Коприна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пашкули на копринени буби

Коприната (остар. свила) е белтъчно (протеиново) влакно, добивано от пашкула на копринената буба.

Коприната е създадена в Китай, като произходът ѝ се датира около 3-то хилядолетие пр. Хр. Била е важна търговска стока, с която е извършван търговски обмен с Европа. Днес важните производители на естествена коприна са Китай, Япония и Индия.

Изкуствената коприна е произведена за първи път в края на 19 век.

Коприната е естествено белтъчно влакно. Най-разпространеният тип е този, придобит от копринените буби, отглеждани в пленничество. Блещукавият ефект на коприната, поради който тя придобива такава известност, е заради формата на фибрите - триъгълна призма, която позволява копринената тъкан да отразява светлината под различен ъгъл. Дивите коприни се произвеждат от различни видове ларви, не само на копринените пеперуди, но и на други насекоми. Разнообразие от такива тъкани е познато и използвано в Китай, Южна Азия и Европа отпреди много години, но търсенето им е далеч по-ниско. Дивите коприни се различават по разнообразие от цветове и текстура. Дивите коприни и по-трудно се боядисват, за разлика от коприната от култивираните копринени буби.

Гъсениците биват убивани, като бъдат пускани във вряща вода, преди да се развият до молец, или като биват набучени с игла, като така се позволява целият пашкул да бъде развит като непрекъсната нишка. Това позволява от копринената нишка да бъде изплетена много по-здрава тъкан.

Коприните са основно произвеждани от ларвите на насекомите, които са извършили метаморфозата си, но също така и от по-развити насекоми, като някои видове паяци. Производството на коприна е особено разпространено сред пчели, мравки и др., които използват нишката при направата на гнезда.

Копринената тъкан за първи път е използвана в древен Китай, вероятно още около 6000 г. преди новата ера, но със сигурност - след 3000 г. преди новата ера. Легендата разказва, че първият човек, използвал коприната, е китайската императрица Кси Линг Ши. Коприните обикновено са били запазвани само за императорите в Китай, за тяхна лична употреба или за подарък, но постепенно тъканта се разпространява не само в империята, но и в по-голямата част от Азия. Коприната бързо става популярна из районите, посещавани от китайски търговци, заради своята текстура и еластичност. Копринените фибри имат форма на триъгълна призма със заоблени върхове. Това отразява светлината под различни ъгли, давайки на коприната естествен блясък. Тя има нежна и мека текстура, която не е хлъзгава, за разлика от някои синтетични тъкани. Коприната е една от най-здравите тъкани, но загубва до 20% от силата си, когато бъде намокрена. Тя има добра влаговъзвръщаемост, достигаща до 11%. Здравината ѝ може да бъде отслабена при наличието на силна слънчева светлина. Може да бъде нападната от насекоми, особено ако не е много чиста.

Неизмиван копринен шифон може да се смали с до 8%, поради отпускането на макроструктурата на фибрите. Така че коприната трябва или да бъде измита наново, или да бъде химически почистена. Химическото чистене може да смали шифона с до 4%. Този ефект може да бъде предотвратен чрез изглаждане на плата с ютия. Няма почти никакви случаи на свиване на тъканта поради молекулярна деформация. Високата пропорция на глицерин позволява на тъканта да не бъде разтегната. Тази устойчивост е заради ковалентите пептидни връзки. Коприната е устойчива на повечето минерални киселини, но се разгражда при контакт със сярна. Пожълтява при потене. Коприната е лош проводник на електричество.

Добрата еластичност на коприната я прави удачна за лятно време, когато е топло. Също така е удобна и за по-студени времена, тъй като запазва температурата на тялото. Често коприната е използвана за производството на тениски, ризи, блузи, официални рокли, дрехи от висшата мода, пижами, роби,летни рокли и бельо.

Елегантните и меки драперии я правят идеални за някои мебелни апликации. Използвана е за тапети, пердета, килими и др. Копринените молци снасят яйцата си на предварително подготвена хартия. Яйцата се излюпват и се хранят със свежи листа на растения. След около 35 дни и 4 окосмявания, гъсениците са около 10 000 пъти по тежки, отколкото при излюпването си. Поради това те започват да правят пашкули. Рамка от сламчици се поставя върху тавата с гъсеници, и всяка от бубите започва да се върти около сламчица, като образува пашкул, докато мърда главата си с движения, описващи цифрата осем. Две жлези произвеждат течната коприна и я изкарват през отвори на главата на бубата, наречени "спинерети". Течната коприна е покрита от серицин (предпазваща смола). След около 2-3 дни гъсеницата вече е изтъкала около 1600 м. тъкан и е изцяло обвита от пашкула. Тогава фермерите, производители на коприна, най-често убиват повечето какавиди чрез топлина, оставяйки някои да станат молци, за да започнат следващото поколение гъсеници.