава важност, но има съществено местно значение, тъй като е едно от най-древните доказателства в областта за почитането на тази фигура, която е изобразена, според традиционната иконография, като монахиня, облечена в черни одежди, заедно с характерните атрибути – змии и плетена кошничка.

През 1494 година, след прогонването на Пиеро ди Лоренцо де Медичи от Флоренция, Пиза също се озовава в политическите борби срещу флорентинското влияние/притежание/територии? и това води до прогонването на флорентиците от града и конфискуването на имотите им. Въпреки че е флорентинец, Беноцо получава съгласие от страна на гражданите на Пиза и остава да живее там до 1495 година, което е доказателство за желанието на художника да остане да живее в Пиза и потвърждение на високото мнение на градските институции за него. Завръщането му във Флоренция се случва по време на една от големите идеологически промени, които променили града, от споменатото прогонване на Медичите до публичните проповеди на Савонарола, който, с времето, благодарение на ораторските си способности, става морален, религиозен и политически лидер във време, когато обществената ситуация се превръща в криза. Беноцо има контакт с доктрината на реформираните монаси от Ордена на просещите братя (Augustinians, Dominicans и Franciscans) няколко пъти, а последните му творби, изработени в напреднала възраст, демонстрират дълбоко спазване на стриктна и искрена духовност, изцяло придържаща се към проповедите на Савонарола.

Тези лични размисли се виждам ясно в последните му творби, като панелните рисунки на Saint Jerome the Penitent, които сега се съхраняват в the Bardini Museum във Флоренция, и двете рисунки с маслени бои за епископ Пандолфини от Пистоя: the Deposition / библ. сваляне на Иисус от кръста;/, сега в Horne Museum във Флоренция, и Resurrection of Lazarus, сега в Националната галерия на изкуството във Вашингтон. Тези две творби потвърждават, че Беноцо, „майстор на стенни картини“ и създател на множество панелни картини, е бил запознат и с новите техники на времето. Те са нарисувани когато възрастният художник е в Пистоя, където се мести пред 1497 година, за да изпълни престижната задача по изрисуването на цялата стена на общинската зала в общината. Но на 4-ти октомври същата година Беноцо Гоцоли умира, оставяйки тази последна творба – фреската Virgin in majesty with angels and saints – в начално ниво на работа / at the sinopia painting stage?/.

Преместването му в Пистоия още веднъж демонстрира славата му като „отличен майстор на стенните картини“ и престижа му в Италия.

Погребан е в the Church of San Domenico (Saint Dominic) в Пистоя, а не в гробището Кампозанто в Пиза, както е мислел Вазари. Епиграфът, за който биографът пише в Lives, всъщност е паметната плоча, която, дълго преди смъртта му, била дадена на художниците в Кампозанто от гражданите на Пиза в чест на фреските, които е рисувал там.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Кавалетни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Тома Аквински, олтарно табло, сега в Лувър.
  • „Разпятие“, църквата „Хорн“, Флоренция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]